РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500585 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436 - чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на Р. Е. З.., с правно основание чл. 435, ал.
2, т. 1 от ГПК, против Постановление за налагане на глоба от
05.07.2022 г., с което държавният съдебен изпълнител при РС-гр.
Ихтиман е наложил глоба на Р. Е. З.. в размер на 200 лева за
неизпълнение на нейно задължение по чл. 528, ал. 2 ГПК.
Жалбоподателката излага, че постановлението за налагане на
глоба е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че била получила
покана за доброволно изпълнение при образуване на изпълнителното
дело, а връчването на последваща покана за всеки следващ период от
срока за изпълнение води до необосновано увеличаване на
имуществената тежест за длъжника, която може да произтича както от
разпоредбите на ТТРЗЧСИ, така и от възможността взискателя да
осъществява дейности, имитиращи процесуална активност, за да
1
кумулира разноски. Позовава се на ТР от 10.07.2017 г. по ТД № 3/2015
г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място излага, че повторната покана
за доброволно изпълнение не е надлежно връчена на Р.З., тъй като има
пълномощник по делото – адв. Р.Ш., на когото е следвало да бъде
връчена същата. Моли съда да отмени обжалваното постановление и
да й присъди направените от нея разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение
от взискателя А. А. А... Счита подадената жалба за недопустима,
подадена от лице без представителна власт, а по същество
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Излага, че на
01.07.2022 г. майката не била на адреса в с. Костенец, а детето
отказало да тръгне с него. Подал устен сигнал до РУ-Костенец и
полицейските органи извършили проверка на адреса, установявайки,
че майката не е там.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е
изложил мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за
допустима, но неоснователна.
Съдът като взе предвид становищата на страните, намира
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело №
45/2020 г. по описа на ДСИ при РС-Ихтиман, същото е образувано на
27.05.2020 г. по молба на взискателя А. А. А.., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 15.05.2020 г. от Районен съд-Ихтиман
на основание съдебно решение № 48 по гр. д. № 66 /2014 г. по описа
на Районен съд Ихтиман, с който е определен режим на лични
отношения на бащата А. А. А.. с дъщеря си А. А.а, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя, както и всеки втори и четвърти
понеделник и вторник от съответния месец, като детето ще бъде
вземано от бащата в петъчния ден, предхождащ съботата в 18, 00 часа
и ще бъде връщано във вторник в 17, 00 часа, с приспиване между
2
тези дни. През време на контактите детето ще пребивава в дома на
бащата. Страните определят и режим на свиждане между бащата и
детето, който ще бъде през неговия отпуск от 15 юли до 15 август на
съответната година. Други контакти между бащата и детето ще могат
да бъдат осъществявани и по взаимно съгласие между двете страни.
На 28.05.2020 г. до длъжника Р. Е. З.. е изпратена покана за
доброволно изпълнение, с която е насрочено предаване на детето на
19.06.2020 г. в 18,00 часа.
В хода на изпълнителното производство от месец април 2021 г. до
02.06.2022 г. не е имало искания за принудително предаване на
детето.
На 14.06.2022 г. е депозирана молба от взискателя А. А. А.., с
която моли до длъжника да бъде изпратена покана за доброволно
изпълнение, с дата на предаване на детето на 01.07.2022 г. в 18, 00
часа, която покана да бъде изпратена и на адреса по месторабота.
Съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно
изпълнение до длъжника на адреса по месторабота за предаване на
детето на неговия баща, на 01.07.2022 г. в 18, 00 часа, в с. К., ул. „О.“
№ 00. В поканата е указано на длъжника, че в тридневен срок от
връчване на поканата трябва да съобщи на съдебния изпълнител: 1.
Готова ли е да предаде детето в определеното място и време; 2.Какви
пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват;
3. В кое място и време е готова да предаде детето. Предупредена е, че
ако не изпълни това задължение, ще й бъде наложена глоба по чл. 527,
ал. 3 от ГПК в размер до 400, 00 лева и при необходимост ще бъде
постановено принудителното й довеждане. Поканата е получена от
длъжника на 17.06.2022 г., както и на 20.06.2022 г. на постоянния й
адрес.
На 03.07.2022 г. от процесуалния представител на Р.З., адв. Ш. е
депозирано заявление, в което посочва, че не препятства изпълнението
на постановения от съда режим на лични контакти, но детето не желае
3
да се вижда и да бъде с баща си.
На 04.07.2020 г. е депозирана молба и от А. А. А.., с която посочва,
че на 01.07.2022 г. е бил на адреса в село К., заедно с баба си С.В., но
майката не е била там. Първоначално детето проявявало нежелание да
тръгне с него, след проведен разговор се съгласило, но след като се
забавило в къщата да се преоблече, се върнало с променено решение и
отново отказало да тръгне с него. Взискателят е направил искане да
бъде наложена глоба на Р. Е. З.., на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК.
С постановление от 05.07.2022 г., съдебният изпълнител е наложил
глоба на Р. Е. З.., съгласно чл. 528, ал 3 ГПК, във вр. с чл 527, ал. 3 от
ГПК, в размер на 200, 00 лева, като е приел, че длъжникът не е
изпълнил задълженията си по чл. 528, ал. 2 ГПК.
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт
подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
По същество жалбата е неоснователна:
Разпоредбата на чл. 528 от ГПК е установила различен ред и
способ за осъществяване на принудителното изпълнение на
задължения за предаване на дете. Законосъобразното осъществяване
на принудителното изпълнение чрез способа по чл. 528, ал. 5 от ГПК е
обусловено от предхождащи подготвителни действия за ефективното
изпълнение по чл. 528, ал. 1 от ГПК – да връчи по възможност в срок
от две седмици и не по – малко от една седмица на длъжника покана,
в която да посочи определено време и място на предаване, от който
момент за длъжника съгласно чл. 528, ал. 2 ГПК възниква
задължението в тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител
готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви
пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват;
в кое място и време е готов да предаде детето и при необходимост
4
съгласно чл. 528, ал. 4 от ГПК да поиска от Д. "С.п." съдействие,
включително чрез предприемането на мерки по чл. 23 от Закона за
закрила на детето и по чл. 65 от ЗМВР– от полицейските органи.
В настоящият случай ЧСИ е изпълнил процедурата по чл. 528, ал.
1 и ал. 2 от ГПК, а именно: да покани доброволно длъжника да
предаде детето на определените от него дата, час и място.
Обжалваното постановление на ДСИ е законосъобразно с оглед
уредената в чл. 528, ал. 3 ГПК правна възможност за налагане на
глоба, която не представлява принудителен изпълнителен способ, а
санкция за неизпълнение на задължението на единия родител за
неоказване на съдействие на съдебния изпълнител чрез предоставяне
на информация за обстоятелствата, описани в чл. 528, ал. 2 ГПК.
Единствено за неизпълнение на това задължение за предоставяне на
поисканите сведения за тези обстоятелства в 3-дневен срок от
връчването на поканата за доброволно изпълнение може да се наложи
уредената в чл. 528, ал. 3, във вр. с чл. 527, ал. 3 ГПК глоба в размер
до 400 лв. Видно от изложената по-горе фактическа обстановка
настоящият случай касае последната посочена хипотезата, а именно
налагане на глоба от съдебния изпълнител на длъжника, поради
неизпълнение на задължението му, визирано в разпоредбата на чл.
528, ал. 2 ГПК. При положение, че на майката е била редовно връчена
покана за доброволно изпълнение на 20.06.2022 г., същата е била
длъжна в предвидения от закона тридневен срок да съобщи на
съдебния изпълнител готовността си, мястото и времето на предаване
на детето или пречките за това. След като не е изпълнила това свое
задължение до 23.06.2022 г., същата подлежи на глоба по чл. 527, ал. 3
ГПК. Длъжникът безспорно не е изпълнил задължението по чл. 528,
ал. 2 от ГПК в указания срок, а в негов и на детето интерес е било да
го стори, за да осведоми съдебния изпълнител. Пасивното му
поведение представлява неизпълнение на задължението му по
цитираната разпоредба, обосновава налагане на санкцията, още повече
5
че и взискателят е поискал съдействие за осъществяване на режима на
лични отношения.
Предвид гореизложените обстоятелства, правилно и
законосъобразно е наложено административно наказание глоба в
размер на 200. 00 лева, на основание чл. 528, ал. 3, вр. с чл. 527, ал. З
от ГПК на длъжника Р. Е. З...
Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба на Р. Е.
З.., подадена чрез пълномощника й адвокат Р.Ш. против
Постановление от 05.07.2022 г. на Държавен съдебен изпълнител при
Районен съд гр. Ихтиман за наложена глоба в размер на 200,00 лева,
постановено по изпълнително дело № 45/2020 г. по описа на СИС при
РС-Ихтиман.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6