Р
Е Ш Е Н И Е № 18
гр. Разград, 04.02.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Ралица Вълчева
и прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 172
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Разград против Решение
№ 413/26.10.2018 г., постановено по АНД № 534/2018 г. по описа на Районен съд –
Разград, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление №
37-0000328/11.06.2018 г. С посоченото НП за нарушение по чл. 57, ал. 1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС на основание чл. 96г, ал.1, пр. 1 от ЗАвтП
на „УЛУСОЙ – БГ“ ООД - гр. Разград е била наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения в подкрепа на
отменителното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 НПК. Иска се отмяна на решението
и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата счита, че
решението е валидно, допустимо и правилно и моли да бъде оставено в сила.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Установените от районния съд факти са следните:
На 30.04.2018 г. служители на ИА „Автомобилна администрация“
извършили комплексна проверка на „УЛУСОЙ – БГ“ ООД - гр. Разград. В хода на
проверката било установено, че превозвачът е назначил като водач на товарен
автомобил Н. А. И., назначен с трудов договор №
70 от 05.06.2017 г. с код по НКПД83322006 и длъжностна характеристика,
без водачът да притежава Удостоверение за психологическа годност, видно от
справка в регистъра „Психологически изследвания на водачите“ към ИА“АА“ -
София.
На дружеството е съставен АУАН бл. № 250637 от 03.05.2018 г. за нарушение
по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
Фактическите констатации по АУАН са възприети изцяло от наказващия орган,
който издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление.
Разградският районен съд е отменил наказателното постановление с мотиви, че
описаното в НП нарушение е несъставомерно. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС задължава превозвачите, в случая
жалбоподателя да допуска до управление на превозните средства за международни
превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни.
Въззивният съд е приел, че наказателното постановление е издадено в нарушение
на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като в него не се сочи, а и от писмените
доказателства по делото не се установява на коя дата, с какво ППС и по какъв
маршрут водачът е осъществявал дейността по извършване на международен превоз
на товари.
Решението на РРС е валидно и допустимо, а като краен резултат – правилно,
макар и не по изложените в него съображения.
Съгласно чл. 96г, ал. 1 ЗАвтП, който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лв. Фактическият състав на тази
административнонаказателна разпоредба включва две алтернативни форми на
изпълнително деяние: назначаване или допускане до работа на водач, който не
отговаря на нормативните изисквания за управление на превозно средство за
превоз на товари. Едно от тези изисквания е предвидено в чл. 57, ал. 1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на министъра на транспорта и съобщенията, в който
е установено задължение за превозвачите да допускат до управление на превозните
средства за международни превози на товари само водачи, които са психологически
годни. Т.е. нарушението по чл. 57, ал. 1 от наредбата се изразява в допускане
до управление на водач, за който не е удостоверено, че е психологически годен.
Докато избраната от наказващия орган форма на изпълнителното деяние по чл. 96г,
ал. 1 ЗАвтП е назначаване на такъв водач. Това несъответствие между
фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация обосновава
незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за отмяната
му.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
413/26.10.2018 г., постановено по АНД № 534/2018 г. по описа на Районен съд –
Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/