№ 10025
гр. София, 15.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110162105 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Д. И. Д. срещу „фирма“ ЕАД и
„фирма“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 19.08.2021г. сключил договор за паричен заем № 2432618
с „фирма“ ЕАД за сумата от 5657,84лв. при ГПР от 39,40%, ГЛП от 33,68%, който
следвало да бъде погасен на 24 вноски. В чл. 4 от договора било уговорено договорът
да бъде обезпечен с банкова гаранция в полза на заемодателя или чрез сключване на
договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант в срок 48 часа от подаване на
заявлението. На датата на сключване на договора за кредит, ищецът и ответникът
„фирма“ ЕООД, сключили договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който
дружеството се задължило да обезпечи пред кредитодателя задълженията на ищеца. По
този договор ищец имал задължение да заплати на гарантиращото дружество
възнаграждение, което било разсрочено заедно с месечните вноски по договора за
кредит, и възлизало на 288,53лв. месечно или общо 6924,74лв., което се изплащало
директно на кредитодателя „фирма“ ЕАД. Ищецът погасил първите пет вноски и част
от шестата.
Ищецът посочва, че при сключването на договора за кредит не са спазени
изискванията на 10, ал. 1, чл. 1, ал. 1, т. 7-12, ал. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК и същият се явява
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Изтъква, че в ГПР по договора за кредит е
следвало да бъде включено и възнаграждението по договора за поръчителство, което не
е сторено. Счита, че действителният размер на ГПР е 203,83%, а ГЛП 116,44%.
Ищецът твърди, че и договорът за поръчителство е изначално лишен от
основание, тъй като по него потребителят не получавал насрещна услуга. Изтъква, че
едноличен собственик на капитала на дружеството е кредитодателят, като печалбата се
разпределяла в полза на собственика. Посочва, че договорът е нищожен и поради
противоречие с добрите нрави, като с него се целяло само едно допълнително
оскъпяване на заема, за да се избегнат ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено спрямо ответника „фирма“ ЕАД, че сключеният между тях
договор за паричен заем № 2432618/19.08.2021г. е нищожен, а при условията на
евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от него, както и да бъде признато за
установено спрямо ответника „фирма“ ЕООД, че сключеният между тях договор за
предоставяне на поръчителство е нищожен.
1
Ответникът „фирма“ е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва иска. Признава сключването на договора за заем и договора за
поръчителство, но счита, че и двата договора са действителни и отговарят на всички
императивни изисквания.
Ответникът „фирма“ ЕАД също е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва исковете. Признава сключването на договора
за заем и договора за поръчителство, но счита, че и двата договора са действителни и
отговарят на всички императивни изисквания.
Ответникът „фирма“ ЕАД е предявил спрямо ищеца Д. И. Д. и насрещен
осъдителен иск. Посочва, че Д. Д. е платил изцяло 5 погасителни вноски и частично 6-
та погасителна давност от договора за кредит, като към 21.12.2022г. непогасените
задължения възлизат в размер на 2196,99лв. – главница за периода 01.03.2022г.-
21.12.2022г., 1074,61лв. – договорна лихва за периода 01.03.2022г.-21.12.2022г. и
130,61лв. – законна лихва за забава за периода 01.03.2022г.-21.12.2022г. С насрещната
искова молба отправя изявление за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми
по договора поради забавата в плащанията. Счита, че дори да се приеме, че процесният
договор за кредит е недействителен, то кредиторът има право да получи чистата
стойност след приспадане на направените плащания, която възлизала на 1785лв.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което Д. Д. да бъде
осъден да заплати на „фирма“ ЕАД сумата от 2000лв., представляваща частична
претенция от предсрочно изискуема главница в общ размер от 2452,01лв. по договор за
кредит № 2432618/19.08.2021г., ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба до окончателното плащане, а в условията на евентуалност – сумата от
1785,00лв., представляващата чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК,
ведно със законната лихва.
Ответникът по насрещния иск – Д. Д., е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва насрещния иск.
Предявени са за разглеждане обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
и насрещни осъдителни иск искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК и евентуално чл. 23 ЗПК.
В тежест на ищеца по първоначалните искове е да установи при условията на
пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит и договор за
поръчителство със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, които
противоречат на императивни материалноправни разпоредби и на добрите нрави.
В тежест на ответниците по първоначалните искове е да докажат: наличието
на валидни договорни правоотношения и валидно обвързващи страните клаузи.
В тежест на ищеца по насрещните искове е да установи при условията на
пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото съдържание
и предоставяне на заемната сума на ответника.
В тежест на ответника по насрещните искове е да установи при условията на
пълно и главно доказване връщане на заемните средства в уговорените размери и
срокове, за което не сочи доказателства.
С оглед становищата на страните по делото, съдът отделя за безспорно между
тях, че са сключени договор за заем и договор за поръчителство със соченото
съдържание; че по договора за заем „фирма“ ЕАД е предоставило на Д. Д. сумата от
5657,84лв., която е усвоена, както и че последният е извършил пълно погасяване на
първите пет вноски и частично на шестата вноска.
2
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства следва да бъде допусната
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори както на поставената в исковата
молба задача, така и на служебно поставени въпроси.
Доказателствените искания на ищеца за задължаване на ответниците представят
доказателства за извършените от ищеца плащания по договори е неоснователно, тъй
като е в негова тежест да докаже плащане на сумите, като същият следва да разполага с
документи за това /платежни, разписки и др./. Другото искане за издаване на съдебно
удостоверение, което да му послужи пред БНБ, също е неоснователно, тъй като
наличието на други договори между страните няма отношение към настоящия спор, а и
ищецът може самостоятелно да се снабди с информацията от БНБ без да му е
необходимо съдействие от съда.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните. Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.04.2023г.
от 09:50ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставената в исковата молба задача, както и на следните служебно поставени от
съда въпроси, а именно: Какъв е размерът на усвоената от ищеца сума по договора за
кредит? Какви плащания е извършил ищецът в изпълнение на договорите, какви
задължения са погасени с тях и какъв е остатъкът от задълженията му?
НАЗНАЧАВА за вещо лице Пенка Делчева.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 350лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предоставят всяка необходима информация и документация.
При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по
насрещния иск – „фирма“ ЕАД и препис от отговора на исковата молба от 07.03.2023г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3