№ 8160
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. И
при участието на секретаря К. Н.
като разгледа докладваното от А. И Гражданско дело № 20211110159568 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Д. П. срещу Й. Й. П., с която е
предявен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.
Ищецът твърди, че ответникът извършва дискриминация спрямо него като отказвал да
мотивира издаденото си решение по сигнал № 513000-................./02.03.2020 г. и по сигнал №
51300...................../02.03.2020 г., подадени от ищеца, а само констатирал тяхната
неоснователност. Сочи, че други лица, които са подавали сигнали по реда на АПК, са
получавали мотивирани решения, въпреки че заедно с тези лица ищецът попадал в една
група въз основа на един общ белег – подадените сигнали. Излага, че признакът, по който е
дискриминиран, бил общественото положение, в което се намирал, като човек, подал сигнал
до СДВР. Моли съда да установи извършеното от ответника нарушение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която се оспорва
предявения иск като недопустим, евентуално неоснователен. Сочи се, че с поведението си
ответникът не е нарушил разпоредбите на ЗЗДискр., като противно на твърдяното от ищеца
е изпълнявал добросъвестно вменените му служебни задължения като началник на 04 сектор
при ОИП СДВР.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По делото е приобщена преписка Ж-812102-414/23.03.2020 г., съдържаща подадени
от Т. Д. П. сигнали с вх. № 51300...................../02.03.2020 г. и вх. № 513000-
................./02.03.2020 г., както и Доклад относно извършена проверка, изготвен от ответника
Й.П. – ВПД Началник на сектор „..... към 08 РУ - СДВР.
1
В чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. е посочено, че е забранена всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., сред които е посочения
и от ищеца признак „обществено положение”. Според ал. 2 пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на съответния признак, отколкото се
третира, било е третирано или би било третирано при сравними сходни обстоятелства, което
означава лицата в сходно положение да се третират по сходен начин и да имат аналогични
възможности. В процеса с оглед разпределената доказателствена тежест на основание чл.
154 ГПК именно ищецът следва да установи фактите, от които може да се направи
предположение, че е дискриминиран по процесния признак (решение № 85/13.09.2016 г. по
гр. д. № 4328/2015 г. на ВКС, IV г. о.).
В конкретния случай ищецът твърди, че е дискриминиран, тъй като не е получил
мотивирано решение на подадените от него сигнали, като тежестта за доказване е на ищеца.
Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. обръща доказателствената тежест едва
тогава, когато страната, която твърди, че е жертва на дискриминация докаже факти, от които
може да се направи извод, че е налице дискриминация. Следователно трябва да има
съмнение за дискриминация, за да се прехвърли тежестта на доказване върху ответната
страна. Предходното означава, че ищецът следва да проведе доказване на фактите, при
които съмнението възниква, за да се премине тежестта на доказване върху ответника.
Настоящият съд приема, че доказване на такова съмнение по делото не е
осъществено. Това е така, тъй като по делото не се събраха доказателства ответникът да е
осъществявал действия, представляващи дискриминация по отношение на ищеца и
последният да е бил по-неблагоприятно третиран от други лица, подаващи сигнали до СДВР
и по които същите да са получавали мотивирани решения, за разлика от ищеца. В хода на
производството и от събраните по делото доказателства не се установи наличието на
неравноправно третиране на ищеца по признак „обществено положение“ в сравнение на
други лица, подаващи сигнали. В чл. 24, ал. 1 от приобщените по делото Правила за
организацията на работата в МВР с предложенията и сигналите е посочено, че решения по
всички предложения и сигнали взема компетентният орган, като решенията са писмени,
мотивирани и се съобщават на подателя в 7-дневен срок от постановяването им. Докладът
във връзка с подадените от ищеца сигнали съдържа подробен анализ на съдържанието на
сигналите, резюме на обясненията на служителя, чиито действия същите засягат,
направените констатации, до които е достигнал ответникът, разглеждайки ги, изводи и
предложения, които следва да бъдат направени. Съдът намира, че посоченото в доклада е в
достатъчна степен подробно, за да се приеме, че отговаря на изискването на посоченото в
правилата решенията по подадени сигнали да бъдат мотивирани. По делото не бяха
представени доказателства решения по сигнали на други лица да съдържат по-подробни и
пълни мотиви от тези, касаещи процесните сигнали, подадени от ищеца.
При това положение по реда на чл. 9 ЗЗДискр. не се явяват доказани фактите, че
решението по подадените от ищеца сигнали е в по-малка степен мотивирано от решенията
по сигнали на други лица, от което да може да се направи извод, че е налице дискриминация
2
по отношение на ищеца по признак „обществено положение”.
По изложените съображения съдът намира исковата претенция за неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Съобразно изхода на спора разноски се дължат на ответника, но същият не е
претендирал такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П., ЕГН **********, срещу Й. Й. П. ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за признаване на установено,
че ответникът извършва дискриминация като отказал да мотивира решението си по сигнали
с вх. № 51300...................../02.03.2020 г. и вх. № 513000-................./02.03.2020 г., подадени от
Т. Д. П., а само констатирал тяхната неоснователност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3