ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.С., 12.12.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на пети
октомври две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 1977 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет
на разглеждане са постъпили възражения срещу обявения списък на неприетите
вземания на кредиторите на „П.“ АД, от кредиторите „Н. Б.“ ЕАД и „Б.Т.К.“ АД.
Съдът,
като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед на събраните при условията
на чл. 692 ал. 2 ГПК доказателства, намира следното:
Досежно
възражение вх. № 111651/30.08.2016 г.
От
името на „Н. Б.“ ЕАД се твърди, че в предвидения от закона срок е предявил
вземане за лихви, произтичащи от четири договора в общ размер от 10816,03 лв.,
формирани до датата на откриване на производството по несъстоятелност. Излага
довод, че вземането е индивидуализирано като е посочено основанието и размерът
му.
Синдикът
изразява становище за основателност на възражението с довод, че
конкретизираният период, за който се твърди да е формирано вземането за лихва
го индивидуализира надлежно.
В
съдебно заседание процесуалният представител на длъжника – адв. Н. поддържа възражението.
Процесуалният
представител на ответника – адв. Б. от САК оспорва вземането за лихви да
възлиза на твърдяния размер.
Синдик
М. поддържа становището си.
Съдът
констатира, че молба вх. № 82444/16.06.2016 г. са предявени вземания за
главница по договор № 240 от 12.03.2015 г. и лихви върху главницата в размер на
2043,03 лв., главница по договор № 239/12.03.2015 г. и лихви в размер на
6921,89 лв., главница по договор от 29.12.2014 г. и лихви в размер на 1299,50
лв.
Възражението
конкретизира периода за който са формирани вземания за лихви по издадени
фактури по всеки един от договорите.
Настоящият
състав приема, че с оглед принципа за справедливо удовлетворяване на
кредиторите и утвърдената от правния ред процедура за одобряване на приети от
синдика и неоспорени вземания, съдът е ограничен от предмета на спора, очертан
от възражението и становището на синдика, съответно останалите лица в
производството. В рамките на нарочната процедура по чл. 692 ТЗ съдът по
несъстоятелността дължи да се увери, че кредиторът се легитимира за такъв с
оглед ангажираните в производството доказателства.
В
процеса не се спори, че вземанията касаят неизпълнени парични задължения. Длъжникът
противопоставя на вземането възражение за неговия размер, поради което
преодоляването му предполага яснота за механизма, при който вземането е
формирано.
От
приложения към молбата договор за наем от 29.12.2014 г. се установява
постигнато съгласие между страните неизпълненото в срок задължение за заплащане
на наем да поражда задължение за обезвреда в размер на законната лихва. Забава
е налице при липсващо изпълнение в рамките на договорения срок. Страните са
посочи като желана дата на плащане 10-то число но месеца, следващ тримесечието,
за което се отнася задължението. Посочената дата на падеж на задължението по фактура
№ 12351/09.04.2015 г. – 10.04.2015 г. е неработен ден. С оглед правилото на чл.
72 ал. 2 ЗЗД срокът за изпълнение изтича първия следващ работен ден или в
случая на 14.04.2015 г. Определен при условията на чл. 162 ГПК размерът на
законната лихва считано от следващия ден до деня, предхождащ датата на
откриване на производството по несъстоятелност – 11.05.2016 г., включително, възлиза
на 236,79 лв. Аналогично забава досежно вземането по фактура № 13370/1.10.2015
г. и за периода 13.10.2015 г. – 10.05.2016 г. възлиза на 127,38 лв. Считано от деня, следващ датата на
падежа до 10.05.2016 г., включително размерът на законната лихва върху
главницата по фактура № 12794/1.07.2015 г. възлиза на 183,89 лв. Ето защо съдът
приема за доказано в настоящото производство вземане на предявеното основание
по договор от 29.12.2014 г. в размер на 548,06 лв.
Яснота в указаната насока обаче не може да
бъде извлечена нито от молбата за предявяване на вземанията, нито от
възражението, съответно приложените към тях доказателства досежно вземанията за
лихви по договор № 240 от 12.03.2015 г. и 239/12.03.2015 г. Приложената справка
към молбата и към възражението визира глоба, каквото понятие няма дефинирано.
Договорите отразяват постигнато съгласие за неустойка, но и ограничен период, в
рамките на който така договореното обезщетение се явява меродавно, който в
случая не е указан. Настоящият състав не намира основание да предполага източника
на предявеното вземане. Това е пречка за формиране на извод за следващия се
размер на акцесорното вземане за лихва, препятстващо и еднозначния отговор на
повдигнатия спор в процеса.
По възражение
вх. № 111647/30.08.2016 г.
От името на „Б.Т.К.“ ЕАД се твърди, че
предявеното вземане за главница по договор за електронни съобщителни услуги, лихви
в общ размер от 18,56 лв. и неустойка в размер на 324,26 лв. Сочи, че
акцесорните вземания са индивидуализирани по период при яснота и за главното
вземане, от което произтичат. Иска се тези вземания да бъдат приети в
производството по несъстоятелност.
В становището си синдик М. сочи, че
кредиторът не е конкретизирал срокът, за който се дължат лихвите, което
препятства възможността да бъде установено дали размерът е правилно изчислен.
Сочи също така, че молбата не позволява разграничаване на лихвите до и след
датата на откриване на производството по несъстоятелност, което не е отстранено
и с възражението. Досежно вземането за неустойка счита за неустановен
механизма, при който е определена сумата. Застъпва теза, че при възприето
основание – прекратяване на договора, явяващ се основание за изчисляване на
неустойка както и кога това е станало. Твърди също така от края на 2014 г.
кредиторът да има практика да търси неустойка в размер на до 3 месечни вноски.
В съдебно заседание процесуалният
представител на длъжника – адв. Н. от САК, поддържа възражението.
Процесуалният представител на ответника –
адв. Б. от САК, оспорва възражението с довод, че не дължи на предявеното
основание такъв размер.
Синдик М. поддържа становището си.
Съдът споделя виждането на синдик М., че
предявените в производство по несъстоятелност всяко вземане следва да бъде
еднозначно индивидуализирано, средство за което са обстоятелствата от които те
произтичат – основание на вземането и размера, на който възлизат. Молбата за
предявяване на вземания не отразява периода, за който е формирана сумата от
18,56 лв. с указано основание – лихва върху главницата. Възражението
конкретизира вземанията за лихва като сочи период, предхождащ датата на
издаване на фактурите. Липсва указание както в молбата за предявяване на
вземането, така и във възражението какво обуславя вземане за забава преди да
бъде отчетена формираната главница. Не става ясно и обстоятелството, с което се
свързва денят 15.02.2016 г., обуславящо разграниченото вземане за лихва за
забава. Тъй като обезщетението под формата на законна лихва се формира от
периода за забава, той е и съществен елемент от основанието на това вземане. Периодът
за който е формирано вземането не позволява разграничаване на подлежащото на
определяне вземане по основание и размер на лихва до датата на откриване на
производството по несъстоятелност – 11.05.2016 г. Съблюдаването на този момент
обезпечава яснота и за обема на права на кредитора в рамките на събранието на
кредиторите. Изключително право на кредитора е да определи дали и какво да
претендира, но както синдикът, така и съда по несъстоятелността дължат да
съпоставят претенцията с установените правила за участие в производството по
несъстоятелност. Заявеното в случая очакване сред приетите вземания да бъде
включено и такова за лихва, съвместяваща два принципно различни режима е пречка
да бъде прието така предявеното вземане. Ето защо възражението в тази му част е
неоснователно.
Законът допуска страните да договарят
отнапред механизъм за определяне размера на обезщетението при неизпълнение на
конкретно по съдържанието си задължение. Ето защо и елемент от основанието на
това вземане се явява конкретизацията на задължението, чието неизпълнение се
твърди. Нито в молбата, с която е предявено вземането за неустойка, нито във
възражението кредиторът не конкретизира задължението, чието неизпълнение
обуславя формирания размер. По тези съображения настоящият състав споделя
становището на синдика, че и така предявеното вземане не е надлежно индивидуализирано.
Това е пречка и да се приеме за доказано и това вземане.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 вр. ал. 2 ТЗ, списък на приетите
от синдика вземания на кредиторите
на „П.“ АД, ЕИК *********, предявени
в срока по чл. 686, обявени в търговския регистър на 17.05.2016 г. със следната
промяна:
ДОПЪЛВА списъка с
вземане на „Н. Б.“ ЕАД за сумата 548,06 лв. – законна лихва върху
вземания за наем по договор от 29.12.2014 г. за периода 14.04.2015 г. –
11.05.2016 г., включително като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. № 111651/30.08.2016 г. на „Н. Б.“ ЕАД в
останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. № 111647/30.08.2016
г. на „Б.Т.К.“ ЕАД.
СВИКВА
събрание на кредиторите на „П.“ АД, ЕИК
*********, което ще се проведе на 11.01.2017 г. от 10:30 часа в
Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. С., бул. “*******,
в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-13 състав, Търговско
отделение, СГС, при дневен ред както следва:
1.
Определяне реда и начина за осребряване
имуществото на длъжника.
2. Определяне метода и условията на оценка на
имуществото.
3. Избор на оценители и определяне на
възнаграждението им.
УКАЗВА на кредитори с
неприето вземане, че могат да поискат да им бъде предоставено право на глас в
случай, че е предявен иск по чл. 694 ТЗ като представят с искането убедителни
писмени доказателства в подкрепа на поддържаната теза.
Определението
не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото
определение за обявяване в търговския регистър при Агенцията по вписвания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: