Номер 48201.10.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Магдалена К. Недева
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Магдалена К. Недева Въззивно частно
търговско дело № 20203001000428 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Г. М. А. с ЕГН **********,
от гр.Казанлък, ул.“Славянска“ № 6, офис 10 против определение №
12/06.01.2020г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 107/2019г.,
с което производството по делото е прекратено поради констатирана от съда
недопустимост на предявените искове. Според частния жалбоподател
обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде
отменено. Изводът на първоинстанционния съд, че допустимостта на иска
срещу НББАЗ, предвид разпоредбата на чл.515 ал.2 КЗ, предвижда спазване
на двустепенно рекламационно производство и провеждането му е
предпоставка за предявяване на иска, следва да бъде съобразен с факта, че
пострадалият от ПТП не е страна по застрахователната полица, след
инцидента обикновено има нужда от лечение и помощ и за него е обективно
невъзможно да издирва застраховател на МПС, установен в друга държава,
респ. – неговия представител. Позовава се на чл.515 ал.3 т.2 и т.1 от КЗ, както
и на чл.516 ал.5 с.з., от които прави извод, че на Бюрото не е дадена
възможност да бездейства и отказва изплащането на застрахователното
обезщетение, а му е вменено задължение да урежда правата на пострадалия.
Счита още, че сроковете за уведомяване и на НББАЗ, и на представителя на
застрахователя са изтекли, както и че пострадалият не е длъжен да знае кой е
1
застрахователя на виновния водач, а в двумесечния срок по чл.515 ал.3 КЗ
този факт не му е бил известен, с оглед на което дори само на това основание
искът му срещу Бюрото е допустим. Позовава се на практика на ВКС, според
която наличието на отговор от застрахователя не е пречка за водене на
делото срещу Бюрото, ако този отговор не удовлетворява претенцията на
пострадалия. Моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото
за продължаване на съдопроизводствените действия.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по
частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната
неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение, а
обжалваното определение да бъде потвърдено.
Предмет на настоящото производство е и частната жалба на Г. М. А.
срещу определение № 138/12.03.2020г. на Добричкия окръжен съд,
постановено по т.д. № 107/2019г., с което в производство по чл.248 ГПК е
оставена без уважение молбата му за изменение на прекратителното
определение на съда от 06.01.2020г. в частта му относно присъдените на
ответната страна разноски чрез намаляването им до сумата от 100-150лв адв.
възнаграждение. Доводите на частния жалбоподател се свеждат до това, че
делото е прекратено при подаден само един отговор на исковата молба, т.е. –
при начална фаза на спора, с уточняване на надлежни страни и допустимост
на иска, като липсват всички последващи процесуални действия,
осъществими при водене на делото в една инстанция. Не е съобразено и
направеното възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, както и
отсъствието на основание за присъждане на възнаграждение за всеки от
обективно съединените искове – за имуществени и неимуществени вреди.
Отчетен е само размерът на имуществения интерес, но не и вида и обема на
извършените процесуални действия и осъщественото представителство.
Според частния жалбоподател възнаграждението следва да бъде определено в
размер на 100лв съобразно разпоредбата на чл.6 т.2 и 3 от НМРАВ,
евентуално да се определи по чл.9 ал.1 от същата.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по
частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната
неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение, а
2
обжалваното определение да бъде потвърдено.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Частните жалба са подадени от легитимирано за това лице и срещу
подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално
допустими.
Разгледана по същество, жалбата срещу определение № 12/06.01.2020г.
на ДОС се явява основателна, по следните съображения :
Ищецът Г. М. А. претендира ответникът Сдружение“ Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“, гр.София да бъде осъдено да
му заплати обезщетения за претърпени от него имуществени и
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 06.04.2017г., осъществено на
територията на Румъния от румънски гражданин, при управление на автобус
марка „ Скания“ в размер на 25 500лв, частичен иск от 90 000лв, както и
208,80лв имуществени вреди. Претенцията се субсумира под нормата на
чл.515 ал.2 т.3 КЗ.
Разпоредбата на чл.516 ал.8 от КЗ предвижда три алтернативни
предпоставки за допустимост на иска по чл.515 ал.2 т.3 КЗ : ако
Компенсационният орган не се е произнесъл по подадената претенция в срока
по ал. 2 / два месеца считано от датата на предявяване на претенцията пред
него/; отказал е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е
съгласило с размера на обезщетението.
От своя страна заплащането на обезщетение на увреденото лице от
НББАЗ в качеството му на Компенсационен орган е предпоставено от
предходна рекламационно производство пред застрахователя на виновния
водач или неговия представител за уреждане на претенции в Република
България, съгласно новелата на чл.515 ал.1 КЗ и то в случай на недаване на
мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок
от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане
пред застрахователя или представителя. Т.е. – налице е двустепенно
рекламационно производство, провеждането на което се явява процесуална
3
предпоставка за допустимост на предявената пред съда претенция.
В процесния случай от представените писмени доказателства се
установява, че ищецът е сезирал НББАЗ с молба от 26.10.2017г. за заплащане
на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени
вреди в резултат на ПТП от 06.04.2017г. Бюрото е отговорило на молбата, че
искането не е от неговата компетентност в качеството му на Компенсационен
орган, тъй като не са изпълнени разпоредбите на чл.515 ал.1 от КЗ.
С молба от 03.11.2017г. е сезиран и представителя на застрахователя на
ГО на виновния водач - „ Авус България“ с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение. Представителят е поискал – л.44, още
медицински документи, свързани с лечението на пострадалия, разходния
документ от МБАЛ „Св.Петка“ АД, гр.Видин и посочване на банкова сметка,
по която да бъде изплатено обезщетението. Липсват данни по делото
исканите документи да са били предоставени на представителя на
застрахователя. Липсва и произнасяне по заявената претенция от
представителя на застрахователя в определение от закона тримесечен срок от
датата на предявяване на претенцията, което обуславя хипотеза на чл.515 ал.1
т.1 от КЗ.
Рекламационното производство пред НББАЗ е започнало на
26.10.2017г. и до момента на подаване на исковата молба, както и до
настоящия момент липсва произнасяне по него, въпреки че Бюрото е
уведомено на 10.09.2019г. за това, че представителят на чуждестранния
застраховател не се е произнесъл в срок по заявената претенция. С оглед на
това съдът приема, че е налице хипотезата на чл.516 ал.8 пр.1 КЗ, което от
своя страна обуславя допустимостта на предявения иск.
По изложените съображения обжалваното определение се явява
неправилно, поради което същото се отменя, вкл и в частта за разноските.
С оглед отмяната на прекратителното определение в частта за
разноските частната жалба срещу определение № 138/12.03.2020г. на ДОС се
явява недопустима поради липсата на правен интерес и следва да се остави
без разглеждане.
Водим от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 12/06.01.2020г. на Добричкия окръжен съд,
постановено по т.д. № 107/2019г., с което производството по делото е
прекратено поради недопустимост на предявените искове, вкл. и в частта за
разноските.
ВРЪЩА делото на Добричкия окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В тази си част определението е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Г. М. А. срещу
определение № 138/12.03.2020г. на Добричкия окръжен съд, постановено по
т.д. № 107/2019г. поради липсата на правен интерес.
В тази си част определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5