Присъда по НОХД №960/2024 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

към Присъда № 157 от 17.10.2025 год. по НОХД № 960/2024 год. на СлРС
изготвени на 27.10.2025 год.

РП – С. е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Д. М. Д. за
престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.
В с.з. представителят на РП – С. поддържа обвинението така, както е
предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира на подс. Д.
да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година,
което да бъде отложено при условията на чл. 66 от НК за изпитателен срок от
три години.
В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява лично и с упълномощен
защитник, не се признава за виновен и не дава обяснения по случая. Заявява,
че не желае да каже нищо и моли делото да бъде разгледано правилно.
Упълномощеният защитник пледира подс. Д. да бъде признат за
невиновен, тъй като по делото не били събрани нито преки, нито косвени
доказателства, които да обвързват деянието и поведението на подсъдимия,
ангажирайки го като автор на извършеното престъпление палеж.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. М. Д. е български гражданин, със средно образование,
неженен, работи, осъждан.
Лек автомобил „Ауди А6“ 3.0 ТДИ с ДК № ***** бил собственост на „А.
К.“ ЕООД – гр. С. с управител К. Д. А., като Р.И.М. бил упълномощен от него
да представлява дружеството в качеството на пострадал по настоящото
производство.
На 26.11.2014 год. между свид. Р. М. и „А. К.“ ЕООД - гр. С. бил
сключен договор за наем на автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***** за срок от
три години. Свид. Р. М. паркирал този автомобил в кв. „Д.“ пред вх. Д на бл.
29 в, където живеел.
На 16.12.2016 год., следобед, свид. Р. М. паркирал автомобила пред
входа си.
На 17.12.2016 год., след полунощ, свид. Д. М. и свид. П. Д. пиели бира и
си говорили в автомобила на свид. Д. М., който бил паркиран в кв. „Д.“ в
близост до бл. 29. След известно време забелязали дим, който се подавал от
гаражите и отишли да проверят, като видели, че автомобил паркиран пред
вход Д гори, за което в 02,56 часа подали сигнал на тел. 112.
По същото време свид. Т. У. видяла, че пред техния вход Д гори
автомобил, имало пламъци. Свид. Т. У. събудила свид. И. Ж. и му казала за
горящия автомобил, че било много опасно и свид. И. Ж. подал сигнал на тел.
1

112.
На място, около 03,00 часа, отишъл екип на РСПБЗН - С., който
ликвидирал пожара.
На 17.12.2016 год. между 03,00-04,00 часа служител от РУ на МВР – С.,
заедно с представител на автокъщата, позвънили на вратата на свид. Р. М. и му
съобщили, че автомобилът е изгорял. Свид. Р. М. веднага слязъл пред входа и
го видял целия обгорял.
Същата вечер, на 16.12.2016 год., подс. Д. бил в апартамента на
родителите си в кв. *****, където празнували рождения ден на дъщеря му. На
празненството присъствали роднини и приятели, между които бил и свид. М.
М., като не присъствала майката на детето. Около 21,00-22,00 часа на подс. Д.
му се обадил свид. А. И., който заявил, че има телевизор за продаване. Подс. Д.
се обадил на свид. Х. Х. и му казал, че има телевизор за продаване, като се
разбрали да се видят пред магазин „Кауфланд“. На мястото на срещата свид.
А. И. дошъл заедно с негов племенник, носейки телевизора, но свид. Х. Х.
казал, че не става и си тръгнал. Подс. Д. се върнал в дома на родителите си,
където празнували до около 04,30-05,00 часа.
След срещата свид. А. И., заедно с племенника си, потеглили за гр. Н.З.,
където живеел, като спрял на бензиностанция „Л.“, където нощна смяна бил
свид. Ч. С.. Поискали да заредят гориво в пластмасова бутилка, но свид. Ч. С.
им обяснил, че няма право да зарежда бензин в бутилка. Тогава едно от тези
лица само заредило бензин в пластмасовата бутилка, платили в
бензиностанцията и си тръгнали.
Около час след тръгването на лицата от бензиностанцията, там дошли
полицейски служители за да питат дали същата нощ е минал някой, който да е
поискал да зареди гориво в малък съд – бутилка. На полицейските служители
свид. Ч. С. разказал за случилото се, че е отказал да зареди гориво на едни
лица, но те си заредили сами. След края на смяната на свид. Ч. С., полицейски
служители отново посетили бензиностанцията и поискали да изгледат
записите от видеокамерите.
Видно от заключението на изготвената по делото пожаро-техническа
експертиза се установява, че първото обаждане от свид. П. Д. за горящия
автомобил е регистрирано в 02,56 часа на 17.12.2016 год., а екипът на РСПБЗН
– С. е пристигнал на мястото около 03,00 часа. Посочено е в заключението на
вещото лице, че от границите на разпространение на огъня при пристигане на
дежурния екип, свидетелските показания, материалите от направения оглед и
характеристиките на развитие на пожар в превозни средства може да се
предположи, че горенето е възникнало около 02,50 часа на 17.12.2016 год.
Според заключението на вещото пожарът е причинен посредством внасяне на
открит огнеизточник отвън, а не е поради самозапалване или поради
неизправност в електрическата инсталация на автомобила или поради теч на
гориво от гориво-подаващата система. В експертизата е отразено, че пожарът
най – вероятно е възникнал в горната част на предна лява гума, като в
2

следствие на високата температура се е стопил предния ляв калник; както и че
пожарът се е разпространил много бързо през технологичните отвори от
двигателния отсек в купето на автомобила; както и че за засилване на огневия
импулс вероятно бил използва катализатор. Посочено е още в експертизата, че
при направения оглед на местопроизшествието, непосредствено след
ликвидиране на пожара, не били намерени следи от запалителни вещества и
материали (л. 23 – 26 от ДП).
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна
експертиза, стойността на нанесените щети на лек автомобил „Ауди А6“ с рег.
№ ***** към момента на събитието са, както следва: справедливата пазарна
стойност на автомобила към момента на събитието е 22007,00 лева; както и че
стойността на нанесената щета надхвърля 70% от справедливата пазарна
стойност на автомобила, което означава, че щетата е тотална. Според
заключението на вещото лице стойността на нанесената щета е в размер на
96% от справедливата пазарна стойност или 21126,00 лева, като разликата до
пълната стойност е размерът на реализираната стойност от вторични суровини
– 882,50 лева (л. 76-78 от ДП).
Видно от заключението на изготвената по делото повторна съдебно-
оценителна експертиза, стойността на нанесените щети на лек автомобил
„Ауди А6“ с рег. № ***** към момента на събитието са, както следва:
справедливата пазарна стойност на автомобила към момента на събитието е
21492,92 лева; както и че стойността на нанесената щета надхвърля 70% от
справедливата пазарна стойност на автомобила, което означава, че щетата е
тотална. Според заключението на вещото лице стойността на нанесената щета
е в размер на 96% от справедливата пазарна стойност или 20610,42 лева, като
разликата до пълната стойност е размерът на реализираната стойност от
вторични суровини – 882,50 лева (л. 183-187 от делото).
От приложеното л. 54 от НОХД № 219/2020 год. по описа на СлРС
заверено копие от Удостоверение за раждане се установява, че дъщерята на
подс. Д. е родена на 16.12.2014 год. (същото е приобщено по надлежния ред по
настоящото дело - л. 176 от делото).
От приложените по делото заверени копия от документи по щета *****
на ЗД „Е.“ АД – гр. София се установява, че към документите за заявената
претенция бил представен Договор за наем на автомобил от 26.11.2014 год.
сключен между свид. Р. М. и „А. К.“ ЕООД - гр. С. за наем на автомобил „Ауди
А6“ с рег. № ***** за срок от три години; както и че на „А. К.“ ЕООД - гр. С.
било изплатено обезщетение в размер общо на 6 000,00 лева, с включена
удържана вноска в размер на 160,01 лева и преведената сума към дружеството
по предоставена от тях банкова сметка е 5839,99 лева на 16.05.2017 год. (л. 79-
103 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
както поотделно, така и в тяхната съвкупност. В показанията на всички
3

свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.
От показанията на разпитания по делото свид. Ч. С., както и от
показанията му прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК се
установява, че на 16.12.2016 год. бил нощна смяна от 19,00 часа до 07,00 часа
на бензиностанция „Л.“, намираща се до ТЕЦ-С.; че на бензиностанцията
дошли две лица от ромски произход, които поискали да заредят гориво –
бензин, в пластмасова бутилка, която носели; както и че им обяснил, че няма
право да я заради с бензин, едно от лица обаче само заредило горивото и
платило в бензиностанцията. От показанията на свид. Ч. С. се установява още,
че лицата били с лек автомобил „Фолксваген“, червен на цвят, като след около
час след заминаването им на бензиностанцията дошли полицейски служители
за да питат дали някой е поискал да зареди гориво в малък съд – бутилка, като
свидетелят им разказал за случилото се; както и че от колегите си от дневната
смяна разбрал, че отново отишли полицейски служители в бензиностанцията,
които поискали да изгледат записите от охранителните видеокамери. От
показанията на разпитаните по делото свид. Д. М. и свид. П. Д. се установява,
че на 17.12.2016 год., след полунощ, двамата са били в автомобила на свид. Д.
М. пиели бира и си говорили, като автомобилът бил паркиран в близост до бл.
29 в кв. „Д.“; както и че след известно време забелязали дим, който се подавал
от гаражите и отишли да проверят, като видели, че автомобил паркиран пред
вх. Д гори, за което подали сигнал на тел. 112; както и че когато отишли на
мястото до автомобила нямало други лица. От показанията на свид. Т. У. и
свид. И. Ж., прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК, дадени пред
други състави на СлРС при предходно разглеждане на делото, се установява,
че свид. Т. У. видяла, че пред техния вход Д гори автомобил, имало пламъци,
събудила свид. И. Ж. и му казала за горящия автомобил, че било много опасно
и свид. И. Ж. подал сигнал на тел. 112. Съдът кредитира изцяло показанията
на свид. Ч. С., свид. Д. М., свид. П. Д., свид. Т. У. и свид. И. Ж., тъй
показанията им са логични, безпротиворечиви, подкрепят се от останалите
събрани в хода на съдебното следствие доказателства и същите пресъздават
това което са възприели лично.
От показанията на свид. Х. Х., прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от
НПК, дадени пред друг състав на СлРС при предходно разглеждане на делото,
се установява, че подс. Д. му се обадил, че има един телевизор за продаване; че
срещата била пред магазин „Кауфланд“ в гр. С., където дошли свид. А. И. и
негов племенник, като свид. Х. Х. им казал, че няма да стане и си тръгнал.
Съдът кредитира показанията на свид. Х. Х., тъй като се подкрепят от
останалите събрани в хода на съдебното следствие доказателства и същият
пресъздава това което е възприел лично.
От показанията на свид. А. И., прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4
от НПК, дадени пред други състави на СлРС при предходно разглеждане на
делото, се установява, че се познавал с подс. Д. от лятото на 2016 год., тъй
като купувал наркотици от него; че се обадил по телефона на подс. Д., който
бил на гости на майка си, и му казал, че има телевизор за продаване и по-
4

късно вечерта се срещнали пред магазин „Кауфланд“ в гр. С., като свид. А. И.
бил със свой племенник, като на мястото дошли и подс. Д. и свид. Х. Х.; че на
бензиностанция в гр. С. заредил една тубичка с бензин, който му трябвал за да
зареди една щилка, която също искал да продаде, като този бензин не го бил
дал на подс. Д.; че на него подс. Д. не му е предлагал да запали автомобилът
„Ауди“; че на следващия ден бил отведен в РУ-Н.З., където бил разпитван от
полицейски служители от гр. С. за това дали бил зареждал гориво и какво
знаел за запален автомобил в гр. С.. Съдът кредитира показанията на свид. А.
И. в тези им части, тъй като се подкрепят от останалите събрани в хода на
съдебното следствие доказателства и същият пресъздава това което е
възприел лично. Съдът не кредитира в останалата им част прочетените
показания на свид. А. И., тъй като са противоречиви помежду си и
противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Свид. А. И. в
показанията си от 02.12.2019 год. твърди, че след като се срещнали пред
магазин „Кауфланд“ в гр. С., той заедно с подс. Д. отишли във вилна зона при
свид. Х. Х., а в показанията си от 07.12.2023 год. заявява, че на място дошъл
свид. Х. Х. и заедно с него отишли във вилна зона, употребили наркотици,
разбрали се за телевизора и се върнали пред магазина. Тези показания на свид.
А. И. съдът не кредитира, тъй като същите противоречат на показанията на
свид. Х. Х., от които се установява, че същият е отишъл пред магазин
„Кауфланд“ в гр. С., където отшили и свид. А. И. и племенника му, за да
продават телевизора и им казал, че няма да стане и си тръгнал. Освен това в
показанията си от 02.12.2019 год. свид. А. И. твърди, че след като бил
разпитван от полицаите, на следващия ден отишъл пак до гр. С. и се видял с
подс. Д. и му казал „Браво, Д.Е – каза и го направи – запали колата на оня“, а
подс. Д. му бил казал „Дотегна ми – запалих я, нали ти казах, че ще я запаля“.
Съдът не кредитира показанията на свид. А. И. в тази им част, тъй като не се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Тези показания са в
противоречие дори и с показанията на същия свидетел дадени на пред друг
състав на СлРС на 07.12.2023 год., в които твърди, че след като го били
пуснали от полицията се обадил по телефона на подс. Д. и му казал, че бил в
полицията и го били питали за палеж и той питал подс. Д. да не го е направил
той палеж и подс. Д. му казал „На тоя боклук колата е изгоряла, да ходи да се
оплаква където иска“ и се радвал, но не му бил казал „Запалих я“. Според
показанията на свид. А. И., докато бил в затвора в гр. Б. разбрал от свид. К.В.,
който бил приятел на подс. Д., че последният му бил предложил да му даде
нещо за да запали автомобила „Ауди“. Съдът не кредитира показанията на
свид. А. И. в тази им част, тъй като не се подкрепят от останалите събрани по
делото доказателства и противоречат на показанията на свид. К.В., който
заявява, че подс. Д. не му е предлагал да запали автомобила на свид. Р. М.,
както и че не познава свид. А. И., и тези, с които бил в затвора не познавали
подс. Д..
От показанията на разпитания по делото свид. Р. М., както и от
показанията му прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК се
5

установява, че следобеда на 16.12.2016 год. паркирал процесния лек
автомобил пред вх. Д на бл. 29 в кв. „Д.“; че около 04,00 часа служител от РУ
на МВР - С., заедно с представител на автокъщата позвънили на вратата и му
съобщили, че автомобилът е изгорял; че той веднага слязъл пред входа и го
видял целия обгорял. Съдът кредитира показанията на свид. Р. М. в тези им
части, тъй като се подкрепят от останалите събрани в хода на съдебното
следствие доказателства и същият пресъздава това което е възприел лично.
Съдът не кредитира показанията на свид. Р. М. в които заявява, че процесния
автомобил бил негов, но не бил прехвърлен, тъй като видно от представените
пред застрахователя писмени доказателства, за този автомобил има сключен
само договор за наем между свид. Р. М. и дружеството „А. К.“ ЕООД - гр.С..
Освен това в своите показания свид. Р. М. твърди, че три години след
инцидента свид. К.В. му се обадил по телефона и му казал, че автомобилът
бил запален от подс. Д., като той бил платил да я запалят четири грама пико;
че свид. К.В. му казал, че пред него подс. Д. казал, че е запалил автомобила;
както и че свид. К.В. му бил казал, че докато лежал в затвора разбрал от С. с
прякор „С.“, че пред последния подс. Д. се похвалил, че е запалил автомобила.
Съдът не кредитира показанията на свид. Р. М. в тази им част, тъй като са
противоречиви помежду си и не се подкрепят от останалите събрани по
делото доказателства. Показанията на свид. Р. М. в тази им част противоречат
и на показания на свид. К.В., който заявява, че познава С. Г. с прякор „С.“, но
не бил в добри отношения с него и не е говорил с него за запаления автомобил
на свид. Р. М.; че при телефонния разговор със свид. Р. М. му казал да си
търси виновния, но няма спомен да е казал име; както и че нито е коментирал,
нито е разговарял с подс. Д. за запаления автомобил.
От показанията на разпитания по делото свид. С. П., както и от
показанията му прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК се
установява, че е работил в гр. София заедно с подс. Д., като в тази им част
показанията му се подкрепят от събраните по делото доказателства. В своите
показания свид. С. П. твърди, че подс. Д. нееднократно му споделял, че бил
запалил автомобила „Ауди“ на свид. Р. М., като залял с разредител предницата
на автомобила около чистачките, най – лесно пламвал автомобила от там.
Съдът не кредитира показанията на свид. С. П. в тази им част, тъй като не се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, в това число и от
заключението на изготвената по делото пожаро-техническа експертиза, от
която се установява, че пожарът най – вероятно е възникнал в горната част на
предна лява гума, като в следствие на високата температура се е стопил
предния ляв калник, а не от полИ.е с разредител около чистачките на
автомобила.
От показанията на разпитания по делото свид. М. М. се установява, че
на 16.12.2016 год. бил в дома на родителите на подс. Д. за да празнуват
рождения ден на дъщеря му; че майката на детето не е присъствала на
празненството; че около 21,00-22,00 часа подс. Д. излязъл от дома на
родителите си и се върнал след около 20-30 минути; както и че си тръгнал на
6

разсъмване. Съдът кредитира показанията на свид. М. М., тъй като се
подкрепят от останалите събрани в хода на съдебното следствие доказателства
и същият пресъздава това което е възприел лично.
От показанията на свид. Д. М. – майка на подс. Д., прочетени по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК, дадени пред други състави на СлРС и СлОС при
предходно разглеждане на делото, се установява, че на 16.12.2016 год., подс. Д.
бил в техния апартамент в кв. *****, където празнували рождения ден на
дъщеря му; че на празненството присъствали роднини и приятели, като не
присъствала майката на детето. От показанията на свид. Д. М. се установява
още, че около 21,00-22,00 часа някой се обадил по телефона на подс. Д. и той
казал, че отива до магазин „Кауфланд“, върнал се след около 20-30 минути,
след което повече не бил излизал, а празненството продължило до около 4,30-
05,00 часа сутринта. Съдът кредитира показанията на свид. Д. М., независимо,
че като майка на подс. Д. е заинтересована от изхода на делото, тъй като
същата пресъздава това което е възприела лично и показанията й се подкрепят
от останалите събрани в хода на съдебното следствие доказателства, в това
число показанията на свид. М. М., свид. Х. Х. и свид. А. И..
От показанията на разпитания по делото свид. К.В. се установява, че е
видял автомобила на свид. Р. М. изгорял пред блока, но не бил разговарял за
него с подс. Д.; както и че докато бил в Италия се обадил по телефона на свид.
Р. М. за да му каже да се търси виновния, но тъй като бил под въздействието
на наркотици и алкохол, нямал спомен дали е казал име. От показанията на
свид. К.В. се установява още, че докато бил в затвора не бил разговарял със
свид. Р. М. за запаления автомобил; че не бил в добри отношения със С. Г. по
прякор „С.“ и не бил разговарял с него за запаления автомобил на свид. Р. М.;
че подс. Д. не му е предлагал да запали автомобила на свид. Р. М.; както и че
не познава свид. А. И. и тези, с които бил в затвора, не познавали подс. Д..
Съдът кредитира показанията на свид. К.В., тъй като същият пресъздава това
което е възприел лично и показанията му се подкрепят от останалите събрани
в хода на съдебното следствие доказателства.
От показанията на свидетел с идентификационен № 1, прочетени по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК, дадени пред други състави на СлРС и СлОС
при предходно разглеждане на делото, се установява, че същият познавал
подс. Д. и свид. А. И., както и че станал неволен свидетел на разговор между
двамата. В тази им част показанията на свидетел с идентификационен № 1 са
последователни както в хода на досъдебното производство дадени пред съдия
от СлРС на 17.12.2019 год., така и пред друг състав на СлРС на 25.01.2024
год., поради което съдът ги кредитира. В останалата им част показанията на
свидетел с идентификационен № 1 са противоречиви. От една страна в хода на
досъдебното производство свидетел с идентификационен № 1 твърди, че подс.
Д. и свид. А. И. били заедно по време на палежа, като подс. Д. обяснявал на
свид. А. И. как с някаква течност – нафта или бензин, 50 на 50, залял
автомобила и го запалил. От друга страна свидетел с идентификационен № 1
при проведения разпит на 25.01.2024 год. пред друг състав на СлРС заявява,
7

че подс. Д. разказвал на свид. А. И. за това, че в някаква пластмасова бутилка
смесили 50 на 50 нафта и бензин; че свид. А. И. разказвал на подс. Д. какво е
направил, колко нафта и бензин бил сложил в тази бутилка и че до гумата на
автомобила запалил тази бутилка с парцал; както и че подс. Д. бил поръчал на
свид. А. И. да запали автомобила, като свид. А. И. разказвал какво е свършил.
Съдът не кредитира показанията на свидетел с идентификационен № 1 в тази
им част, тъй като са противоречиви помежду си относно това кой и по какъв
начин е извършил палежа на процесния автомобил, освен това същите не се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Показанията на
свидетел с идентификационен № 1 противоречат и на заключението на
изготвената по делото пожаро-техническа експертиза, от която се установява,
че пожарът най - вероятно е възникнал в горната част на предна лява гума,
като в следствие на високата температура се е стопил предният ляв калник, а
не е възникнал в резултат на поставена до гумата бутилка с парцал.
От показанията на разпитаните по делото свид. М. С. и свид. Т.Д. -
полицейски служители в ОД на МВР - С., както и от показанията им, дадени
пред други състави на СлРС при предходно разглеждане на делото, прочетени
по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК се установява, че същите са извършвали в
хода на досъдебното производство множество действия по разследването.
Освен това, видно от техните показания, същите са провели полицейска
беседа с подс. Д., поради което показанията им, в тази им част, съдът следва да
изключи от доказателствената съвкупност с оглед изричната забрана
предвидена в разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК. Съгласно посочената
разпоредба лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни
следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР, не
могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените
от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвиден в този
кодекс. По отношение на показанията на свид. М. С. и свид. Т.Д., в които
същите преразказват водени от тях беседи със свидетели по настоящото
производство, съдът не следва да коментира, тъй като вече е посочил за всеки
един от свидетелите по настоящото дело каква част от показанията му е
кредитирал и защо.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, приложени към досъдебното
производство, и събрани в хода на съдебното следствие, тъй като същите са
относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по назначените
пожаро-техническа експертиза, съдебно-оценителна експертиза и повторна
съдебно-оценителна експертиза, тъй като същите не бяха оспорени от
страните, а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и
професионалната компетентност на експертите.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
8

Подсъдимият Д. М. Д. не е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 330, ал. 1 от НК, поради което съдът го призна за
невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение. По делото не се
събраха безспорни доказателства за авторството на подс. Д. в
инкриминираното деяние, а съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК,
присъдата не може да почива на предположения и съдът следва да признае
едно лице за виновно единствено и само когато обвинението е доказано по
несъмнен начин.
Безспорно по делото се доказа обстоятелството, че на 17.12.2016 год.
бил запален лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ *****, паркиран пред вход „Д“
на блок 29 в кв. „Д.“, собственост на Автокъща „А. К.“ ЕООД – гр. С..
Същевременно в хода на съдебното следствие не бяха събрани
доказателства, с които да се докаже авторството на деянието (че именно подс.
Д. е запалил процесния автомобил), което е съществен елемент от обективната
страна на престъплението. В тази насока в хода на съдебно следствие не бяха
събрани нито преки, нито косвени доказателства. По отношение на косвените
доказателства съдът взе в предвид Решение № 34/06.02.1985 год. по н.д. №
6/85 год., II н.о., ВС, в което е отразено, че косвените доказателства – уликите,
могат да послужат в наказателния процес като единствена основа за
изграждане на осъдителна присъда, но само в случай, че направеният въз
основа на тях извод е единствено възможният. Посочено е в същото решение,
че обвинение, основано само на косвени доказателства – улики, е доказано по
несъмнен начин съобразно с изискването на чл. 301, ал. 2 от НПК, когато всяка
улика е свързана с основния факт и е от такова естество, че обсъдена във
връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и
дава основание да се направят обосновани изводи относно основния факт, за
да се разкрие обективната истина досежно фактическите обстоятелства, при
които е извършено престъплението. В настоящия случай съдът намира, че не е
налице тази хипотеза, доколкото въз основа на събраните по делото
доказателства не водят до единствено възможния извод, че подс. Д. е
извършител на инкриминираното деяние.
Относно механизма на извършване на инкриминирането деяние и
относно извършителя свидетелските показания събрани в хода на съдебното
следствие са противоречиви. Според показанията на свид. Р. М. и свид. А. И.
същите били разбрали от свид. К.В., че подс. Д. бил запалил процесния
автомобил, което обаче не се подкрепя от показанията на самия свид. К.В..
Освен това свид. А. И. твърди, че разбрал от свид. К.В., че подс. Д. му бил
предложил да запали автомобила, което също не се потвърждава от
показанията на свид. К.В..
От друга страна според свид. С. П., подс. Д. нееднократно му споделял,
че бил запалил автомобила „Ауди“ на свид. Р. М., като залял с разредител
предницата на автомобила около чистачките, най – лесно пламвал автомобила
от там, което пък противоречи на заключението на пожаро-техническа
9

експертиза, че пожарът е възникнал най - вероятно в горната част на предна
лява гума.
Показанията на свидетел с идентификационен № 1 също са
противоречиви и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. От
една страна твърди, че подс. Д. обяснявал на свид. А. И. как с някаква течност
– нафта или бензин, 50 на 50, залял автомобила и го запалил, което
противоречи на заключението на пожаро-техническа експертиза относно
механизма на възникване на пожара. От друга страна заявява, че подс. Д. бил
поръчал на свид. А. И. да запали автомобила, като свид. А. И. разказвал какво
е свършил, колко нафта и бензин бил сложил в тази бутилка и че до гумата на
автомобила запалил тази бутилка с парцал, което пак противоречи на
заключението на пожаро-техническа експертиза относно механизма на
възникване на пожара, освен това в тази ми част показанията не се подкрепят
и от показанията на свид. А. И.. В тази връзка за пълнота съдът намира, че
следва да отбележи, че на подс. Д. е повдигнато обвинение за това, че е
извършител на престъплението палеж, а не за това, че е подбудител за
извършването на това престъпление. Освен това по отношение на показанията
на свидетел с идентификационен № 1 съдът взе в предвид и разпоредбата на
чл. 124 от НПК, съгласно която обвинението и присъдата не могат да се
основават само на показанията, дадени от свидетел с тайна самоличност.
Следователно нито в хода на досъдебното производство, нито в хода на
съдебното дирене беше установено по несъмнен начин кое е лицето, което е
запалило въпросния автомобил, нито с каква запалителна течност е станало
това, нито по какъв начин този открит огнеизточник е поставен в горната част
на предната лява гума и какъв катализатор е бил използван за засилване на
огневия импулс.
Разпоредбата на чл. 303 от НПК задължава съда да признае подсъдимия
за виновен само ако обвинението е доказано по несъмнен начин. В конкретния
случай обвинението срещу подс. Д. не е доказано по безспорен начин и не
може да се направи еднозначен извод за неговата виновност, в частност
участието му в деянието, в което е обвинен.
Поради това, че в съдебното следствие не се събраха доказателства за
авторството на деянието, съдът не следва да обсъжда другите съставомерни
признаци от обективна и субективна страна на престъпния състав на чл. 330,
ал. 1 от НК и с оглед изложеното, съдът постанови оправдателна присъда по
повдигнатото обвинение.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	157
Дата:	17 октомври 2025 г.
Съдия:	Цанка Георгиева Неделчева

Дело:	20242230200960
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 юли 2024 г.

Присъда по НОХД №960/2024 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите