О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

Година

05.03.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

05.03.

Година

2021

В закрито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

25

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл. 147, ал. 3 от ДОПК.

Депозирана е жалба от С.В.К. от ***, действаща чрез пълномощника адв. Г.Г., против Решение № 14/06.01.2021 г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 20-33-75/19.11.2020 г., подадена от С.В.К., действаща чрез пълномощник, срещу Ревизионен акт № Р-16000920001306-091-001/21.10.2020 г., като недопустима поради просрочие и е прекратено производството по обжалването.

Счита оспореното решение за нищожно, недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Излага подробни съображения в подкрепа на доводите си, изразяващи се в следното:

1. На първо място сочи, че РА бил получен на 28.10.2020 г. от М. Д. - *** в адвокатската кантора на адвокат Г., намираща се в ***, поради отсъствие на адвоката в кантората при връчването на писмото от служител на „Български пощи“. Посочената дата била отбелязана върху известието за доставяне на куриерското дружество „М&ВМ Express“, изготвено при получаване на пратката. Поради често получаване на книжа по пощата, в адвокатската кантората била създадена практика да се ксерокопират разписките или известията при доставяне с цел запазване на информация за датата на връчване на документите, които понякога предпоставяли спазването на процесуални или други срокове. Именно поради това техническият сътрудник, при подписване па известието и за да удостовери пред отсъстващия адвокат датата на доставянето, бил ксерокопирал същото, след което го премахнал от писмото и го е предоставил на служителя, извършил връчването. При това положение, неясни се явявали причините, поради които същото известие да е било е върнато в НАП с друга дата. При проведен разговор със служител на куриерската фирма „М и БМ Експрес било обяснено, че за връчването на документи фирмата използвала услугите на „Български пощи“ и вероятното отразяване на датата 27.10.2020 г. в системата на куриера, за което се твърди в обжалваното решение, би могло да се дължи на грешка в пощите, а е възможно всъщност това да е датата на доставяне на пратката в пощата преди връчването й. Друга информация от куриерската фирма обаче, не може да бъде предоставена.

При направено запитване до „Български пощи“ЕАД - *** се установило, че в системата на пощите е отбелязано доставянето на пратката на датата 28.10.2020 г., за което е издадена и Служебна бележка изх.№ **/*** на „Български пощи“ ЕАД, ***.

Съгласно разпоредбата на чл. 152 от ДОПК, ревизионният акт можел да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му. При действителна дата на връчване на ревизионния акт - 28.10.2020 г., крайният срок за обжалване на същия се явявала датата 11.11.2020  г. На същата дата била подадена и жалбата по куриер на фирма „Спиди“, за което била издадена и товарителница с № ***, в която било отбелязано, че съдържа жалба срещу Ревизионен акт № Р-16000920001306-091-001/21.10.2020 г. на НАП-Пловдив, от С.К. Жалбата била получена от директора на дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив на 12.11.2020 г., като същата била регистрирана с вх. № ***/*** г.;

2. На следващо място счита, че директорът на дирекция „ОДОП“ неправилно е установил, че ревизионния акт /РА/ № Р-16000920001306-091-001/21.10.2020г. е връчен на 27.10.2020 г. на лицето М. Д., *** в адвокатската кантора на адвокат Г. Датата на връчване на ревизионния била 28.10.2020 г., за което била изготвена и обратна разписка - сведение за връчване на куриерското дружество „М&ВМ Express“, копие от което прилага към молбата. Копието било изготвено към момента на получаване на пратката в кантората и копирано от оригинала. Сочи, че при спазването на срока за обжалване срещу ревизионния акт е подадена жалба с вх. № 94-00-7110/12.11.2020г. от името на С.К. чрез пълномощника й адвокат Г. Г.

От текста на обжалваното пред Решение № 14/06.01.2021 г. било видно, че със същото директорът на дирекция „ОДОП“ е оставил без разглеждане жалба с вх.№ 20-33-75/19.11.2020 г. а не жалба с вх. № 20-33-75/19.11.2020 г. С други думи с оспореното решение директорът на дирекция „ОДОП“ се бил произнесъл и оставил без разглеждане жалба, която нямала общо с подадената от името на С.К., жалба срещу Ревизионен акт № Р-16000920001306-091-001/21.10.2020 г. Предвид това обстоятелство намира, че обжалваното пред съда решение се явявало недопустимо и нищожно;

3. Релевира доводи, че обжалваното решение се явявало неправилно поради противоречието му с процесуалния закон, с оглед това, че процедурата по връчване на релевантния РА, проведена от стана на органите на НАП, била незаконосъобразна.

В тази връзка твърди, че при връчването на ревизионния акт по настоящото производство са били приложими разпоредбите на чл. 28 - 33 от ДОПК. Данъчния орган бил приел, че към преписката на НАП е приложена молба вх. № 94-00-6439/09.10.2020 г. от С.К., с която тя е отправила уведомление адресираните до нея книжа и съобщения да се изпращат чрез адвокат Г.Г. и на нейния служебен адрес. Предвид това ревизионния акт, който е бил предмет на жалба с вх. № 94-00- 7110/12.11.2020  г., бил изпратен до адвокат Г.Р.Г. на адрес ***. На 28.10.2020 г. адресът е бил посетен от служител на „Български пощи“ ЕАД, на която фирма било възложено връчването на книжа от куриерската фирма „М и БМ Експрес“, чрез която НАП извършвал връчване на относимите книжа, при което, поради отсъствието на адвоката в кантората, пратката е била оставена на намиращия се по това време *** М. Д. Същата, без да има каквато и да е яснота за съдържанието  па пратката, подписала поставената върху писмото разписка, като саморъчно отразила  написала трите си имена, поставила подписи и отбелязала датата на връчването с цел да запази информация за това обстоятелство, както принципно винаги прави в такива случаи. След това Д. снимала разписката в цялост, т.е. преди да бъде отлепена от писмото и скъсана. Копието на разписката било запазено в кантората, а оригиналът взет от връчителя. На адвокат Г. впоследствие било предоставено писмото на НАП, ведно с копие от известието за доставяне, в което било отбелязано, че връчването е станало на 28.10.2020 г.

Несъмнено било, че горепосочените действия по връчването се явявали допустими по смисъла на чл. 28 от ДОПК в едната им част, тъй като доставянето е станало на посочения адрес за кореспонденция, както и по смисъла на чл. 29, ал. 3 от ДОПК, който допускал връчването да стане по пощата с обратна разписка.

Разпоредбата на чл. 29, ал. 6 от ДОПК обаче, въвеждала правилото съобщенията да се връчват лично на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения. Очевидно било в случая, че цитираната разпоредба не е спазена, тъй като връчването на адресирания до С.К. документ не било осъществено чрез посоченото от нея лице, а именно - чрез пълномощника й адвокат Г.Г. Недопустимо било при прилагането на цитираната правна разпоредба да се приеме, че можело да има неограничено във времето посредничество, т.е. книжата да не се връчат на адресата, а на представител на негов пълномощник, или на представил на представителя на пълномощника и т.н.

Разпоредбата на чл. 29, ал. 7 от ДОПК допускала, освен на лицата по на лицата по ал. 6 /в случая пълномощника/, съобщение на физическо лице, включително едноличен търговец, да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде. Счита, че в случая не била налице визираната хипотеза, тъй като в известието липсвало каквото и да е отбелязване, че известието е прието от физическо лице, измежду изброените в горецитираната разпоредба, което се е съгласило да го приеме именно със задължение да го предаде.

Неприложима била и хипотезата на чл. 29, ал. 8 от ДОПК, съгласно която съобщенията на физическите лица можело да се връчват и по месторабота лично или чрез лицето, определено да приема съобщенията на работодателя, ако се съгласи да го приеме със задължение да го предаде. В този смисъл сочи, че пратката не била връчена на С.К. нито по месторабота, нито лично или чрез друго лице. *** - М. Д., не само, че не била сред лицата, посочени във визираната разпоредба, а не била и приела и документа със задължение да го предаде - на С.К. или на адвокат Г. Приемането, че едно лице, което не е адресат на документа, се е съгласило да го получи със задължение да го предаде, било в зависимост от това, че трябвало това обстоятелство изрично да е посочено в разписката или известието, в какъвто смисъл била и константната съдебна практика на ВАС/Определение № 3607/13.03.2021 г.  по АД № 2345/20212 г. на I-во отделение на ВАС, Определение № 8748/20.06.2011 г. на ВАС по АД №4906/2011 г., Определение №4950 от 17.04.2018 г. по АД №3486/2018 г.  на ВАС и др./.

В случая не било изпълнено и изискването на чл. 30, ал. 1 от ДОПК, която норма въвеждала изискването връчването на съобщението да се удостоверява с подпис на получателя или на друго лице, чрез което става връчването, като в разписката се отбелязват трите му имена, единният граждански номер и в какво качество приема съобщението. Сведението за доставяне на процесния ревизионен акт на М. Д., която нямала качеството на жалбоподател или негов пълномощник по смисъла на чл. 29, ал. 6 от ДОПК, очевидно не отговаряло на изискванията за разписка по смисъла на цитираната правна разпоредба и следователно не може да представлява редовно връчване съгласно закона.

От друга страна, връчването на съобщение на лице, намерено в кантората на адвоката, не можело да се приеме за редовно връчване и по смисъла на чл. 30, ал. 7 от ДОПК, тъй като М. Д. не била упълномощена да получава съобщения, както от името на С.К., така и от името на адвокат Г.

Счита, че в настоящия случай отсъствието на адвокат Г. на адреса се явявало непреодолима пречка за осъществяване на връчването на документа, адресиран до С.К.. Предвид това е следвало длъжностното лице по връчването да не оставя документа на неупълномощено лице, а да направи следващо посещение до адресата в друг ден, спазвайки изискванията на чл. 32, ал. 1 от ДОПК. Констатирайки горепосочените обстоятелства пък, директорът на „ОДОП“ не е следвало да оставя жалбата без разглеждане, а да разпреди ново и надлежно връчване на ревизионния акт на адресата му чрез упълномощеното от него лице - адвокат.

Предвид горепосочените доводи, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 14/06.01.2021 г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 20-33-75/19.11.2020 г., подадена от С.В.К., действаща чрез пълномощник, срещу Ревизионен акт № Р-16000920001306-091-001/21.10.2020 г., като недопустима поради просрочие и е прекратено производството по обжалването. Претендира деловодни разноски.

По депозираната жалба е постъпило становище от юрисконсулт П.Я., в което се оспорва същата по основание. Изложени са съображения, че предвид наличието на упълномощен представител на ревизираното лице, процесният РА № Р-16000920001306-091-001/21.10.2020 г. бил връчен на посочения адрес в кантората на пълномощника на ревизираното лице на 27.10.2020 г., 14:30 ч., което се извличало от пощенското клеймо и данните за лицето, получило разписката за връчване. Датата на връчване била потвърдена и от служител от куриерското дружество „М & БМ Експрес” ООД след проведен телефонен разговор. Приложената към жалбата служебна бележка била издадена от „Български пощи” ЕАД, а връчването било осъществено от куриерско дружество „М & БМ Експрес” ООД. Счита, че при тези данни срокът за обжалване на акта е започнал да тече от следващия ден - 28.10.2020 г. и е изтекъл на 10.11.2020 г. /вторник - работен ден/. В случая жалбата срещу РА била подадена на 11.11.2020 г. чрез куриерско дружество „Speedy” и входирана в ТД на НАП Пловдив, с вх. № 94-00- 7110/12.11.2020 г., респ. била подадена след срока на обжалване.

От така изложената фактическа обстановка ставало ясно, че жалбата е подадена след 14-дневния законов срок, който е изтекъл на 10.11.2020 г., поради което същата се явявала просрочена и като такава следвало да се остави без разглеждане по същество.

Оспорва изложените в жалбата доводи, че лицето М. Д. не била упълномощена да получава съобщение от името на доверителката на адв. Г. В тази връзка следвало да се има предвид, че получателят на пратката бил служител в кантората, за което не се спорело от страна на представляващия адвокат. На следващо място - назначаването на такъв служител, който да се занимава с получаване на книжа и да извършва административната работа в адвокатските кантори, била често срещана практика. В повечето случаи при връчване на всякакъв тип книжа, не само от администрация на изпълнителната власт, но и от такава на съдебната, именно лица, назначени като технически сътрудници/технически секретари/секретари и др., получавали съответните документи (решения, определения, разпореждания и пр.) от името на работодателя си. От това логически следвало, че след като М. Д., в качеството си на ***, е могла да получава всякакви други писмени документи, то и получаването на РА на доверителка на адв. Г. се явявало законосъобразно и редовно действие, а от там и самото връчване било такова.

Моля съда да остави искането на жалбоподателката за присъждане на разноски пред съда без уважение, както и искането за провеждане на открито съдебно заседание по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна.

Предмет на оспорване пред Административен съд – Кърджали е Решение № 14/06.01.2021 г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 20-33-75/19.11.2020 г., подадена от С.В.К., действаща чрез пълномощник, срещу Ревизионен акт № Р-16000920001306-091-001/21.10.2020 г., като недопустима поради просрочие и е прекратено производството.

Административният орган е приел, че РА е надлежно връчен на 27.10.2020 г. в кантората на пълномощника на ревизираното лице, при което срокът за обжалване е започнал да тече на 28.10.2020 г. и е изтекъл на 10.11.2020 г. С оглед обстоятелството, че жалбата срещу РА била подадена на 11.11.2020 г. чрез куриерско дружество „Speedy” и входирана в ТД на НАП Пловдив, с вх. № 94-00-7110/12.11.2020 г., то същата се явява подадена след срока за обжалване. Предвид това е оставил жалбата без разглеждане като просрочена и е прекратил производството.

Оспореното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, в съответствие с чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а именно съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при централното управление на Националната агенция за приходите, в случая директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП. Решението е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, реквизити, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е материално незаконосъобразно, поради следните съображения:

По силата на чл. 152, ал. 1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му. В конкретния случай релевантният Ревизионен акт № Р-16000920001306-091-001/21.10.2020 г. е връчен на адресата на посоченият от него адрес на пълномощника адв. Г. - ***. Анализът на представените по делото доказателства – Известие за доставяне с бар код ***/копие и оригинал на същото/, както и Служебна бележка изх. № **/*** г., води до извода, че връчването е извършено на 28.10.2020 г., а не както е приел административният орган – на 27.10.2020 г. В тази връзка видно от съдържанието на представеното Известие за доставяне с бар код ***, в графата „попълва се от получателя“ е налице изпълнен ръкописен текст: „М. Д.“, положен подпис на лицето и собственоръчно изписана дата на получаване на пощенската пратка – 28.10.2020 г., 14.30“. Липсва каквото и да е съмнение относно лицето, получило пратката и отразената дата на получаване, който текст в представеното с жалбата копие от ИД е идентичен с представения оригинал на същото ИД. В този смисъл е и съдържанието на Служебна бележка изх. № **/*** г., издадена от Пощенска станция - ***, в която изрично е отразено: „пратка с бар код *** от 23.10.2020 г. с получател ***, С.К., чрез адвокат Г.Р.Г.,*** е доставена на 28.10.2020 г. на М. Д.“.  Очевидно е, че конкретната пратка, независимо, че е изпратена за връчване чрез M&MB EXPRESS, е връчена на адресата чрез „Български пощи“ ЕАД, ***. Това обстоятелство се установява от положените на ИД пощенски клейма ***, с дати 27.10.2020 г. и 28.10.2020 г. Пощенските клейма на M&MB EXPRESS са с дати 23.20.2020 г. и 02.11.2020 г. и по никакъв начин не удостоверяват дата на връчване, различна от 28.10.2020 г. Изложеното в оспореното решение, че при извършена телефонна справка в куриерско дружество M&MB EXPRESS било потвърдено, че пратката е доставена на 27.10.2020 г., е неподкрепено от фактическа страна. Следва да се отбележи, че с телефонна справка не би могло да се установи дата на връчване на РА, още повече че в случая в процесното известие е отразена дата на връчване на 28.10.2020 г., който факт се потвърждава и от Служебна бележка изх. № **/*** г. Последната представлява официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, обвързваща съда, до оборването й по надлежния ред, каквото в случая не е осъществено.

При така обсъдените доказателства съдът приема за установено, че релевантният Ревизионен акт № Р-16000920001306-091-001/21.10.2020 г. е връчен на адресата на 28.10.2020 г., при което 14-дневният срок за обжалването му по административен ред изтича на 11.11.2020 г. Жалбата против ревизионния акт е подадена на 11.11.2020 г. по куриерска фирма „Speedy“, съответно постъпила в ТД на НАП-Пловдив на 12.11.2020 г. с вх. № 94-00-7110, поради което се явява депозирана в законоустановения срок по чл. 152, ал. 1 от ДОПК и следва да бъде разгледана по същество от директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП. Като е приел, че жалбата против Ревизионен акт № Р-16000920001306-091-001/21.10.2020 г. е просрочена и е оставил същата без разглеждане, административният орган е постановил незаконосъобразно решение, в противоречие със закона, поради което следва същото да бъде отменено и преписката бъде върната за разглеждане по същество.

Отделно от горното, основателни са възраженията за липса на задължителните реквизити по смисъла на чл. 30, ал. 1 от ДОПК, а именно, тъй като съобщението е връчено на лице, различно от посоченото като получател, е следвало в разписката да бъдат отбелязани трите имена и ЕГН на лицето, чрез което става връчването и в какво качество приема съобщението. В процесното известие за доставяне са отразени единствено две имена на това лице, в разрез с горепосочените изисквания на ДОПК. Неясно е, как административният орган е приел, че е налице надлежно връчване, без да са налице задължителните реквизити на разписката и без да е ясно каква е връзката на лицето с адресата, което пък води до неприложение на хипотезата на чл. 30, ал. 3 от ДОПК. С други думи не е налице редовно уведомяване по реда на ДОПК и срокът за обжалване не е започнал да тече, поради което жалбата против Ревизионен акт № Р-16000920001306-091-001/21.10.2020 г. е следвало да бъде разгледана по същество.

За прецизност следва да се отбележи, че съдът не приема доводите на жалбоподателя за нищожност на оспореното решение. В тази връзка е достатъчно да се отбележи, че подадената от С.В.К. от ***, действаща чрез адв. Г.Г., жалба срещу Ревизионен акт № Р-16000920001306-091-001/21.10.2020 г., адресирана до директора на дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив, е с вх. № 94-00-7110/12.11.2020 г. на ТД на НАП-Пловдив, вх. № 20-33-75/19.11.2020 г. на дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП и вх. № ВхК-4805/12.11.2020 г. на ТД на НАП – Пловдив, ***. Предвид това посочването в диспозитива на оспореното решение, че се оставя без разглеждане жалба с вх. № 20-33-75/19.11.2020 г., подадена от С.В.К., действаща чрез пълномощник, срещу Ревизионен акт № Р-16000920001306-091-001/21.10.2020 г., не води до нищожност на решението, тъй като е налице надлежно произнасяне по релевантната жалба.

При този изход на делото, предвид надлежно въведеното искане за заплащане на деловодни разноски, следва да бъде осъдена НАП да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 10 лв., представляващи внесена държавна такса при образуване на делото. По делото липсва представен договор за правна защита и съдействие на адв.Г.Р.Г., респ. липсват доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение. Представено е единствено пълномощно от 01.01.2021 г., в което не се съдържат данни за заплатено възнаграждение.

В ДОПК не предвидена изрична уредба относно влизането в сила на определението на административния съд, постановено в хипотезата на  чл. 147, ал. 3 от ДОПК, каквото е и настоящето. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК, за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. По силата на чл. 88, ал. 3 от АПК, актът за прекратяване на производството по административно обжалване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. По изложените съображения, съдът намира, че настоящето определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 147, ал. 3 от ДОПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът 

 

О   П  Р  Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 14/06.01.2021 г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 20-33-75/19.11.2020 г., подадена от С.В.К., действаща чрез пълномощник, срещу Ревизионен акт № Р-16000920001306-091-001/21.10.2020 г. и е прекратено производството пред административния орган.

ВРЪЩА преписката на директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, за произнасяне по същество по жалба с вх. № 20-33-75/19.11.2020 г., подадена от С.В.К., действаща чрез пълномощник, срещу Ревизионен акт № Р-16000920001306-091-001/21.10.2020 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.София,  да заплати на С.В.К. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 10 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                              Председател: