Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 08. 11. 2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-3 състав, в съдебно заседание на 10.10.2016г., в състав:
СЪДИЯ: Лилия И.
При
участието на секретаря Е.Г., като разгледа т.д. № 5241/2015 г. взе предвид следното:
Предявени са от „Г.“ ООД против „Ч.Р.Б.“ АД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.55, ал.1,предложение
трето от ЗЗД за сумата от 92 108,72 лв.
с ДДС, получена на отпаднало основание за цена
за достъп и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 7 739,08 лв., за периода от датата
на изтичане на предоставения срок за доброволно изпълнение до датата на
завеждане на исковата молба. Претендира разноски в настоящото производство.
Ищецът твърди,
че ответникът, в качеството му на правоприемник на „Е.-С. област“ АД, е носител
на Лицензия за дейността „Р.на електрическа енергия“ №Л-135-07/13.08.2004 г.,
по силата на която осигурява Р.и пренос на електрическа енергия чрез
електроразпределителната мрежа на дружеството и др. за териториите, за които е
издадена. Сочи, че в качеството си на производител на електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници е собственик на енергиен обект МВЕЦ „Д.“ на р.
Д., находяща се в местност Р., землище на гр. С. Б. област Кюстендил. ВЕЦ е
въведена надлежно в експлоатация с Разрешение за ползване в съответствие с
установената процедура по ЗУТ. За изграждането на ВЕЦ, на 30.03.2010 г. между
ЕТ „А.С.-АИС“, ЕИК ********, чийто универсален правоприемник бил ищеца
(съгласно Договор за продажба на търговско предприятие от 09.07.2007 г.) и
ответника е сключен Договор за присъединяване на обект на производители към
разпределителната електрическа мрежа №Р200017388/2010 г. Ищецът е сключил с
крайния снабдител за лицензионната територия „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ********,
Договор за изкупуване на електрическа енергия №122/18.11.2010 г.
Преференциалните цени за произведената от електроцентралата електрическа
енергия са определени в Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР. С решение №
Ц-33/14.09.2012 г., ДКЕВР определил, считано от 18.09.2012 г., временни цени за
достъп до преносната и разпределителната мрежа на ответника, които да бъдат
заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи
преференциални цени за количества продадена енергия. Съгласно раздел XI, т.4 от решението, за високопарни деривационни
водни електрически централи, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен
изравнител с нетен пад над 100 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до
10 000 кВт,, чиито преференциални цени са определени с Решение Ц-010/30.03.2011
г. на ДКЕВР, ищецът дължал ежемесечно заплащане на цена достъп на ответника в
размер на 8,56 лв./МВтч без ДДС за всеки произведен МРтч електрическа енергия,
считано от 18.09.2012 г. Ищецът обжалвал решението с твърдения за нищожност и
незаконосъобразност, независимо от което той дължал цена достъп ежемесечно,
поради допуснато предварително изпълнение на решението. С влязло в сила на
05.11.2013 г. Решение №5632 от 23.04.2013 г. на ВАС, IV отделение,
постановено по административно дело №12458/2012 г. окончателно е отменено с
обратна сила решение № Ц-33/14.09.2012 г., ДКЕВР, в частта му по раздел XI, т.4. С оглед на това твърди, че считано от 14.09.2012 г. всички последици,
породени от отмененото решение са отпаднали с обратна сила, в това число и
вземанията на ответника към ищеца. За периода
от датата на влизане в сила на решение № Ц-33/14.09.2012 г., ДКЕВР до
датата на окончателната му отмяна ищецът е заплатил на ответника по силата на
същото общо сумата от 88 411,33 лв. с ДДС. Сума в размер на 1 247,08
лв. с ДДС, дължима по фактура №********** за м.ноември 2013 г. е заплатена въз
основа на отпаднало основание и въз основа на несъществуващо основание. Сумата
в размер на 2 450,31 лв. с ДДС, платена по 3 броя фактури, е заплатена въз
основа на несъществуващо основание. Посочва още, че с Решение №КМ-1/13.03.2014
г. за определяне на компенсаторни мерки по чл.32, ал.4 от ЗЕ, ДКЕВР е
определила компенсаторен механизъм само за производители, за които няма влезли
в сила отменителни решения към 13.03.2014 г., т.е. тези мерки не се отнасят до
ищеца. Твърди се още, че е изпратил до ответника покана за доброволно плащане,
получена от него на 02.10.2014 г., като със същата му е дал срок за изпълнение
3 дни, считано от датата на получаването й или до 05.10.2014 г., включително.
Доброволно изпълнение не последвало. Моли съда да осъди ответника да му заплати
претендираните суми.
В
срока по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва иска
като недопустим и неоснователен. Твърди се, че претендираните суми били платени
въз основа на валиден Договор за присъединяване на обект на производител към електроразпределителната
мрежа №Р200017388/2010 г. Плащанията
били осъществени въз основа на договора и нормативно предвиждане за заплащане
на услугата достъп до разпределителната мрежа, регламентирано в ЗЕ, в Правилата
за търговия с електрическа енергия, а не в отмененото решение на ДКЕВР. Сочи
се, че ищецът получавал услугата достъп за целия период, за който се отнасяли
фактурите, приложени към исковата молба. ЗЕ предвиждал производителите на ел.
енергия да заплащат цена за достъп до ЕРМ. Това нормативно решение не било
отменено, за да се твърди, че било отпаднало основанието за заплащането на тази
услуга. Съгласно разпоредбата на параграф 1, т.41а от ДР на ЗЕ, ползвател на
мрежи е физическо или юридическо лице, което доставя електрическа енергия в
мрежата или се снабдява от нея, от което следвало, че ползватели били и
производителите на електрическа енергия и като такива дължали цена за достъп до
нея. Цената за достъп до електропреносната и разпределителната мрежа отразявала
разходите, които се предизвиквали във връзка с управление на мрежата и се
отнасяли към дейността на цялостно управление и администриране на
електроенергийната система, в т.ч. разходи, свързани с диспечиране, подстанции,
средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други
административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа.
Именно за тези услуги се отнасял предметът на договора за използване на
мрежата. Твърди се, че ответникът предоставял на ищеца през целия процесен
период услугата достъп до ЕРМ и ако претендираната сума му бъде върната, това
щяло да доведе до неоснователно обогатяване на същия.
Ответникът
намира представеното от ищеца Решение №КМ-1/13.03.2014 г. за неотносими към
спора, тъй като е обжалвано от него. Сочи, че основанието за заплащане на цената е не само валидно
договорно отношение, а и нормативно, тъй като
плащането й е предвидено в ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа
енергия и няма промяна на нормативната уредба. В случай, че ищецът считал, че
решението има отрицателни последици за него можел да претендира сумите от ДКЕВР
или да търси обезщетение по ЗОДОВ. Твърди, че е изправна страна и е предоставял услугата достъп, няма и вина. Оспорва и иска
в частта за начисления ДДС, тъй като ищецът е ползвал правото си да приспадне
данъчен кредит в размер на начисления по фактурите ДДС в размер на
15 718,94 лв. Оспорва иска за мораторна, както и иска за законна лихва,
тъй като преди исковата молба друга покана за доброволно връщане на платените
суми не е връчвана, а и в приложената по делото покана се сочи различен по
време и съдържание юридически факт- компенсаторен механизъм, утвърден с Решение
№КМ-1/13.03.2014 г. на КЕВР. Моли искът да бъде оставен без разглеждане и
производството да бъде прекратено, алтернативно да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски.
В срока по чл.
372 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа изложеното в
исковата молба и оспорва изцяло възраженията на ответника. Твърди, че единствената
причина, поради която е заплащал установената от КЕВР временна цена за достъп е
било допуснатото по закон предварително изпълнение на решение № Ц-33/14.09.2012
г. на КЕВР, като това се удостоверява и от факта, че ответникът не е фактурирал
временна цена за достъп върху произведената електроенергия нито преди влизане в
сила на решението, нито след окончателната му отмяна. Сочи, че не ползва
мрежата за пренос на електрическа енергия, тъй кат тя се купува от крайния
снабдител на 100%, с който е сключен договора за продажба на електрическата
енергия, произведена от ВЕЦ, в място за търговска продажба-търговският
електромер, който се монтира на границата на собственост на електрическите
уредби на производителя. Преди средството за търговско измерване електрическите
уредби и съоръжения са собственост на производителя, а след него са собственост
на съответното разпределително предприятие, т.е. след търговския електромер
енергията на ВЕЦ е сменила собствеността си и вече е собственост на крайния
снабдител, който извършва пренос на енергията. Твърди, че такса достъп трябва
да се плаща върху потребената, а не върху произведената електрическа енергия.
Цената за достъп до електроразпределителната мрежа е компонент на цената за
пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. Всеки компонент на
цената за пренос се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими
годишни приходи на даден оператор на електропреносната мрежа и утвърденото
прогнозно количество електрическа енергия за разпределение. Прогнозното
количество електрическа енергия за пренос е количеството енергия,консумирано от
клиентите на електрическата енергия, присъединени към съответната мрежа.
Дължимата цена за достъп до мрежата от производителите на електрическа енергия
от ВЕИ е цена за достъп до мрежата, която заплаща в качеството му на
потребител, но върху потребената, а не върху произведената електрическа
енергия. Сочи, че през процесния период не са били налице одобрени от КЕВР общи
условия на ответника, поради което не са били и налице общите законови
предпоставки за сключване на договор за достъп. Цената за достъп до
електроразпределителната мрежа се регулира единствено и само от компетентния
административен орган-КЕВР и не подлежи на договаряне между страните,
независимо от наличието или липсата на договор между тях. Съгласно приложеното
от ответника Решение №Ц-6/13.03.2014 г. на КЕВР, окончателната цена за достъп е
в размер на 0,00 лв./МВтч, при което пР.гането на компенсаторния механизъм,
предвиден в ЗЕ ще доведе до същия резултат- връщане на разликата между
временната и окончателната цена за достъп. Независимо, че ответникът бил
обжалвал решението, същото подлежало на предварително изпълнение и пораждало
правни последици.
Твърди още, че претендираните от ответника разходи,
произтичащи от отношения по закупуване на студен резерв и допълнителни услуги,
няма, тъй като ВЕИ централите са технологично непригодни да предоставят такива
услуги. Моли да не бъде уважено искането на ответника за присъждане на
възнаграждение в размер, идентичен на претендирания от ищеца, тъй като не са
представени доказателства за извършено реално заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, нито е представен договор за правна помощ.
В законоустановения срок по
чл. 373 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба. Поддържа
изложените в отговора на исковата молба възражения и фактически твърдения.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и тяхната преценка, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Ищецът „Г.“ ООД
е производител на електроенергия от възобновяеми източници и е собственик
на енергиен обект МВЕЦ „Д.“ на р.Д., в местност Р.,
землище на гр. С. Б., област Кюстендил. Водноелектрическата централа е въведена в експлоатация с
Разрешение за ползване от 17.11.2010г.
Ва 30.03.2010г. между ЕТ „А.С.- АИС“ чийто универсален
правоприемник е ищецът „Г.“ ООД и „Ч.Р.Б.“ АД е сключен Договор за присъединяване
на обект на производител към разпределителната електрическа мрежа .
В качеството си на производител
за обекта си ищецът е сключил договор с крайния снабдител за
лицензионната територия ЧЕЗ Е.-Б. АД договор за изкупуване на ел.енергия № 122
от 18.11.2010г. Преференциалните цени, приложими спрямо произведената от електроцентралата
ел.енергия са определение с решение № Ц-33 от 14.09.2012г.на ДКЕВР. С решението
са определени временни цени на такса
„достъп“ до преносната и разпределителната мрежа на различните производители на електроенергия от възобновяеми източници.
Временните цени се пР.гат спрямо количеството произведена електроенергия,
отчетена и приета ежемесечно с двустранни протоколи.
С решение № 5632
от 23.04.2013г.на ВАС- в сила от 05.11.2013г.е отменено решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012г. с
обратна сила.
Видно от заключението на назначената счетоводна експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда, в периода от 18.09.2012г. до 28.02.2014г. „Ч.Р. Б.“
АД е издал фактури с получател „Г.“ ООД – 18 броя на обща стойност 92 108.72лв.
Всички са с основание „достъп електроразпределителна мрежа“
В счетоводството на „Германеа“ те са осчетоводени по сметка 401/2/1/-
доставчици. Всяка от фактурите е включена в Дневника за покупките за съответния данъчен период.
Ищецът е ползвал правото се на данъчен
кредит за 2012 и 2013г.в рамките на ДДС, начислен по процесните фактури
в общ размер 15 351.40лв.Последната сума е приспадната от данъчните
задължения по ЗДДС за получени услуги по облагаема доставка.
Вещото лице заяви категорично в съдебно заседание на 10.10.2016г., че
сумата по издадените фактури е платена от ищеца на ответника, включително с
ДДС.
Спорът между страните се концентрира върху факта дали исковата сума е
платена без основание.
Съгласно чл.21, ал.1, т.8 ЗЕ, вр. чл.30,ал.1, т.13 и § 197,ал.1 от ПЗР
на ЗЕ в правомощията на ДКЕВР / сега КЕВР/ е да осъществява регулаторна дейност
по отношение на цените в случаите, предвидени в ЗЕ. Тези предвидени в закона
случаи са изчерпателно посочени в чл30 ЗЕ и между тях е подлежащата на
регулиране от ДКЕВР цена за достъп до електропреносната и
електроразпределителната мрежи- чл.30,ал.1,т.13. На това основание е издадено
от ДКЕВР решение № Ц-30/14.09.2012г.
Съгласно чл.177,ал.1, изр.2 и чл.183 от АПК отменителното съдебно
решение има действие спрямо всички лица, независимо дали те са участвали в
съдебното производство по оспорване на акта. С разпоредбата на чл.195,ал.1 АПК
е предвидено действие занапред само на съдебното решение, с което се отменя
подзаконов нормативен акт. Процесното решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР не е
от такъв характер и по аргумент за противното от чл.195,ал.1 от АПК, влезлият в
сила съдебен акт за отмяната му като индивидуален административен акт има обратно действие и
отменя и последиците от решението на ДКЕВР. В този смисъл е Практика на ВКС по
чл.290 от ГПК- решение № 155 от 11.01.2016г. по т.д.№ 2611/2014г., ТК, ІІ отд.
С оглед изложеното, съдът намира, че
платената на ищеца сума за такса „достъп“ е платена на отпаднало основание и
подлежи на връщане. Искът следва да се уважи на основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД.
Несъстоятелно е възражението на ответника, че сключеният между страните
договор е възмезден и плащането не е извършено без основание, а именно на
основание сключения договор. Ответникът ЧЕЗ обаче няма право да определя цена и
единственото основание поради което ищецът е платил цената е допуснатото по
закон предварително изпълнение на Решение № Ц-33/14.09.2012г.преди същото да е
влязло в сила. Добросъвестното изпълнение на административния акт от страна на
ищеца не може да води до създаване на неблагоприятни последици за него, не може
да мотивира дължимост на отменена с обратна сила цена за достъп или нейното
признание.
Основателността на главния иск, обуславя основателност и на акцесорния.
На 02.10.2014г. ищецът е изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение,
с която е поискал в 3-дневен срок възстановяване на неоснователно получените
суми по разплащателната му сметка. Плащане не е последвало и ответникът е в
забава относно главницата 3 дни след датата на поканата. Затова следва да
заплати и посочената мораторна лихва.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски за държавна такса, хонорар за вещо лице и
адвокатско възнаграждение в общ размер от
5 543.95лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Ч.Р. Б.“ АД, ***
Бизнес Център да заплати на „Г.“ ООД *** сумата 92 108.72лв.
платена на отпаднало основание, ведно със
законната лихва считано от 04.08.2015г. до окончателното й изплащане, сумата
7 739.08лв.лихва за забавеното
плащане и направените по делото разноски в размер на 5 543.95лв.
Решението може да се обжалва пред
Софийски Апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: