№ 237
гр. Казанлък, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20215510200764 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0284-001033 на РУМВР
Казанлък. Жалбоподателят Г. Н. Л., недоволен от наложеното му наказание, моли съда
да го отмени. Оспорва извършеното нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и излага
оплакване за съществено нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН при издаване на
постановлението.
В с.з. редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител, но в
писмено становище на гл. юрисконсулт Алексиев се излагат доводи за
неоснователност на жалбата, иска се потвърждаване на НП и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени
заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е неоснователна.
Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на
24.05.2021 г. в 22:45 часа в гр. M. на ул. „*“, жалбоподателят е управлявал л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
а именно 0,81 на хиляда, установена с техническо средство „ARDM 7410“ с фабр. №
50445 и не е носил свидетелство за регистрация на МПС-во и контролния си талон, с
1
което виновно е нарушил чл. 174, ал. 1, т. 2; чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 405720 от
25.05.2021 г., талон за изследване, 3 бр. стикери, две ЗППАМ, лабораторна справка,
справка на ДАМТН и показанията на св. Н., които кореспондират помежду си.
С жалбата се оспорва само нарушението по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, поради
което в останалата част НП е влязло в законна сила и не следва да се разглежда.
В жалбата фактическата обстановка не се оспорва, но с молба на адв. Б. се
оспорва отчетения резултат от 0,81 ‰, тъй като не била отчетена технически
допустимата грешка, иска се от съда да изиска техническата спецификация на
техническото средство, от която да е видна границата на техническата грешка и се
прави искане за отмяната на НП или за неговото изменение.
Съгласно чл. 174, ал. 1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух:
1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и
глоба 500 лв.;
2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв.
Действително техническото средство е отчело резултат на границата на
наказуемостта между т. 1 и т. 2 от разпоредбата, като този резултат определя
отговорност на жалбоподателя по по-тежкия състав.
От справка на ДАМТН е видно, че конкретното техническо средство е с
измервателен обхват до 3 ‰ като грешката до обхват до 1 ‰ и над 1 ‰ е една и съща -
±0,05 ‰. При отчетен резултат от 0,81 ‰, грешката при измерването е в границите
0,805 ‰ - 0,815 ‰, от което следва, че при стойност 0,805 ‰ след приспадане на
евентуална грешка се потвърждава извода на АНО, че жалбоподателят следва да носи
отговорност за нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като разпоредбата не дава
правомощие на съда да изменя наказанието, тъй като то е абсолютно по размер.
Макар и да не се оспорва надлежния ред за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта, при извършената проверка съдът не установи нарушения. По случая
е бил съставен акт, издаден е талон за изследване със залепен стикер върху него. В
талона водачът е заявил, че приема стойността на техническото средство, т.е. при
установяване концентрацията на алкохол в кръвта са били спазени чл. 3, чл. 3а (арг.
противното) и чл. 6 от Наредба № 30 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
2
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
От лабораторната справка е видно, че техническото средство е било изправно, от
което следва, че отчетения резултат е обективен.
Следователно НП се явява напълно обосновано в оспорваната му част.
При извършената служебна проверка не се установява както допуснато
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, посочено в жалбата - в НП са били посочени
всички индивидуализиращи нарушението съставомерни признаци и др.
индивидуализиращи го признаци – време, място и начин на извършване, нито са
налице други, непосочени от жалбоподателя съществени нарушения на процедурата.
Следователно НП се явява законосъобразно и следва да се потвърди.
Основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски,
поради което съдът следва да определи такива в минимален размер – 80 лв.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0284-001033 от 25.06.2021 г.
на РУМВР Казанлък в оспорваната му част, с което на жалбоподателя Г. Н. Л. ЕГН
********** са били наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 1000 лв.
и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС-во за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР Стара Загора,
ЕИК ********** - BG30UNCR76303100115626 сумата от 80 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд гр. Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
3