РЕШЕНИЕ № 3639

 

гр. Бургас, 17.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3198/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на М.К.Р. и Г.С.Р.,***, против „Евробилд БГ“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище гр. Бургас, с която претендира прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на 411.50/823 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ..., сключен с Нотариален акт № ... год., т. І, н. д. № 46/2019 год. на нотариус рег. № 458, поради накърняване на добрите нрави.

В условие на евентуалност – при отхвърляне на иска за прогласяване нищожността на договора, ищците претендират неговото унищожаване, поради сключването му при крайна нужда и явно неизгодни условия за продавачите-ищци; ангажират доказателства и молят за присъждане на деловодните разноски.

Правните основания на предявените обективно съединени установителен и конститутивен искове са чл. 26, ал. 1, предл. трето и чл. 33, ал. 1, изр. първо, ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

По делото не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че ищците М. и Г. Райкови са родители на управителя и едноличен собственик на капитала на ответното ЕООД – Н.. Р.. С процесния договор, сключен с Нотариален акт № ... год. на нотариус рег. № 458, ищците са прехвърлили на ответното ЕООД правото си на собственост върху 411.50/823 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ..., целият с площ от 823 кв. м., с адрес гр. Бургас, ул. ..., срещу продажната цена от 25 000 лева. Ищците сочат, че, предвид изключително ниската продажна цена, договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, а в условие на евентуалност – унищожаем по см. на чл. 33, ал. 1, ЗЗД.

По делото е изготвено и прието експертно заключение, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че към момента на продажбата й пазарната стойност на 1/2 ид. ч. от процесния поземлен имот възлиза на 495 756 лева.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето, ЗЗД за неоснователен. Размерът на продажната цена е уговорен между страните в съответствие с договорната свобода, въведен с чл. 9, ЗЗД. Според практиката на ВКС, разликата между пазарната стойност на имота и продажната му цена не влече безусловно нищожност на договора. Видно от представеното удостоверение, данъчната оценка на процесния терен към м. февруари 2019 год. възлиза на 24 587,95 лева, т. е. продажната цена между страните е определена дори в по-висок размер, поради което не е налице накърняване на добрите нрави – Определение № 330/30.05.2016 год. по гр. д. № 1919/2016 год. на І ГО на ВКС; Решение № 452/25.06.2010 год. по гр. д. № 4277/2008 год. на IV ГО на ВКС.

На следващо място, според Решение № 128 от 17.01.2019 год. по гр. д. № 3170/2017 год. на ВКС, нищожност на сделка поради противоречие с добрите нрави е налице при толкова съществена нееквивалентност на престациите, която практически води до липса на престация. Не такъв е настоящият казус, в който процесният имот е обект на наложена възбрана, а част от него е била и ипотекирана от двамата ищци – вж. представеното извлечение-справка за имот (л. л. 69-71 по описа). Съдът намира, че посочената вещна тежест, както и обезпечената искова претенция на трето лице влияе върху пазарната стойност на имота, поради което не е налице съществена нееквивалентност на престациите на контрахентите по процесния договор.

Изложеното мотивира съда да приеме, че договорът между страните не накърнява добрите нрави, поради което искът следва да бъде отхвърлен на предявеното първо основание.

Съдът намира за неоснователен и предявения в условие на евентуалност иск за унищожаване на процесния договор – чл. 33, ал. 1, ЗЗД. Посочената разпоредба въвежда три кумулативни предпоставки, от чието доказване зависи основателността на претенцията: първо, състояние на крайна нужда, определено от такова състояние на субекта, което го принуждава да сключи сделката; второ, причинно-следствена връзка между условието да се сключи сделката и тази сделка, и, трето, сделката да е сключена при явно неизгодни условия. Елементите на този фактически състав не са доказани от ищците по отношение спорния договор за покупко-продажба. Видно от показанията на свид. А.Р., процесният договор е бил сключен с цел изпълнение на задължителното условие на кредитора за отпускане на обсъдения паричен заем от около 100 000 евро. В преговорите между ищците, синът им Н.. и свид. А.Р. е било постигнато съгласие относно този заем, вкл. и за обезпечаването му от ответника-ЕООД с ипотека върху 1/2 ид. ч. от терена. Следователно, процесният договор е бил сключен с цел отпускане на заема за ответното ЕООД, контролирано от сина на продавачите, което дружество е трябвало да поеме извършването на СМР върху терена. Свид. Р. сочи, че постигнатото общо съгласие е било за възлагане на строителството на Н.. Р., предвид неуспешните преговори с други изпълнители-търговци, и в изпълнение на това общо съгласие е бил сключен процесният договор за покупко-продажба. Настъпилата по-късно във времето промяна във волята на Г.Р. и изразеното от него недоверие към сина му Н.. практически е довела до отпадане съгласието между договарящите заема лица, съотв. и до несключване на договора за заем за 100 000 евро. Тези факти мотивират съда да приеме, че договорът за покупко-продажба не е бил сключен при крайна нужда за ищците и при неизгодни за тях условия. Делото не съдържа други доказателства за проява на крайна нужда, поставила ищците в състояние на наложителна продажба на 1/2 ид. ч. от имота; ниските им месечни доходи също не установяват причинно-следствена връзка между материалното им състояние и процесната продажба (Решение № 452/25.06.2010 год. по гр. д. № 4277/2008 год. на IV ГО на ВКС).

Предвид изложеното, съдът намира, че искът за унищожаване на договора е неоснователен, а това налага отхвърлянето му.

Неоснователността на предявените искове налага уважаване молбата на ответника за присъждане направените деловодни разноски от общо 1500 лева – сбор от платените адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице (чл. 78, ал. 3, ГПК). Съдът намира за неоснователно възражението на ищците по чл. 78, ал. 5, ГПК, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с броя на исковете и интереса по тях – чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 год., а и не е прекомерен с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето, ЗЗД на М.К.Р., ЕГН **********, и Г.С.Р., ЕГН **********, двамата с адрес ***, против „Евробилд БГ“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „... за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на 411.50/823 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ..., сключен с Нотариален акт № ... год., т. І, н. д. № 46/2019 год. на нотариус рег. № 458, поради накърняване на добрите нрави.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 33, ал. 1, изр. първо, ЗЗД на М.К.Р., ЕГН **********, и Г.С.Р., ЕГН **********, двамата с адрес ***, против „Евробилд БГ“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „..., за унищожаване на договора за покупко-продажба на 411.50/823 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ..., сключен с Нотариален акт № ... год., т. І, н. д. № 46/2019 год. на нотариус рег. № 458, поради сключването му при крайна нужда и явно неизгодни условия за двамата продавачи-ищци.

УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на крайния съдебен акт по настоящото дело в Службата по вписванията при БсРС, след влизането му в законна сила.

ОСЪЖДА М.К.Р., ЕГН **********, и Г.С.Р., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплатят на „Евробилд БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 28, деловодни разноски в размер от 1500 лева.

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