РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 03.06.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
7605 по описа за 2020 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „Х.“ ООД срещу
Народното събрание на РБ, с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр.
с чл.4, § 3 ДЕС за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на сумата от 219 116,84
лв., представляваща сбора от възникналата по всяка месечна фактура – 59 бр.,
издавана от ищеца към „ЕВН Б.Е.“ АД разлика в цената за произведена и отдадена
електроенергия от възобновяеми източници за периода м. август 2015 г. - м. юни
2020г., между първоначално определената съгласно действащата уреда цена от
699,11 лв. за МВтч и цена от 106,14 лв. за МВтч, определена от Народното събрание
с приемане на § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г., ведно със законна лихва
от датата на предявяване на исковата молба, както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в общ размер на 56970,78 лв. по всяка от издаваните
месечни фактури до 23.07.2020 г.
В исковата молба се поддържа, че на
18.11.2010 г. „Х.“ ООД сключва договор за отпускане на финансова помощ по мярка
312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. с Държавен фонд
„Земеделие“, след проведена конкурсна процедура. При изготвяне на проектното
предложение за финансиране по мярка 312
са взети предвид действащите разпоредби на българското законодателство в
материята на производство на електроенергия от възобновяеми източници. По
договора се предоставят 70 % от допустимите за финансиране средства за
изграждане на фотоволтаична електрическа централа в с. Радево, община нова
Загора, област Сливен, като останалите
средства са собствени. Към този момент, приложимата правна уредба за
производство на електроенергия от възобновяеми източници предвижда задължително
присъединяване на производителите й към електрическата мрежа, изкупуване на
електрическата енергия от обществения доставчик, съответно крайния снабдител по
дългосрочни договори със срок на действие 25 години и определяне на
преференциална цена за изкупуване на енергията.
На 29.06.2012 г. е сключен договор за
изкупуване на електрическа енергия с „ЕВН Б.Е.“ АД, дружество краен снабдител,
за срок от 20 г., на преференциална цена (699,11
лв. за МВтч), която не се изменя. Ищецът сочи, че в периода на
изпълнение на договора за отпускане на финансова помощ е приет и влязъл в сила
нов специален закон – Закон за енергията от възобновяеми източници.
Отношенията между двете дружества се
развиват нормално и в съответствие с
договора, до м. август 2015 г., когато вследствие на изменение в Закона
за енергетиката, с който се изменя уредбата на ЗЕВИ - § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ,
обн. ДВ бр.. 56/2015 г., дружеството краен снабдител отказва да заплаща
предвидената в договора цена, позовавайки се на новото законово положение, в
резултат на което са настъпили сочените в исковата молба вреди.
В исковата молба са развити подробни
съображения за противоречие на изменението на цената на произведената и
доставена електроенергия, произтичащо от § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ с редица
елементи на правото на ЕС, и в частност на правото на свободна стопанска
инициатива, на правото на собственост и на правото на равенство пред закона,
както и общите принципи на правната сигурност и защита на оправдани правни
очаквания.
Ответникът НС оспорва исковете по
основание и размер, по подробни съображения в отговора по чл. 131 ГПК. Счита,
че националната уредба не предвижда възможност за ангажиране на отговорността
на Народното събрание във връзка с осъществяване на законодателната му дейност,
предвид особения характер на органа и извършваната от него дейност. Поддържа,
че КС вече се е произнесъл по идентичен въпрос с решение № 5 от 11.05.2017 г. Сочи,
че не е налице твърдяното противоречие с чл. 16 от ХОПЕС, който закриля
свободата на стопанска инициатива. Счита, че участието на производители на
електрическа енергия от възобновяеми източници на електроенергийния пазар е
насърчавано от държавата и затова са приети преференциални цени, но това не
следва да води до свръхкомпенсация на направените от тях разходи. Поддържа, че
не е налице нарушение на чл. 17 ХОПЕС, защото доходът не е придобит към момента
на законодателната промяна и не е обект на сигурно вземане. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
Прокуратурата на РБ оспорва исковете, като неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните
по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено следното:
Настоящият състав приема, че доколкото НС е органа приел измененията в
закона, в качеството на процесуален субституент на държавата в производството
за вреди, е пасивно процесуално легитимиран като ответник в настоящето
производство, като в този смисъл следва да бъде тълкувана и разпоредбата на чл.
7 ЗОДОВ. (в този смисъл решение № 72 по гр.д. №
2377/2019 г. на ВКС, IV Г.О.)
Видно от договор № 20/312/00199 от 18.11.2010 г., сключен между Държавен
фонд Земеделие и „Х.“ ООД, е предоставена бъзвъзмездна финансова помощ на
ищеца, представляваща 70 % от одобрените разходи, свързани с изграждането на фотоволтаична
електроцентрала в с. Радево, община Нова Загора.
От заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че общата цена за произведената и отдадена електрическа енергия от
„Х.“ ООД по договора за изкупуване на електрическа енергия с „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, за
периода м. август 2015 г. до м. юни 2020 г., при ставка 699, 11 лв./МВтч, е
247 554,33 лв. Платената цена е в размер на 37 550, 25 лв., като
разликата между двете суми е 210 004,08 лв.
В исковата молба се поддържат доводи, че е налице нарушение на правото
на свободна стопанска инициатива по чл. 16 от ХОПЕС, на правото на собственост
по чл. 17 от ХОПЕС, на изискванията за равенство пред закона и забрана за
дискриминация по чл. 20 от ХОПЕС , на принципа за правна сигурност и оправдани
правни очаквания.
Съгласно § 18, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на
Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015
г., в сила от 24.07.2015 г., за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез
енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска
схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са
постъпили до влизането в сила на Закона
за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с
решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в
сила на този закон. Производителите по ал. 1 в срок до 31 юли 2015 г. привеждат
договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с
обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с
изискванията на ал. 1. След изтичане на срока по ал. 2 общественият доставчик
или съответният краен снабдител изкупуват произведената електрическа енергия по
цените, предвидени в ал. 1. За производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми
източници. След
изтичане на срока на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници преференциални цени не се
предоставят. § 18, ал. 2, 3 и
5 от ЗИД на ЗЕ).
С решение № 5 от 11.05.2017 г. на КС по к.
д. № 12/2016 г., е отхвърлено
искането за обявяване на противоконституционност и за установяване на
несъответствие с чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз на § 18, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.).
В мотивите
на решението е прието, че като взема
предвид цялостното развитие на
европейската и националната правна рамка в сектор енергия от възобновяеми
източници Конституционният съд счита, че промените в същата са предприемани от
българския законодател последователно, основават се на системни анализи от
компетентните институции на национално ниво, с са в съответствие с общностната
цел за постигане на вътрешен енергиен пазар и трайно очертаваща се тенденция в
регулаторната уредба на ЕС за свеждане до минимум на прякото ценово подпомагане
и интегриране на производителите на енергия от ВИ на конкурентния пазар.
Прието е, че очакванията на правните
субекти да не се променя законодателството не са конституционно защитени,
особено когато става дума за уредба на непазарни механизми при условията на
ясна цел за изграждане на конкурентен вътрешен електроенергиен пазар в ЕС. Във
всеки случай промените, въведени с § 18
ПЗР ЗИДЗЕ, преследват легитимната цел да
предотвратят неадекватно високата финансова тежест, която се поема от
потребителите на електроенергия.
Съгласно чл.
2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди от нарушение на правото
на Европейския съюз. Фактическия състав на отговорността на държавата за вреди
от нарушения на общностното право, съгласно чл. чл.4, §3, ал. 2 от ДЕ и
принципите, установени в практиката на СЕС (решение по съединени дела С- 6/90 и
С-9/90; решение по съединени дела С-46/93 и С-48/93 и др.), предполага
установяване на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, в резултат на
което ищецът търпи вреди.
Основният спорен по делото въпрос е дали
с приемането на § 18, ал. 1 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015
г., с който се променя цената на изкупуване на електрическа енергия от
възобновяеми източници, представлява достатъчно нарушение на правото на ЕС.
Настоящият състав приема, че
неоснователността на твърденията на ищеца произтича от мотивите на решение № 5
/11.05.2017 г. на КС, с което съдът е длъжен да се съобрази, съгласно нормата
на чл. 14, ал. 6 от ЗКС.
Нещо повече, съдът на ЕС се е произнасял
по преюдициални запитвания относно тълкуването на чл. 3 от Директива 2009/28/ЕО
на ЕП и на Съвета от 24.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от
възобновяеми източници. Така в решение от 15.04.2021 г. по съединени дела
С-798/18 и С-799/18, решение от 11.11.2019 г. по съединени дела С-180/18,
С-286/18 и С-287/18 съдът е приел е допустима национална правна уредба, която
предвижда намаляване или отлагане плащането за енергия, произведена от слънчеви
фотоволтаични инсталации, предоставени по рано.
По
изложените съображения, нормата на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не представлява
нарушение на правото на ЕС, което обуславя отхвърляне на главния иск, както за
главница, така и акцесорната претенция за лихва за забава. Относно разноските
На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, в
полза на ответника НС на РБ, при този изход на спора, следва да бъде присъдено
възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на НЗПП, в размер на 500 лв.
Предвид
изложените съображения, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х.“ ООД, ***, чрез адв. Х.Х.,***,
срещу Народното събрание на РБ, гр. София 1169, пл. „*****, представлявано от
главен юрисконсулт М.Г. и главен юрисконсулт А.С.,***, пл. „*****, иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ,
вр. с чл.4, § 3 ДЕС за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на сумата от 219 116,84
лв., представляваща сбора от възникналата по всяка месечна фактура – 59 бр.,
издавана от ищеца към „ЕВН Б.Е.“ АД разлика в цената за произведена и отдадена
електроенергия от възобновяеми източници за периода м. август 2015 г. - м. юни
2020г., между първоначално определената съгласно действащата уреда цена от
699,11 лв. за МВтч и цена от 106,14 лв. за МВтч, определена от Народното
събрание с приемане на § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.07.2020 г., както
и да заплати на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в общ размер на
56970,78 лв. по всяка от издаваните месечни фактури до 23.07.2020 г.
ОСЪЖДА „Х.“ ЕООД, ЕИК гр. Нова Загора, ул. *****,
представлявано от адв. Х.Х.,***, да заплати на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ
на Народното събрание на РБ, гр. София 1169, пл. „*****, представлявано от
главен юрисконсулт М.Г. и главен юрисконсулт А.С.,***, пл. „*****, сумата от 500 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е
постановено при участие на Прокуратурата на РБ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: