Разпореждане по дело №19/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 39/18.01.2013 г.,постановено по гр. д. № 2476/2011 г. по описа на Кйския районен съд, е отхвърлен предявеният от Р. Я. Х. и Ф. Ю. Х., двамата от с. О, общ. К, срещу Х. Я. Х., Х. Х. Х., Е. Х. Я. и Г. Х. Я., всички от с. О, общ. К, иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 620 кв.м. от поземлен имот с пл. сн. № ** в кв. 6 от действащия ПУП на с. О, общ. К, одобрен със заповед № 194/27.02.1968 г., целия с площ от 1590 кв.м., ведно с построената през 1968 г. в северозападната част на имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ 40 кв. м., състояща се от две стаи и коридор, и масивна стопанска сграда с площ 20 кв. м., при граници на имота: път, път, изток- имот с пл.сн № 34, имот с пл.сн № 36 и път. Със същото решение е отхвърлено искането на Р. Я. Х. и Ф. Ю. Х. на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на н. акт за собственост на недвижим имот придобит по давност с № 147 дело № 742/2009 г. и на н. акт за покупко- продажба на недвижим имот с № *** дело № 743/2009 г., на А.Г.- помощник нотариус при нотариус К.Д. с район на действие PC- К.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Р. Я. Х. и Ф. Ю. Х., които го атакуват като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Във въззивната жалба се излагат съображения. Поддържа се, че през 1960 г. общият наследодател разделил наследствения недвижим имот между синовете си, а през 1968 г. жалбодателят построил претендираната едноетажна масивна жилищна сграда с площ 40 кв. м., за което имал строително разрешение, а през следващата година построил и масивна стопанска сграда с площ 20 кв. м. Твърдят, че от тогава и понастоящем владеели необезпокоявано, явно и спокойно 620 кв. м. от поземлен имот с пл. сн. № ** кв. 6 от действащия ПУП на с. О, община К, ведно с построените жилищна и стопанска сграда, който имот бил ограден с ограда и плащали данъците. Сочат, че ответниците не владеели имота и не са се възпротивили, че е техен, но със снабдяването си с нотариален акт за собственост за целия имот на основание давностно владение и прехвърлянето му на сина им, са оспорили правото им на собственост. Искат отмяна на решението и вместо него да се постанови друго, с което искът им да бъде уважен, като се уважи и искането за отмяна на нотариалните актове. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Ответниците по жалбата я оспорват и искат да се потвърди първоинстанционното решение.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с подадената жалба, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Ищците твърдят, че са собственици по наследство и давностно владение на 620 кв. м. от поземлен имот с пл. сн. № **, кв. 6 от действащия ПУП на с. О, община К, одобрен със заповед № 194/27.02.1968 г., целия с площ от 1590 кв.м., ведно с построената през 1968 г. в северозападната част на имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ 40 кв. м., състояща се от две стаи и коридор, и масивна стопанска сграда с площ 20 кв. м., при граници на имота: път, път, изток- имот с пл.сн. № 34, имот с пл.сн. № 36, път. В построената в имота през 1954 г. къща от общия им наследодател Я. Х.А., от ищеца Р. Я. Х. и неговите братя, живяло цялото семейство. През 1960 г. наследодателят Я. А. разделил поземления имот между ищеца Р. Х. и двамата му братя, като къщата, построена през 1954 г. оставил за ответника Х. Я. Х.. За ищеца останали в наследство 620 кв.м. от поземления имот, а останалата част била за С. Я. Х.. През 1966 г. на ищците било издадено строително разрешение за строене на жилищна сграда, била дадена строителна линия и определено ниво и през 1968 г. построили едноетажна масивна жилищна сграда с площ 40 кв.м., състояща се от две стаи и коридор, а на следващата година построили и масивна сграда с площ 20 кв.м. Твърдят, че от построяването на къщата до подаване на исковата молба, владеели необезпокоявано, спокойно и явно 620 кв.м. от поземлен имот с пл.сн. № **, кв. 6 от действащия ПУП на с. О, община К, ведно с построената през 1968 г. в северозападната част на имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ 40 кв.м. и масивна стопанска сграда с площ 20 кв.м. Ответниците не са владяли имота на ищците и не се възпротивили, че имота е техен. През 2008 г. ищците извършили ремонтни дейности и на следващата година решили да се снабдят с нотариален акт, при което установили, че ответникът Х. Х. се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност за техния имот- н. акт № 147, дело № 742/2009 г, като на 25.06.2009 г. процесният имот бил продаден с н. акт за покупко- продажба с № ***, дело № 743/2009 г. По този начин се оспорвало тяхното право на собственост. Не можели доброволно да разрешат възникналия спор. Искането е, да се постанови решение, с което се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот от 620 кв. м. от поземлен имот с пл.сн. № **, кв. 6 от действащия ПУП на с. О, общ. К, одобрен със заповед № 194/27.02.1968 г., целия с площ от 1590 кв.м., ведно с построената през 1968 г. едноетажна масивна жилищна сграда с площ 40 кв. м. и масивна стопанска сграда с площ 20 кв.м., при граници на имота: път, път, изток- имот с пл. сн. № 34, имот с пл. сн. № 36, път, а на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, да бъдат отменени н. акт за собственост на недвижим имот ± № 147, дело № 742 от 2009 г. и н. акт за покупко- продажба на недвижим имот с № ***, дело № 743/2009 г. на пом. нотариус А.Г..

От фактическа страна се установява следното:

Ищецът Р. Я. Х. и ответникът Х. Я. Х. са наследници на Я. Х.А., техен баща, починал на 14.05.1973 г. Ищците Р. Я. Х. и Ф. Ю. Х. са съпрузи, сключили граждански брак на 03.12.1959 г. Ответниците Е. Х. Я. и Г. Х. Я. са сключили граждански брак на 11.04.1991 г. Не се спори, че ответниците Х. Х. и Х. Х. са съпрузи. Не се спори и за това, че имената Е. Х. Я. и Т. Х. Я. са имена на едно и също лице, за което е представена и декларация. От удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 129/18.07.2008 г., се установява, че имената Х. А. А.и Х. Я. Х., са имена на едно и също лице. Преживе на наследодателя, всеки от синовете ползвал част от поземлен имот с пл. сн. № ** кв.6 по плана на с. О.

На 25.06.2009 г. с н. акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 147, дело № 742/2009 г. на А.Г.- помощник- нотариус при нотариус К.Д. с район на действие PC- К, ответникът Х. Я. Х. бил признат за собственик по давностно владение на поземлен имот с пл. сн. № **, кв. 6 от ПУП на с. О, общ. К, одобрен със заповед № 194/27.02.1968 г, с неуредени регулационни сметки, с площ 1590 кв.м., изчислена по графичен начин, ведно с построените в него масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 62 кв.м., състояща се от две стаи и коридор на първия етаж и две стаи и коридор на втория етаж; масивна стопанска сграда, построена в северозападната част на имота със застроена площ 40 кв.м., състояща се от две помещения и масивна стопанска сграда със застроена площ 20 кв.м., построена в северозападната част на имота, състояща се от едно помещение, при граници на имота: път, път, имот с пл.,сн. № 34, имот с пл.сн № 36, път. На същата дата-25.06.2009 г., ответниците Х. Я. Х. и Х. Х. Х. продали на ответника Е. Х. Я. описания по- горе поземлен имот, за което бил съставен н. акт за покупко- продажба с № ***, дело № 743/2009 г. на А.Г.- помощник- нотариус при нотариус К.Д..

Видно от удостоверение изх. № КР-СС-83-(1)/02.02.2009 г. на Община К и скица № КР-СС-83/29.01.2009 г., застроен имот с пл.сн. № **, попадащ в кв. 6 по плана на с. О, общ. К, одобрен със заповед № 194/27.02.1968 г, за който имот е отреден УПИ /парцел/**- 34.** и УПИ /парцел/ **-**, с неуредени регулационни сметки, бил записан по разписен лист на Х. Я. А.. За построените в имота жилищна сграда и стопански сгради нямало строителни книжа.

От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която не се оспорва от страните и се приема от съда, се установява, че съгласно действащия КРП на с. О. общ. К, одобрен със заповед № 194/27.02.1968 г., за имот с пл.сн. № ** са отредени по регулация два парцела УПИ /парцел/ **- 34,** и /парцел/ VII- **, с неуредени регулационни сметки, в кв. 6. За собственик на имот пл. сн. № ** по разписния лист към кадастралния и регулационен план от 1968 г. бил записан Х. Я.А.. Според скица-извадка от кадастрален и регулационен план на с. О, в имота имало разположени масивна сграда, пристройка от северозапад към нея, пристройка от североизток към нея, и още една сграда в югоизточната част на имота, отразена като паянтова сграда, като улична регулация не била приложена. При оглед на място, вещото лице установило три оградени с телена мрежа имоти /119, 120 и 121/ по неодобрен кадастрален план от 1986 г., които съставлявали /образували/ имот с пл.сн. № ** по КРП на с. О, общ. К, одобрен със Заповед № 194/27.02.1968 г. Процесната част от недвижимия имот попадала в имот 119 и била с площ 550 кв.м. Там имало три сгради- едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 81 кв.м., едноетажна пристройка към нея, отразена като паянтова сграда със застроена площ 32 кв.м. и полумасивен гараж с квадратура 60 кв.м. По одобрения със заповед № 194/27.02.1968 г. план за с. О, имот с пл.сн. № ** бил един цял имот и в него няма обособени отделни недвижими имоти. За построените в същия жилищна сграда и други постройки нямало представени необходимите строителни книжа.

От показанията на разпитаните свидетели М. А., И. Ю., М. А., Ш. Р., Е. А. и М.С., се установява, че Я. Х.А.- баща на ищеца Р. Я. Х. и на ответника Х. Я. Х., притежавал в с. О имот с площ от около 1.6 дка. Приживе разпределил имота между тримата си синове- ищеца Р. Х., ответника Х. Х. и С. Х.. Всеки от тях имал своя къща в имота, като ползвал и различна по големина част от дворно място. Ищците Р. Я. Х. и Ф. Ю. Х. живеели в едноетажна къща, която построили през 1968 г., а по- късно изградили и каменен навес. На свидетелите не било известно някой да е имал претенции за къщата и двора на ищците, в които живеели повече от 30 години.

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства-удостоверение за наследници № 121/12.07.2011 г. на км. с. С., общ. К, удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № **/03.12.1959 г., удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № ****/11.04.1991 г., удостоверение за идентичност на лице с различни имена № ***/18.07.2008 г., удостоверение изх. № КР-СС-83-(1)/02.02.2009 г. на Община К, показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице.

При така приетото от фактическа страна съдът намира предявения иск по чл. 124 ал.1 от ГПК за процесуално допустим- налице е правен интерес от предявяването му, но е неоснователен. Съображенията на съда са следните: При установителния иск по чл. 124 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че е придобил правото си на собственост върху претендирания имот, но не и да се защитава, излагайки доводи, че ответникът не е собственик, каквито твърдения има в исковата молба и във въззивната жалба. Когато се претендира придобиване право на собственост върху реална част от урегулиран поземлен имот чрез давностно владение, трябва да се установи дали ЗПИНМ (отм.), ЗТСУ (отм.) и ЗУТ, действали през периода, през който се твърди, че е текъл този давностен срок, са допускали такова придобиване. От сочения от ищците начален момент на теченето на давностния срок- 1968 г. до 1.06.1973 г. е бил в сила ЗПИНМ. Съгласно чл. 40 от този закон, парцелите по ДРП не могат да се разделят по съдебен ред или чрез доброволна делба на части с размери по- малки от предвидените по действащите разпоредби и преди съответните дялове да бъдат обособени по законния ред в самостоятелни парцели, като такива части не могат да бъдат и предмет на придобивна давност. Поради тази законова забрана, правото на собственост върху процесната част от целия имот, не е могло да бъде придобито от ищците при действието на този закон, но и поради обстоятелството, че от 1968 г. до отмяната на ЗПИНМ през 1973 г., не са изминали необходимите 10 години за придобиване на процесния имот по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗТСУ /отм./, преди изменението от 2000 г., реално определени части от ДРП не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност. След като имотът е попадал в обхвата на плана на населеното място, предвид изричната законова забрана, владението на процесната част от този имот от ищците, не е могло да произведе правен ефект. Без правна стойност е и владението на спорната площ от ищеца в периода след изменението на чл. 59 ЗТСУ(отм.) в сила от 1.01.2001 г., с което ограничението за придобиване по давност остава само за тези части от урегулираните имоти, които не отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона, до отмяната на закона от 31.03.2001 г, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства и не е доказал, че са били налице предпоставките за площ и лице на процесната част. Разпоредбата на чл. 200 ал. 1 от ЗУТ (в сила от 31.03.2001 г.) предвижда, че реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19- за лице и повърхност. Макар че от влизането на закона в сила и до предявяване на иска- 30.12.2011 г., е изтекла предвидената от закона давност и от гласните доказателства и признанията на ответниците в съдебно заседание се установява, че процесната част от имота е била владяна от ищците, последните не са провели пълно доказване на наличието на сочените предпоставки за придобиване по давност на претендираната реална част от имота- а именно- да са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от ЗУТ. Освен това, вещото лице установява, че съгласно действащия кадастрален и регулационен план, за процесния имот са отредени два парцела, като е без значение, че страните по делото от общия имот с пл. сн. № ** кв. 6 по действащия план на селото, са оградили три имота по кадастрален план от 1986 г., Ûойто не е одобрен. Следва да се посочи и това, че видно от заключението на вещото лице и приложеното копие на разписен лист на с. О, парцел VII кв. 6 е бил записан като двор с площ 1590 кв. м. със собственик- ответникът по иска Х. Я. А. /Х. Я. Х./. Вярно е, че вписванията в разписните листове към кадастрални или регулационни планове, не са доказателство за собственост, но са индиция, че това лице е ползвало съответния имот към датата на изготвяне на съответния кадастрален план. И след като вслучая ищците не са провели пълно доказване на твърдяните факти и обстоятелства, предявения иск на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК като неоснователен, следва да се отхвърли.

Относно претенцията на ищците- жалбодатели пред тази инстанция, за придобиването по давност на построените в претендираната част сгради, които са незаконни- построени без строителна книжа, което се установява от вещото лице, тази инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд. В тази насока следва да се посочи, че съдебната практика приема, че може да се придобие по давност сграда, която е незаконен строеж. Такава сграда може да е обект на правото на собственост и може да се придобива по давност, но ако не подлежи на премахване, за което също в случая не са представени доказателства и това прави крайния извод на първоинстанционния съд в тази насока правилен, поради което решението следва да се потвърди. Още повече, че от заключението на вещото лице се установява, че в претендираната от ищците част от имота, няма сгради, които да отговарят по вид и площ на претендираните от ищците. С оглед на това, решението на първоинстанционния съд е правилно и в частта по направеното искане за отмяна на процесните нотариални актове. Или, с оглед изложеното, съдът приема, че крайните изводи на първоинстанционния съд са правилни, макар и по други съображения. Поради изложеното следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Разноски не се претендират и не следва да се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл. 271 ал. 1 изр. 1 от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/18.01.2013 г, постановено по гр. д. № 2476/2011 г. по описа на Кйския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/