Присъда по дело №6394/2013 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 6394 по описа за 2013 год. на Варненски районен съд – шести наказателен състав.

На 02.12.2013год. във ВРС е внесен обвинителен акт № 789 от Варненският районен прокурор, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Л.Р.П. за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл. 198, ал.1 от НК за това, че на 26.02.2013год., в гр.Варна, отнел чужди движими вещи – дамска чанта, лична карта, свидетелство за правоуправление на МПС, контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС част ІІ, полица за застраховка „Гражданска отговорност”, талон за ГТП, карта БУЛСТАТ, портмоне, 2бр. кредитни карти и 1бр. дебитна карта на „Булбанк”, нова годишна винетка, стетоскоп „Литман” – педиатричен, отоскоп с неустановена марка и модел, одометър, сумата от 120лв., фирмен печат, мобилен телефон марка „Iphone 4”, сим карта на М-Тел, парфюм марка „Герлен” 75мл, спирала „Ланком” и 2бр. червила „Пупа”, всичко на обща стойност 1532.71лв. от владението на С.М.Х., с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила.

В съдебно заседание представителят на ВРП не поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение като изразява становище, че в хода на съдебното следствие обвинението не недоказано.

Защитникът на подсъдимия адв. Л., във фазата по съществото на делото пледира за оправдателна присъда като изразява становище, че доказателствата по делото не сочат на извод за авторство на престъплението от страна на подзащитния му.

Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения по повдигнатото му обвинение. В дадената му последна дума моли за оправдателна присъда като заявява, че той не е човека извършил престъплението.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Св. Ст. Х. живеела в апартамент находящ се в жилища сграда в гр.Варна, на ул. „Д-р Головина” № 12.

На 26.02.2013год. около 18:00 часа св. Х. и детето й (момченце на три години) излезли от дома си и с лек автомобил управляван от Х. *** часа св. Х. и сина й се върнали от Мола като Х. паркирала автомобила си в гаража, находящ се в страни от жилищната сграда, в която се помещавал апартамента й. Същата включила СОТ, с която бил оборудван гаража и заедно с детето си се отправила към входа на блока в който живеела. В себе си св. Х. носела дамската си чанта (преметнат през дясното й рамо) и торбичка с покупки, а детето й носело тротинетката си. В дамската си чанта св. Х. носела личната си карта, свидетелство за правоуправление на МПС, контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС част ІІ, полица за застраховка „Гражданска отговорност”, талон за ГТП, карта БУЛСТАТ, портмоне, 2бр. кредитни карти и 1бр. дебитна карта на „Булбанк”, нова годишна винетка, стетоскоп „Литман” – педиатричен, отоскоп с неустновена марка и модел, одометър, сумата от 120лв., фирмен печат, мобилен телефон марка „Iphone 4”, сим карта на М-Тел, парфюм марка „Герлен” 75мл, спирала „Ланком” и 2бр. червила „Пупа”. Когато стигали до входната врата с. Х. я отключила и заедно с детето влезли във входа. Тъй като вратата се затваряла автоматично свидетелката я оставила да се затвори сама. Св. Х. чула бързи стъпки към вратата и точно преди същата да се затвори видяла два пръста който пречат това да се случи. В този момент пристигнал асансьора и сина на св. Х. влязъл вътре. Във входа влязъл и човека който попречил на вратата да се затвори. Бил мъж облечен с яке, с качулка на главата покриваща цялата му глава, с вързан отпред пред лицето шал, обут в светли дънкови панталони. Мъжът хванал дамската чанта на св. Х. и започнал да я дърпа към себе си. От своя страна Х. дърпала чантата към себе си. Същата паднала на земята, но не изпуснала чантата си. Викала „Крадец” и се опитвала да издърпа чантата си от ръцете на мъжа. Последният не пуснал чантата, а продължил да я дърпа към себе си влачейки и св. Х. към изхода на входа. Успял да напусне сградата и влязъл в тунела водещ към улицата. В края на тунела св. Х. изтървала чантата си и мъжът хукнал да бяга заедно с чантата в посока към ул. „Мадара” към канала. Х. продължавала да вика за помощ и както и „крадец”. В същото време св. Ц., съседка на св. Х., разхождала кучето си в близост до канала. Същата била застанала под уличната лампа до мостчето на канала когато чула виковете на св. Х. че е ограбена. Започнала да се озърта и видяла крадеца да бяга точно срещу нея стискайки чанта пред себе си на нивото н брадата. Мъжът минал на метър от св. Ц. и продължил да бяга напред. Виковете на св. Х. били чути и от св. К.. Последният я видял, че гледа в посока на канала и тръгнал натам, но не видял никой. На място пристигнали и служители от охранителната фирма с която семейството на Х. имало договор за охрана на гаража. Те също огледали наоколо, но не видели извършителя на грабежа. За грабежа бил подаден сигнал и тел. 112 и на място пристигнал и полицейски екип. Още същата вечер свидетелките Х. и Ц. били разпитвани в полицията, а на полицията бил предоставен и запис от монтираната във входа в който живеела Х. камера, който запис била прегледала и последната.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство СОЕ се установява, че общата стойност на инкриминираното имущество отнето от св. Х. възлиза на 1532.71лв.

От заключението на назначената в хода на д.п. СПЕ се установява, че към инкриминираната дата по отношение на подс.П. е била налице вредна употреба на хероин, но същият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От заключението на назначената в хода на д.п. съдебно техническа и лицево-идентификационна експертиза се установява, че следи от манипулация/намеса/ върху записаната информация в представения за изследване 1 бр. CD – R  не  е налице, но качеството на записа и използването на качулка от обекта на експертизата, не позволява отграничаването на частни и общи признаци, характеризиращи заснетото лице.

От заключението на назначената в хода на д.п. комплекса видеотехническа експертиза се установява, че е възможно подсъдимият с който е извършван следствен експеримент и лицето заснето от камерата на 26.02.2013год. да са едно и също лице.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на всички разпитани по делото свидетели в това число и тези на свидетелките Х. и Ц. давани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281 от НПК, заключения по назначени СОЕ, СПЕ и лицево-идентификационна експертиза, справка за съдимост, ВДС съдържащо запис от камерата на входа за инкриминираната дата (момент) като така посочените доказателства са непроитворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.

От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът не кредитира двата протокола за разпознаване на лица в които св.Х. съответно св. Ц. са разпознали подсъдимия като автор на престъплението (л. 85 и л. 91 от д.п.), тъй като от една страна тогава разпознаването е било извършено по общи признаци ръст, набито телосложение, голяма глава, ръце, крака (св.Ц.) през матирано стъкло, а от друга в съдебно заседание и двете свидетелки заявяват, че подсъдимият не бил лицето което са видели в деня на грабежа. Св. Х. заявява, че не е убедена че лицето което я е ограбило е било подсъдимия, както и че ръцете на човека които е видяла е са изглеждали по същия начин, а св. Ц. е категорична че той не  лицето което е извършило грабежа. Същата заявява, че човека който е видяла е бил по-висок от подсъдимия, по-пълен и с по-малки ръце, а якето го правело още по-едър.

Следва да се отбележи, че в хода на д.п. и двете свидетелки са акцентирали на ръцете на извършителя които са видели най- добре и им направили впечатление, но в съдебно заседание и двете заявяват, че ръцете на подсъдимия не са тези, които са видели в деня на грабежа. Няма как да не бъде посочено и това, че в хода на д.п. е било провеждано разпознаване и с други лица като всяка от свидетелките е посочила и друго лице което оприличила на извършителя по същите общи белези.

Съдът не кредитира и заключението по назначената комплексна видеотехническа експертиза в частта, в която се заключава, че е възможно подсъдимият с който е бил извършван следствен експеримент и лицето заснето от камерата на 26.02.2013год. да са едно и също лице, тъй като заключението е направено само на база общи външни белези ръст и телосложение, които могат да бъдат относими към голяма група лица.

При решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът се ръководи от следните правни доводи:

С обвинителния акт подс. П. е предаден на съд за престъпление по чл.198, ал.1 от НК – грабеж за това, че на 26.02.2013год., в гр.Варна, отнел чужди движими вещи – дамска чанта, лична карта, свидетелство за правоуправление на МПС, контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС част ІІ, полица за застраховка „Гражданска отговорност”, талон за ГТП, карта БУЛСТАТ, портмоне, 2бр. кредитни карти и 1бр. дебитна карта на „Булбанк”, нова годишна винетка, стетоскоп „Литман” – педиатричен, отоскоп с неустановена марка и модел, одометър, сумата от 120лв., фирмен печат, мобилен телефон марка „Iphone 4”, сим карта на М-Тел, парфюм марка „Герлен” 75мл, спирала „Ланком” и 2бр. червила „Пупа”, всичко на обща стойност 1532.71лв. от владението на С.М.Х., с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила.

Грабежът е съставно престъпление, което се изразява в отнемането на движима вещ от владението на другиго с цел противозаконно присвояване, като за това се употреби сила или заплашване. Заплашването трябва да е непосредствено, т.е. да се касае за такова деяние което да е извършено незабавно или в най-близко време. Употребата на сила трябва да е такава, че да сломи съпротивата на пострадалия.

В конкретния случай от показанията на св. Х., по безспорен и категоричен начин се установява, че същата на инкриминираната в обвинителния акт дата е била ограбена – чрез употреба на сила е била отнета дамската й чанта с намиращите се в нея вещи подробно описани по-горе.

В хода на съдебното следствие обаче не бяха събрани доказателства, които по безспорен и категоричен начин да установят, че автор на посегателството срещу Х. е бил именно подсъдимия. Както бе посочено по-горе в мотивите самата пострадала, пред съда заявява, че не е сигурна че това е човека, категорична е че не е могла да види лицето му, видяла само скули очи и вежди които били тъмни на цвят (подсъдимия е светлокос със светли очи). Горното е напълно разбираемо като се има предвид начина по който е бил облечен извършителя - с качулка на главата и шал увит около врата и брадата (л.52, 53 от д.п.), изключително краткото време в който се е развил инцидента - в рамките на около две минути и само няколко секунди вътре във входа където е имало някаква макар и не достатъчно добра светлина. Свидетелката видяла ръцете на извършителя, на които дава подробно описание, но в съдебно заседание също заявява, че не е убедена че ръцете на подсъдимия (показани в няколко пози) са тези които е видяла в дена на инцидента.

На следващо място св.Ц. лицето възприело извършителя веднага след престъплението и то на осветено място – извършителя минал на метър от нея под улична лампа, пък е категорична, че ръцете на извършителя, които видяла добре и запомнила не са ръцете на подсъдимия. Категорична е и по отношение на това че лицето което е видяла е било по-високо от подсъдимия, по-едро, с по-малки ръце с тъмни очи и вежди, която част от главата само могла да възприеме – лицето било с пристегната качулка на главата и държало чантата отпред пред брадата си.

В изпълнение на задължението си по чл.107, ал.2 от НПК да събере служебно и други доказателства относно фактическите положения включени в предмета на доказване, съдът изчерпи всички процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на обективната истина по делото. Въпреки това обаче, други преки или косвени доказателства, които да подкрепят обвинителната теза не се събраха.

Съдът като изпълни задължението си да изясни обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото прецени, че по делото липсват безспорни и категорични доказателства по смисъла на чл.303, ал.2, които да установят, че подсъдимият Л.П. е извършил престъплението, за което е предаден на съд, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по възведените му обвинение по чл.198, ал.1 от НК.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: