№ 280
гр. Пещера, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20235240100960 по описа за 2023 година
Предявен е иск от К. Н. Щ. ЕГН ********** с адрес :***, подадена чрез
адвокат М. З. от АК Пазарджик -пълномощник , със съдебен адрес за
призоваване и съобщения: град Пазарджик, ул. „Петко Машев " № 11, ет. 2,
офис 21, против А. Е. К. ЕГН ********** с адрес : *** по чл. 124 от ГПК-
положителен установителен иск .
Твърди ищцата К. Н. Щ., че е наследник на Н.Д.Щ., който на 6/
шести/ноември 1955 година е придобил, чрез покупка от П.Щ.С. ½ идеална
част от имот -парцел III - 836 в кв. 104 , а по сега действащия план на село
Равногор представляващ УПИ III - 622,в квартал 78 по плана на село
Равногор, с административен адрес с. Равногор , община Брацигово , обл.
Пазарджик , **** . Идеалната част от имота е придобит от наследодателя на
ищцата през 1955 година и от тогава до смъртта си е манифестирал, че е
собственик на половината от този имот като през 1957 година е получил
строителна линия и разрешение за строеж и е построил в него плевня, която
се използва и към настоящия момент. След смъртта му през 1980 година
имотът продължава да се владее от неговата наследница ищцата К. Н. Щ.,
като през 1987 година построява в имота и гараж.
Твърди че в реални части ищцата и преди това нейния баща владеят една
втора от имота заключен в следните граници и съседи УПИ IV- 621 ; УПИ II-
620 , улица 24 -та и ограда построена от ответника на място в процесния
имот, която отделя частта на ответника.
На 06. 03. 1986 година бащата на ответника е купил дворно място от 475 кв.
1
метра, ведно с построената в нега жилищна сграда , представляващ имот
план. № III - 836 в кв. 104 по плана на село Равногор при съседи от две страни
улица , Ат. Д. и Н. Щ. . След покупката на имота той е изградил на място
ограда, която отделя частта, която владее ищцата.
Твърди ищцата , че наследодателят й е владял този имот
непрекъснато в продължение на повече от 10 години, спокойно и
необезпокоявано от никого, като свой, като е строил в този имот, като
началото на давностния срок е започнал да тече от 06.11. 1955 година, когато
е закупил този имот от П.Щ.С.. От Удостоверение за факти и обстоятелства и
селищно устройство, издадено от Община Брацигово № У-ТСУ- 288/ 23.12.
2022 година, е видно , че има запис за този имот по разписен лист на името на
наследниците на покойния баща на ищцата К. Щ. - Н.Д.Щ. .
След смъртта на баща си ищцата е продължила да владее имота, като е
имала ясното съзнание, че баща й е притежавал процесния имот, като свой и е
продължила владението му спокойно, непрекъснато и необезпокоявано от
никого ведно с намиращите се в него постройки- плевня и гараж, като това
нейно владение е започнало на 03.05.1980 година и продължава и към
момента на подаване на исковата молба.
Моли да се приеме за установено, по отношение на А. Е. К. ЕГН
********** с адрес : гр.Пловдив, ул. ***, че К. Н. Щ. ЕГН ********** с адрес
:*** е собственик по наследство и давностно владение на ½ идеална част от
имот, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ III - 836 в кв. 104 , а
по сега действащия план на село Равногор представляващ УПИ III - 622,в
квартал 78 по плана на село Равногор, с административен адрес с. Равногор ,
община Брацигово , обл. Пазарджик , *** при граници на реалната част : УПИ
IV- 621 ; УПИ II-620 , улица 24 -та и ограда построена от ответника на място
в процесния имот, която отделя неговата част.
С уточняваща молба твърди, че е собственик на основание давностно
владение- владее и ползва имота постоянно ,спокойно, непрекъснато
необезпокоявано и явно от 03.05.1980 година до настоящия момент без да е
прекъсвано владението и ползването на имота и сградите , намиращи се в
него да е прекъсвано и обезпокоявано от никой. Видно е от приложения
нотариален акт № 47, том 2, нот. дело 205 от 26.07.2023 година ответника се е
снабдил с нотариален акт за собственост върху цялото дворно място , а не
само върху владяното от праводателят му реална част от имота и тава
застрашава правното й положение и смущава нормалното упражняване на
правото ми на собственост. Именно това правно действие обосновава правния
й интерес за предявяване на настоящия иск - ищцата претендира да е
собственик на основание давностно владение на 237,5 кв.м. /1/2 част/ от
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ УПИ III - 622,в квартал 78 по плана
2
на село Равногор, с площ 475 кв.м. с административен адрес с. Равногор ,
община Брацигово , обл. Пазарджик , *** при граници на реалната част :
УПИ IV- 621 ; УПИ II- 620 , улица 24 -та и ограда построена от ответника
на място в процесния имот, която отделя неговата част.
Прави искания по доказателствата и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по делото чрез адв. Х. Р..
Оспорва иска по основание, оспорва твърденията на ищцата, че е владяла
имота.Предявява насрещен иск срещу К. Щ.. Твърди, че ответникът и ищец
по насрещния иск А. Е. К. е придобил чрез покупко-продажба оформена в
Нотариален акт№ 47/26.07.2023г.,том 2, peг. № 2380, нот.дело № 205/2023г.
на Нотариус Г.Карамитев с per. № 387 от НК от покойния си баща Е. А.ов К.
/починал на 23.09.2023г. / и майка си Е.К. К.а правото на собственост върху
дворно място представляващо УПИ III - 622, кв. № 78 по сега действащия
регулационен план на с. Равногор, Община Брацигово, обл. Пазарджик
одобрен със Заповед № 118/17.04. 1992г. с площ от 475 кв.м. при съседи на
изток: улица, на запад: УПИ II - 620, на север: улица, на юг: УПИ IV - 621 с
административен адрес: с. Равногор, Община Брацигово, обл. Пазаржик, ул.
№ 24 - та № 2 съгласно скица № 216/19.08.2021 г. издадена от Община
Брацигово, гр. Брацигово, обл. Пазарджик презаверена на 10.03.2023г.с
отбелязване, че промени по сега действащия регулационен план няма ведно с
построената в дворното място двуетажна жилищна сграда със застроена площ
от 45 кв.м, двуетажна смесена сграда с площ от 25 кв.м, навес със застроена
площ от 6 кв.м и навес със застроена площ от 13 кв.м;
Праводателите на А. К. - неговите родители са придобили процесния
имот, който е представлявал дворно място с площ от 475 кв.м ведно с
построената в него жилищна сграда съставляващо имот с планоснимачен
номер III - 836 в кв.104 по обезсилен регулационен план плана на с. Равногор,
Пазарджишко при съседи: от две страни улица, Ат.Д. и Ив.Щ. въз основа на
покупко-продажба оформена в нотариален акт № 53/06.03.1986г., том I, дело
№ 97 на Нотариус при Пещерски районен съд от М.К., А. Д., П.К., Н.Д. и А.
К., които са били признати за собственици съгласно Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давност и наследяване № 39,
том. I, нот.дело № 96/1986г. от 06.03.1986г.
Съгласно удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и
селищно устройство № У-ТСУ-48/08.03.2023г. издадено от Кмет на Община
Брацигово имот с планоснимачен номер III - 836 в кв.104 е идентичен с
дворно място представляващо УПИ III - 622, кв. № 78 по сега действащия
регулационен план на с. Равногор, Община Брацигово, обл. Пазарджик
одобрен със Заповед № 118/17.04.1992г. с площ от 475 кв.м. при съседи на
3
изток: улица, на запад: УПИ II - 620, на север: улица, на юг: УПИ IV - 621 с
административен адрес: с. Равногор, Община Брацигово, обл. Пазаржик, ул.
№ 24 - та № 2 съгласно скица № 216/19.08.2021г. издадена от Община
Брацигово, гр. Брацигово, обл. Пазарджик презаверена на 10.03.2023г.с
отбелязване, че промени по сега действащия регулационен план няма.
Ответницата К. Н. Щ. оспорва правото му на собственост върху така
описаното дворно място с площ от 475 кв., като ползва без основание около
239 кв.м от него в западната му част при граници на реална част: УПИ IV-621
- от юг, УПИ II -620 от запад, улица 24 - от север и ограда и е изградила в
тази реална площ без негово съгласие и при изричното му
противопоставяне и при липса на каквито и да било строителни книжа
стопанска постройка в западната част с площ от 13 кв.м; масивен гараж в
западната част с площ от 18 кв.м;; двуетажна смесена сграда със застроена
площ от 25 кв.м. - плевня всичките констатирани в удостоверение за факти и
обстоятелства по териториално и селищно устройство № У-ТСУ-
48/08.03.2023г. издадено от Кмет на Община Брацигово.
Ползването на реална част от собственото му дворно място и
изграждането на постройките е извършено без правно основание от
ответницата, която се позовава на вписване в разписния лист към действащия
КРП, който обаче не удостоверявал възникването на право на собственост,
както и се позовава на Декларация от 06.11.1955г. с която наследодателя й е
декларирал, че е собственик на 1/2 ид.част от имота и че е съгласен дете Н.
Щ. да строи в имота, която Декларация за първи път му станала известна при
образуването на настоящето дело.
Твърди, че не е налице законно учредяване право на строеж, тъй като
отсъства изискуемата форма за действителност - нотариален акт съгласно чл.
18 ЗЗД, респ. Декларацията не установява придобивен способ за правото на
собственост тъй като е издадена по реда на Наредба № 16480 обн. ДВ,
бр.280/1942г. при действието на Царския закон за благоустройството на
населените места, който е отменен с приемането на Закона за плановото
изграждане на населените места в сила от 03.01.1950г., а с отмяната на
Царския закон се отменят и всички негови актове по приложението му което
е изрично прогласено в чл. 79 ЗПИНМ /отм./, а освен това в тази Наредба
въобще не е предвиден фактически състав за придобиване на правото на
собственост. Процесната декларацията като едностранна правна сделка не
може да докаже право на собственост за наследодателя на ищцата, защото не
е в изискуемата от закона форма за действителност - арг. от чл.26, ал.2, предл.
3 ЗЗД.
Оспорва имотът посочен в Декларация от 06.11.1955г. да касае
процесния имот УПИ III -622 в кв.78 по плана на с.Равногор като счита, че не
4
е налице идентичност между имотът описан в декларацията и процесния.
Видно от Удостоверение от 17.05.1998г. издадено от кметство Равногор
парцел -I-836 по стария регулационен план от 1938г. е идентичен с парцел III-
632 по сега действащия план, същевременно обаче в Декларацията от
06.11.1955r. е описан парцел III -836. Следователно, неясно било дали парцел
III -836 е идентичен на процесния имот.
Ответницата К. Щ. свободно навлиза в имота му от северната му страна
– откъм улица „24-та“, изградила е граница в средата на дворното място като
същестуващата на място стопанската постройката с площ от 18 кв.м. - гараж е
буквално долепена до жилищната му двуетажна сграда. Изградените
постройки в западната част на имота - гараж с площ от 18 кв.м и постройката
от 13 кв.м са без строителни книжа и в нарушение на благоустройствените
закони и по-конкретно ЗУТ като при извършена проверка в Община
Брацигово е установено, че ответницата не се легитимира с документ за
собственост, няма неуредени регулационни сметки, респ. дворищната
регулация е приложена като имотните граници на собствения ми УПИ III -
622, в кв.78 съвпадат с регулационните предвиждания на действащия
регулационен план. Независимо от това обаче ответницата навлиза в имота на
ищеца, ползва го без да се съобразява с правото му на собственост.
Ответницата Щ. оспорва правото на собственост върху реална част от
собственото на ищеца К. дворно място от около 239 кв.м, навлиза в имота и
ползва изградените в него постройки като претендира, че е собственик на 1/2
ид.част и счита, че половината реална част от имота е нейна собственост.
Заявява владелчески претенции върху реална част от имота, която нито може
да се обособи като самостоятелен обект, нито пък УПИ III - 622, кв. № 78
може да съществува без тези 239 кв.м., т.е при остатъчна площ от 246 кв.м
Твърди ищецът К., че още баща му приживе в името на добрите
междусъседски отношения е правил многократни опити за доброволно
уреждане на спора и преустановяване навлизането на ищцата в имота, но
безрезултатно.
На основание чл. 92 ЗС заявява и твърди, че ищецът К. е собственик на
процесното дворно място и е придобил по силата на материалното
приращение правото на собственост върху съществуващата стопанска
постройка в западната част с площ от 13 кв.м; масивен гараж в западната част
с площ от 18 кв.м; двуетажна смесена сграда със застроена площ от 25 кв.м. -
плевня, които са заснети от лицензиран геодезист - инж. Димитър Колчев в
изготвената от него комбинирана скица и означение под цифри 3 -ПС,
долепената до нея 2СМС /плевня/, 4 - гараж, които се ползват без правно
основание от ищцата.
5
Поради обстоятелството, че реална площ от около 239 кв.м е завзета
неправомерно от ответницата Щ., която заявява, че притежава 1/2 ид.част от
целия имот в първоначалната искова молба, моли да се признае за установено
по отношение на К. Н. Щ., че А. Е. К. е собственик на оспорваната от
ответницата 1/2ид.част от процесния имот с искова молба по гр.д. №
960/2023г. по описа на PC - Пещера, както и на заключена реална площ от
около 239 кв.м от него в западната му част при граници на реалната част:
УПИ IV-621 - от юг, УПИ II-620 от запад, улица 24 - от север и ограда, ведно
със стопанска постройка в западната част с площ от 13 кв.м; масивен гараж в
западната част с площ от 18 кв.м; двуетажна смесена сграда със застроена
площ от 25 кв.м. - плевня въз основа на покупко-продажба оформена в
Нотариален акт № 47/26.07.2023г.,том 2, per. № 2380, нот.дело № 205/2023г.
на Нотариус Г.Карамитев с peг. № 387 от НК от покойния си баща Е. А.ов К.
/починал на 23.09.2023г./ и майка си Е.К. К.а, които са придобили правото на
собствено чрез покупко-продажба оформена в нотариален акт №
53/06.03.1986г., том I, дело № 97 на Нотариус при Пещерски районен съд и по
силата на материалното приращение по чл. 92 ЗС, както и да се осъди К. Н.
Щ. да предаде владението в полза на А. Е. К. на така описаната реална част от
процесното дворно място, ведно с изградените в него постройки описани по
горе;
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор на насрещната искова молба е постъпил такъв от К.
Щ., оспорва иска по основание. Излага твърдения идентични с
първоначалната искова молба.
Въз основа на събраните по делото писмени, гласни и веществени
доказателствени източници, се установи от фактическа страна следното :
Прието е по делото удостоверение за наследници издадено от
кметството на село Равногор, от което е видно, че ищцата Щ. е дъщеря на
Н.Д.Щ. с ЕГН ********** починал на 02.05.1980 г. Ищцата Щ. е родена на
07.11.1947 година.
Приет е по делото протокол №148 от дата 14.06.1957 годна , с което се
дава строителна линия и ниво в квартал 104, парцел 3, дворище №386 за
постройка на плевня 4/5 20 кв.м. на лицето Н. Дим. Щ..
Приет е поделото удостоверение за факти и обстоятелства по
териториално и селищна устройство № У-ТСУ-288/23.12.2022г. на община
Брацигово, имот с парцел с номер III - 836 в кв.104 е идентичен с УПИ III -
622, кв. № 78 по сега действащия регулационен план на с. Равногор, Община
6
Брацигово, обл. Пазарджик одобрен със Заповед № 118/17.04.1992г. с площ от
475 кв.м. при съседи на изток: улица, на запад: УПИ II - 620, на север: улица,
на юг: УПИ IV - 621 с административен адрес: с. Равногор, Община
Брацигово, обл. Пазаржик, ул. № 24 - та № 2 съгласно скица №
216/19.08.2021г. издадена от Община Брацигово, гр. Брацигово, обл.
Пазарджик презаверена на 10.03.2023г.с отбелязване, че промени по сега
действащия регулационен план няма.
В удостоверението е посочено, че в разписната книга към действащия
регулационен план имот УПИ III - 622, кв. № 78 е записан първо на
наслидници на Н.Д.Щ.- без документ за собственост, на Е. А.ов К. – с нот.акт
от 1986г.;на И.П.А. – без документ за собственост, на Й.П.В. – без документ
за собственост.
В имота има следното застрояване – двуетажна полумасивна жилищна
сграда със застроена площ от 45 кв.м.; двуетажна смесена сграда със
застроена площ от 25 квм.; навес със застроена площ от 13 кв.м.; навес със
застроена площ от 6 кв.м.
Приета е по делото декларация от 06.11.1955 година с която П.Щ.С.
жител на село Равногор собственик на ½ част от парцел III - 836 в кв.104 по
регулационния план на село Равногор / за част / съгласно наредба №16480
т.41абнародвана в Д.В бр. 280/1942 г.дава съгласието си на дете Н.Д.Щ. също
от село Равногор да строи жилище и друг стопански постройки в
горепосочения имот , тъй като същия имот му се изплатил изцяло и от днес Н.
Щ. става пълноправен собственик на посочения имот. Посочено е че
настоящата декларация е нотариално заверена и да послужи пред
техническите власти на ОНС Пещера.
Приет по делото нотариален акт №53/06.03.1986г. за покупко продажба
на застроено и незастроено дворно место от 475 кв.м. ведно с построената в
него жилищна сграда съставляващ имот пл.№ III - 836 в кв.104 по
регулационния план на село Равногор , при съседи от две страни улици, Ат.
Д. и Ив. Щ.., като купувач на същото е Е. А.ов К. от гр. Пловдив.
Приет е по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давност №39/1985 , от който е видно , че за собственици на
застроено и незастроено дворно место от 475 кв.м. и построеното в него
жилище съставляващ имот пл.№ III - 836 в кв.104 по регулационния план на
село Равногор при съседи от две страни улици, Ат. Д. и Ив. Щ.. За
собстевници на имота по наследство и давностно владение са признати –
М.Т.К.А. Д. Д., П.Н. К., Н. Д. Д. и А. Н. К. от село Равногор.
Приет е по делото извадка от разписна книга за село Равногор като за
имот с № 622 двор попадащ в квартал 78, имот IV за наследници на Н. Д. Щ.
7
.За същия имот попадащ в квартал 78, но за парцел III е записан на Е. А.ов
К., И.П.А. и Й.П.В.. Като изрично е посочено, че това е действащата
разписна книга към действащия КРП одобрен със заповед №118/17.04.1992 г.
Приета е по делото съдебно техническа експертиза, която дава следното
заключение -УПИ-III-622 в кв.78 с урегулирана площ и приложена регулация
от 485м.кв., а по документ 475м.кв., в кв.78 по сега действащия кадастрален и
регулационен план на с.Равногор, одобрен със Заповед № 118/17.04.1992г., е с
лица на две улици от 28,93м.л. и от 18,94м.кв.Същият е разделен на две части
с материализирана на терена метална решетъчна ограда, закрепена в едната си
част с дължина от 6,80 м.л.на метални колове, захванати с болтове върху
ивична бетонова основа и в другата си част с дължина от 3,50м.л. закрепена
на дървени колове, забити в земята.Преграждането на имота го раздела на две
половини -
1 .Западна част, ползвана от ищцата е с площ от 227м.кв. в която
попадат:
-Двуетажна смесена стопанска сграда със ЗП от 13,00м.кв.
-Паянтова стопанска сграда със ЗП от 20,00 м.кв.
-Едноетажна масивна сграда-гараж със ЗП от 18,00м.кв.
2.Източна част, ползвана от ответника е с площ от 258 м.кв., в която
попадат: -Двуетажна полумасивна жилищна сграда със ЗП от 45м.кв. и
Едноетажна масивна пристройка към 2пМЖС със ЗП от 19,00м.кв.
Съществуващите постройки в процесния имот в частта заключена
между УПИ- IV-621-от юг, УПИ-П-620 от запад, улица и от север ограда са
следните: -Двуетажна смесена стопанска сграда със ЗП от 13,00м.кв. -
Паянтова стопанска сграда със ЗП от 20,00м.кв. -Едноетажна масивна сграда-
гараж със ЗП от 18,00м.кв.
Площта на тази реална част е в размер на 227м.кв., като за
изградените постройки в тази част не открил и не са му представени
строителни книжа и документи по т.36 от пар.5 на ДР на ЗУТ.Имотът описан
в Декларация от 06.11.1955г. представлява /4 част от Парцел- III-836 в кв.104
по тогава действащия регулационния план на с.Равногор е идентичен с УПИ-
Ш-622 в кв.78 с урегулирана площ и приложена регулация от 485м.кв., а по
документ 475м.кв.при граници : УПИ-П-620, УПИ-1У-621 и от две страни
улици. В Удостоверение № 290 от 17.04.1998г. на кметство с.Равногор е
допусната техническа грешка, като е записано, че Парцел-1-836 в кв.103 по
стария регулационен план е идентичен с Парцел-Ш-622 в кв.78 по
действащия регулационен план на селото. Площта посочена в ИМ при
граници на реална част: УПИ-1У-621, УПИ-Н-620, улица и ограда е в размер
на 227м.кв. Съгласно нормите, посочени в чл.19, ал., т.5 и при условията
8
на ал.4 от ЗУТ е възможно обособяването на самостоятелен обект на правото
на собственост в площта при посочените по горе граници от УПИ, който да
бъде заснет в кадастъра и нанесен в регулационния план / минимум за
самостоятелен дял най-малко 12м.л. лице и 250м.кв. за повърхност /.
Технически е възможно да съществува имота без площта заключена
между УПИ-IV-621-от юг, УПИ-II-620 от запад, улица и от север ограда,
също при условията на горепосочените норми.
Експертизата е приета в съдебно заседание като неоспорена от страните
по делото.
За изясняване на спора от бяха разпитани и свидетелите -Д.С. и С.А.,
съседи на имота. И двете свидетелки единодушно заявиха в съдебно
заседание, че частта от имота, която е разделена от построената от Е. К./
бащата на ответника/ ограда , се ползва от К. /ищцата- бел.м./ .Този имот се
ползвал първо от баща й , после от нея след смъртта на баща й, повече от 50
години, К. си влиза от имота граничещ с процесната част, а ответника се
влиза в имота от официалния вход. Бащата на К. направил обора , сайвант,
само К. направила гараж. Дворът се сеел със зеленчуци, ягоди, малини,
обработват го. Е. направил оградата между двата парцела и не с влизали
никога в частта на К.. Бащата на К. си го купил имота и от тогава си го
ползват. Оградата е построена преди 10 години от Е., бащата на ответника.
Съд кредитира показанията на свидетелите като обективни,
взаимносвързани и логични.
Основното твърдение след уточнението от страна на ищцата, на което
основава правното основание на претенцията си е , че е собственик на
основание давностно владение- владее и ползва имота и постройките в него
постоянно ,спокойно, непрекъснато необезпокоявано и явно от 03.05.1980
година до настоящия момент без да е прекъсвано владението и ползването на
имота и сградите , намиращи се в него.
Твърди че е собственик на основание давностно владение на 237,5
кв.м. /1/2 част/ от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ УПИ III - 622,в
квартал 78 по плана на село Равногор, с площ 475 кв.м. с
административен адрес с. Равногор , община Брацигово , обл. Пазарджик
, *** при граници на реалната част : УПИ IV- 621 ; УПИ II- 620 , улица 24
-та и ограда построена от ответника на място в процесния имот, която
отделя неговата част.
9
От горните доказателства може да се направи извод, че върху реално
обособената и оградена част от имота с площ 227 кв. м. / съгласно
заключението на СТЕ/ е било упражнявано давностно владение от ищеца К.
Щ., към което по силата на наследствено правоприемство от 03.05.1980 г.
същата е присъединила и владението, упражнявано от нейния праводател Н.
Щ.. Началото на това давностно владение датира от момента на
обособяването на реалната част посредством ограждането й. Фактът, че
владението е установено със съгласието на собственика на поземления имот
не изключва намерението на владелеца за придобиването на правото на
собственост.
В случая се касае за владение върху имот в урбанизирана територия,
представляващ дворищно-регулационен парцел, респ. урегулиран поземлен
имот, то в конкретния случай владението е установено при действието на
ЗПИНМ (обн., ДВ, бр. 227 от 1.10.1949 г., в сила от 1.01.1950 г., отм., бр. 29
от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г.) и е продължило при действието на
ЗТСУ (обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г., отм., бр. 1 от
2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) и при действието на ЗУТ (обн., ДВ, бр. 1
от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.).
От трите градоустройствени закона единствено в ЗТСУ е била
предвидена хипотеза, при която владението на реална част от дворищно-
регулационен парцел може да доведе до възникването на съсобственост върху
парцела между владелеца и неговия собственик. Същата е създадена с цел да
преуреди възникналите отношения във връзка с правните сделки и давността
върху реални части от парцел при действието на отменения ЗПИНМ.
Последният в чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ е допускал да се извършват сделки с
реална част от парцел, както и такава да се придобива по давност, при
условие че реалната част и остатъка от парцела могат да се обособят в
самостоятелни парцели по действащите разпоредби, залегнали в § 39-46
ППЗПИНМ. За разлика от него, чл. 59 ЗТСУ, който е в сила от 01.06.1973 г.
до изменението с ДВ, бр. 34 от 2000 г., въобще не допуска придобиването по
давност на реално определени части от дворищно-регулационни парцели,
независимо дали двете части могат да се урегулират самостоятелно.
Същевременно с чл. 181, ал. 1 ЗТСУ се запазва действието на изтеклата до
влизането на същия закон в сила придобива давност върху реално определени
части от дворищно-регулационни парцели, ако частта, предмет на владението,
и останалата част от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни
парцели. Случаите, при които двете части не могат да съществуват
самостоятелно са уредени в чл. 181, ал. 3 ЗТСУ. Тази разпоредба с обратна
сила урежда действието на придобивната давност върху реално определени
части от парцели, както и вещно транслативния ефект на правни сделки с
такива части в случаите, в които тези реални части, както и останалата част от
парцела не отговарят на изискванията за площ и лице за самостоятелно
урегулиране /при действието на чл. 40 ЗПИНМ приложението на
придобивната давност за тях е изключено/. Съгласно чл. 181, ал. 3
ЗТСУ обаче, когато до влизането в сила на ЗТСУ е изтекла придобивана
давност върху реално определена част от даден парцел и двете части не могат
да съществуват самостоятелно, приема се, че е придобита идеална част,
съответстваща на реално определена част от парцела. Това разрешение обаче
е приложимо само за случаите на изтекла придобивна давност до влизане в
сила на ЗТСУ, т. е. до 01.06.1973 г.
В този смисъл е и по -старата практика - в Решение № 186 от
19.II.1987 г. по гр. д. № 154/86 г., ОСГК е прито , че владението на реално
разграничена част от парцел за какъвто и да е срок нито води до
придобиването на собствеността по давност, ако давностният срок е завършен
след влизането в сила на ЗТСУ, нито може да се счита за владение върху
идеална част и няма за последица придобиването по давност на съответна
идеална част. При действието на ЗТСУ не е допустимо не само придобиването
по давност на реални части, но и на идеални части от дворищнорегулационни
парцели чрез владение върху реални части. Правилото на чл. 181, ал. 3
ЗТСУ съставлява изключение от общата забрана на чл. 59 ЗТСУ за
10
придобиване на давност на реални части от парцели, действието на което е
ограничено само спрямо изтеклата до влизане в сила на ЗТСУ давност.
При действието на ЗТСУ не е допустимо придобиването на идеални
части от дворищно-регулационни парцели чрез владение върху реално
определени части от парцели, независимо дали двете части могат да се
урегулират самостоятелно или не – чл. 59 ЗТСУ. След изменението на чл. 59
ЗТСУ с ДВ, бр. 34 от 2000 г. в сила от 01.01.2001 г. е допустимо
придобиването по давност на реална част от поземлен имот, ако двете части
подлежат на самостоятелно урегулиране, или ако са налице условията за
присъединяване по ал. 2. Отново не е допустимо обаче придобиването на
идеална част от парцела чрез давностно владение на реална част от него,
която не подлежи на самостоятелно урегулиране.
Подобно е положението и по сега действащия ЗУТ. В него липсва
аналогична разпоредба на отменената ал. 3 от чл. 181 ЗТСУ, която да
позволява трансформацията на владението върху реална част от поземлен
имот в съсобственост върху идеална част от него. С влизане в сила на чл. 200
ЗУТ на 31.03.2001 г. се въвежда забрана за придобиване по давност на реална
част от урегулиран поземлен имот, която не може да се урегулира
самостоятелно, дори и тя да се присъединява към съседен имот, а остатъка да
отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ. Изключенията по чл. 200, ал. 2
ЗУТ се отнасят единствено до неурегулираните поземлени имоти, предвид
препращането към разпоредбата на чл. 17 ЗУТ, която е приложима само при
първоначалното урегулиране на имотите.
В случая придобивната давност върху процесната реална част от
дворищно-регулационния парцел не е била изтекла към момента на влизане в
сила на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ на 01.06.1973 г. и затова въпреки позоваването на
ищеца на давностно владение същият не е придобил право на собственост
върху идеална част от парцела при квоти, съответстващи на владяната част и
останалата част от парцела.
В този смисъл е и Решение № 3 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1869/2020 г., II г. о., ГК, постановено по въпроса –„ Когато владелецът е
осъществил такова въздействие върху чуждата вещ, което отговаря на
правата на съсобственик и е с намерение да придобие собствеността на
определена идеална част от чужд терен, то осъщественото владение е ли
върху идеална част и допустимо ли е придобиването на идеална част от
недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от имота, в
случай че обектът на владение не отговаря на изискванията за
самостоятелен обект на собственост.“
Ето защо предявеният установителен иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По отношение на предявения насрещен иск за ревандикация на
процесното дворно място и намиращите се в него сгради :
По отношение на дворното място безспорно ищцата го владее без
основание, поради което в тази част искът следва да се уважи.
Установява се от събраните доказателства, че е издаден протокол за
строителна линия и декларация за строеж от 1955 и 1957 година за
изграждане на плевня.Ответницата Щ. твърди, че наследодателят й ги е
владял от построяването, а след неговата смърт тя ги е владяла от смъртта на
нейния наследодател до момента/ 03.05.1980г./. Вещото лице не е установило
да са издавани строителни книжа и документи за постройките.
От представите по делото писмени документи от община Брацигово/ л.
117/, се установява, че процесния имот – земя, жилищно сграда и навес от 6
кв.м. с адрес село Равногор ул. 24-та № 2 е бил деклариран единствено от
родителите на ответника К. още през 1998 година, посочена е година на
придобиване на имотите - 1986 година, като са декларирани единствено
земята, жилищната сграда и навес от 6 кв.м., а през 2023 г. дворното място и
сградите в него е декларирано от А. К., но отново без гаража .
11
От документите се установява, че нито гаражът от 18 кв.м., нито
двуетажната стопанската постройка от 13 кв.м. нито навеса от 25 кв.м. са
били декларирани от наследодателите на ответника К..
Съгласно чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея,освен ако не е установено друго.
Прехвърлянето на правото на собственост върху земята следователно прави
приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не
е уговорено нещо различно при сключването на договора,т.е. ако изрично
постройките не са изключени от предмета на разпореждане,в който случай
правото на собственост върху построеното се отделя от земята по
установения в чл.63 ЗС принцип като прехвърлителят го запазва за себе си.
Без наличието на изрично изявление правото на строеж не би могло да се
отдели от общо притежаваното право на собственост върху терена и
постройките,които собственикът му е изградил,тъй като същото може да
съществува самостоятелно отделно от правото на собственост върху терена
само ако е надлежно учредено. В същия смисъл е и разрешението,дадено в
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №529/09.07.2010г. по гр.д.
№1129/2009г. на І ГО на ВКС,в което е прието,че щом продавачът не е
изключил изрично от продажбата вещи /подобрения/,които се намират в
мястото, то купувачът придобива всичко, което се намира в
мястото:сградата,посажденията,оградата и др. като запазването на
собствеността върху сградата отделно от мястото трябва да бъде изрично
уговорено в нотариалния акт,за да се смята оборена презумпцията по чл.92
ЗС./Така и решение №183/18.06.2012 по дело №88/2012 на ВКС, ГК, II г.о.
постановено по реда на чл. 290 от ГПК по въпроса „следва ли да се приеме,че
постройките, извършени в един имот,са предмет на извършено
разпореждане,ако при прехвърлянето на земята те не са били изрично
изключени от разпореждането“.
В настоящия случай обаче ответницата доказа, че ги владее на правно
основание- придобиване по давност.
Гаражът с площ от 18,00 кв.м., стопанска постройка с площ от 13,00
кв.м. и двуетажна паянтова сграда -плевня от 20 кв.м., а по документ – 25
кв.м., се установи от приетите писмени доказателства че по отношение на
плевнята е дадено разрешение за строеж на наследодателя й, като същият
след построяването й я е владял, както и навеса, а след това самата К. Щ.
построява и гараж 1987 г. дори без строителни книжа в имота на Е. К. –
бащата на А. К..
Настоящия състав намира, че К. Щ. е владяла спокойно, явно и
необезпокоявано в продължение на повече от 10 години процесните сгради.
Не само , че никой не й е пречил да ги ползва, но и е изградила и гараж.
Не само това, но и бащата на А. К. е преградил частта от имота , която
той ползва, за да „престане К. Щ. да навлиза в имота му“. Бащата на А. К. сам
е отделил имота си и този ползван от К. Щ. и намиращите се там сгради.
Фактът, че владението е установено със съгласието на собственика на
поземления имот не изключва намерението на владелеца за придобиването на
12
правото на собственост. Съгласието би имало значението на
правоизключващо обстоятелство само ако е елемент от фактическия състав на
конкретно правно основание, въз основа на което владелецът е получил само
държането /напр. договор за наем или за учредяване право на ползване/. В
случая от страна на А. К. не се твърди, а и не се установява наличието на
валидно облигационно отношение между собственика на имота и владелеца,
по силата на което последният има качеството на държател. Ето защо
презумпцията по чл. 69 ЗС не може да се счита за оборена.
Поради което в тази част насрещният иск е неоснователен.
По разноските – право на разноски има Е. К., поискани с насрещната
искова молба, като съгласно приложните документи за платено адвокатско
възнаграждение, внесен депозит за вещо лице и държавна такса следва да му
се присъдят съобразно уважената част от исковете 900лв.
В полза на К. Щ. следва да се присъдят разноски съобразно
отхвърлената част на насрещния иск в размер на 500 лева.
Мотивиран от горното пещерският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Н. Щ. ЕГН ********** с адрес :***, против А.
Е. К. ЕГН ********** с адрес : *** , ЗА УСТАНОВЯВАНЕ между страните,
че К. Н. Щ. е собственик на 1/2 ид. ч. от дворно място, представляващо
реална част от 237,5 кв.м. от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ УПИ
III - 622, в квартал 78 по плана на село Равногор, с площ 475 кв.м. с
административен адрес с. Равногор , община Брацигово , обл. Пазарджик
, ***, при граници на реалната част : УПИ IV- 621 ; УПИ II- 620 , улица -
24 -та и ограда.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на А. Е. К. ЕГН
********** с адрес : ***, против К. Н. Щ. ЕГН ********** с адрес :***, че А.
Е. К. е собственик на част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ УПИ III
- 622, в квартал 78 по плана на село Равногор, целия с площ 475 кв.м., с
реална площ от около 227 кв.м при граници на реалната част: УПИ IV-621,
УПИ II-620, улица и ограда, и ОСЪЖДА К. Н. Щ. да предаде владението
на А. Е. К. на така описаната реална част от процесното дворно място,
Като отхвърля иска за признаване на установено и предаване
владението по отношение на стопанска постройка в западната част с площ от
13 кв.м; масивен гараж в западната част с площ от 18 кв.м; двуетажна смесена
сграда със застроена площ от 25 кв.м./а измерена от в.л. -20кв.м./.
ОСЪЖДА К. Н. Щ. ЕГН ********** с адрес :село Равногор, да заплати
на А. Е. К. ЕГН ********** с адрес : ***, съдебни разноски в размер на 900
лв.
ОСЪЖДА А. Е. К. ЕГН ********** с адрес : ***, да заплати на К. Н.
Щ. ЕГН ********** с адрес :село Равногор, съдебни разноски в размер на 500
лв.
13
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
14