Решение по дело №5827/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  ……                           12.06.2019 година                  град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                    Х ГРАЖДАНСКИ състав

 

На  28 май                                                                               2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                               Председател:  МИЛЕНА  КОЛЕВА                                                     

 

Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ  МИЛЕНА   КОЛЕВА

гр.дело № 5827 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Искът е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД.

 

          Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД твърди в исковата си молба, че по смисъла на НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, Т.Д.Т., като собственик /ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр.Стара Загора, кв.„Три Чучура – юг” 51, вх.А, ет.15, ап.89, партида        № 010365, бил потребител на ВиК услуги.

   Продажбата на тези услуги се осъществявали от „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД - гр. Стара Загора при условията на публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Общите условия се одобрявали от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един местен и един централен ежедневник. Общите условия имали силата на договор между страните, без да било необходимо приемането им от потребителите.

          Съгласно горепосочените Общи условия, Наредбата, както и в     чл. 327, ал.1 от ТЗ бил определен реда и срока, по който абонатите били длъжни да заплащат дължимите суми: с изтичането на 30 дневен срок след датата на фактуриране, което било ежемесечно при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, като считано от този момент дължали неизплатена главница за съответния период. В този смисъл с изтичането на последния ден от този 30 дневен период след фактурирането, ответникът изпаднал в забава за тази сума.

    На основание чл.3, ал.1, т.З от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004г. потребители на услугите ВиК били собствениците и лицата, на които било учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

    Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки по партида - лихвен лист използвал доставената от „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД - гр. Стара Загора питейна и отведена канална вода през периода от 01 ноември 2016г. до 01 декември 2017г. Същият не изпълнявал задължението си да заплати сумата в размер на 625.83 лева, представляваща главница, като неизпълнението продължавало и до днес.

„Водоснабдяване и Канализация” ЕООД - гр. Стара Загора завело иск срещу длъжника на основание чл.410 от ГПК. Образувано било     гр.дело №1719/2018г. при Районен съд – Стара Загора, VI с-в. Издадената заповед №993 за изпълнение на парично задължение по    чл. 410 ГПК от 12.04.2018г. длъжника не бил намерен на посочения адрес в заявлението, който съвпадал с настоящия адрес. Връчителят залепил по реда на чл.47 ал.1 от ГПК уведомление, в установеният от чл.47 ал.2 от ГПК двуседмичен срок от залепването на уведомлението длъжника не получил книжата.

Поради този факт за „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД -    гр. Стара Загора съществувал правен интерес да установи чрез съда, че ползвателя на предоставената от него услуга, а именно: Т.Д.Т., като собственик /ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Три Чучура – юг” 51, вх. А, ет. 15, ап. 89, партида № 010365, бил потребител на ВиК услуги през периода от 01 ноември 2016г. до 01 декември 2017г. Същият не изпълнявал задължението си да заплати сумата в размер на 625.83 лева, представляваща главница като неизпълнението продължавало и до днес.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника Т.Д.Т., като собственик/ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Три Чучура – юг” 51, вх. А, ет. 15, ап. 89, партида              № 010365, бил потребител на ВиК услуги през периода от 01 ноември 2016г. до 01 декември 2017г. Същият не изпълнявал задължението си да заплати сумата в размер на 625.83 лева, на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД - гр. Стара Загора за ползваните услуги.

Моли съда да им присъди направените разноските по заповедното производство и по настоящето производство, както и адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал. 1 от ГПК в размер на 300.00 лева, съгласно Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

          

 

                 В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника Т.Д.Т., чрез назначения му особен представител, в който счита, че установителният иск е недопустим, неоснователен и недоказан, поради следните съображения:

Към исковата молба не били представени писмени доказателства, които да обусловят допустимостта на предявените искове.

В исковата молба се твърдяло, че ответникът като собственик/ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр.Стара Загора, , кв."Три Чучура – Юг” 51, вх.А, ет.15, ап.89, бил потребител на ВиК услуги. Ищецът твърдял също така, че през периода от 01.11.2016г. до 01.12.2017г. ответникът използвал питейна и отведена канална вода, и че същият не изпълнил задължението си да заплати сума в размер на 625.83 лева, представляваща главница, като неизпълнението продължавало и до датата на предявяване на исковата молба.

В тежест на ищеца било да докаже твърденията, на които основава своите претенции. С оглед на представените с исковата молба писмени доказателства, ответника счита, че ищцовата претенция се явявала изцяло недоказана и необоснована. Не били ангажирани каквито и да било доказателства за установяване на твърденията, че ответникът бил собственик на описаният в исковата молба имот, нито, че в негова полза било учредено вещно право на строеж или право на ползване върху имота. Липсвали каквито и да било доказателства, че ответникът действително ползвал услугите на ищеца или, че ползваните услуги били на претендираната от ищеца стойност. От изложеното в исковата молба не ставало ясно как бил формиран дълга на ищеца, дали и на какъв период от време била отчитана консумацията на ответника, какъв бил обема на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода. Съгласно утвърдената съдебна практика фактурата не била основание за плащане на цената на престацията и не било елемент от фактическия състав на договора за продажба. Следователно цитираните в лихвения лист фактури само по себе си не били основание за възникване на задължение за плащане от страна на ответника.

Не се установявало от доказателствата, приложени към исковата молба, ответникът в действителност да е сключвал договор с ищеца, нито се установявало да е имал качеството потребител по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения от ищцовото дружество против ответника установителен иск като неоснователен и недоказан.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

           Искът по чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1719/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съществува.

 

           От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 1719/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора се установява, че на основание чл.411, ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение                               № 993/12.04.2018г., съгласно която е разпоредил длъжникът Т.Д.Т. да заплати на кредитора „В и К” ЕООД - Стара Загора сумата от 625,83 лева за главница за периода от 01.11.2016г. до 01.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 11.04.2018г. до изплащането й, както и сумата от 34,46 лева – мораторна лихва за периода от 02.12.2016г. до 09.01.2018г., представляваща неизплатено задължение за доставка на питейна и отведена канална вода по партида № 10365, както и сумата от 325 лева - разноски по делото. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК, ответникът е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. В указания срок заявителят е предявил иск относно вземането си, предмет на настоящото производство.

 

         Ползването на В и К услуги е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2014г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „ВиК“ ЕООД - гр.Стара Загора, одобрени от ДКЕВР и публично обявени в пресата и на сайта на дружеството.

 

По делото са представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр. Стара Загора, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР. По делото не са представени доказателства ответникът да е възразил срещу общите условия в срока по чл.8, ал.4 от  Наредба № 4 от 14.09.2004г. (чл. 8, ал. 4, изр. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.). и предвид това обстоятелство те го обвързват и без приемането им, и представляват сключеният между него  и ищеца  договор за предоставянето на ВиК услуги до процесния водоснабден имот (чл.8, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г.). Ето защо, като потребител на тези предоставяни от ищеца ВиК услуги, според чл.3 ал.1 т.1 от Наредба № 4/14.09.2004г., ответникът има задължение съгласно чл.32, ал.2 и чл.62, ал.2, изр.2 от действащите общи условия да плати цената на ищеца в 30-дневен срок от фактурирането им.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът за главница в размер на 625,83 лева се явява основателен и следва да го уважи в пълен размер. Върху същия следва да се присъди и законна лихва, считано от 11.04.2018г. до изплащането й.  

 

Основателен се явява и акцесорния иск за обезщетение за забава /чл.79, ал.1 във връзка с чл.86 от ЗЗД/. Дължимостта  от ответника на обезщетение за забава е предвидена и в чл.40, ал.1, изр.2 от Наредба № 4/14.09.2004г., според който, при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на ЗЗД. Предвид събраните доказателства по делото, съдът намира за безспорно установено, че ответникът дължи заплащане на мораторна лихва в размер на 34,46 лева за периода от 02.12.2016г. до 09.01.2018г.

 

         При тези установени по делото обстоятелства, съдът намира, че предявените искове по чл.422, ал.1 ГПК са основателни до горепосочените размери, до които следва да се уважат, като с настоящото решение се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 625,83 лева за главница за периода от 01.11.2016г. до 01.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 11.04.2018г. до изплащането й, както и сумата от 34,46 лева – мораторна лихва за периода от 02.12.2016г. до 09.01.2018г., представляваща неизплатено задължение за доставка на питейна и отведена канална вода по партида № 10365, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по        чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1719/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

          Предвид гореизложеното, съдът  счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на  ищеца направените  по делото и по ч.гр.д.  № 1719/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора разноски за  държавна  такса, възнаграждения  за  адвокат  и за особен представител в  размер  на  775 лева.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Д.Т., ЕГН **********,***, че дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев № 62, представлявано от РУМЕН ТЕНЕВ РАЙКОВ, следните суми: сумата от 625,83 лева - главница, представляваща цената на доставената за периода от 01.11.2016г. до 01.12.2017г. питейна и отведена канална вода по партида № 10365 за имот, находящ се в   гр. Стара Загора, кв.Трите чучура - юг № 51, вх. А, ет. 15, ап. 89, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.04.2018г. до изплащането й, както и сумата от 34,46 лева – мораторна лихва за периода от 02.12.2016г. до 09.01.2018г.,  за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1719/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

ОСЪЖДА Т.Д.Т., ЕГН **********,*** да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********,        гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от РУМЕН ТЕНЕВ РАЙКОВ сумата от 775 лева, представляваща направени разноски  по делото и по ч.гр.д. № 1719/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

 

          Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд - Стара Загора.

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: