№ 144
гр. гр.Несебър, 06.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Г.ева
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г.ева Административно
наказателно дело № 20242150200340 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Г. И. Д. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Б., ж.к.м.р., бл.332, вх.1, ет.5, със съдебен адрес: гр.Б., ул.“Е.Й.“ № 8, ет.1
/чрез адв.З. Б. от АК-Б./ против Наказателно постановление № 0266 от
31.05.2024г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море” – гр.Б.
към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури /ИАРА/ - гр.Б., с което на основание чл.81 от Закона
за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, на жалбоподателя Д. е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за
административно нарушение по чл.45а вр. чл.35, ал.1, т.3 от ЗРА. Моли се
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на административно-производствените правила.
В съдебно заседание за жалбоподателят Д. се явява процесуалният му
представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи
нови доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото
разноски.
Процесуалният представител на ИАРА – гр.Б., в съдебно заседание
оспорва жалбата, като неоснователна. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства. Пледира за потвърждаване на наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на направените по
делото разноски.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция
1
от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити,
поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 21.12.2023г., за времето от 12.50 часа до
14.30 часа в акваторията на пристанище „Марина Диневи“ в гр.Свети Влас,
със спасителен катер, предоставен от сдружение „Благотворителна
организация спасяваща животи в морето“, на кея на пристанището бил
извършен оглед на риболовни кораби, намиращи се и домуващи в него. При
проверката било установено, че на борда на риболовен кораб с външна
маркировка ** *** се съхранява драгиращо средство – драга, съгласно
чл.35, ал.1, т.3 от ЗРА.След направена справка с ИСС на ИАРА било
установено, че риболовният кораб с външна маркировка ** *** е собственост
на „Черноморски риболов-Б.“ АД с ЕИК ********* с капитан Г. И. Д.. Поради
отсъствие на капитана и екипажа било поискано съдействие от РУ на МВр-
Несебър на тел.112, за изземване на драгата от борда на риболовния кораб, на
основание чл.90 от ЗРА. За изземването бил съставен снимков материал и
доклад от проверка за наблюдение и контрол без извършване на инспекция №
020-052-097 от 21.12.2023г. За така установеното нарушение, капитанът на
кораба – Г. И. Д. бил уведомен с покана за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, но същият не се е явил на посочените в
поканата ден и час. Поради това, акта за установяване на административно
нарушение бил съставен в отсъствието на капитана на риболовния кораб. Въз
основа на така съставения акт, било издадено атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Д., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
настоящото производство по делото. В жалбата си, същият отрича да е
извършил вмененото му във вина административно нарушение. Заявява, че
никъде в наказателното постановление не е посочено, че именно той е
съхранявал на борда драгиращото средство. Наред с това сочи, че от фактите,
изложени в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, не
може да се направи извод, че уредът, квалифициран като „драги“ всъщност
има характеристиките на такива по смисъла на §1, т.41 от ЗРА, тъй като
липсвало описание на същия. На следващо място се сочи, че проверката била
извършена в отсъствието на жалбоподателя, както и на членове на екипажа на
риболовния кораб, като същият е домувал на пристанището в неработещо
положение, което давало достъп до него от всеки. С оглед на това твърди, че
не била установена по категоричен начин собствеността върху драгиращото
средство. Сочи, че ако такова средство все пак е било намерено на борда на
кораба, то няма същият няма представа как и по какъв начин е попаднало там.
Наред с горното, жалбоподателят навежда редица възражения за допуснати
съществени нарушения при съставянето на акта и наказателното
2
постановление, а именно – липсата на индивидуализация на свидетелите по
акта с техните ЕГН, адрес и длъжност, нечетливост на акта.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без
да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за
установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в
рамките на неговите правомощия. Изложените в акта за установяване на
административното нарушение фактически констатации съответстват изцяло
на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Съдът
намира за неоснователни наведените от жалбоподателя възражения за
допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила при съставянето на акта и наказателното постановление.
Действително в акта не са вписани ЕГН на двамата свидетели, но са вписани
трите им имена, длъжността, която заемат и техен адрес, което е достатъчно за
тяхната индивидуализация. Дори и да приемем, че не е изпълнена
разпоредбата на чл.42, ал.1, т.7, предл.последно от ЗАНН, която изисква да се
посочи датата на раждане на свидетелите /а не ЕГН/, това нарушение съдът
приема за несъществено. Възражението относно нечетливостта на акта за
установяване на нарушението също е неоснователно, тъй като макар и
написан със ситни букви, поради липсата на достатъчно място, текста на
обстоятелствената част от акта за установяване на административно
нарушение е четлив, поради което съдът счита, че не е препятствано правото
на жалбоподателят да разбере извършването на какво всъщност нарушение му
е вменено във вина, съответно да организира правото си на защита.
Съгласно разпоредбата на чл.45а от ЗРА, на борда на риболовни
кораби и други плавателни средства се забранява съхранението,
пренасянето, превозването и монтирането на уреди, средства,
принадлежности и приспособления по чл. 35, ал. 1, свързани с извършване на
стопански или любителски риболов. Според разпоредбата на чл.35, ал.1, т.3 от
ЗРА, забранява се стопанският и любителският риболов в обектите по чл. 3, ал.
1 със следните уреди, средства, принадлежности и приспособления - дънни
тралиращи и драгиращи средства. В §1, т.40 от ДР на ЗРА е дадено
определение на „дънно тралиращо средство“ - съоръжение, което се състои от
трални мрежи, системи от буксири и съоръжения за отваряне по вертикала и
хоризонтала, на които долната яка е оборудвана с тежък грунтроп и/или части
и елементи, режещи или стържещи дънната повърхност.
От показанията на свид.Й. Р. – главен инспектор в отдел „Рибарство и
контрол – Черно море” – гр.Б. към Главна дирекция „Рибарство и контрол”
при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ - гр.Б. се
установява, че на процесната дата – 21.12.2023г., съвместно с други двама
инспектори от ИАРА излезли в морето около 11.00 часа със спасителен катер,
3
за да извършат проверка за използване на драгиращи средства, за каквито
имало подадени сигнали на тел.112. Първоначално стигнали до ваканционно
селище Елените, но след като не открили нищо се върнали обратно към
пристанище „Марина Диневи“ в гр.Свети Влас, като се отправили към
източната му част. На место заварили четири рибарски лодки – три бели е
една синя. Зад задната част на синята лодка се виждало спуснато въже, на
което, след като го издърпали, установили завързано драгиращо средство –
драга. След това, проверяващите се отправили към бялата лодка с номер **
***, в задната част на която открили завита с „чохъл“ драга, която била
завързана за бигата на лодката.
Показанията на свид.Р. се подкрепят напълно от показанията на
свидетеля Е.П. – водолаз, капитан на спасителния катер, с който е била
извършена проверката на процесната дата и който е бил очевидец на
установяване на нарушението. В подкрепа на показанията на двамата
свидетели е и представения от наказващият орган снимков материал, от който
се установява не само откритото на процесния риболовен кораб драгиращо
срество – л.46и л.48, а също така и че същото отговаря изцяло на описанието
на „дънно тралиращо средство“, дадено в §1, т.40 от ДР на ЗРА.
Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя
относно липсата на доказателства за собствеността на откритото на процесния
риболовен кораб „дънно тралиращо средство“. Съгласно разпоредбата на
чл.93, ал.2 от Кодекса за търговското корабоплаване, капитанът на кораба
отговаря за състоянието на кораба и за цялото техническо оборудване. С оглед
на това, ирелевантно по делото е чия е собствеността на откритото на
процесния риболовен кораб драгиращо средство. Действително, в случая
проверката е била извършена в отсъствието на капитата на РС ** *** и на
неговия екипаж, но откритото в задната му част драгиращо средство е било
прилежно завито и завързано за бигата на кораба, което налага извода, че
същото не е било подхвърлено от външни лица, а е било част от оборудването
на кораба.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства мотивират съда да
приеме, че на процесната дата – 21.12.2023г., жалбоподателят Д., в качеството
му на капитан на риболовен кораб с външна маркировка ** ***, безспорно е
нарушил разпоредбата на чл.45а от ЗРА, като е съхранявал на поверения му
риболовен кораб драгиращо средство – драга по смисъла на чл.35, ал.1, т.3 от
ЗРА, поради което е бил законосъобразно санкциониран.
Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно
наказание, съдът констатира, че същото е определено в минималния
предвиден от закона размер и в максимална степен би способствало за
постигане целите на специалната, и генералната превенции, залегнали в чл.12
от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за
неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде оставена без
4
уважение, а атакуваното наказателното постановление – потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 0266 от 31.05.2024г.
на Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море” – гр.Б. към Главна
дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/ - гр.Б., с което на основание чл.81 от Закона за
рибарството и аквакултурите /ЗРА/, на Г. И. Д. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Б., ж.к.м.р., бл.332, вх.1, ет.5, със съдебен адрес: гр.Б., ул.“Е.Й.“ № 8, ет.1
/чрез адв.З. Б. от АК-Б./, е наложено административно наказание – глоба в
размер на 2000 /две хиляди/ лева, за административно нарушение по чл.45а
вр. чл.35, ал.1, т.3 от ЗРА.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Б..
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5