№ 507
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно гражданско дело №
20221100500003 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на “Д.З.” АД, ЕИК ****, срещу
разпореждането от 10.11.2021 г. на ЧСИ Н.М. по изпълнително дело №
20218410406518/2021 г., с което се отказва намаляването на разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като независимо
от размера на задължението, застрахователите са нормативно задължени да образуват и
поддържат технически резерви, част от които е финансовия резерв за предстоящи плащания
по всяка доброволно или съдебно предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, като горното, ведно с останалата дейност на Дружеството като застраховател,
подлежат на стриктен държавен контрол. Нещо повече, в случай, че независимо от
упражнявания държавен контрол, застраховател изпадне в неплатежоспособност,
задълженията му по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите (каквото е и настоящото), се покриват от Обезпечителния фонд,
администриран от Гаранционен фонд.
Счита, че вземането предмет на настоящото изпълнително производство е гарантирано
събираемо и то в кратък срок.
На следващо място посочва, че от Поканата за доброволно изпълнение, от движението по
изпълнителното дело и от размера на заплатените авансови такси, е видно, че за
удовлетворяване на паричното си вземане взискателят се е ограничил само до образуване на
1
изпълнително дело, без допълнителни искания за насочване на изпълнението към
определено имущество. Това е така предвид гарантираната от закона и лесна събираемост на
задължението, което прави ненужни проверката на имотното състояние на длъжника и
насочване на принудителното изпълнение към определено имущество.
Излага, че изпълнителното дело не се характеризира с каквато и да е правна и фактическа
сложност и адвокатското възнаграждение по изпълнителното производство следва да бъде
определено само на основание чл. 10, т. 1 от Наредбата - за образуване на изпълнителното
дело, но не и по чл. 10, т. 2 от същата.
Взискателят- ответник по жалбата, не е изразил становище относно нейната основателност.
ЧСИ е изложил мотиви да неоснователност по жалбата, тъй като е налице сключен договор
за адвокатска услуга, установяваща заплащане на договореното между страните адвокатско
възнаграждение в размер на 1 100 лв., поради което и те са явяват дължими разноски.
Настоящата инстанция намери от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ по см. чл. 435, ал.
2, т. 7 от ГПК и следователно е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
По молба на взискателите П.К.Ч., ЕГН ********** и С.К.Ч., ЕГН ********** - и двамата
чрез адв. А.А., със съд. адрес: гр. София, бул. **** и въз основа на Изпълнителен лист,
издаден на 08/10/2021 г. по гражданско дело № 1383/2019 г. на РАЙОНЕН СЪД - ГР.
КЮСТЕНДИЛ, VII състав, в кантората на ЧСИ Н.М., per. № 841, адрес - гр. София, бул.
“****, е образувано изпълнително дело № 20218410406518/2021 г. срещу длъжника „Д.З.“
АД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, бул. ****, за сумите:
5 000.00 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2016
г. до окончателното изплащане на задължението; 1160.00 лева - разнноски по делото -
дължими в полза на взискателят П.К.Ч., ЕГН **********;
5 000.00 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2016
г. до окончателното изплащане на задължението; 1165.71 лева - разноски по делото -
дължими в полза на взискателят С.К.Ч., ЕГН **********.
С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на частния съдебен
изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да проучи
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да
определи способа на изпълнение, в случай че длъжникът не заплати доброволно
задълженията си.
С разпореждане от 18.10.2021 г. е образувано изпълнителното дело и е разпоредено да се
изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП и да бъде изпратена покана за доброволно
изпълнение. Със същото разпореждане са начислени такси и са приети разноски по делото.
Покана за доброволно изпълнение до длъжника „Д.З.“ АД, ЕИК ****, е връчена на
19.10.2021 г.
2
На 21.10.2021 г. в кантората на ЧСИ Н.М. е постъпила молба с вх. № 070632/21.10.2021 г. от
длъжника „Д.З.“ АД, ЕИК ****, чрез юк. В.Т., с искане разноските за адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя да бъдат определени само на осн. чл. 10, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - т.е. - да бъдат
намалени до 200.00 лв., както и съответно да бъде намален размерът на дължимата
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Н.М..
ЧСИ е изпратил постъпилото искане до взискателните, които са депозирали писмен отговор,
след което с Разпореждане от 10.11.2021 г. ЧСИ е отказал да уважи молбата.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ(Наредбата), за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело се
дължат два вида минимални възнаграждения: 1. за образуване на изпълнително дело - 200
лв. и 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания -
пропорционална такса в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал.
2.
Нередовна е молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в
която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК), в какъвто смисъл е
Тълкувателно решените № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС. Следователно действието по
подаване на молбата съставлява такова по образуване по делото, но не и за процесуално
представителство и защита.
При наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, действията по проучване имущественото
състояние на длъжника, правенето на справки, набавянето на документи, книжа и други,
определянето на начина на изпълнението и пр., са предоставени да се извършват от ЧСИ.
Това налага извода, че адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита
и съдействие не се дължи, тъй като то не се извършва от пълномощника.
Тъй като делото е образувано въз основа на молба на двама взискатели, то и длъжникът
дължи заплатеното от всеки от взискателите адвокатското възнаграждение за образуване на
изпълнително дело от по 200 лв. или общо 400 лв.
Тъй като пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на съдебния
изпълнител включва адвокатското възнаграждение, то следва съответно тя трябва да бъде
намалена на 1 533,36 лв.
РЕШИ:
Отменя разпореждането от 10.11.2021 г. на ЧСИ Н.М. по изпълнително дело №
20218410406518/2021 г., като намалява разноските за адвокатско възнаграждение на 400 лв.,
а такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ на 1 533,36 лв.
3
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4