Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 550
гр. Перник,
04.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно
заседание на десети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 689/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от ДОПК и чл.
268, във вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК.
Образувано е по жалба, подадена от Н.Н.Д., ЕГН **********
*** против решение № ПИ-281/17.08.2020 г., издадено от директора на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – София, с което е
оставена без уважение жалбата срещу постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С200022-022-0044009/14.07.2020 г. и срещу разпореждане за
присъединяване, изх. № С200022-105-0239216/14.07.2020 г., издадени от главен
публичен изпълнител при ТД на НАП - София по изпълнително дело №
14150001287/2015 г. по описа на ТД на НАП – София.
Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
решение. Сочи се, че решаващият орган неправилно е приел, че са налице
предпоставките за издаване на оспорените актове на публичния изпълнител. Твърди
се, че жалбоподателката не е извършила административните нарушения,
санкционирани с електронните фишове, алтернативно се прави възражение, че са
изтекли давностните срокове за принудително събиране на наложените с тях глоби.
Оспорва се наличието на вземане, произтичащо от акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/4768/03.10.2019 г., издаден от
заместник-изпълнителния директор на ****, тъй като същият е оспорен по съдебен
ред и не е влязъл в сила. Искането към съда е да отмени обжалваното решение на
директора на ТД на НАП – София и потвърдените с него постановление за налагане
на обезпечителни мерки и разпореждане за присъединяване.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния и
представител – адвокат Ц. поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът – директор на Териториална дирекция на
Национална агенция по приходите – София, чрез процесуалния представител
юрисконсулт К. оспорва жалбата. Счита обжалваното решение на директора на ТД на
НАП – София за правилно и законосъобразно. Искането към съда е да отхвърли
оспорването.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 160, ал. 2, във вр. с чл. 144 от ДОПК, въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността и обосноваността на обжалваното
решение, намери следното:
По делото не са представени доказателства за връчване на
обжалваното решение на жалбоподателката, поради което съдът приема, че
сроковете по чл. 197, ал. 2 от ДОПК и по чл. 268, ал. 1 от ДОПК са спазени.
Жалбата е подадена от лице с правен интерес – длъжник в производството по
принудително изпълнение и срещу подлежащи на съдебен контрол актове съгласно
чл. 268, ал. 1 от ДОПК и чл. 197, ал. 2 от ДОПК. Затова е процесуално
допустима.
Разгледана по същество несонователна
по следните съображения:
От
служебно изисканата от съда и предоставена информация от ОДМВР – Л., ОДМВР – П.
и СДВР се установява, че на жалбоподателката са наложени административни
наказания, както следва: глоба в размер на 200 лв. с електронен фиш серия К №
0413010, издаден от ОДМВР – Л. на 12.12.2012 г., връчен на 07.04.2013 г. и
влязъл в сила на 23.04.2013 г.; глоба в размер на 100 лв. с електронен фиш серия
К № 0614318, издаден от СДВР на 28.06.2013 г., връчен на 05.07.2013 г. и влязъл
в сила на 19.07.2013 г. и глоба в размер на 200 лв. с електронен фиш серия К №
368603, издаден от ОДМВР – П. на 30.10.2012 г., връчен на 21.11.2012 г. и
влязъл в сила.
За
принудително събиране на посочените публичните вземания в ТД на НАП – София,
офис Перник срещу Н.Н.Д. е образувано изпълнително дело № 14150001287/2015 г.
До нея е
изпратено съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С160014-048-0065276/06.12.2016
г., за връчването, на което не са представени доказателства.
С акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4768/03.10.2019 г., издаден
от заместник – изпълнителния директор на **** на основание чл. 14, ал. 1, т. 2
от Наредба № 11/03.04.2008 г., във вр. с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.
с чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, пр. 1-во, във вр. с ал. 2 от ЗПЗП Н.Н.Д.
