Номер 284514.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 14.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело №
20203100502242 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба - уточнение от 05.08.2020г. от М. Т. Н. , ЕГН ********** във
връзка с разпореждане № 26787 от 28.07.2020г. по ч.гр.д. № 495/2020г. на ВРС, 48-ми
състав, с което жалбоподателката е задължена в едноседмичен срок от уведомяването да
уточни дали подава частна жалба срещу издадената заповед за изпълнение в частта за
разноските или отправя друго искане.
С депозираната до Окръжен съд – Варна жалба се релевират уточнения по
подаденото от жалбоподателката възражение срещу издадената заповед по чл.410 от ГПК.
Излага, че се е свързала с „Домоуправител България“ ООД и на 14.05.2020г. е привела по
тяхна сметка сумата от 356,49 лв., представляващи неплатени задължения за такси за
притежавано от нея жилище в гр. Варна, ул. „Воден“. Сочи, че е получила уведомление за
делото едва на 02.07.2020г. и намира, че поради некоректното отношение на заявителя не
дължи разноски по делото.
Насрещната страна по делото е депозирала отговор в предоставения срок, в който
изразява становище за неоснователност на частната жалба.
При служебна проверка досежно допустимост на производството и редовност на
частната жалба, съставът на въззивния съд, констатира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 495/2020г. по описа на ВРС се установява, че длъжникът е
депозирал възражение по чл.414а от ГПК срещу издадената заповед, с твърдения за
изпълнение на задължението в срока за доброволно изпълнение. С разпореждане № 22433 от
02.07.2020г. заповедният съд е дал указания на заявителя за подаване на становище в
тридневен срок от уведомяването и за последиците от неподаване на становище в указания
срок, една от които е обезсилване изцяло или частично на издадената заповед за изпълнение,
включително в частта на разноските.
Заявителят е депозирал становище в предоставения му срок, в което не отрича, че
длъжникът е заплатил на 14.05.2020г. сумата от 356,49 лв., с която са погасени
задълженията по издадената заповед за изпълнение. Счита, че длъжникът дължи
направените по заповедното производство разноски, тъй като е дал повод за образуването на
същото.
Вместо да се произнесе по подаденото възражение и постъпилото становище, каквото
задължение има по чл.414а, ал. 4, изр. второ от ГПК, заповедният съд е дал последна
1
възможност на длъжника да вземе становище по депозираното от заявителя такова.
Заявителят е депозирал поредно опровержение, в което, по същество преповтаря
изложеното от него във възражение си по чл.414а от ГПК. С ново разпореждане от
28.07.2020г. районният съд е намерил за необходимо да задължи длъжника да уточни дали
подава частна жалба до ВОС срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
частта за разноските или прави друго искане.
Настоящият съдебен състав преценя като незаконосъобразни предприетите от
заповедния съд процесуални действия. След постановяване на заповедта за изпълнение и в
срока по чл. 412, ал.1, т.8 ГПК, респективно в срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът е
депозирал възражение по чл.414а ГПК, че не дължи изпълнение по заповедта за вземането
на заявителя, тъй като е платил в срока за доброволно изпълнение, включително и
възражение, че не дължи присъдените със заповедта разноски, тъй не е станал причина за
завеждане на заповедното производство. При подаване на становище от заявителя в
указания от закона тридневен срок, нормата на чл.414а, ал.4, изр. второ от ГПК задължава
заповедния съд да разгледа по същество депозираното от длъжника възражение и
становището на заявителя. Липсва предвиден в закона процесуален ред по изразяване на
становище от длъжника по становището на заявителя, в какъвто смисъл са дадените
указания в конкретния случай. Заповедният съд може да не приеме, че е извършено плащане
на признатото вземане по заповедта и да не приеме възражението по чл.414а ГПК, като в
този случай следва да остави без уважение и искането за обезсилване на заповедта. В
случай, че установи извършено плащане, заповедният съд следва да приеме като
основателно възражението по чл.414а ГПК и да обезсили заповедта за изпълнение /изцяло
или частично в зависимост от установения размер на заплатената част от вземането/, както и
да обезсили в частта за разноските /също изцяло или частично/, като съобрази станал ли е
причина длъжникът за образуване на заповедното производство по смисъла на чл.414а ал.2
ГПК. Във всички случаи заповедният съд дължи произнасяне по направеното възражение по
чл.414а ГПК с изричен диспозитив, който да обективира волята му дали приема или не
възражението по чл.414а ГПК, както и като последица обезсилва ли издадената заповед и в
кои части. Настоящият състав счита, че ако и да не е посочено, че заповедният съд разполага
с правомощието заповедта да бъде обезсилена при приемане на възражението по чл.414а
ГПК за основателно, то изрично постановяване на обезсилването се налага, доколкото
представлява правна последица от приетото възражение, че по издадената заповед не се
дължи плащане. След като законодателят изрично е предвидил обезсилване на заповедта
при неподаване на становище, то по аргумент на по-силното основание следва да се приеме,
че с това правомощие съдът разполага и при разглеждане на спора по същество. Защитата на
страните срещу акта на заповедния съд ще се осъществи чрез обжалването на същия.
Длъжникът ще може да атакува отказа да бъде прието възражението му по чл.414а ГПК и да
бъде обезсилена заповедта. Това е така, тъй като в случая при неприето възражение на
заявителя няма да бъде указан срок за предявяване на иск по чл.422 от ГПК. Ако се приеме,
че актът на заповедният съд, с който е отказано приемане на възражението по чл.414а ГПК и
обезсилване на заповедта, не подлежи на обжалване, то длъжникът би бил лишен от защита
срещу издадената заповед изцяло. В случай, че възражението бъде прието и заповедта
обезсилена, то за заявителя ще има възможност да обжалва акта на заповедния съд.
По изложените съображения въззивният съдебен състав приема, че настоящото
производство следва да бъде прекратено и делото върнато на първоинстанционният съд за
произнасяне по възражението по чл.414а от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 2242/2020г., по описа на ВОС, ГО.
ВРЪЩА на Районен съд – Варна ч.гр.д. № 495/2020г. на ВРС, 48-ми състав за
произнасяне по депозираното от длъжника възражение по чл.414а от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3