Р
Е Ш Е Н И Е
№
06.03.2020г., гр. Велинград,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ВЕЛИНГРАД, в публичното заседание на двадесет и
четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иванка
Пенчева
при секретаря Павлина Матушева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 474/2019 г. по
описа на Районен
съд Велинград, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 АПК, във връзка с
чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи.
Образувано е по жалба на А. Николов Б.,***, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-207 от 03.11.2019г., издадена от Борис
Н. Бориков –разузнавач
в група „Криминална полиция“ при РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
заповядано задържане на А.Б. за срок от 24 часа в помещение за
временно задържане на РУ Велинград.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да отмени
оспорваната заповед. Като
основания да отмяна се сочат съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправните разпоредби
и несъответствие с целта на закона на оспорената Заповед за задържане. Излагат
се доводи за липса на фактическите и правни основания за издаването на
обжалваният акт, както и подробни съображения, обосноваващи отмяна на
атакувания акт. Претендира се присъждане на сторените в производството
разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата
Органът, издал оспорвания акт-полицейски инсп. Борис Н.
Бориков, оспорва жалбата,
излага доводи за законосъобразност на издадената заповед и иска от съда да я
остави без уважение.
Съдът, като разгледа направените възражения и
приложената административна преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок
от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваната заповед, на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, А.Б. е задържан в помещение за временно задържане на РУ на МВР. Като основания за задържане са посочени чл.
72, ал.1, т. 1 ЗМВР и БП 367 ЗМ № 568/2019г. Посочено е, че лицето А.Н.Б. е извършил
престъпление по чл. 330, ал. 1 НК, като на 03.11.2019г., в гр. Велинград на ул.
„Цар Самуил“ № 33 „Б“ е запалил лек автомобил „Тойота Ланд
Круизер“ с рег. № РА1100КВ.
Съдът намира,
че оспореният административен акт е постановен от оправомощен
за това орган-полицейски
инспектор на длъжност разузнавач в група „Криминална полиция“ при РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик,
представляващ полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР, в пределите на материалната му компетентност. Същият
е законосъобразен, тъй като е мотивиран и издаден при посочване на
фактическите и правни основания, обосноваващи предпоставките за задържане.
Според
посоченото в заповедта правно основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР,
задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Законът, в чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, изисква като елемент от съдържанието й посочване на фактическите и на правните основания за
задържането,
в съответствие с правилото на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в
заповедта, представлява излагане на мотиви, обосноваващи разпоредителната част на акта.
С
оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 367зз-207 от 03.11.2019
година, издадена от Борис Н. Бориков –полицейски
инспектор при Районно управление - гр. Велинград, на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 ЗМВР е наредено задържането на
жалбоподателя А.Н.Б. за срок до 24 часа
в помещение за временно задържане на РУ – Велинград във връзка с данни за извършено
престъпление по чл. 330, ал.1 НК – палеж на имущество на значителна стойност.
Цитирана е преписка по БП 367 ЗМ№ 568/2019 г. При задържането Димитър Стоенчев е подписал декларация (л. 8 по делото) и са му
разяснени правата по чл. 72 и чл. 73 ЗМВР. Жалбоподателят е подписал декларация
по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР, че е запознат
с правата си, като е заявил кои от тях възнамерява да упражни. Задържан е в 22,00
часа на 03.11.2019 година и освободен в 21,50 часа на 04.11.2019г.
На
същата дата, по реда на чл. 356, ал.2 НПК, е образувано бързо производство №
367 и ЗМ 568/2019г. със съставянето на протокол за оглед на
местопроизшествието, което е преобразувано в производство по общия ред. От жалбоподателя са искани обяснения, каквито
той е отказал да даде, взети са образци за сравнително изследване, извършен е
оглед на вещи-маратонки на А.Б.. На следващата дата-04.11.2019г. са извършени
действия по претърсване и изземване- обиск на лице, във връзка с образуваното
досъдебно производство, одобрени от РС Велинград с Протокол №179/04.11.2019г.
Като доказателство по досъдебното производство са приобщени един чифт маратонки
„Adidas“, собственост на жалбоподателя. На 04.11.2019г. отново
във връзка с образуваното досъдебно производство е извършено претърсване и
изземване от лекотоварен автомобил „Ивеко“ 3580, като
по досъдебното производство са приобщени като доказателства два броя мобилни
телефони, собственост на Б.. На 04.11.2019г. лицето е депозирало писмени
обяснения в присъствието на адв. Апостолов.
Разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР
регламентира възможността полицейски органи да задържат в специални помещения
за срок от 24 часа лица за които са налице данни че са извършили
престъпления.Задържането за срок не по-дълъг от 24 часа съставлява принудителна
административна мярка по чл.22 ЗАНН, целяща да попречи на уличения или да се
укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателното
преследване.Също така това задържане предоставя възможност на полицейските
органи да извършат неотложни действия чрез които да бъдат събрани достатъчно
данни за образуване на наказателно производство.Следователно с мярката по чл.72
ал.1 ЗМВР не се цели налагане на наказание за установено по категоричен начин
престъпление, нито събиране на доказателства за вината на лицето.Достатъчно е
само наличието на данни,обосноваващи предположението, че има вероятност лицето
да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган,
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се
поставя условие за точна квалификация на деянието, още по-малко е задължително
престъплението да е безспорно и окончателно установено.
Безспорно е, че в процесния
случай данни по смисъла на чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР са налице. Установено е от предоставените
материали по досъдебното производство, че в рамките на законоустановения
срок за задържане, спрямо лицето, което уличено в извършване на престъпление по
чл. 330, ал. 1 НК, са предприето процесуалноследствени
действия за събиране на доказателства за съпричастността му в престъплението.
Неоснователни
са възраженията на защитата на жалбоподателя, че приложената мярка се явява
неоправдана. Към момента на прилагането
й административният орган е разполагал с данни за извършено престъпление
и заповедта е издадена в съответствие с целите на закона-разкриване на
субекта на престъплението, като за задържаното лицето имало информация, че се е
намира в определени отношения със собственика на автомобила. Това е наложило
временно се ограничи правото му на свободно предвиждане, което не е предприето
произволно.
Следва
да се отбележи, че съгласно константната съдебна практика понятието
"данни" по смисъла на ЗМВР и понятието
"достатъчно данни" по чл.
207, ал. 1 от НПК
са с различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда
на НПК е необходимо да
са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че
има извършено престъпление независимо от обстоятелството дали то е образувано
срещу конкретно лице или срещу неизвестен извършител.
За
разлика, при прилагането на принудителна административна мярка "задържане
за срок до 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР са необходими
само данни за извършено престъпление от конкретното лице или съпричастност от
негова страна при извършване на деянието. В тази връзка не е необходимо да са
събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, за
извършено престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката, каквито в случая са налице.
Оспорената заповед съдържа фактическите и
правни основания за издаването й. Посочено е наличието на данни за извършване
на общественоопасно деяние, което осъществява състава
на престъплението по чл. 330, ал. 1 НК, а именно
номера на преписката на образуваното досъдебно производство. Освен посочване на
вида на самото престъпление е контретизиран и неговия
предмет, датата и мястото на извършването му, което дава възможност на адресата на акта да осъществи защитата си.
Настоящият съдебен състав намира, че е спазен
и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския
орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В
контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на
ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е
оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигането на законовата цел. Неоснователно е тезата на защитата на
жалбоподателя, че е Б. е произволно задържан. Тя се опровергава от наличната доказателствена съвкупност, от която се установява, че в
рамките на срока за задържане са извършено редица процесуално-следствени
действия с участието на жалбоподателя.
Преди извършването им, същият е канен да даде обяснения, но се е възползвал от правото си да откаже.
Обстоятелството, че обяснения са дадени по-късно в присъствието на адвокат, на
обосновава извод за бездействие на полицейските органи за разкриване на
участието на Б. в престъплението и не правят задържането произволно.
По изложените мотиви, съдът намира оспорената заповед
за задържане за законосъобразна, а жалбата за неоснователна.
С оглед изхода
на спора, в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат направените по делото разноски.
На
основание чл. 144 АПК, във вр. чл. 77 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на Районен съд Велинград държавна такса в размер на 10,00 лв.
за разглеждане на делото.
Поради
гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на А.Н.Б. ЕГН ********** срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 367зз-207 от 03.11.2019г., издадена от Борис
Н. Бориков –разузнавач в
група „Криминална полиция“ при РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, за задържане за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР в помещение за
временно задържане на РУ на МВР гр. Велинград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на А.Н.Б. ЕГН ********** за присъждане на разноски в производството.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 144 АПК, във вр.
чл. 77 ГПК, А.Н.Б. ЕГН **********, да заплати в полза на Районен съд Велинград
държавна такса в размер на 10,00 лв. за разглеждане на делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд –Пазарджик, в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка
Пенчева