е изключена от подпомагане и по отношение на нея е установено публично държавно вземане в размер на 3312.29
лв., представляваща 75% от общата изплатена дума по мярка 211 за кампания 2013
г. и 2014 г. Актът е връчен на адресата на 08.11.2019 г.
Видно от
извършена от съда служебна справка в деловодната система на Административен съд
– Перник срещу него е подадена жалба с вх.№ 3670/21.11.2019 г. и е образувано
административно дело № 723/2019 г. по описа на Административен съд – Перник,
приключило с решение от 11.06.2020 г., срещу което е постъпила касационна жалба
вх. № 1794/26.06.2020 г., изпратена за разглеждане от Върховния административен
съд. До приключване на съдебното дирене по обжалването не е постановен влязъл в
сила съдебен акт.
С
разпореждане изх. № С200022-105-0239216/14.07.2020 г. на главен публичен
изпълнител при ТД на НАП – София на основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК е
допуснато присъединяване на публичен взискател по изпълнително дело №
14150001287/2015 г. на ТД на НАП – София за публично държавно вземане в размер на
3312.29 лв., установено с акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/4768/03.10.2019 г., издаден от заместник – изпълнителния директор на ****.
С
постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200022-022-0044009/14.07.2020
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София на основание чл. 200, във вр. с
чл. 201, ал. 3, във вр. с чл. 195, ал. 1 – ал. 3 от ДОПК публичните вземания,
предмет на изпълнително дело № 14150001287/2015 г. на ТД на НАП – София са обезпечени
чрез налагане на запор върху МПС – лек автомобил марка „MERCEDES”, модел ****,
рег. ****, собствен на жалбоподателката. За наложения запор до СДВР е изпратено
запорно съобщение изх. № С200022-122-0011786/14.07.2020 г., а до Централния
регистър на особените залози съобщение изх. № С200022-109-0039772/14.07.2020 г.
Разпореждането
за присъединяване и постановлението за налагане на обезпечителни мерки са
обжалвани пред директора на ТД на НАП – София от Н.Н.Д. с жалба вх. № 94-Н-227/04.08.2020
г. С решение № ПИ-281/17.08.2020 г. на директора на ТД на НАП – София, тя е
отхвърлена като неоснователна. Срещу решението е подадена жалба вх. №
94-Н-277/23.10.2020 г. която е предмет
на разглеждане в настоящото производство.
В хода на
съдебното обжалване жалбоподателката е представила писмени доказателства –
копие от СУМПС ****, от което е видно, че тя е придобила правоспособност за
управление на МПС от категория, АМ, В1 и В ****г.
При така
установените факти, Административен съд – Перник намира от правна страна
следното:
С
обжалваното решение № ПИ-281/17.08.2020 г., директорът на ТД на НАП – София е
приел, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки и разпореждането
за присъединяване, предмет на административен контрол са издадени от
компетентния за това орган, в предписаната от закона писмена форма и при
наличие на изискуемите предпоставки. Затова е отхвърлил подадената срещу тях
жалба.
Настоящият състав на Административен
съд – Перник намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган.
Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК и чл. 266, ал. 1 от ДОПК постановлението за
налагане на обезпечителна мярка, респективно действията на публичния изпълнител
подлежат на обжалване пред директора на компетентната териториална дирекция на
НАП. Компетентната териториална дирекция на НАП се определя по правилата на чл.
8 от ДОПК и в случая съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК критерият е постоянният
адрес на жалбоподателката. Няма спор по делото, че той е в гр. Перник. Затова
компетентен да се произнесе по жалбата е директорът на ТД на НАП – София. Това
е и органът, издал решението, предмет на съдебен контрол.
Същото е
постановено в 14-дневния срок по чл. 197, ал. 1 от ДОПК, респективно чл. 267,
ал. 1 от ДОПК. Съдържа изискуемите реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК,
приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК. В производството по издаването му не
са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да
обосновават отмяната му.
Решението на
директора на ТД на НАП – София е и материално законосъобразно. Правилни са
изводите на контролиращия административен орган за наличие на материалните
предпоставки за издаване на обжалваните пред него постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С200022-022-0044009/14.07.2020 г. и разпореждане
за присъединяване, изх. № С200022-105-0239216/14.07.2020 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП - София по изпълнително дело № 14150001287/2015 г. по
описа на ТД на НАП – София.
Техен издател е компетнтният за това
орган съгласно чл. 195, ал. 3 от ДОПК и чл. 217, ал. 3 от ДОПК – публичен
изпълнител при ТД на НАП – София. Отговарят на изискванията за писмена форма и
съдържание съгласно чл. 196, ал. 1 от ДОПК, респективно чл. 59, ал. 2 от АПК,
във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В проведеното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяната им.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че вземанията, предмет на изпълнително дело № 14150001287/2015
г. по описа на ТД на НАП – София са погасени по давност. Касае се за публични
вземания по чл. 162, ал. 2, т. 7 и т. 8 от ДОПК – глоби, наложени с електронен
фиш и неправомерно усвоени средства по проекти, установени с административен
акт.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания
се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение. В случая трите електронни фиша, които са послужили като
основание за образуване на изпълнителното дело са влезли в сила на 23.04.2013
г., 19.07.2013 г. и 06.12.2012 г. Съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в
редакцията и от ДВ бр. 10/2011 г. наложените с тях глоби подлежат на заплащане
в 14-дневен срок от връчването. Следователно давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е започнала да тече, считано от
01.01.2014 г., респективно от 01.01.2013 г.
Съгласно чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК давността
прекъсва с
предприемането на действия по принудително изпълнение и от този момент започва да тече нова
давност. Видно от материалите по делото изпълнителното дело е образувано през
2015 г., към който момент давността за нито едно от публичните вземания не е
изтекла. С това действие тя е прекъснала и е започнала да тече нова 5-годишна
давност. С изпращането на съобщение за доброволно изпълнение на длъжника, което
е станало на 06.12.2016 г. давността отново е прекъсната. Затова към момента на
присъединяването на нов кредитор с разпореждане от 14.07.2020 г. и налагането
на обезпечителните мерки, извършено на същата дата вземанията, за които е
образувано изпълнителното дело не са били погасени по давност.
По отношение на тях не е изтекла и абсолютната 10-годишна
давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, върху която не се отразяват спиранията и
прекъсванията и също тече от първи януари на годината следваща тази, през която
е следвало да се плати вземането.
Неотносимо към предмета на делото е оплакването на
жалбоподателката, че наложените с електронните фишове глоби са за нарушения,
които тя не е извършила. Тези аргументи подлежат на преценка в
административно-наказателните производства по налагане на административните
наказания, които са приключили с влизане в сила на електронните фишове и е
процесуално недопустимо да бъдат пререшавани в настоящото производство по обжалване
действията на публичния изпълнител. Правноирелевантен е и фактът, че
жалбоподателката е придобила правоспособност за управление на МПС много след
налагане на процесните административни наказания за нарушения по ЗДвП. Това е
така, тъй като субект на нарушенията по ЗДвП е всеки собственик или водач на
МПС, а не само правоспособният. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП/ДВ бр. 10/2011 г./ съгласно която собственикът или този, на когото
е предоставено моторно превозно средство, отговарят за извършеното с
него нарушение.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателката, че
вземането във връзка с което са издадени оспорените постановление за налагане
на обезпечителна мярка и разпореждане за присъединяване, не е установено с
влязъл в сила административен акт и по тази причина не подлежи на принудително
изпълнение. Процесното вземане е установено с акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/4768/03.10.2019 г., издаден от заместник – изпълнителния директор на ****,
който не е влязъл в сила, тъй като е предмет на неприключило съдебно обжалване.
Съгласно чл. 165 от ДОПК събирането на държавните публични вземания се
извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното
публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено
друго. В случая чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП предвижда изключение от
правилото за изискуемост на публичните вземания след влизане в сила на
административния акт, с който са установени. Според цитираната норма обжалването на издадените от
изпълнителния директор на **** или от оправомощените от него длъжностни лица
актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им.
Следователно обжалването на процесния административен акт няма суспенсивен
ефект и същият подлежи на принудително изпълнение преди влизането му в сила.
Затова публичното вземане, установено с него и предмет на изпълнително дело № 14150001287/2015
г. по описа на ТД на НАП – София подлежи на принудително изпълнение.
С оглед изложеното настоящия състав
намира, че оспорените разпореждане за присъединяване на вземане и постановление
за налагане на обезпечителни мерки са издадени при наличие на материално
правните предпоставки за това.
Съгласно чл. 217, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК в изпълнителното производство за събиране на публични вземания могат да се
присъединяват публични взискатели, като преклузивният срок за това е
изготвянето на разпределението на събраните суми. В случая разпореждане изх. №
С200022-105-0239216/14.07.2020 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП –
София е издадено за присъединяване на публичен взискател – **** за събиране на
съществуващо в негова полза публично вземане/чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, във вр. с
чл. 162, ал. 1, т. 8 от ДОПК/, подлежащо на принудително изпълнение съгласно
чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП. Видно от приложеното изпълнително дело, към момента на
издаването му не е изготвено разпределението на събраните суми, поради което е
налице и предвидената в чл. 217, ал. 2 от ДОПК отрицателна предпоставка за
законосъобразността му.
Съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания,
събирането на които ще бъде невъзможно или ще се затрудни без налагането на
обезпечителни мерки. В настоящия случай запорът на МПС е наложен за
обезпечаване на установени по съответния ред и изискуеми публични държавни
вземания. Независимо, че изпълнителното дело е образувано през 2015 г. за
погасяване на публичните вземания негов предмет не са постъпили доброволни
плащания. Не е извършено такова и за присъединеното по-късно публично вземане
на ****. Затова е обоснован изводът на административния орган, че без налагане
на обезпечението, събирането на вземанията ще бъде затруднено.
Не е налице и някоя от предвидените в
чл. 195, ал. 3 от ДОПК предпоставки за отмяна на обезпечението от съда.
Разпоредбата предвижда, като алтернативни основания за отмяна на наложената
обезпечителна мярка:
представено от длъжника
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа; отсъствие на изпълнително основание или неспазване
на
изискванията за налагане на обезпечителната мярка.
Както е
изложено по-горе в настоящия случай са налице изпълнителни основания – влезли в
сила електронни фишове, с които са наложени административни наказания – глоба и
подлежащ на предварително изпълнение акт за установяване на публично държавно
вземане и обезпечителната мярка е наложена при спазване на
административно-производствените правила. Жалбоподателката не е представила
посоченото в чл. 195, ал. 3 от ДОПК обезпечение
в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа,
поради което не е налице и това предвидено в закона условие за отмяна на
обезпечението.
С оглед
всичко изложено, настоящият състав на Административен съд – Перник намира, че оспореното решение на директора на ТД на
НАП – София е законосъобразно и оспорването му следва да се отхвърли като
неоснователно.
С оглед
изхода от делото и на основание чл. 161,
ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 144 от ДОПК в полза на ТД на НАП – София следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Н.Н.Д.,
ЕГН ********** *** против решение № ПИ-281/17.08.2020 г., издадено от директора
на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – София, с което е
оставена без уважение жалбата срещу постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С200022-022-0044009/14.07.2020 г. и срещу разпореждане за
присъединяване, изх. № С200022-105-0239216/14.07.2020 г., двете издадени от
главен публичен изпълнител при ТД на НАП - София по изпълнително дело №
14150001287/2015 г. по описа на ТД на НАП – София, като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.Н.Д., ЕГН ********** *** да
заплати на Териториална дирекция при Национална агенция за приходите – София
сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване съгласно чл. 197, ал. 4 от ДОПК и чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: /п/