Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Евгений Пачиков | |
За да се произнесе взема в предвид следното. С Присъда по НОХД № 1148 от 2011г. на РС Г.O. подсъдимия Д. е признат за виновен в това, че : На 20.09.2011 г. в местността „M.” гр. Л. извършил действие, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице от женски пол - на 50 години-Х., чрез употреба на сила, и заплашване, - престъпление по чл. 150 ал.І НК. На 20.09.2011 г. в местността „M.” гр. Л., се съвкупил с лице от женски пол - пострадалата Х., като я принудил за това със сила, и заплашване, - престъпление по чл. 152 ал.І т. 2 НК. Определил общо наказание - 4 г л.с. ,което на основание чл. 58а от НК намалил на 2г. и 8 месеца л.с.Приложил чл. 66 от НК - 5 годишен изпитателен срок. Против присъдата е подадента жалба от частния обвинител с искане за налагане на ефективно наказание.Излага доводи. Подсъдимият желае присъдата да се потвърди .Излага доводи. О. П. заема становище присъдата да се потвърди.Излага доводи. Съдът, след като извърши цялостна проверка на присъдата и доводите на страните , приема за установено от фактическа страна следното: Делото е протекло по реда на чл. 371,т.2 от НПК-съкратено съдебно следствие, като подсъдимия е признал изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния акт.Видно от досъдебната фаза ,доказателствата са събрани по реда на НПК и подкрепят направеното самопризнание.При това се установява по безспорен начин следната фактическа обстановка. Подсъдимият работи и живее в Германия. Там има семейство, две непълнолетни деца за чиято издръжка той се грижи. В гр. Г.O. живее майката на Д.. През лятото той пристигнал в България на гости на майка си. В интернет сайт той се запознал с жена на име Л. от Г.. Писали си близо 2 месеца. На 20.09.2011 година Д. и Х. си пишели в сайта за запознанства. Разбрали се да се срещнат. Разменили си номерата на мобилните телефони. Това щяла да бъде първата им среща. Х. имала вечерен ангажимент и следвало да посети курс по английски език, който приключвал около 20:30 ч. Уговорили се да се срещнат в този час пред съда в град Г.O..Така двамата отишли в с. А. в заведението „Ч.". Заведението се намирало в края на село А.. Имало маси изнесени пред сградата, двамата седнали там. Д. поръчал две безалкохолни и двамата разговаряли в добър тон за "общи неща". Станало хладно и Х. предложила да си тръгват. Двамата се качили в автомобила на Д., а Х. била седнала на пасажерското място. Потеглили и в близост до местността известна като „M." в град околностите на Л., Д. спрял автомобила. Той казал на Х., че ще отиде „по малка нужда" и излязъл от колата. Когато се върнал в колата- седнал на шофьорското място. Опитал се да целуне пострадалата, като приближил лицето си до нейното, но тя се отдръпнала. Той и казал: "Виж какво, от тук няма да тръгнеш, ако не те изчукам". Х. категорично отказала интимността. Била изненадана, защото разговора им не бил в този тон. Започнала да обяснява на Д., че не е възможно да имат интимен контакт, тъй като се виждат за първи път. Той й обяснил, че много я харесал и ако трябва цяла нощ ще стоят в гората, но ще стане това, което той е решил.Тя решили да го заблуди , че има нужда да отиде в гората до тоалетна. Бръкнала в дамската си чанта, за да вземе салфетки. От чантата си тя взема мобилния си телефон, който добре маскирала, като го увила в салфетки и излязла от колата. Отдалечила се, но Д. тръгнал след нея и почти я настинал. Тя успяла с бутона за бързо набиране да избере приятеля си М.М.. Казала му, че се намира до M. и поискала помощ от него. В този момент Д. я настигнал и й взел телефона. Видял, че е провеждан разговор с М.. Изключил телефона. Хванал я за ръката и започнал да я тегли към автомобила. Със сила я натикал в колата на пасажерското място Спрял колата в гориста местност и видимо нямало път. Заявил и че ще се обади на петима мъже. Започнал да избира телефонни номера. Започнала да го моли да не прави така. Като видял уплахата й Д. заявил, че ще извика и дрогирани мъже. Непрекъснато обяснявал, че следва да бъдат интимни . В този момент позвънил втория мобилен телефон на Х.. Той го намерил в чантата и, като видял, че я търси М. и изключил телефона. Казал на и , че има пистолет и бръкнал по седалката. Тя видяла нещо което определила на дръжка пистолет. Д. и съблякъл блузата и сутиена. Опипвал гърдите й. После я издърпал извън автомобила. Дал й да облече яке - било студено. Съборил я на земята - на колене, хванал я за косата и сложил члена в устата й. Тогава подсъдимия я поставил до капака и я навел с лице към него. Притиснал я така, че не могла да мърда. Разкопчал ципа и копчетата на панталона и го свалил. Вкарал члена си във вагината и. Направил на няколко пъти възвратно постъпателни движения. Х. го умолявала да престане, т.к изпитвала силна болка. Тогава той й казал."Искам да го лапаш". Х. изразила нежеланието си и заявила, че не е правила такова нещо. Д. седнал на капака на колата, навел главата на Х. до половия си член и го вкарал в устата й. Малко след това свършил в устата й. Част от спермата му паднала върху якето с което била .Той я закарал с колата си до главната улица в град Л.. По път й върнал мобилните телефони. Тя се прибрала в дома си и се свързала със св. М.М.. Съобразно назначените съдебномедицински експертизи за изследване на иззетите биологични следи е доказано наличие на сперма от подсъдимия по яке на сини и бели кантове. Съобразно назначената поделото комплексна съдебно-психологична експертиза, Х. притежава изявен „женски" тип на поведение, характеризиращ се с емоционална отстъпчивост, мекота в обноските, склонност към подчинение. Съобразно назначената съдебно медицинска експертиза, Х. е получила кръвонасядане по лявата гривнена става, по лявата гърда, по гръдния кош, по лявата подбедрица, зачервявания и подлигавични кръвоизливи по вътрешните полови органи. Описаната фактическа обстановка се доказа от самопризнанията на подсъдимия, показанията на свидетелите, приобщените СМЕ,веществените доказателствани средства. При така установаната по безспорен начин фактическа обстановка се налагат следните правни изводи, направени от първата инстанция Безспорно се установи от обективна страна, че подсъдимият , е осъществил престъпния състав чл. 150 ал.І НК - На 20.09.2011 г. в местността „M.” гр. Л. извършил действие - като поставил члена си в устата на Х., с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице от женски пол, чрез употреба на сила, изразяваща се в упражнен натиск върху тялото й и заплашване, че ще извика петима мъже, които да осъществят полов акт с нея, както и че в колата има пистолет. Настоящото деяние е извършено без съвкупление, а действията, които е извършил подсъдимия, са били се цел да възбуди и удовлетвори половото си желание. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е разбирал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Причини за извършване на деянието са предхождащото поведение на пострадалата, която е била в близък виртуален контакт с подсъдимия месеци преди извършване на деянието; начинът на осъществяване на контакт между подсъдимия и пострадалата - чрез сайт за запознанства; съгласието от нейна страна след дългия виртуален контакт да излязат на среща, предхождана от размяна на телефонни номера; осъществена доброволна среща между двамата извън града преди и след която, пострадалата се е съгласила да пътува в автомобила на подсъдимия; липса на морално-волеви задръжки от страна на подсъдимия, както и факта, че при позвъняване на телефона на пострадалата с изписване на името „М.”, Х. е уверила Д., че това е неин съсед, като е скрила факта, че е приятеля й.Тези ,причини установени от РС се споделят напълно и от настоящата инстанция,въпреки , че при непосредствената среща между тях е последвал отказ от интимен контакт от страна на пострадалата , което прави съставомерно и деянието на Д.. При определяне на наказанието ,съдът е вземал предвид всички налични смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като правилно съдът е преценил като средно висока,, обусловена от поведението на пострадалата, предшестващо деянието. Поведението на пострадалата - създаване и поддържане на продължителен контакт в сайт за запознанства и скайп; размяна на телефонни номера и съгласие за среща след 20:00 часа; съгласие да пътува в автомобила на подсъдимия, след като е приключил разговора им в заведението, което е създало погрешни представи у подсъдимия и което го е мотивирало да търси и настоява за интимна близост. Обществената опасност на дееца, съдът правилно е преценил като средно висока в предвид липсата на отегчаващи вината обстоятелства ,тъй като употребата на сила и заплаха са елементи от състава не престъпленията.Неправилно ,като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени направените самопризнания на досъдебното производство,тъй като те са част от процедурата на съкратено съдебно следствие и е използувана привилегията по чл. 58а от НК.Правилно е отчетено чистото съдебно минало. При така отчетените причини за извършване на деянието, обществената му опасност и тази на дееца, както и с оглед обвързващата разпоредба на чл. 373 ал.ІІ НПК, съдът правилно е приел, че е налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Наказанието е определено към средния размер, предвиден в чл. 150 ал.І НК а именно – ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Приложена е разпоредбата на чл. 58 а НК, като наказанието е редуцирано до 2г и 8 м. л.с. При това правилно съдът е преценил ,че са налице са условията на чл. 66 ал.І НК - подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода; наказанието, което му е определено е до три години лишаване от свобода, както и, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК и за да се поправи подсъдимият към спазване на законите и добрите нрави, не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното наказание. Постановено е изпълнението на наложеното наказание да се отложи за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. При установеното от обективна и субективна страна, че подсъдимият , е осъществил престъпния състав чл. 152 ал.І т. 2 НК - На 20.09.2011 г. в местността „M.” гр. Л., се съвкупил с лице от женски пол, като я принудил за това чрез употреба на сила е наложено наказание от 4 г. л.с. ,редуцирано на 2г и 8 м. л.с. На основание чл. 23 ал.І НК е определено общо наказание, измежду наложените на подсъдимия с настоящата присъда, а именно- ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 25 ал.ІV НК е постановено изпълнението на определеното общо наказание да бъде отложено за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Действително при определяне на наказанието е следвало де се определи първо най-тежкото измежду това на двете деяния и тогава приложи чл. 66 от НК , но това не е съществено процесуално нарушение,тъй като не променя волята на съда.Посоченото от ВТОП противоречие между мотиви и диспозитив при определяне на общото наказание за второто деяние -съвъкупление,тъй като противоречие действително липсва.Налице е липса на прецизност при посочване на наказанието ,като не е посочена редукцията , а само крайния резултат от нея.По отношение приложението на чл. 66 от НК,справедливо и правилно съдът е отложил изпълнението му с най-дългия пет годишен срок. Наказанието по българския наказателен процес се налага, за да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави; да му се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други престъпления; да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. При определяне на наказанието следва да се съобразят смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и причините и подбудите за извършване на деянието. Правилно районния съд е преценил с оглед наложеното наказание и неговото изтърпяване,че ще се отнеме възможността на Д. да извършва други престъпления, предвид реалната заплаха от ефективно изтърпяване на наложеното наказание.Правилно е преценено,че при постановяване на ефективно изтърпяване, то наложеното наказание би било предимно наказание за децата на подсъдимия, които той издържа , като е обърнато внимание на личния социален ефект. Във връзка с установеното за подсъдимия, а именно, че инкриминираното поведение на Д.. има инцидентен характер, че са налице положителни промени в съзнанието му, че неговото превъзпитаване към спазване на законите и добрите нрави ще бъде постигнато и без отделянето му от настоящата социална и трудова среда и изолирането му от обществото, правилно и справедливо е преценено ,че не се налага ефективно да изтърпи наложеното наказание. Наред с това и отлагането на изтърпяването на наказанието за максимално възможния изпитателен срок от пет години, в достатъчна степен ще упражни възпитателен и възпиращ ефект по отношение на поведението на подсъдимия.Ето защо,съдът приема, че присъдата като правилна и справедлива следва да се потвърди изцяло.Водим от горното,съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда по НОХД № 1148 от 2011г. на районен съд Г.O.. РешениÕто е окончателно. Председател: Членове : 1. 2. |