№ 3732
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а
Михаела Касабова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100504526 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4526/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Р. П. Г. ЕГН
********** от гр.Ловеч срещу решение №20108072 от 10.11.2023 г постановено по гр.д.
№22998/2019 г на СРС , 118 състав ; с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди Р.
Е. И. ЕГН ********** от гр.Кюстендил да му заплати на основание чл.45 ЗЗД сумата от 10
000 лева обезщетение за имуществени вреди от нанесен побой /със средна телесна повреда –
счупване на челюст, съгласно влязла в сила присъда / на 27.02.2014 г в база на „СОМАТ“
АД в гр.София ул.Самоковско шосе №1 , ведно със законната лихва от 27.02.2014 г до
окончателното заплащане на сумата .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като давността не е
започнала да тече от извършване на деликта на - 27.02.2014 г. Едва на 21.12.2015 г
въззивникът разбрал , че ответникът е лицето извършило побоя т.е. до предявяване на
исковата молба на 19.04.2019 г не е изтекъл 5-годишния давностен срок
Въззиваемата страна е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Давността
по принцип тече от извършването на деянието , а в случая извършителят е бил известен на
ищеца . Не е имало обективна пречка да се предяви иска в 5-годишния давностен срок .
1
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на
14.12.2023 г и е обжалвано в срок на 23.12.2023 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел следното . С влязла в сила присъда по н.о.х.д.№21245/16 г
на СРС ,103 състав ответникът е признат за виновен , че на 27.02.2014 г в база на „СОМАТ“
АД в гр.София ул.Самоковско шосе №1 е причинил на ищеца средна телесна повреда като с
удар в областта на лицето му счупил челюстта , което се изразило в счупване на ябълчната
/скулна/ кост с наличие на костен праг в дясната подочна област , причиняващо затруднено
затваряне на устата и асиметрия на лицето . Присъдата е потвърдена от СГС , НО .
Според СРС на основание чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд и в
случая е установен фактическия състав на деликтната отговорност . С показанията на св.Я.
Г. са доказани претърпени от ищеца болки и страдания – значителни болки наложили
употреба на обезболяващи , затруднения в обслужването , храненето, говоренето и пр. за
повече от 2 месеца . Претендираното обезщетение от 10 000 лева е справедливо по смисъла
на чл.52 ЗЗД .
Според СРС , въпреки че искът е принципно основателен , същият е погасен по давност .
Съгласно чл.114 ал.3 ЗЗД давността при вземане за непозволено увреждане започва да тече
от извършване на деянието , респ. от открИ.е на дееца . В случая видно от жалба от
04.04.2017 г ищецът пряко е възприел извършителя и към датата на жалбата е знаел трите
му имена и ЕГН . Следователно деецът е бил известен към датата на извършване на
деянието /27.02.2014 г/ , давността е изтекла към 27.02.2019 г и исковата молба е подадена
след наличие на изтекла давност едва на 19.04.2019 г.
Решението на СРС е правилно като краен резултат . Законосъобразно
първоинстанционният съд е съобразил наличната влязла в сила присъда за процесното
деяние, която е задължителна за гражданския съд по чл.300 ГПК . Също правилно е прието ,
че искът е принципно доказан по основание и размер .
Като краен резултат е вярно и че процесният иск е погасен по давност , при следните
уточнения . Според т.2 от Тълкувателно решение №5 от 05.04.2006 г по тълк дело №5/2005
г, ОСГТК на ВКС ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в
досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в
2
сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на
пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната
давност.
В мотивите на Тълкувателното решение е посочено , че дори и деянието да е престъпление,
давността тече от момента на извършването /респ.от открИ.ето на дееца ако същиет не е
известен / , а не от влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му
характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението
трябва да се предяви в петгодишния давностен срок.
В случая граждански иск на ищеца в наказателния процес не е бил предявен и сме именно в
една от хипотезите изрично визирана и наложила издаването на Тълкувателното решение .
От друга страна жалбата на ищеца до Прокуратурата въз основа на която е образувано
наказателното производство е подадена не на 04.04.2017 г , а на 04.04.2014 г / това е видно
от самата жалба , от резолюциите върху нея и действията извършени от сбедствените органи
през 2014 г – 2015 г/ . В този смисъл и тъй като в жалбата са посочени трите имена и ЕГН на
ответника , на основание чл.114 ал.3 ЗЗД давността е започнала да тече от 04.04.2014 г , а не
от извършване на деянието на 27.02.2014 г, както е приел СРС . Изрично в жалбата е
посочено , че към датата на деянието извършителят не е бил известен на ищеца , като по
делото няма доказателства за противното . Очевидно ищецът е извършил своя проверка и
към датата на подаване на въпросната жалба до Прокуратурата /04.04.2014 г/ сам е „открил
дееца“ – бил е вече наясно кой е делинквента и дори е посочил неговите три имена и ЕГН .
Следователно 5-годишната давност по чл.110 ЗЗД е изтекла на 04.04.2019 г . Процесният иск
е подаден на 19.04.2019 г т.е. след като вземането за непозволено увреждане е погасено по
давност .
Налага се изводът , че искът правилно е отхвърлен и решението на СРС трябва да бъде
потвърдено .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20108072 от 10.11.2023 г постановено по гр.д.№22998/2019 г
на СРС , 118 състав .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4