РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Перник, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720104753 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. И. С. срещу „Топлофикация-Перник“ АД.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него, с изпълнителен
лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение и постановено съдебно
решение, за принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д. № 995/2017 г.
по описа на ЧСИ С.Б.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани
своевременно (последното от които – на 10.12.2017 г.), поради което изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона, а погасителната давност за вземанията е изтекла. Въпреки
това след изтичане на давността ответникът като взискател незаконосъобразно образувал
второ поред висящо изп.д. № 889/2023 г., което обуславя и правния му интерес от съдебна
защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане
спрямо ищеца за следните суми: 1849,02 лева – главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.02.2012 г. до 30.04.2014
г., както и законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2015 г. до окончателното и
изплащане, сумата от 298,56 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.04.2012 г. до 18.02.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1181/2015 г. по описа на РС
Перник, и влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 2880/2015 г., и е образувано
изпълнително дело № 889/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че в хода на
производството пред ЧСИ са били предприемани своевременно валидни действия, годни да
прекъснат давността за вземането, поради което изпълняемо право в полза на взискателя
съществува. Моли претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 889/2023 г.
по описа на ЧСИ С.Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. Предметът на производството по чл. 439 ГПК не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на
принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. С
нарочно уредения от закона иск се парира изпълнителната сила на съдебното изпълнително
основание (и в крайна сметка се стига до прекратяване на изпълнителния процес), което
обосновава и правния интерес от депозиране на настоящите искове.
Между страните не са спорни обстоятелствата относно образуването на изп.д. №
995/2017 г. и 889/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б. по изпълнителен лист от 09.03.2016 г.,
издаден в полза на ответното дружество срещу ищеца въз основа влязла в сила заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1181/2015 г. на ПРС, след влизане в сила на съдебно Решение №
74/28.01.2016 г. по гр.д. № 2880/2015 г. на РС-Перник. Същите се установяват и от
представените доказателства – изпълнителен титул и копия от изпълнителни дела.
Видно от копието на изп.д. № 889/2023 г., същото е образувано по молба на
взискателя от 22.03.2023 г., въз осноба на изпълнителния титул от 09.03.2016 г. съдържаща
искания за предприемане на конкретни изпълнителни способи.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за
правния интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия
случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност,
изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. С влизане в сила на съдебното
Решение № 74/28.01.2016 г. по гр.д. № 2880/2015 г. на РС-Перник е започнала да тече нова
погасителна давност за вземането и на основание чл. 117, ал. 2 ГПК тя е петгодишна.
На 04.08.2017 г. „Топлофикация-Перник“ АД е депозирала молба за образуване на
изпълнително производство, въз основа на цитирания изпълнителен титул, като въз основа
на същите е образувано изп.д. № 995/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б., видно от представеното
копие на същот о/л. 48 и сл./. Молбата съдържа искане за предприемане на конкретни
изпълнителни способи – запор върху банкови сметки и пенсия на длъжника, поради което и
с оглед разясненията на ТР № 2/2013 г. със същата е прекъсната давността за вземането. В
изпълнение на възложените правомощия съдебният изпълнител е разпоредил налагането на
запори върху банкови сметки – наложени, видно от уведомителните писма, постъпили по
изпълнителното дело от третите задължени лица – банкови институции /л. 56-58/.
На 27.07.2018 г., както и на 10.12.2019 г. взискателят е депозирал молби за налагане
на запори върху банкови сметки, трудово възнаграждение, пенсия /л. 63, л. 67-68/, с което е
поддържал висящността на процеса и давността е съответно прекъсвана. След молбата от
10.12.2019 г. съдебният изпълнител е извършвал справки, като няма данни да е предприемал
изпълнителни действия, нито други такива да са поискани. Липсват данни съдебният
изпълнител да е указвал на взискателя служебно за необходимостта от внасяне на
изискуемите авансови такси съгласно т. 8 ТТРЗЧСИ за налагане на запор – дадени са такива
единствено за внасяне на такси по т. 31 ТТРЗЧСИ, като в случая единствената причина за
неприлагане на поисканите изпълнителни способи е липсата на установено от ЧСИ
имущество на длъжника след извършените имуществени справки.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 10.12.2019 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 20.12.2021 г.
2
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
новата давност за вземанията е започнала да тече от 10.12.2019 г. – последното валидно
поискано изпълнително действия, съгласно разясненията на ТР № 2/2013 г.
С постановление от 28.02.2023 г. – отразено и върху гърба на изпълнителния лист,
ЧСИ С.Б. е констатирал, че са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е изпратил
съобщения за прекратяване на изпълнителното дело в тази хипотеза, респ. вдигане на
наложените запори. Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две
години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното
основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС), без да е
необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
В последствие взискателят е депозирал молба за връщане на изпълнителния лист и
въз основа на същия по молба от 22.03.2023 г. е било образувано и оспореното
изпълнително дело № 889/2023 г. В същата е инкорпорирано искане за предприемане на
конкретни изпълнителни способи и такива са предприети на 03.04.2023 г. – налагане на
запор върху пенсия.
Както бе посочено, давността за вземанията по арг. чл. 117, ал. 2 ГПК е петгодишна.
В настоящия случай молбата за образуване на новото изпълнително дело от
22.03.2023 г. съдържа искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи. Същата е
депозирана в период, по-кратък от 5 години, като се вземе предвид датата на последното
действие, прекъснало давността за вземането, съгласно разясненията на ТР № 2/2013 г. –
искането за налагане на запор върху вземания от 10.12.2019 г., поради което давността за
вземането е надлежно прекъсната с молбата за образуване на новото изп.д. от 22.03.2023 г.
За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето
последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е
погасено по давност. В процесния случай между отделните поискани и предприети
изпълнителни действия не са изтекли повече от пет години и към датата на депозиране на
исковата молба, респ. към момента на изтичане на срока за отговор, давностният срок не е
изтекъл, поради което отрицателният установителен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Дори да се приеме, че давността е била надлежно прекъсната и тече от последната
молба на взискателя за налагане на запори – от 27.07.2018 г., таксите по която са внесени /л.
64/, в този случаи перемцията би настъпила на 28.07.2020 г., а давността би изтекла на
28.07.2023 г., т.е. отново след депозирането на молбата от 22.03.2023 г. за образуване на
изп.д. № 889/2023 г., поради което крайният извод на съда не би бил различен, което отново
би обусловило отхвърляне на иска като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно
списък.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Л. И. С., ЕГН ********** срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо Л. И. С. за сумата в размер
3
на 1849,02 лева – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот за периода от 01.02.2012 г. до 30.04.2014 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от 05.03.2015 г. до окончателното и изплащане, сумата от 298,56
лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.04.2012 г. до
18.02.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1181/2015 г. по описа на РС Перник, и влязло в сила
съдебно решение по гр.д. № 2880/2015 г., и е образувано изпълнително дело № 889/2023 г.
по описа на ЧСИ С.Б., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Л. И. С., ЕГН ********** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“
АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 200,00 лева –
разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4