№ 50
гр. София, 12.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600071 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІI от НПК.
С протоколно определение от 16.12.2021 г. по НОХД №14614/2021 г., на
СРС, НО, 133 състав е оставил без уважение искането на защитника на
подсъдимия А.А. П. - адв.А. М. за прекратяване на наказателното
производство по делото, поради наличие на друго висящо административно
наказателно производство спрямо подсъдимия за същите деяния.
Срещу това определение е постъпила частна жалба от упълномощения
защитник на подсъдимия П.- адв.М., с която иска от въззивния съд да отмени
атакуваното определение на СРС като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че в случая поради съставянето на АУАН срещу подсъдимия за
същото деяние е нарушен принципа ne bis ne idem, залегнал в ТР
№3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС и в разпоредбата на чл.4 от Протокол №7,
касаеща повторното осъждане, но и повторното наказателно преследване на
едно и също лице за едно и също деяние. Сочи, че е ноторно известно, че въз
основа на съставени АУАН се издават НП години по- късно, поради което
счита, че е налице повторно наказателно преследване на подсъдимия за едно
и също деяние в нарушение на цитирания принцип, разпоредби и ТР на ВКС.
Жалбата се явява подадена в срок и процесуално допустима. По
същество същата е изцяло неоснователна по следните съображения:
1
Видно от материалите по делото, подс.П. е предаден на съд с обвинение
за извършени от него две престъпления – по чл.343б, ал.3 от НК и по чл.343б,
ал.2 вр. ал.1 от НК и двете с инкриминирана дата- 26.08.2021 г. Видно е също
така, че описаните в ОА две инкриминирани деяния като характеристики от
обективна страна- време, място, начин на извършване и автор на деянията,
изцяло съвпадат с деяния, за които срещу П. е бил съставен АУАН серия АА
№770170 от 27.08.2021 г. (л.10 от ДП). Установява се, че именно проверката
направена на подс.А. на дата 26.08.2021 г. е станала повод за съставянето на
въпросния акт срещу него, както и за привличането му след това като
обвиняем и предаването му на съд по общия ред във връзка с твърдения за
това, че на инкриминираната дата е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта от 2,43 на хиляда, като деянието е извършено повторно,
както и че е управлявал същото МПС на същото място и по същото време и
след употреба на наркотични вещества- амфетамин и метамфетамин.
Видно е още, че макар и във връзка с тази проверка да е бил съставен
АУАН срещу П. още същия ден- 27.08.2021 г. преди да е издадено НП срещу
него за тези две деяния е било образувано наказателно производство по реда
на чл.356, ал.3 от НПК- с разпит на свидетел, като след това са извършвани
действия единствено и само по въпросното ДП, към което като част от
материалите е бил присъединен и съставения на 27.08.2021 г. АУАН срещу
А.П..
При тези данни правилно първостепенният съд е отказал да прекрати
наказателното производство по делото водено срещу А.П., приемайки, че
след като не е било издадено спрямо него НП въз основа на съставения
АУАН, то и не е налице реализирана административна наказателна
отговорност срещу него за същото деяние, което е предмет на наказателното
производство, тъй като АУАН-ът не съставлява краен акт в АНП. В този
смисъл верни са изводите на СРС, че в случая не е налице нарушение на
принципа ne bis ne idem, предмет на обсъждане в цитираното от защитника
ТР на ВКС.
В допълнение към доводите на първата инстанция, настоящият въззивен
състав намира за необходимо да посочи, че този принцип не е нарушен не
само поради липса на реализирана докрай административно наказателна
отговорност спрямо А.П. за същото деяние, но и поради липсата на друго
2
висящо производство спрямо него с административно наказателен характер
във връзка със същото инкриминирано деяние. Без съмнение АНП по смисъла
на ЗАНН (чл.36, ал.1 от ЗАНН) се образува със съставянето на АУАН.
Същевременно и съобразно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН при
констатирани признаци на извършено престъпление(я), АНП се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. Именно това е станало и в
конкретния случай- изпращайки съобщение до СРП за констатирани данни за
извършени престъпления от страна на А.П. във връзка с двете деяния, по
повод на които му е бил съставен АУАН и изпращайки същия на СРП,
органите на АНП, компетентни да реализират административно наказателна
отговорност спрямо П. във връзка с двете деяния, за които му е съставен
АУАН, чрез издаване на НП срещу него, са се десезирали и са се лишили от
възможността да съставят НП срещу него във връзка с тези две деяния. Те не
разполагат с АУАН, въз основа на който да сторят това, поради което и на
практика липсва висящо АНП спрямо А.П. за тези две деяния. Налице е
единствено образувано наказателно производство спрямо него за тези две
деяния, поради което и по никакъв начин не е нарушен принципа ne bis ne
idem.
Възраженията на защитата, че била ноторно известна практиката НП да
се издават след години е лишена от правна логика и аргументация на първо
място, защото разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН е категорична, че
образуваното АНП се прекратява, ако не е издадено НП в 6- месечен срок от
съставянето на АУАН. На следващо място дори това да бъде направено, което
би било в нарушение на разпоредбите на закона и независимо, че е налице
десезиране на органите на АНП в конкретния случай от възможността да
водят АНП спрямо П. във връзка с тези две деяния, то тогава вече ще следва
да се постави въпроса за принципа ne bis ne idem, който ще следва да бъде
решен на плоскостта на разпоредбата на чл.70, ал.2, т.4 от ЗАНН. Към този
момент този въпрос не стои, поради съображенията изложени по- горе,
поради което и абсолютно правилно първостепенният съд е оставил без
уважение искането на защитата за прекратявана на наказателното
производство водено срещу А.П. с обвинение за извършени от него две
престъпления на дата 26.08.2021 г. съответно инкриминирани като такива по
чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.343б, ал.3 от НК.
3
В заключение и доколкото определението на съда, с което е оставил без
уважение искането на защитника на подсъдимия за прекратяване на
наказателното производство по делото се явява правилно и законосъобразно,
същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.345 НПК, СГС, НО, 15-ти въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 16.12.2021 г. по
НОХД №14614/2021 г., на СРС, НО, 133 състав, с което е оставено без
уважение искането на защитника на подсъдимия А.А. П. - адв.А. М. за
прекратяване на наказателното производство по делото, поради наличие на
друго висящо административно наказателно производство спрямо
подсъдимия за същите деяния.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4