РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 196/21.01.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на десети януари две хиляди и
двадесета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове: Недялко Бекиров
Александър Митрев
при
секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор Сл.К., като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 3760/2019г., взе предвид следното :
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Евита Бутик ЕООД,
гр.Пловдив с пълномощник адв. А.А.
обжалва Решение № 1894 от 21.10.2019г., постановено по АНД № 5660 по описа за
2019г. на Пловдивски районен съд. Със съдебният акт е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 439278-F465992/29.05.2019г. на Директор Дирекция
“Обслужване” при ТД на НАП-Пловдив,
с което на Евита Бутик ЕООД, гр.Пловдив,
ЕИК *********, е наложена имуществена
санкция в размер на 746,61 лв. за административно нарушение на чл.86 ал.1 и
ал.2 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/., вр.
чл.112, ал.1 ППЗДДС и чл.180 ал.2 вр. ал.1 ЗДДС.
Касаторът счита решението за неправилно и
подлежащо на отмяна по следните съображения : Липсват мотиви и произнасяне по
основното възражение в жалбата – обстоятелствената част на нарушението не
съответства на приложената санкционна норма по НП. Поддържа, че описанието на
нарушението в НП отговаря на друга санкционна норма от ЗДДС – чл.180а ал.1 вр. с ал.2 с.з., доколкото касае облагане на лице получател
на доставки на услуги и което е платец по Глава осма ЗДДС. Твърди се фактическа
и правна необоснованост на санкционния акт – не е упоменато кои са документите,
въз основа на които е установено, че са получени услуги. Заявено е, че
наказанието е за ДДС както за данъчнозадължено лице като доставчик на стоки,
така и за лице получател по доставка на услуги от лице, което не е на територията
на страната, но е с място на изпълнение в РБългария,
които са два самостоятелни режима на данъчно третиране и нарушението е с
различни основания за наказание по чл.180 и по чл.180а ЗДДС. Заявено е да няма
произнасяне по тези твърдения за допуснати нарушения при прилагане на материалния
данъчен закон. Поискана е отмяна на решението с отмяна на НП.
Ответникът ТД на НАП - Пловдив се
представлява от юрисконсулт З. и оспорва касационната жалба. Счита решението за
законосъобразно и заяви претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив,
представлявана от прокурор К. поддържа неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима -
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване
на неблагоприятно съдебно решение. По същество е основателна.
1. Наказателно постановление №
439278-F465992/29.05.2019г. на Директор Дирекция “Обслужване” при ТД на
НАП-Пловдив е издадено от орган, административнонаказателната
компетентност на който произтича от упълномощаване със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП - т.1, 1.3, б.”в” /приложена в адм.нак.преписка/. АУАН № F465992
от 11.01.2019г. e съставен от инспектор по приходите в ТД-Пловдив. В това си
качество, актосъставителят се явява орган по
приходите, съответно на изискването на чл.193 ал.2 от ЗДДС.
В
АУАН е посочено, че нарушението е констатирано в ТД на НАП-Пловдив на
08.11.2018г. – при преглед на документи в хода на извършване на проверка за
установяване на наличие за регистрация по ЗДДС, документирана с протокол по
чл.50 ДОПК от 08.11.2018г. Размерът на неначисленият в срок ДДС е определен с
протокол от 07.01.2019г. Нарушението се изразява в следното : като данъчно
задължено лице по ЗДДС, Евита Бутик ЕООД не е начислило
ДДС в размер на 746,61лв. по облагаеми доставки на обща стойност – 4 479,66лв.,
през периода 01.11.2018г.-07.01.2018г., когато дружеството не е било
регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация, въпреки че
е било длъжно.
В АУАН е отразено, че при проверката,
документирана с протокол от 08.11.2018г. било установено, че Евита Бутик ЕООД е данъчнозадължено лице по см. на чл.3
ал.1 ЗДДС, установено на територията на страната, което получава услуги с място на изпълнение – територията на страната,
които са облагаеми, и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82 ал.2 ЗДДС. Заявление за регистрация по ЗДДС по реда на чл.97а ал.1 ЗДДС е следвало
да бъде подадено не по-късно от 28.12.2017г. /включително/ и за неподадено в
срок заявление за регистрация по ЗДДС, е съставен АУАН. Реализиран е облагаем
оборот в размер над 50 000лв. /60 946,90лв./ за периода 07.12.2017г. –
30.04.2018г. при извършвана дейност – търговия с облекло в стационарен обект и
по електронен път. Заявление за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде подадено
до 07.05.2018г. вкл., но е подадено на 26.10.2018г., като за извършеното
нарушение на чл.96 ал.1 ЗДДС е съставен АУАН. Евита
Бутик ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 08.11.2018г. на основание чл.96 ал.1 ЗДДС.
За периода 22.05.2018г. – датата, следваща датата, до която е следвало да бъде
издаден актът за регистрация по ЗДДС, ако е било подадено заявлението за
регистрация в срок – до 07.11.2018г. – датата, предхождаща дата на регистрация
по ЗДДС – 08.11.2018г., лицето е следвало да начислява ДДС за извършените от
него облагаеми доставки. „За периода 01.11.2018г. – 07.11.2018г. от
представените документи от дружеството, както и от трети лица /куриерски
служби/ се установи, че дружеството има облагаеми доставки на стойност
4479,66лв. и е изискуем ДДС в размер на 746,61лв. За периода оборота е формиран
от : касови продажби 118лв. … и 4 361,66лв. – получени по банков път суми по
наложни платежи и парични преводи…” – описани са представените отчети от ФП на
ЕКАФП и представени справки от куриерски фирми и банкови извлечения. В резултат
на посочените данни е прието, че ако през периода 01.11.2018г.-07.11.2018г.
лицето беше регистрирано по ЗДДС, за него щеше да възникне задължение за
начисляване на данъка на основание чл.86 ал.1 ЗДДС в размер на 746,61лв., „като
за извършените през периода облагаеми доставки на основание чл.112 ал.1 ППЗДДС,
състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези
доставки за съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в дневника
за продажби за м.10.2018г. и включи размера на данъка в справката – декларация
за данъчен период м.11.2018г., която е следвало да подаде в ТД на НАП – Пловдив
в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно –
до 14.12.2018г. включително”, като нарушението е извършено на 15.12.2018г. За
периода 01.11.2018г. – 07.11.2018г. от представените документи се установило,
че има облагаеми доставки на стойност 4479,66лв. и е изискуем ДДС в размер на
746,61лв.
Фактическите установявания са
квалифицирани за административно нарушение на чл.180 ал.2 вр.
с ал.1 ЗДДС, вр. с чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС и чл.112
ал.1 ППЗДДС. В НП е възприета констатацията от АУАН в цялост е и посочено, че
данъчнозадълженото лице Евита Бутик ЕООД не е
начислило ДДС в размер на 746,61лв. по облагаеми доставки на обща стойност
4479,66лв. през периода 01.11.2018г.-07.11.2018г., когато дружеството не е било
регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация, въпреки че
е било длъжно. Идентична е и правната квалификация, придадена на деянието.
Съгласно чл.180 ал.1 и
ал.2 ЗДДС : „ Регистрирано лице, което, като е длъжно, не
начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не
по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или
имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от
1 000 лв.; Алинея 1 се прилага и когато
лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не
се е регистрирало по този закон в срок.”. Според чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС : „ Регистрирано лице, за което данъкът е
станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в
който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне
на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в
дневника за продажбите за съответния данъчен период.; Данъкът е дължим от
регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният
документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в
срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.”.
2. В жалбата против НП е
поддържано, че описанието на нарушението по НП в два пункта отговаря на
наказание и по друга санкционна норма на ЗДДС – чл.180а ал.1 и ал.2 с.з., а
наказанието е наложено само на основание чл.180 ЗДДС. Като доказателство за
твърдението е цитиран РД от 17.06.2019г. и РА от 11.07.2019г. с ревизиран
период м.05.2018г. – 07.11.2018г., относим за периода
на нарушението по ЗАНН. В единственото съдебно заседание в съдебното
производство пред ПРС, адв.А. не е поддържал
заявеното в жалбата доказателствено искане за
представяне на ревизионната преписка по цитираните РД и РА, с цел – доказване
твърдението за несъответствие между констатациите по ЗАНН и ДОПК, по отношение
един и същи вид данък и идентичен данъчен период /заявен е отказ от искането,
л.12/.
ПРС приел, че фактическата
обстановка е установена категорично от представените по делото писмени
доказателства, вкл. с показанията на актосъставителя.
Не са открити съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство и АУАН и НП съответстват на
формалните изисквания на ЗАНН.
3. Касационната жалба
съдържа възражение за непроизнасяне на ПРС по твърдението за несъответствие
между описание на нарушението и приложената санкционна норма, вкл. е заявено,
че не е ясно кои са документите, обосновали от фактическа страна извод за
извършено административно нарушение. Възражението е основателно.
Както бе посочено, в АУАН
и в НП са описани двата вида документи, обосновали констатацията за извършено
нарушение /отчети от ФП на ЕКАФП и стойност на суми, получени по банков път –
по наложни платежи и парични преводи/ - но без конкретизация за облагаемите
доставки по отношение периода 01.11.-07.11.2018г. АУАН и НП съдържат позоваване
на двата протокола, документирали данните от извършена проверка и за определяне
размер на неначисления данък, приложени в преписката : В ПИП /08.11.2018г. са отразени данни
от проверки в информационните масиви на НАП и представени месечни отчети от ФУ
от м.03.2018г. до м.09.2018г., както и за периода 01.10.-26.10.2018г. Вписано
е, че „Не са получени и предоставени услуги по смисъла на чл.97а от ЗДДС”. В
цитирания протокол е посочено, че от представените документи /вкл. оборотна
ведомост за 2017г. и към 30.09.2018г. и справка за получени фактури и направени
плащания във вр. с тях за периода 07.12.2017г. –
26.10.2018г./ и извършени плащания, се установило, че фирмата като данъчно
задължено лице по чл.3 ал.1 при осъществяването на дейността си е получател на
услуги от данъчно задължено лице с валиден ДДС – което не е установено на
територията на страната, като обстоятелство ориентира към нормата на чл.82
ал.1, ал.2 вр. с чл.180а ал.1, ал.2 ЗДДС. ; Протоколът
от 07.01.2019г. документира действия от проверка за установяване на факти и
обстоятелства от значение за регистрация по ЗДДС вр.
с искането от 26.10.2018г. Според представени документи от дружеството, се
установило, че облагаем оборот е формиран съгл. чл.96 ал.2 ЗДДС за периода
07.12.2017г. – 30.04.2018г., в размер на 60 946,90лв. Тоест, до 07.05.2018г. е
следвало да бъде подадено заявление за задължителна регистрация по ЗДДС на
основание чл.96 ал.1 ЗДДС, каквото е подадено на 26.10.2018г. През периода
22.05.2018г. /датата, следваща датата, до която е следвало да бъде издаден
актът за регистрация по ЗДДС, ако е подадено заявление за регистрация в срок/
до 07.11.2018г. /датата, предхождаща датата на регистрация но лицето по ЗДДС/,
лицето е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС и да начислява данък за
извършените облагаеми доставки на територията на страната, ако стриктно беше
изпълнило задължението си да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. За
данъчни периоди м.05, м.06, м.07, м.08, м.09, м.10.2018г. и 01.11.2018г. –
07.11.2018г. е посочено в протокола от 07.01.2019г., че са извършени облагаеми
доставки на територията на страната, от дейност – търговия с дрехи. Същевременно,
от представени заверени копия на получени фактури от доставчици, установени
извън територията на страната и извлечения от банковата сметка на лицето за
периода от вписване на дружеството в ТР до 07.11.2018г., се констатирало, че за
данъчни периоди м.01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10.2018г. - данъкът е
изискуем от получателя по чл.82 ал.2 т.3 ЗДДС. За данъчен период
01.11.2018г.-07.11.2018г. /датата, предхождаща датата на регистрация на лицето
по ЗДДС/, Евита Бутик ЕООД, установено на територията
на страната, няма получени услуги с място на територията на страната, които са
облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82 ал.2 т.3 ЗДДС,
като от банковата сметка на лицето не е извършено плащане на данъчно задължено
лице – което не е установено на територията на страната.
При тези данни е от значение, че
преписката не съдържа информация за облагаемите доставки за периода
01.11.2018г. – 07.11.2018г., формиращи стойност 4479,66лв. и изискуем ДДС в
размер на 746,61лв. Следователно, фактическото основание, въз основа на което е
приложена санкцията по чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС,
не е обосновано. Административно – наказващият орган дължи яснота при описание
на нарушението и убедително доказване на същото. Съдържанието на НП е
дефинирано по закон и не поставя под съмнение необходимостта от пълно описание
на посочените в чл.57 ЗАНН реквизити – в частност чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН относно
доказателствата, които потвърждават нарушението. Обстоятелствената част на АУАН
и НП съдържа информация за предходни на конкретния период 01.11.-07.11.2018г.,
обстоятелства, които са в обвръзка с друга санкционна
норма /чл.180 а ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС/, но отсъствието
на доказателства, потвърждаващи нарушението води до извод, че волята на
административния орган не е конкретизирана в степен, позволяваща разбиране
относно юридическите факти на упражненото правомощие. В случая не е налице
информация за облагаемите доставки на територията на страната на посочената стойност
за периода 01.11.2018г. – 07.11.2018г. За останалите цитирани по-горе периоди е
отразено в протокола от 07.01.2019г., че касаят получени услуги с място на
изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е
изискуем от получателя по чл.82 ал.2 т.3 ЗДДС, но периодът от НП не касае
услуги, а облагаеми доставки на стоки на територията на страната, за които ако
бе налице конкретна информация, приложената санкционна норма би била точна. Разглежданият
случай не попада в тази хипотеза. Отсъствието на конкретни данни относно
индивидуализирани доставки на стоки на територията на страна на стойност
4479,66лв. води до извод за необоснованост на НП. Съдебният акт не съдържа
обсъждане на събраните доказателства – в обхвата на преписката и съпоставка с
приложената санкционна норма, поради което и предвид изложеното, подлежи на
отмяна.
Мотивиран така и на основание чл. 221
ал. 2 АПК, АС – Пловдив, XXIII състав
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 1894/21.10.2019г.,
постановено по АНД № 5660 по описа за 2019г. на Районен съд – Пловдив.
Отменя Наказателно постановление №
439278-F465992/29.05.2019г. на Директор Дирекция “Обслужване” при ТД на
НАП-Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :