РЕШЕНИЕ
№ 1401
гр. Велико Търново, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110102420 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.109 от ЗС.
В исковата молба и уточнението към нея се твърди, че страните са съсобственици на
поземлен имот с идентификатор ******, при следните квоти: 38,32% ид.ч. за П. и Г. Х,
31,34% ид.ч. за Р. А. М. и 30,34% ид.ч. за „***** като в имота същите имат самостоятелни
обекти на собственост, които имат самостоятелни входове от север, а обектите на П. и Г Х и
„**** имат и втори вход от юг. Посочва се, че на 14.08.2023 г. ищецът е установил, че в
южната част от имота се разполага строителна техника, арматурно желязо, строителни
платна и дървен материал, които служители на „***** са започнали да използват, като са
започнали да ограждат поземления имот с железобетонни огради, включително и извън
външните му граници и да извършват изкопни дейности, с което е бил възпрепятстван
достъпът на ищеца до южния вход на имота. Изтъква се още, че извършваните в имота
строителни дейности са препятствали възможността ищецът да разтовари поръчаните от
него дърва за огрев, поради което се е наложило същите да бъдат разтоварени в съседен
имот, като освен това са станали невъзможни смяната на обемисти мебели и техника и
застилането на тревна настилка пред входа на ищеца. Твърди се, че строителните дейности
са извършвани по възлагане на ответниците Г. и П. Х, както и че същите са били
упълномощени да сключват договори със строителни фирми за извършване на строителни
дейности от ответницата Р. М.. Посочва се, че горните действия са извършвани без знанието,
съгласието и одобрението на ищеца. В исковата молба се навеждат и твърдения, че
ответниците Г. и П. Х не допускат служители на „****да изтеглят кабели до сградата,
собственост на ищеца, от шахтата, находяща се в процесния имот, в която се намират
оптичните кабели за интернет и телевизия на оператора. Ищецът заявява обстоятелства, че
ответниците П. Х. и Р. М. ограничават достъпа на ищеца до южния вход на сградата му с
МПС с ***** По изложените съображения се отправя молба за постановяване на решение, с
което да бъдат осъдени ответниците да възстановят предходното състояние на имота чрез
премахване на всичко новоизградено след 12.08.2023 г. в южната част на поземлен имот с
идентификатор***** целия с площ от ***., в това число железобетонни огради – външни и
вътрешни, пътеки и всички други вещи, и да се заравнят изкопите и неравностите в имота;
да възстановят възможността на ищеца като съсобственик да ползва изградената в парцела
комуникационна шахта; да се въздържат от неправомерно строителство в съсобствения
1
поземлен имот, без знанието и съгласието на ищеца, както и от направата на изкопи,
отливане на стоманобетонни заграждения по границите на съседните имоти, включително и
вътре в поземления имот, извършването на каквито и да било други дейности,
възпрепятстващи достъпа на ищеца до южния вход на собствената му сграда, да не отказват
достъп до изградената в общия парцел шахта за комуникационни съоръжения.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците П. Х.
Х. и Г. Д. Х.. Не се оспорва, че процесният имот е съсобствен между страните при
посочените в исковата молба квоти, че в имота са построени еднофамилна жилищна сграда в
притежание на Г. и П. Х и двуфамилна жилищна сграда, в която самостоятелни обекти
притежават Р. А. М. и „*****, че жилищата на всички съсобственици имат самостоятелни
входове от север, като жилището на ***** и еднофамилната жилищна сграда на Г. и П. Х
имат и втори вход от юг, както и че по възлагане на последните от 14.08.2023 г. в
поземления имот са извършвани строителни дейности. Оспорват се всички останали
наведени в исковата молба и уточнението към нея твърдения, включително, че ответницата
Р. М. е упълномощила Г. и П. Х да сключват договори със строителни фирми за извършване
на процесните строителни дейности. Твърди се, че действията на Г. и П. Х са правомерни,
доколкото са в рамките на обема на собственическите им правомощия и съобразно
разпределеното им с Решение на собствениците от 22.05.2023 г., взето по реда на чл. 32 ЗС,
право на ползване в реален дял. Изтъква се, че осъщественото от тях се свежда само до
полагане на плътно прилепнала до южната външна стена на жилището им облицована
настилка от бетон, широка 1 м, направа на облицована бетонова градинска пътека 8м/1м и
бетонови фундаменти с височина 0,20 м до 0,40 м в най-високата си част и с дължина общо
около 20 м по протежение на южната граница на отредената им за ползване в реален дял
част от съсобствения парцел. Сочи се, че т.нар. ограждения, представляващи бетонови
фундаменти, са изпълнени по регулационната линия на имота от юг, а всичко останало
единствено в частта от парцела, прилежаща на жилището на Г. и П. Х. Поддържа се, че за
изграденото в имота не се изисква строително разрешение, инвестиционен проект или други
строителни книжа. Оспорва се, че с извършването на строителните дейности в южната част
на имота негативно се въздейства и съществено се ограничава възможността ищецът в
пълен обем да упражнява правото си на собственост. Навеждат се твърдения, че достъпът от
юг до обекта на ищеца не е отнет и ограничен от извършените строителни дейности,
доколкото преминаването през тази част от незастроения съсобствен парцел не е единствено
възможният транспортен коридор, като се сочи, че подход към обекта на ищеца има както
през съседния общински парцел, така и откъм югоизточния край на имота. Оспорват се и
твърденията, че Г. и П. Х са препятствали прекарването на оптичен кабел от разположената
в поземления имот комуникационна шахта до обекта на ищеца. В тази връзка се изтъква, че
шахтата е разположена в разпределената им за ползване южна част от дворното място, но не
е оградена, не се заключва и е със свободен достъп за външни лица. По изложените
съображения се отправя молба за отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Р. А.
М.. Не се оспорва, че процесният имот е съсобствен между страните при посочените в
исковата молба квоти, че в имота са построени еднофамилна жилищна сграда в притежание
на Г. и П. Х и двуфамилна жилищна сграда, в която самостоятелни обекти притежават Р. А.
М. и „****, че жилищата на всички съсобственици имат самостоятелни входове от север,
като жилището на **** и еднофамилната жилищна сграда на Г. и П. Х имат и втори вход от
юг, както и че по възлагане на последните от 14.08.2023 г. в поземления имот са извършвани
строителни дейности. Оспорват се всички останали наведени в исковата молба и
уточнението към нея твърдения, включително, че ответницата Р. М. е упълномощила Г. и П.
Х да сключват договори със строителни фирми за извършване на процесните строителни
дейности. Твърди се, че действията на Г. и П. Х са правомерни, доколкото са в рамките на
обема на собственическите им правомощия и съобразно разпределеното им с Решение на
собствениците от 22.05.2023 г., взето по реда на чл. 32 ЗС, право на ползване в реален дял.
Изтъква се, че осъщественото от тях се свежда само до полагане на плътно прилепнала до
южната външна стена на жилището им облицована настилка от бетон, широка 1 м, направа
на облицована бетонова градинска пътека 8м/1м и бетонови фундаменти с височина 0,20 м
до 0,40 м в най-високата си част и с дължина общо около 20 м по протежение на южната
граница на отредената им за ползване в реален дял част от съсобствения парцел. Сочи се, че
т.нар. ограждения, представляващи бетонови фундаменти, са изпълнени по регулационната
линия на имота от юг, а всичко останало единствено в частта от парцела, прилежаща на
жилището на Г. и П. Х. Поддържа се, че за изграденото в имота не се изисква строително
2
разрешение, инвестиционен проект или други строителни книжа. Оспорва се, че с
извършването на строителните дейности в южната част на имота негативно се въздейства и
съществено се ограничава възможността ищецът в пълен обем да упражнява правото си на
собственост. Навеждат се твърдения, че достъпът от юг до обекта на ищеца не е отнет и
ограничен от извършените строителни дейности, доколкото преминаването през тази част от
незастроения съсобствен парцел не е единствено възможният транспортен коридор, като се
сочи, че подход към обекта на ищеца има както през съседния общински парцел, така и
откъм югоизточния край на имота. Оспорват се и твърденията, че Г. и П. Х са препятствали
прекарването на оптичен кабел от разположената в поземления имот комуникационна шахта
до обекта на ищеца. В тази връзка се изтъква, че шахтата е разположена в разпределената
им за ползване южна част от дворното място, но не е оградена, не се заключва и е със
свободен достъп за външни лица. По изложените съображения се отправя молба за
отхвърляне на предявените искове.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от ****
ищецът е придобил ***идеални части от правото на собственост върху общинска земя-
недвижим имот, представляващ ****отреден за жилищно строителство, целият „застроен“ и
„незастроен“ с площ ****.
С договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от ***
ответникът Р. М. придобива **** идеални части от правото на собственост върху общинска
земя-недвижим имот, представляващ ****отреден за жилищно строителство, целият
„застроен“ и „незастроен“ с площ ****
С договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от ***.
ответниците Г. Х. и П. Х. придобиват **** идеални части от правото на собственост върху
общинска земя-недвижим имот, представляващ ***, отреден за жилищно строителство,
целият „застроен“ и „незастроен“ с площ ***.
С постановление за възлагане на недвижим имот от ***. по изпълнително дело ****,
на ищцовото дружество **** е възложен в собственост недвижим имот, представляващ
сграда с идентификатор ****намиращ се в гр****, който самостоятелен обект се намира в
сграда №*, разположена в ПИ с идентификатор *****.
По делото е представена бележка от П М, сдържаща изявление, че каналната мрежа и
шахтата се намират зад сградата в имота и собственикът на имота не разрешава разкопаване.
По делото е представен договор от **** сключен между М М.ов М. и **** с предмет
предоставяне на електронни съобщителни услуги от оператора към абоната.
По делото е представен Протокол от 22.05.2023г. относно ползването на ПИ с
идентификатор *** по чл.32 ал.1 от ЗС, с който е извършено разпределение на ползването на
горепосочения ПИ между съсобствениците. Видно от протокола, са взети следните решения:
собственикът Р. М. да ползва незастроената част от ПИ, прилежаща северно на
притежаваните от нея жилище и гараж и западната незастроена част от ПИ; собственикът
„*****да ползва незастроената част от ПИ, прилежаща северно на притежаваното от
дружеството жилище и незастроената част от ПИ, прилежаща южно на двуфамилната къща
на Р. М. и **** собствениците Г. и П. Х да ползват незастроената част от ПИ, прилежаща
3
северно и южно на притежаваната от тях в собственост еднофамилна къща и прилежащата
южно на еднофамилната жилищна сграда незастроена площ, заключена между южната стена
на еднофамилната къща с продължение по права линия 2,80 кв.м западно; страничната
линия, разделяща прилежащите южно на еднофамилната и двуфамилната къщи площи. В
гласуването при вземане на решенията са участвали Р. М., притежаваща ****идеални части
и Г. и П. Х притежаващи *** идеални части. Собственикът „***** притежаващ **** не е
участвал в гласуването и приемане на решенията.
По делото е представено съобщение от **** от 01.09.2023г. относно допуснатото
обезпечение на предявения иск по настоящото производство, за насрочване на оглед за
установяване дали са спрени строителните дейности в имота.
Представено е заключение на СТЕ, изготвено по изпълнителното производство,
видно от което вещото лице е констатирало по време на огледа извършен на 04.09.2023г., че
в момента на огледа в имота не се извършват строителни дейности.
По делото са представени протоколи за оглед от ****, във връзка с изпълнение на
обезпечителната мярка, които огледи в процесния имот са извършени на 08.09.2023г.,
09.10.2023г и 10.10.2023г., при които са констатирани строителни дейности в имота, описани
в протоколите за оглед.
По делото е представен отговор от управителя на ***** в който е посочено, че
дружеството не е извършвало строителни дейности и няма договор да извършва такива в
ПИ с идентификатор *****.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Х М Ф, К Г М,
В Г Б и Г К М. Свидетелката Ф, разпитана заявява, че няколко дни преди 24 май миналата
година посетила кантората на адвокат Р. М., като преди да влезе, пред кантората видяла г-н
М., който носел чанта. След като влязла в кантората, вътре били адвокатките М., Г. Х. и П.
Х.. Свидетелката забелязала, че нещо са ядосани, водели разговор за протокол относно техен
общ имот на „***“. Синът на адв. М. също бил там и държал в ръката си скици за имота.
Разговорът бил за общ имот, който трябва да се подели. Свидетелят М, син на ответницата
М., разпитан заявява, че спорът между страните по делото е относно общ имот,парцел, в
който са построени жилищата на страните и всеки от съсобствениците има идеални части от
парцела. Свидетелят каза, че страните имат разпределение на ползването на имота от
22.05.2023г. Свидетелят споделя, че на 22.05.2023г. Р. М. имала уговорка с М. и Х да се
съберат в нейната кантора, за да разпределят правото на ползване върху поземления имот,
върху който са построени жилищата им. Свидетелят заяви, че М. му дал скица относно
разделяне на имота, но не бил съгласен да се извършва разпределение на ползването на
имота. Свидетелят заяви, че било извършено разпределение на ползването на имота, като за
М. било отредена като реална част тази част от парцела, която бил оградил пред неговия
вход. Свидетелят заяви, че в частта от дворното място, което по извършеното разпределение
на ползването ще се ползва от Х, сложили изолация по фасадата и направили пътека в
южната част на парцела, а в края на парцела има основа като „стеничка“ около 20-30см.
Свидетелят заяви, че на г-н М. и на Х достъпът към парцела от южната страна
4
задължително минава през зелената площ на ****. Свидетелят Б, разпитан каза, че преди
години е извършвал ремонт в дома на Х в гр.***** като по това време от юг пред къщата на
ответниците Х имало затревена площ от парка, а минала година имало направено дворче,
пътека, фундамент за ограда около 30-40 см. Пред двуфамилната къща имало ограда, стълби
и вход. Свидетелят М, разпитан каза, че миналата година, август месец бил в процесния
имот, като видял бус, който стоварвал желязо и плоскости. Имало работници. Видял и
полицейска кола и разбрал от М., че имало проблем с получаване на протокол, като след
няколко дни М. му казал, че получил протокол, но той нямал подписи.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж.М. П., от
заключението на която се установява, че към началото на месец януари 2024г. пред
еднофамилната жилищна сграда, собственост на Х е изпълнен тротоар от каменни плочи
около южната фасада с дължина 18,50м и ширина 1,10м, алея-пътека от каменни плочи на
юг до южната граница с дължина 8,40м и ширина 1,10м. Вещото лице е констатирало, че по
южната граница и на запад от жилищната сграда до границата със съседния имот на ПИ са
изпълнени стоманобетонови стенички на три участъка с ширина 0,35м и височина от 0.10 до
0.35см. Вещото лице е посочило, че за изпълнените дейности не се изисква разрешение за
строеж. Вещото лице е констатирало, че ищецът ползва южната част на общото свободно
дворно място, находящо се пред двуфамилната жилищна сграда, като от юг тази част
граничи с ПИ с идентификатор **** общинска частна собственост. Вещото лице е
направило заключение, че процесния парцел не е предвиден за движение на превозни
средства, тъй като няма достъп от улица от юг. Вещото лице е посочило, че по КККР е
предвиден достъп до ПИ с идентификатор **** само от север, от улица „****, а от юг има
общински имот, предвиден за озеленяване, който граничи с улица, от която няма достъп до
имота. Вещото лице е посочило, че ищецът не би могъл да премине с кола или бус през
частта, в която Х са изпълнили строителните дейности по южната граница, като изпълнената
от по-предишен период подпорна стена към прилежащия терен пречи за достъпа до южния
вход на жилището, собственост на ищеца.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж.
М. Л. се установява, че достъпът до имота и до сградите в него се извършва откъм северната
му граница-улица *****При огледа, извършен през месец юни 2024г. вещото лице е
установило, че върху бетонова ивична основа с дължина 3 м и ширина 25 см. и светла
височина 47 см., ситуирана перпендикулярно на граничната линия с ПИ с идентификатор
**** е монтирана ажурна метална ограда с обща дължина 2,76 м, която се състои от два броя
идентични пана-прозирни. Тази ограда е ситуирана по северната линия, ограждаща
незастроената част от ПИ с идентификатор ****, отредена за ползване от Х по протокол от
22.05.2023г. Върху бетонова ивична основа с обща дължина 18м и ширина 25см., ситуирана
на граничната линия между ПИ с идентификатор ***** е монтирана ажурна метална ограда
с обща дължина 18м, в т.ч и метална врата. Вещото лице е посочило, че достъпът до
сградата с имота на ищеца се осъществява чрез монтирани два броя входни врати-чрез врата,
монтирана по северозападната фасадна стена на първия етаж от сградата и чрез врата,
5
монтирана по югоизточната фасадна стена на първия етаж от сградата с идентификатор
*****, осигуряваща достъп откъм юг. Вещото лице е направило извод, че наличието на
изградените огради не дава възможност на ищеца за достъп до южния вход на СОС
****обственост на ищеца, както от частта от дворното място с вход от север, така и от
съседния имот от юг, който общинска собственост, а не улица. Вещото лице е посочило, че
достъпът до южния вход на СОС с идентификатор ***** от юг е откъм ПИ с идентификатор
**** и се осъществява посредством еднокрила метална врата, монтирана по дворищната
регулационна линия между ПИ с идентификатор ****и ПИ с идентификатор ****. Вещото
лице е посочило, че ищецът няма достъп до шахтата, изградена пред югоизточната фасадна
стена на първия етаж на сграда с идентификатор ****, собственост на Х, като прекия достъп
до шахтата се осъществява чрез влизане в частта от дворното място, ползвано от Х.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените негаторни искове с правно основание чл.109 от ЗС са допустими, а
разгледани по същество са неоснователни и недоказани по следните съображения:
Съгласно чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск
предоставя защита на правото на собственост и ограничени вещни права срещу всяко пряко
и /или косвено неоснователно въздействие, което без да отнема владението, ограничава,
смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението
му. Исковата защита може да бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по
отношение на лице, което разполага с права по отношение на имота, но ги упражнява по
начин, препятстващ или ограничаващ упражняването на субективното право на друг
съсобственик или собственик. По иска по чл.109 от ЗС ищецът следва да докаже
кумулативните предпоставки, а именно, че е собственик на имота, чиято защита търси по
съдебен ред, че е извършено неоснователно въздействие върху имота. Според съдебната
практика и теория „неоснователно въздействие” върху имота може да се изразява както в
активна човешка дейност, така и в бездействие, като същото може да е пряко или косвено;
неоснователното въздействие може да се изразява и във „вредно отражение върху вещта”
или „създадено състояние”. На следващо място, неоснователното въздействие трябва да
пречи, да ограничава или да смущава собственика на вещта, макар да не накърнява
владението, както и неоснователното действие или състояние трябва да съществува към
момента на предявяване на иска, като е без правно значение дали действието е извършено
виновно и дали извършителят е действал за себе си или за другиго.
По делото не е спорно и от събраните доказателства се установи, че страните по
делото са съсобственици на основание договори за продажба на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор **** по КККР на г****, при права:
***идеални части –за Г. и П. Х; *** идеални за Р. М. и *** идеални части за ищеца ****,
който недвижим имот се намира в г***** Не е спорно, че в имота са построени две сгради-
двуфамилна с идентификатор *****, със собственици ищеца и ответника Р. М. и сграда с
6
идентификатор ****-еднофамилна със собственици ответниците Х.
За да бъде уважен искът по чл. 109 от ЗС, ищецът следваше да установи кое е
действието, което препятства упражняване на вещното му право, кой е авторът на това
действие и в какво се състои нарушението. Според смисъла на хипотезата на тази норма,
претендираната по този ред защита на правото на собственост изисква установяване на
конкретно действие и наличието му и по време на висящността на съдебния процес. За да
бъде ангажирана отговорността, следва в резултат на неоснователното действие на
ответника, да е обективиран конкретен резултат, включително поддържан по време на
съдебно разглежданата защита, който да създава пречки за ползването на вещта от
собственика й.
Спорният момент по делото е дали в съсобствения недвижим имот ответниците
извършват строителни дейности, които да създават пречки на ищеца да упражнява правото
си собственост върху процесното дворно място. От заключението на първата приета по
делото СТЕ се установява, че към момента на огледа в началото на 2024г. вещото лице е
констатирало, че прилежащия терен южно от двуфамилната къща е ограден от трите страни,
като пред еднофамилната къща, собственост на Х са били изпълнени тротоар от каменни
плочи около южната фасада на същата, пътека от каменни плочи на юг от еднофамилната
къща до южната граница на ПИ, стоманобетонни „стенички“. Видно от заключението на
втората СТЕ, в хода на производството върху стоманобетоновите основи е изградена
прозирна метална ограда.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се установи извършените
строителни дейности да представляват противоправни действия на ответниците по делото.
Твърденията на ответниците са, че строителните дейности в съсобствения парцел са
осъществени след 14.08.2023г. съобразно разпределеното право на ползване на съсобствения
имот.
По делото е представен протокол за разпределение на право на ползване на ПИ с
идентификатор ***** от 22.05.2023г., който е оспорен от ищцовата страна.
Съгласно чл.32 ал.1 от ЗС общата вещ се използува и управлява съгласно решението
на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. В случая безспорно
поземления имот е съсобствен между страните по делото. От представения протокол се
установява, че решението за разпределение на ползването на парцела е взето от
съсобствениците Г. Х., П. Х. и Р. М., които общо притежават общо *** идеални части от
вещта, т.е. повече от половината от общата вещ. При вземането на решението за
разпределение на ползването не е участвал съсобственика „****, който притежава ****
идеални части от имота. От разпита на свидетелите М и Ф се установява, че през месец май
2023г страните по делото се събрали в кантората на Р. М., за да обсъдят въпроса със
съсобствения парцел, като от страна на представляващия ищцовото дружество било
направено предложение за разделяне на имота, а ответниците предложили разпределение на
ползването му. Представляващият ищцовото дружество не бил съгласен да се разпределя
ползването и напуснал срещата. След това било взето решение от останалите
7
съсобственици, което решение е обективирано в протокола от 22.05.2023г.. Видно от
представения протокол, върху него няма подпис на представляващия ищцовото дружество.
Спорно е дали този протокол може да обвърже ищеца, като същия твърди, че изпратения му
протокол не съдържа подписи. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
направи искане по реда на чл.183 от ГПК представения по делото протокол от 22.05.2023г да
бъде изключен от доказателствата по делото. Съдът намира, че не е налице основание за
прилагане на разпоредбата на чл.183 от ГПК, тъй като ответниците са представили по
делото оригинал на протокол от 22.05.2023г. и приложените към него скици. Същите са
представени със становище на ответниците Г. и П. Х от 21.12.2023г., приети от съда с
протоколно определение от 05.02.2024г. и приложени към делото/в джоб, номерован 264 от
делото, том 1/.
Съдът счита, че решението по чл.32 ал.1 от ЗС е взето с изискуемото по закон
мнозинство, като законът не изисква някаква специална форма и процедура по вземане на
решение за ползването на общата вещ. В случая това решение е обективирано в протокол,
но писмената форма не е форма за действителност на решението. Решението е надлежно
взето и неучаствалия във вземането на решението съсобственик е уведомен за него. По
делото се установи, че строителните дейности, извършвани в процесния имот от август
месец миналата година са в частта, която е отредена за ползване на Х съгласно
горецитираното решение от 22.05.2023г. Видно от заключението на СТЕ за тези строителни
дейности не се изисква разрешение за строеж, съгласно чл.151 от ЗУТ. В този смисъл
неоснователно е твърдението за противоправност на действията на ответниците, като
извършване на строителни дейности без инвестиционни проекти и разрешения . По делото
не се установи и тези действия да нарушават правото на собственост на ищеца върху
поземления имот. Ищецът твърди ,че процесните строежи възпрепятстват достъпа му до
южния вход на сградата, в която е неговия имот. От заключенията и на двете експертизи,
приети по делото се установява, че по КККР е предвиден достъп до ПИ с идентификатор
**** само откъм улица „*****“, като от южната страна на имота не е предвиден достъп,
доколкото имотът граничи с имот, собственост на **** с предназначение „за озеленяване“.
Освен това, от заявеното от вещото лице инж. П. се установява, че изпълнените строежи в
процесното място не са пред южния вход на жилището на ищеца и прилежащата част от
парцела. Не се установиха и твърденията на ищеца, че ответникът М. е упълномощила
ответниците Х да сключват договори със строителни фирми за процесните строителни
дейности, поради което не може да се приеме, че този ответник има съпричастност към
извършените в процесния имот строителни дейности.
По делото не се установиха и твърденията, че ответниците създават пречки за
ползване на изградената в имота комуникационна шахта с оптични кабели. По делото е
представена декларация от 18.08.2023г. с декларатор П М, търговски консултант в „**, но от
нея не става ясно кой собственик не разрешава разкопаване. Декларацията е частен
документ и не се ползва с материална доказателствена сила. Посоченото в заключението на
вещото лице инж. Л., че ищецът няма достъп до шахтата е обусловено от това, че тази шахта
8
е разположена в частта от дворното място, ползвано от Х, а не от конкретни действия на
някой от ответниците, които да възпрепятстват достъпа до шахтата.
По делото не се установиха и твърденията на ищеца, че лек автомобил „*******се
паркират по начин да пречат на ищеца за достъп към южния вход на жилището му.
Представения снимков материал не може да установи по безспорен начин трайно положение
на автомобилите, което да създава пречки на ищеца за достъп до жилището му, а освен това
относно автомобила **** се установи, че е собственост на юридическо лице, което не е
страна по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства приема, че към момента на
приключване на съдебното дирене не е установено негативно въздействие от страна на
ответниците върху възможността ищеца да упражнява в пълен обем правото си на
собственост върху имота си според неговото предназначение, поради което предявените
негаторни искове подлежат на отхвърляне като неоснователни и недоказани.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, не следва
да бъдат присъждани разноски в полза на ищеца.
Ответниците са претендирали присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК следва да се присъдят в тяхна полза направените от всеки
от тримата ответници разноски за адвокатско възнаграждение и разноски в полза на
ответника П. Х. за възнаграждение за вещо лице, а именно: в полза на ответника П. Х.-
сумата общо 3350лв., от които 3100лв. за разноски за адвокатско възнаграждение и 250лв. за
възнаграждение за вещо лице; в полза на ответника Г. Х.-сумата 2500лв. за разноски за
адвокатско възнаграждение и в полза на ответника Р. М.-сумата 3100лв.-за разноски за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ************** против П. Х. Х. с ЕГН **********, Г. Д. Х. с
ЕГН **********, двете **** и Р. К М. с ЕГН **********, с адрес гр.***** искове по чл.109
от ЗС за осъждане на ответниците да възстановят предходното преди нарушението
състояние на имота, чрез премахване на всичко новоизградено след 12.08.2023г. в южната
част на ПИ с идентификатор *****в т.ч. железобетонни огради- външни и
вътрешни/преграждащи имота в парцела/, пътеки и всички други вещи, които се изграждат и
ще бъдат изградени след тази дата, да се заравнят изкопите и неравностите , да се възстанови
възможността съсобствениците да ползват изградената в парцела комуникационна шахта,
както и да се въздържат от каквото и да било неправомерно строителство в съсобствения
поземлен имот, без знанието и съгласието на ищеца, като неоснователни и недоказани.
9
ОСЪЖДА ******** ДА ЗАПЛАТИ на П. Х. Х. с ЕГН **********, с адрес *****
сумата общо 3350 лв./три хиляди триста и петдесет лева/, представляваща направени от
ответника разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на
3100лв. и 250лв. за възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „**** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. Х. с ЕГН **********, с адрес **** сумата
2500 лв./две хиляди и петстотин лева/, представляваща направени от ответника разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА **** ДА ЗАПЛАТИ на Р. К М. с ЕГН **********, с адрес ******* сумата
3100 лв./три хиляди и сто лева/, представляваща направени от ответника разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10