Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 94,02.10.2017г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско
отделение, на деветнадесети септември през двехиляди и седемнадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
секретар Нели Въгларова,
като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА търг. дело №75
по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „Банка ДСК" ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Московска“ 19,
представлявана от В.М.С.и Д.Н.Н.- Изпълнителни директори,
действащи чрез пълномощника си С.Л.П., със съдебен адрес:*** против Г.И.П., с ЕГН **********, с
адрес: ***, в която ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че въз основа на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено на 23.04.2015г. е образувано
ч. гр. дело №361/2015г. по описа на Районен съд - П., с което „БАНКА ДСК"
ЕАД е поискало издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу Г.И.П., с ЕГН **********, с адрес: ***.
Сочи, че районният съд е уважил искането им и на
24.04.2015г. е издал Заповед №74 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата, с които Г.И.П. е
осъден да им заплати посочените в заявлението суми. За събиране на вземането по
така издадения изпълнителен лист образували изпълнително дело №591/2015г. по
описа на ЧСИ М.А., рег.№ на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд Пазарджик. Сочи,
че на постоянния и настоящия адрес на длъжника, който съвпада с адреса от
изпълнителния лист, а именно: гр.П., ул.„Богдан Миндизов" №29, Г.П. е
търсен многократно, като на дата 12.11.2015г. е залепено уведомление по реда на
чл.47 ал.1 от ГПК и в двуседмичния срок лицето или негов пълномощник не са се
явили в кантората на ЧСИ да получат книжата, поради което същите са приложени
по изпълнителното дело и се считат за редовно връчени по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Предвид горното и в изпълнение на процедурата по чл.47 ал.6 от ГПК, с
Определение №513 от 22.12.2015г. за особен представител в изпълнителния процес
на длъжника Г.И.П. е назначен адв.З.М., с адрес ***, като в това му качество
адв.М. е получил на 29.01.2016г. препис от връчената по реда на чл.47 ал.5 от ГПК покана за доброволно изпълнение до длъжника. На 07.03.2016г. Банка ДСК е
уведомена за подадено от особения представител възражение срещу заповедта за
незабавно изпълнение. Възражението по делото е подадено от особения
представител на ответника Г.П., назначен по изп. дело №591/2015г. на ЧСИ М.А.,
рег.№884 от КЧСИ с район на действие ОС-Пазарджик.
Счита, че подаденото възражение срещу
заповедта за незабавно изпълнение от назначения особен представител по
изпълнителното дело е недопустимо по следните съображения: С разпоредбата на
чл.47 ал.7 от ГПК законодателят изрично е посочил, че приложими в заповедното
производство са единствено процесуалните правила на чл.47 ал.1-5 от ГПК и на
длъжника не следва да се назначава особен представител за получаване на
заповедта за изпълнение. С оглед на това смята за недопустимо получаването на
заповедта за незабавно изпълнение от назначения особен представител, както и
подаденото от него възражение срещу нея. Съображенията са, че особеният
представител е назначен след изтичане на преклузивния срок за подаване на
възражение от длъжника. Сочи, че в същия смисъл е задължителната съдебна
практика на ВКС /съгласно Тълкувателно решение, постановено на 28.09.2011г. по
тьлк. дело №2/2010 на ОСГТК на ВКС/, а именно: Определение №526/15.10.2009г. по
ч. т. д. №443/2009г., ТК. I т.о. на ВКС; Определение №418/15.07.2009г. по ч. т.
д. №397/2009г. ТК, I т.о. на ВКС; Определение №742/18.11.2013г. по ч. т. д.
№713/2013г., т.о. на ВКС, както и Определение №708 от 15.10.2010г. по т.д. №556/2009г.,
ІІ т. о., съгласно което: „По силата на изричната законова разпоредба на чл.47
ал.7 от ГПК, в редакцията на нормата, публикувана в ДВ, бр.42 от 05.06.2009г.,
при връчване на заповедта за изпълнение са приложими само установените в чл.47
ал.1-5 ГПК процесуални правила. Следователно от произтичащото от характера на
процесната норма незабавно нейно действие и липсата на изрична законова
разпоредба в противен смисъл по отношение на въведеното с цитираната редакция
на ГПК изменение на чл.47 ал.7 от ГПК следва, че отговорът на поставените от
частния жалбоподател въпроси се съдържа в самия процесуален закон, т.е.
разрешението им е дадено от законодателя".
Твърди, че особеният представител на Г.П. е
назначен с цел осъществяване на процесуално представителство в рамките на
изпълнителното производство по изп. дело №591/2015г. на ЧСИ М.А., рег.№ от
КЧСИ. Същият не би следвало да се ползва с представителна власт в друго
производство срещу същото лице, каквото се явява заповедното производство.
Обстоятелството, че в рамките на изпълнителното производство се връчва
Заповедта за незабавно изпълнение, не променя факта, че двете производства са
отделни и имат различна цел.
Моли съда да констатира, че издадената по
ч.гр.д. №361/2015г. на РС-П. Заповед за незабавно изпълнение е влязла в сила,
поради факта, че от длъжника по делото не е депозирано възражение в предвидения
законов срок по чл.414 от ГПК, а подаването на възражение от особения
представител е недопустимо, както и че не са налице предпоставките за завеждане
на настоящия иск, поради липса на надлежно предявено възражение по чл.414 от ГПК
от особения представител на длъжника в изпълнителното производство, в нарушение
на разпоредбите на чл.47 ал.7 от ГПК, поради което да прекрати настоящото
производство и им присъди заплатените деловодни разноски.
В случай, че съдът приеме възражението за
допустимо и редовно депозирано, предявява следните искове:
Твърди, че по силата на сключен договор за
ипотечен кредит от 18.06.2007г. Банка ДСК ЕАД е предоставила на Г.И.П., с ЕГН **********
кредит в размер на 150 000 лева. Срокът за издължаване на кредита е 240 месеца,
считано от датата на неговото усвояване, като кредитът е усвоен на 20.06.2007г.
Твърди, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана
от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и
стандартна надбавка. Към датата на сключване на договора базовият лихвен
процент е 3,69%, стандартната надбавка е в размер на 5,30 процентни пункта или
лихвеният процент по кредита е общо 8,99%. При изпълнение на условията на
програма „ДСК Уют", кредитополучателят има право на преференциална лихвена
надбавка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по
програма „ДСК Уют". В случай на неизпълнение на някое от условията по
програма „ДСК Уют", кредитополучателят губи правото да ползва
преференциален лихвен процент и от датата на неизпълнение заплаща лихвата по
т.7.
Сочи, че за обезпечаване на отпуснатия
кредит е учредена договорна ипотека върху следния недвижим имот: 1.САМОСТОЯТЕЛНА
МАСИВНА СГРАДА, построена в УПИ-, с адрес ул.„Богдан Миндизов" №29,
представляваща двуетажна жилищна сграда, всеки един от тях със застроена площ
126,00 кв.м., партерен етаж, целият със застроена площ 108,00 кв.м. - включващ
и гараж със застроена площ 29,70 кв.м.
Кредитът е погасяван чрез равни месечни
вноски, съгласно предоставения на кредитополучателя погасителен план,
неразделна част от договора за кредит, като съгласно т.5 от договора за кредит,
задължението се погасява чрез разплащателна сметка с титуляр Г.И.П. - ответник
по настоящия иск, като за падежна дата е определено всяко 10-то число на
месеца. На 14.12.2009г., поради нередовно обслужване на задължението между
ответника по настоящия иск и Банка ДСК ЕАД е подписано допълнително
споразумение към договора за кредит от 18.06.2007г., с което кредитът е
преструктуриран и по отношение на дълга от 148 685,00 лева е уговорено
следното: Запазено е приетото обезпечение, капитализирани са лихви, уговорен е
гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца, без да се
променя крайният срок на издължаване на кредита. В случай, че кредитът стане предсрочно
изискуем, поради настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в общите
условия, неразделна част от допълнителното споразумение, отпада
капитализацията, считано от датата на предсрочната изискуемост и
капитализираните суми се считат отново за дължима лихва. Уговорено е, че към
датата на подписване на допълнителното споразумение лихвата по кредита е в
размер на 10,99%. Запазен е първоначалният срок за издължаване на кредита,
падежната дата е променена от 20-то число от месеца на 10-то число.
На 25.03.2011г. поради нередовно обслужване
на задължението между ответника по настоящия иск и Банка ДСК ЕАД е подписано
второ допълнително споразумение към договора за кредит от 18.06.2007г., с което
кредитът отново е преструктуриран и по отношение на дълга към момента на
сключването на второто допълнително споразумение от 154 165,00 лева е уговорено следното: Запазено е приетото
обезпечение, капитализирани са лихви, уговорен е гратисен период за издължаване
на главницата по кредита от 18 месеца, разделени на 3 периода по 6 месеца, без
да се променя крайният срок на издължаване на кредита. Кредиторът се е отказал
от вземането си за наказателни лихви в размер на 3,16 за периода от
04.02.2011г. до 25.03.2011г. В случай, че кредитът стане предсрочно изискуем,
поради настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в общите условия,
неразделна част от допълнителното споразумение, отпада капитализацията, считано
от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново
за дължима лихва. Уговорено е, че към датата на подписване на допълнителното
споразумение лихвата по кредита е в размер на 10,99% годишно или 0,03% на ден.
Запазен е първоначалният срок за издължаване на кредита, падежната дата остава
10-то число. След сключване на договора за кредит внасяните от ответника суми
са били достатъчни за погасяване на вноските по кредита до месец септември
2013г. През месец октомври 2013г. постъпилата сума по сметката на длъжника за
погасяване на месечната вноска не е била достатъчна, като последна постъпила
сума за погасяване на кредита е внесена на 11.049.2014г. Поради непогасяване в
срок на месечните погасителни вноски и допусната забава в плащанията над 90 дни,
на основание т.20.2, раздел VII „Отговорности и санкции" от Общите условия
за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, неразделна част от Договора за
ипотечен кредит от 18.06.2007г., допълнително споразумение от 14.12.2009г. и
допълнително споразумение от 25.03.2011г., във връзка с чл.60 ал.2 от Закона за
кредитните институции, Банката е упражнила правото си да превърне кредита в
предсрочно изискуем, като вследствие на това на ответника Г.И.П. е изпратена
Покана-Уведомление с изх. №01-20-06801/11.11.2014г., чрез Еконт Експрес,
лицензиран оператор за доставка на пощенски услуги. Тъй като писмото е върнато
невръчено, инициирали уведомяване с изпращане на нотариална покана, чрез
нотариус Г.К., рег.№ на Нотариалната камара, с район на действие РС-гр.П.. В
резултат на това нотариус Г.К. е отправил до Г.И.П. нотариална покана, заведена
в нотариалните регистри под акт №10, том I, рег. №1056 от 25.03.2015г. Видно от
приложената към настоящото заявление разписка, нотариалната покана е връчена
лично на Г.И.П. на дата 03.04.2015г. На 07.04.2015г. кредитът е обявен за
предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие. До предявяване на молба за
събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита е олихвяван с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни
пункта.
Поради настъпила предсрочна изискуемост и
предвид посочените по-горе предпоставки, на 23.04.2015г. Банка ДСК ЕАД е подала
заявление по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу Г.И.П. за следните суми, а именно: Главница - 149
134.14 лева, Договорна лихва за периода 23.05.2013г. - 22.04.2015г. в размер на
31 374,06 лева, Санкционираща лихва за периода 07.04.2015г. - 22.04.2015г.
в размер 727.77 лева, Заемни такси 1 377.90 лева, Законна лихва, считано от
23.04.2015г. до окончателното погасяване на задължението.
Твърди, че въз основа на издадения
изпълнителен лист в полза на Банка ДСК ЕАД са присъдени гореописаните суми,
както и съдебни разноски, в размер на 3 652,28 лева - заплатената по сметка на
Районен Съд - гр.П. държавна такса върху материалния интерес в размер на 2%,
както и 3 269,21 лева - възнаграждение на юрисконсулт. На 07.03.2016г. Банка
ДСК ЕАД е уведомена за подадено от длъжника, чрез особен представител адвокат З.Д.М.,
възражение, поради което Районен съд - гр.П. им указал едномесечен срок за
подаване на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Г.И.П. дължи на Банка ДСК ЕАД към датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, а именно 23.04.2015г. следните суми: Главница 149 134.14 лева, Договорна лихва за периода 23.05.2013г. -
22.04.2015г. в размер на 31 374.06 лева, Санкционираща лихва за периода
07.04.2015г. - 22.04.2015г. в размер 727,77 лева, Заемни такси 1 377.90 лева, Законна
лихва, считано от 23.04.2015г. до окончателното погасяване на задължението. Моли
да им бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски, за
които своевременно ще представят списък.
Към исковата
молба са приложени писмени доказателства, подробно описани и са направени
доказателствени искания.
С Определение №20
от 11.01.2017г., постановено в производството по делото, съдът е приел, че предявеният
иск е с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Разпоредбата на чл.422 от ГПК е специална процесуална норма, гарантираща
възможността на кредитора да упражни правото си на иск за установяване
съществуване на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в
хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника. Счел е, че в
конкретния случай е налице валидно възражение, подадено от назначен на длъжника
особен представител, тъй като издадената заповед за изпълнение срещу
ответника-длъжник е по реда на чл.417 от ГПК и препис от същата не се връчва от
заповедния съд, а се връчва от съдебния изпълнител, ведно с поканата за
доброволно изпълнение и в рамките на образувано изпълнително производство.
Приел е, че именно поради това, че длъжникът не е бил открит на адреса си и на
основание чл.47 ал.6 от ГПК, му е бил назначен по надлежния ред – с Определение
№513/22.12.2015г. по ч.гр.дело №1177/2015г. по описа на Пещерския районния съд
особен представител, който следва да защитава правата и законните интереси на
длъжника. Предвид това, че заповедта за изпълнение се връчва на особения
представител, то съдът е счел, че той има и правомощията да подаде възражение
срещу нея. В противен случай при тази
хипотеза няма кой друг да защити правата на длъжника. Затова е приел, че е
налице подадено от надлежна стана - особен представител на длъжника възражение
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК,
в срока по чл.414 ал.2 от ГПК.
Със същия съдебен
акт, съдът на основание чл.47 ал.6 от ГПК е допуснал назначаването на особен
представител на ответника по делото Г.И.П., който да го представлява в
производството по настоящето дело, на разноски на ищеца.
С
Определение №62 от 02.02.2017г., постановено по делото, съдът е назначил за
особен представител на ответника по делото Г.И.П., с ЕГН ********** - адв.З.М. ***,
който да го представлява в производството по настоящето дело.
В срок по делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба от особения представител на ответника – адв.З.М.,
с който оспорва предявените обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415
ал.1 от ГПК, съдържащи се в исковата молба, като счита, че те са неоснователни.
Сочи, че в исковата
молба ищецът излага пространни доводи, засягащи допустимостта на подаване на
възражение от страна на особения представител в производството по чл.417 от ГПК. В
допълнение на аргументацията, изложена от съда в Определение №20/11.01.2017г., постановено в
производството, привлича още един съществен правен довод за неоснователността на
това схващане на ищеца.
Посочва, че систематичното място на
заповедното производство, в частност на процедурата по чл.414 от ГПК, е в част пета на ГПК, озаглавена „Изпълнително производство". Това означава, че
заповедното производство представлява
интегрална част от изпълнителното производство и тъкмо по тази причина издадените от съда заповеди за
изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.417 от ГПК се
връчват от съдебния изпълнител заедно с поканата за доброволно изпълнение. Едва
от този момент длъжникът бива уведомен за започнатото срещу него заповедно
производство и от този момент за него
започва да тече срокът за подаване на възражение по чл.414 ГПК. Ето защо
назначаването на особен представител в изпълнителното производство по необходимост предоставя на особения
представител всички права в рамките на
това производство, част от което е заповедното.
Излага
доводи, че основната искова претенция е предявена като обективно съединени
установителни искове за изискуема главница по Договор за банков кредит от 18.06.2007г.,
допълнително споразумение към горепосочения договор от 14.12.2009г. и второ
допълнително споразумение от 25.03.2011г. като претендираните
суми са както следва: главница в размер на 149 134.14 лева, договорна лихва за
периода 23.05.2013г. - 22.04.2015г. в размер
на 31 374,06 лева; санкционираща лихва за периода 07.04.2015г. - 22.04.2015г.
в размер 727.77 лева; заемни такси - 1 377.90
лева и законна лихва, считано от 23.04.2015г. до
окончателното погасяване на задължението. Сочи, че съгласно цитирания
в исковата молба и приложен като доказателство договор за кредит и
по-точно допълнително споразумение от 25.03.2011г. към него
е посочен краен срок на договора, а също и начин на издължаване
на остатъка от главницата. По преценка на банката, на 07.04.2015г. е
осчетоводена предсрочна изискуемост на целия кредит, вкючително и на
вноските с ненастъпил падеж, като остатъкът от кредита
до предявявяне на молба за събирането му по съдебен ред е олихвяван с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни
пункта. В РС-П. е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и е
образувано ч.гр.д.№361/2015г. по описа на Районен сьд-П., по което е
издаден изпълнителен лист за претендираните
суми. Същите суми, посочени в заявлението, в издадената заповед за изпълнение и
в изпълнителния лист се претендират с настоящите обективно съединени
установителни искове, като ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът Г.И.П. дължи на „Банка
ДСК" ЕАД гореупоменатите суми към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, а именно към 23.04.2015г.
Твърди,
че от представените по делото писмени доказателства не може да
се направи извод, че посоченият длъжник по договора за кредит, а
именно ответникът в настоящото съдебно производство, е надлежно уведомен за
решението на ищеца „Банка ДСК" ЕАД да обяви кредита му за
предсрочно изискуем. Банката е опитала да упражни правото си да превърне
кредита в предсрочно изискуем, като вследствие на това на
ответника е изпратено уведомление с изх.№01-20-06801/11.11.2014г., чрез
куриерска фирма „Еконт Експрес", лицензиран оператор
за доставка на пощенски услуги. Тъй като т.нар. уведомление остава невръчено,
ищецът е предприел втори опит да съобщи на ответника за
предсрочната изискуемост на кредита му чрез изпращане
на нотариална покана от нотариус Г.К., с рег.№387 на Нотариалната камара, с район
на действие РС-гр.П..
Действително сред
писмените доказателства, приложени към исковата
молба под №9, фигурира нотариална покана,
заведена в нотариалните регистри под акт №, том I, рег.№ от 25.03.2015г., но от щемпела на нотариуса не
става ясно коя нотариална покана е връчвана и още по-малко на кого е
била връчена. Изявлението на ищеца, обективирано в исковата молба, а
именно, че „Видно от приложената към настоящото заявление разписка,
нотариалната покана е връчена лично на Г.И.П.
на дата 03.04.2015г.", не кореспондира
с действително приложените документи - такава разписка
не е налична нито сред приложените по настоящото
производство писмени доказателства, нито сред приложенията
към подаденото в Районен съд - П. от
„Банка ДСК" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК.
Оспорва
твърдението на ищеца, че ответникът е бил редовно уведомен за
изявлението на банката да направи кредита му предсрочно
изискуем, тъй като по делото липсват убедителни доказателства за
такова уведомяване. Заявява, че в контекста на гореизложеното може да бъде направен
изводът, че поради липса на доказателства за надлежно връчване на
покана до длъжника по договора за банков кредит, не може да се счита, че банката
надлежно е упражнила правото си кредитът да бъде
обявен за предсрочно изискуем. Едностранното осчетоводяване
на кредита като предсрочно изискуем при липса на надлежното уведомяване от страна на кредитора
към длъжника прави претенциите по установителните искове изцяло
неоснователни, както по отношение на размера, така и относно изискуемостта.
Сочи, че
исковата претенция, предявена като обективно съединени установителни искове
за изискуема главница по Договор за банков кредит от 18.06.2007г., ведно с
лихви, такси и пр., видно от приложеното извлечение от счетоводни книги
за сметка №14099274 от 23.04.2015г., е формирана като размер,
основавайки се на цитирания договор за кредит и допълнително
споразумение към него от 14.12.2009г. и второ допълнително
споразумение от 25.03.2011г. Последното, второ по ред допълнително споразумение
към договора за кредит от 18.06.2007г., е
подписано от пълномощник на длъжника, като упълномощаването е
извършено с пълномощно с изх.№705/25.03.2011г., заверено
от М.М., завеждащ КС - Берлин, Посолство на Република България в Берлин,
което не е представено по делото. Счита, че ищецът следва да бъде задължен да го направи, с
оглед удостоверяване обема на представителна
власт на пълномощника. Това е необходимо, тъй като с въпросното
споразумение кредитът отново е преструктуриран, дългът към момента
на сключването е определен в размер на 154 165,00 лева и са уговорени запазване
на приетото обезпечение, капитализирани са лихви, гратисен период за
издължаване на главницата по кредита от 18 месеца, разделени
на 3 периода по 6 месеца, без да се променя крайният срок на издължаване
на кредита. Освен това е договорено, че към датата на подписване
на допълнителното споразумение лихвата по кредита е в размер на 10,99%
годишно или 0,03% на ден и е запазен първоначалният срок за издължаване
на кредита, падежната дата остава 10-то число. В този смисъл с последното
допълнително споразумение към договор за банков кредит от 18.06.2007г.
са преуговорени всички съществени елементи на договора, което и налага да
бъде доказан обема на представителна власт на пълномощника.
Моли да
се има предвид, че на този етап оспорва представителната
власт на пълномощника, подписал вместо длъжника допълнително
споразумение към договора за кредит от 18.06.2007г., като твърди, че ако с
пълномощното с изх.№705/25.03.2011г., заверено от М.М.,
завеждащ КС - Берлин, Посолство на Република България, въобще са били
предоставени някакви права, то те не са снабдили пълномощника с властта
да подписва от името на ответника цитираното допълнително споразумение.
Моли
съда предявените обективно съединени установителни искове да бъдат отхвърлени,
като неоснователни, ведно с присъждане на направените разноски
по делото.
В срока
по чл.372 от ГПК по делото е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, чрез
пълномощника му, с която заявява, че поддържа първоначално
предявените искове, както и направените с исковата молба
доказателствени искания.
По
отговора на исковата молба счита, че е бланкетен, като в същия не са
изложени доводи относно оспорването на основанието и размера на претендираните
с исковата молба суми. Относно твърдението на особения
представител, че уведомяването за предсрочната изискуемост не е
достигнало до знанието на длъжника, счита същото за неоснователно. Действително
в изложението на исковата молба е посочено, че се прилага разписка, от която е
видно, че нотариалната покана е получена лично от ответника. В тази връзка
заявява, че в исковата молба е допусната техническа грешка, като видно
от разписката, която прилага, която е пропусната като приложение в
доказателствата към първоначалната искова молба, същата е подписана от И.Г.П., с ЕГН ********** - син на кредитополучателя. Сочи, че съобразно задължителните указания,
дадени в ТР №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, заповедният съд проверява дали е налице редовно уведомяване на
длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост, като в противен
случай последният следва да откаже издаването на исканите заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК. В тази връзка
счита, че след като заповедният съд е издал заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист срещу ответника в настоящото производство, проверка във
връзка с редовното уведомяване на същия е проведена. Посочва, че осчетоводяването
на кредита като предсрочно изискуем е направено едва след като в банката се
е върнало редовно връчено уведомление за същото, като съгласно приложените с
първоначалната искова молба доказателства, кредитът е осчетоводен като предсрочно
изискуем на 07.04.2015г., като изявлението на кредитора в тази връзка е
получено на 03.04.2015г. Счита, че кредиторът е изпълнил добросъвестно
и коректно задължението си да уведоми кредитополучателя, че ще
упражни правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем. Поради
нередовно погасяване на задължението, от страна на ответника е допуснато просрочие,
което е довело до предложение за преструктуриране. В резултат на
преговори между страните по договора, на 14.12.2009г. е подписано Допълнително споразумение
към договор за ипотечен кредит от
18.06.2007г., с което задълженията на страните по договора са преуредени, задължението по кредита е преструктурирано. След подписването на допълнителното споразумение,
кредитополучателят отново изпада в забава,
което води до подписване на второ допълнително споразумение за преструктуриране
на дълга, което е подписано на
25.03.2011г. Със сключеното
допълнително споразумение от 25.03.2011г. на кредитополучателя ответник по
настоящия иск са предоставени 3 гратисни периода от шест месеца, без да се променя крайният срок за погасяване на кредита,
като кредиторът се е отказал и от вземания за лихви.
Счита, че
възражението на особения представител на длъжника, свързано с представителната
власт на пълномощника, подписал допълнителното споразумение от 25.03.2011г.
е неоснователно, като прилага и моли да се приеме копие от оспорваното пълномощно.
Видно от същото, пълномощникът е редовно упълномощен с всички необходими
права за сключването на допълнителното споразумение, като в тази връзка, както и на
основание ТР №4/2014г. от 12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС счита, че възражението
на особения представител е неоснователно.
Счита
изложените твърдения в отговора на исковата молба за
неоснователни и необосновани и като такива моли да бъдат оставени без уважение.
Прилага Разписка за връчена нотариална покана на И.Г.П. - син на
ответника и Пълномощно на подписалия допълнителното споразумение от
25.03.2011г.
В срока
по чл.373 от ГПК, по делото е постъпил допълнителен отговор на допълнителната
искова молба. С него процесуалният представител на ответника заявява, че счита доводите
на пълномощника на „Банка ДСК" ЕАД за неоснователни. Излага съображения,
че е смущаващо оправданието за допусната „техническа грешка" в исковата
молба, когато е формулирано твърдението, че нотариалната покана е била връчена
лично на ответника. Сочи, че с допълнителната искова молба се
изразява съвсем различно твърдение спрямо онова, заявено в
първоначалната искова молба и то е, че нотариалната покана не била връчена
лично на ответника, а на негов син на име И.Г.П., с ЕГН **********.
Твърди, че неоснователно ищецът се уповава на проверката, която
заповедният съд е бил длъжен да извърши относно наличието на
редовно уведомяване преди да издаде исканата заповед за
изпълнение. Отбелязва, че към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №361/2015г. по описа на РС-П. е представена
същата нотариална покана без разписката, която се появява като
доказателство едва с допълнителната искова молба. При това положение
заповедният съд няма как да е проверил валидността на връчване, направено чрез
трето лице, просто защото не е имал пред себе си подобно доказателство.
Посочва, че във връзка с това свое съвсем ново твърдение ищецът
представя разписка от 03.04.2015г., под чийто текст фигурират два
подписа - на връчител, чиито имена, ЕГН и качество не са отбелязани в
разписката и на получател. Оспорва автентичността на приложената от
ищеца разписка, тъй като тя не носи подписите на лицата, посочени в нея,
в частност на неидентифицирания връчител и на лицето И.Г.П., с ЕГН **********.
По отношение на подписа, положен срещу думата „връчител", от името на
ответника твърди, че този подпис не е изпълнен от лице с такова
качество. Моли на основание чл.183 от ГПК ищецът да бъде задължен да
представи оригинал на разписката. Дори да е подписана от лицата, които сочи
за автори, разписката не може да породи
желаните от ищеца правни последици. Непосочването на името и качеството на лицето,
подписало за връчител, опорочава процедурата по връчване на нотариална покана, за която се прилагат правилата на глава VI, раздел I от ГПК. Освен това в разписката не е
удостоверено, че лицето, подписало за получател, е поело задължение да предаде
съобщението на адресата. Този факт на отделно основание (по аргумент от чл.46 ал.2,
изр. второ от ГПК) опорочава предприетото връчване на друго лице, различно от
адресата и подобно връчване не може да породи последиците, желани от ищеца.
Счита, че
нотариалната покана с рег.№1056/25.03.2015г. на Нотариус рег.№387 не
може да се приеме за редовно връчена, поради което поддържа напълно
основателните възражения на особения представител, формулирани в
първоначалния отговор на исковата молба, за липса на надлежно уведомяване
на ответника относно предприетото от банката обявяване на предсрочна изискуемост.
С оглед
представеното към допълнителната искова молба пълномощно, подписано
от Г.П. пред завеждащия КС в Посолство на РБ в Берлин, заявява, че на този етап
не оттегля направените оспорвания, като моли съда да задължи ищеца да
представи оригинал на това пълномощно по реда на чл.183 от ГПК.
Подновява
искането за отхвърляне на предявените обективно съединени установителни
искове като неоснователни, ведно с присъждане на направените разноски по делото.
Прави
доказателствени искания.
В проведените по делото съдебни заседания, процесуалните представители
на ищеца поддържат изцяло така предявения иск като основателен и доказан. Подробни
съображения по същество излагат в представената и приета по делото писмена
защита.
Назначеният
особен представител на ответника оспорва иска и моли съда да го отхвърли като
неоснователен. Излага доводи в приложената по делото писмена защита.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на особения представител
на ответника, както в заповедното производство, както и становището му в
настоящето исково производство и като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Не е спорно по
делото, че на 23.04.2015г., банката-ищец е подала Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника Г.И.П., в качеството му
на длъжник, въз основа, на което е било образувано ч.гр.дело №361/2015г. по
описа на Пещерския районен съд. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед №74
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 24.04.2015г.,
с която е разпоредил длъжникът да заплати на банката - заявител и кредитор сумите,
както следва: главница
в размер на 149 134,14 лева; заемни такси в размер
на 1377,90 лева; договорна лихва в размер на 31 374,06 лева за периода от 23.05.2013г. до 22.04.2015г.; санкционна
лихва в размер на 727,77 лева за периода от
07.04.2015г. до 22.04.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 23.04.2015г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 3 652,28 лева,
представляваща платена държавна такса и 3 269,21 лева – юрисконсултско
възнаграждение. В
Заповедта е посочено, че вземането
произтича от Извлечение
от счетоводни книги на Банка ДСК ЕАД към 23.04.2015г. за задължения по Договор
за ипотечен кредит от 18.06.2007г. и Допълнителни споразумения от 14.12.2009г.
и 25.03.2011г. към Договор за ипотечен кредит от 18.06.2007г. по сметка
№14099274 на кредитополучателя Г.И.П..
Срещу така издадената
заповед, особеният
представител на ответника е
възразил в законния
двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, че Г.И.П.
не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. В
законния едномесечен срок, банката-ищец е предявила настоящия установителен иск
с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК, който е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Не е спорно между
страните по делото, а и от приетите и неоспорени писмени доказателства се
установява, че на 18.06.2007г. между банката-ищец и кредитополучателя Г.И.П. е сключен Договор за ипотечен кредит,
по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер до 150
000 лева, от които 70 000 лева за рефинансиране на дълг към ОББ АД клон П..
Договорът е подписан от страните по него и е влязъл в сила на датата на
подписването му. Срокът за издължаване на кредита е 240 месеца, считано от датата на неговото
усвояване, видно от чл.2 от договора.
Видно от приетото заключение на допуснатата
съдебно-икономическа експертиза е, че кредитът в размер на 150 000 лева е
усвоен от кредитополучателя на датата 20.06.2007г., като средствата са
постъпили в банковата сметка на ответника с основание „УСВ КСПЖ“.
Съгласно т.7 от договора, за предоставения кредит,
кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид
кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде
намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма ДСК Уют /Приложение №2 към договора/. Посочено е, че към
датата на сключване на договора, базовият лихвен процент е 3,69%, стандартната
надбавка е в размер на 5,30 процентни пункта и е намалена с отстъпка от 0
процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 8,99%.
Видно от т.8 от договора е, че кредитът е обезпечен с
договорна ипотека върху следния недвижим имот, представляващ: Самостоятелна
масивна сграда, построена в УПИ-Х-, в кв. по ПУП на гр.П., с адрес: ул.“Богдан
Миндизов“ №29, представляваща двуетажна жилищна сграда всеки един от тях със
застроена площ 126,00 кв.м., партерен етаж, целият със застроена площ 108,00
кв.м., включващ и гараж със застроена площ 29.70 кв.м.
Кредитът се погасява чрез равни месечни вноски, съгласно погасителен план /Приложение №1/,
неразделна част от договора за кредит, като съгласно т.5 от
договора за кредит, задължението се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя Г.И.П..
На 14.12.2009г. между
ответника по иска и Банка ДСК ЕАД е подписано Допълнително споразумение към договора за кредит от
18.06.2007г., с което кредитът е преструктуриран и по отношение на остатъка от дълга в размер 148 685,00 лева е уговорено следното: Капитализирани са лихви, уговорен е гратисен период за
издължаване на главницата по кредита от 6 месеца, без да се променя крайният
срок за издължаване на кредита; В случай, че кредитът стане предсрочно изискуем,
поради настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в Общите условия, неразделна част от Допълнителното споразумение, отпада капитализацията,
считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат
отново за дължима лихва; Уговорено е, че към
датата на подписване на Допълнителното
споразумение лихвата по кредита е в размер на 10,99%; Запазена е крайната падежна дата за окончателно издължаване на кредита; Падежната дата е
променена от 20-то число от месеца на 10-то число от месеца.
На 25.03.2011г. между ответника, чрез съпругата му В.Н.П.и Банка ДСК ЕАД е подписано второ Допълнително споразумение №2
към договора за ипотечен
кредит от 18.06.2007г., с
което кредитът отново е преструктуриран и по отношение на остатъка от дълга в размер на
154 165,00 лева е уговорено следното: Капитализирани са лихви, договорен
е гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 18 месеца,
разделени на 3 периода от по 6 месеца, без да се
променя крайният срок за издължаване на кредита; Кредиторът се е отказал от вземането си за
наказателни лихви в размер на 3,16 за периода от 04.02.2011г. до 25.03.2011г. В
случай, че кредитът стане предсрочно изискуем, поради настъпване на някое от
обстоятелствата, предвидени в общите условия, неразделна част от допълнителното
споразумение, отпада капитализацията, считано от датата на предсрочната
изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима лихва; Уговорено е, че към датата на подписване на Допълнителното споразумение лихвата по кредита е в
размер на 10,99% годишно или 0,03% на ден; Запазена е падежната дата за издължаване на кредита - 10-то число на месеца.
Това допълнително споразумение е
подписано от съпругата на кредитополучателя Г.И.П. - В.Н.П., като е отразено,
че тя е упълномощена, съгласно Пълномощно с изх.№705 от 25.03.2011г. на завеждащия
КС-Берлин, Посолство на Република България в Берлин. Заверен от страната-ищец
препис от това пълномощно е представен по делото с допълнителната искова молба.
Същият документ, обаче, е изключен от доказателствата по делото, с протоколно
определение на съда от 27.06.2017г., на основание разпоредбата на чл.183, изр.
последно от ГПК.
Поради забава в погасяване на
задълженията по Договора за банков кредит от 18.06.2007г., Банката-ищец е
изпратила до
ответника Г.И.П. Уведомление с
изх.№01-20-06801/11.11.2014г., чрез Еконт Експрес, че обявява кредита за предсрочно
изискуем. Същото не е връчено, видно от приложената обратна разписка, в която е
отразено, че клиентът отсъства, временно живее в г., а на адреса отказват да
получат пратката.
Предвид това банката-ищец е предприела
уведомяване на ответника с изпращане на Нотариална
покана, чрез нотариус Г.К., рег.№ на Нотариалната камара, с район на действие
РС-П.. В нотариалната покана е отразено,
че Банката обявява кредита за предсрочно изискуем и че от датата на
получаването й цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и
върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с
предвидената в договора надбавка за забава. Посочено е, че Банка ДСК ще
пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред, съгласно действащото законодателство.
Нотариалната покана е
заведена в нотариалните регистри под акт №10, том I, рег.№1056 от 25.03.2015г.
Видно от приложената към допълнителната искова молба
разписка е, че нотариалната
покана е връчена на И.Г.П. - син на ответника Г.И.П.
на датата 03.04.2015г. Връчител на нотариалната покана е
Нотариус Г.К., което безспорно се установи при разпита му в съдебно заседание. Действително
в разписката няма отразяване за поето от лицето - сина на ответника задължение
за предаване на нотариалната покана на адресата й. При разпита му Нотариус К.
обясни, че по принцип разяснява на лицата, че следва да предадат връчената им
покана. Не рядко дори им казва да се свържат с техните близки и те да им кажат
дали да я приемат или не. За конкретния случай нотариусът няма спомени в
обратна посока, а именно синът на ответника да не знае, че трябва да я предаде.
При тези данни, съдът приема, че
процесната нотариална покана е надлежно връчена и в съответствие с разпоредбите
на чл.592 от ГПК, във връзка с чл.50 от ЗННД, във връзка с чл.46 ал.2 от ГПК.
Ответната страна не твърди в
депозираните по делото отговори, а и не доказа с допустими и относими
доказателства, синът на ответника да не е изпълнил задължението си и да не е
предал на баща си нотариалната покана, респ. да не го е уведомил за същата.
От приетото по делото и
неоспорено заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че
последната вноска по процесния кредит е направена на 15.05.2014г. и тя е в
размер на 26,48 лева. Преди нея са постъпили 1200лв. на 09.12.2013г. Вещото
лице е установио, че към 23.04.2015г. непогасени са следните суми: 149 134,14
лева – главница; 31 373,99 лева – възнаградителна лихва; 704,31 лева –
наказателна лихва и 1377,90 лева – такси.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
Въз основа на гореизложената
фактическа обстановка, съдът приема, че установителният иск по чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен.
Напълно
основателна и доказана, въз основа на представените и приети писмени
доказателства, както и от заключението на съдебно-икономическата експертиза, е
претенцията на ищеца за установяване дължимост на вземанията по процесния Договор
за ипотечен кредит от 18.06.2007г., сключен между банката-ищец и ответника-кредитополучател
Г.И.П.. Ответникът е подписал договора и допълнителното споразумение към него
от 14.12.2009г. Ответната страна не оспори подписите в двата документа. С
полагането на подписите, ответникът е поел задълженията по договора за кредит и
допълнителното споразумение към него.
Оспорено
бе допълнителното споразумение към договора от 25.03.2011г., което е подписано
от съпругата на ответника В.Н.П., като негов пълномощник. Цитираното в това
допълнително споразумение пълномощно не бе представено от ищцовата страна в
оригинал, въпреки задължението й по чл.183 от ГПК и бе изключено от доказателствата
по делото, както бе посочено и по-горе. Дори и с оглед на това да приемем, че
съпругата на ответника в случая е действала без представителна власт, то за
поетите от нея задължения, съгласно разпоредбата на чл.36 ал.2 от СК, съпрузите
отговорят солидарно. С това отговорността на ответника е ангажирана. В този
смисъл е и отразеното в т.10 от договора за ипотечен кредит /където е цитирана
разпоредбата на чл.25 ал.2 от СК /отм.//. Освен това с допълнителното
споразумение от 25.03.2011г. не е променен крайният срок за издължаване на
кредита, както и лихвеният процент.
Установи
се по делото, че последното извършено плащане по договора за кредит е на датата
15.05.2014г. След тази дата и предвид непогасяването на задълженията по
кредита, банката-ищец се е възползвала от правото си да обяви кредита за
предсрочно и изцяло изискуем, като е направила това по надлежния ред, с
изпратена до кредитополучателя нотариална покана, надлежно връчена на сина на
ответника на датата 03.04.2015г., предхождаща датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК – 23.04.2015г. и образуването на заповедното производство.
Предвид това съдът приема, че
преди подаването на заявлението по чл.417 от ГПК ответникът е бил надлежно
уведомен от банката-ищец за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията му
по процесния договор за кредит.
Горното е в съответствие с
приетото в т.18 на Тълкувателно Решение №4/2013 год. от 18.06.2014 год. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК
за вземане, произтичащо от договор за банков кредит /какъвто е настоящият/ с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски /каквато уговорка
има в процесния случай и на която ищецът се е позовавал в заявлението си по
чл.417 от ГПК и в исковата си молба/ или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост, което е налице в конкретния случай.
Процесното вземане, произтичащо
от договор за банков кредит, е станало изискуемо, тъй като кредиторът-ищецът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Това право на
кредитора е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът е уведомил длъжника-ответника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Въз основа на гореизложеното,
съдът счита, че вземанията на ищеца към ответника за процесната главница в
размер на 149 134,14 лв., договорна лихва за периода от 23.05.2013г.-22.04.2015г. в размер на 31 373,99
лв., санкционираща
лихва за периода 07.04.2015г.-22.04.2015г. в размер на 704,31 лв. /последните
две съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза/ и заемни такси
в размер на 1 377,90 лв., безспорно са съществували,
както към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, така и към момента на подаване на исковата молба,
въз основа, на която е образувано настоящето дело, а и към настоящия момент.
Съществува
и вземането за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 23.04.2015г. до окончателното изплащане на главницата,
тъй като искът по чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК се счита
предявен от тази дата, съгласно изричната разпоредба на чл.422 ал.1 от ГПК.
Ответникът не доказа по делото дългът
да е изплатен или погасен. Не доказа и наличието на други правопогасяващи или
правоизключващи факти и обстоятелства.
Предвид заключението на вещото
лице, претенцията на ищеца за договорна лихва над размера от 31 373,99 лв. и до претендирания с исковата молба размер от 31 374,06
лв., както и претенцията за санкционираща лихва над размера от 704,31 лв. и до
претендирания с исковата молба размер от 727,77 лв. ще следва да се отхвърлят.
Предвид
изхода на делото, ответникът дължи на ищеца разноските в заповедното
производство в размер на 6920,60 лева, както и сторените в настоящето
производство разноски в размер общо на 10 081,59 лева, с оглед на приложените
платежни документи.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ 19, представлявана от В.М.С.и Д.Н.Н.- Изпълнителни директори, със съдебен адрес:*** против Г.И.П., с
ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК – ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.И.П., с ЕГН ********** дължи на Банка ДСК ЕАД, ЕИК ********* следните суми: Главница в размер на 149134.14 лева, Договорна лихва за периода
23.05.2013г. - 22.04.2015г. в размер на 31 373,99 лева, Санкционираща лихва за периода 07.04.2015г. - 22.04.2015г. в
размер 704,31 лева, Заемни такси в размер на 1 377.90 лева, ведно със законната
лихва, считано от 23.04.2015г. до окончателното погасяване на задължението, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №74/24.04.2015г. и Изпълнителен лист по
ч.гр.д. №361/2015г. по описа на Пещерския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на
ищеца за договорна лихва над размера от 31 373,99 лв. и до претендирания с исковата молба размер от 31 374,06 лв., както и
претенцията за санкционираща лихва над размера от 704,31 лв. и до претендирания
с исковата молба размер от 727,77 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.И.П., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Московска“ 19,
представлявана от В.М.С.и Д.Н.Н.- Изпълнителни директори, със съдебен адрес:*** направените разноски в заповедното производство в
размер на 6920,60 лева, както и сторените в настоящето производство разноски в
размер общо на 10081,59 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пловдивския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: