Определение по дело №1495/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4314
Дата: 4 декември 2018 г.
Съдия: Цвета Павлова Павлова
Дело: 20163100901495
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………./04.12.2018 год.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

дело № 1495 по описа за 2016 год. на съда,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е молба вх. № 33 350/15-11-2018 год., уточнена с молба вх. № 34 997/28.11.2018 год., от «МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА» ЕАД и «ПОСОЛСТВО НА КРАСОТАТА» ЕООД, с която съдът е сезиран по реда на чл.657, ал.1 т.4 ТЗ с искане за освобождаване на синдика Т.И. и назначаване на нов такъв, а в евентуалност – с искане за свикване, на основание на чл.674, ал. ТЗ, на събрание на кредиторите с дневен ред: 1/ Освобождаване на настоящия синдик; 2/ Избор на нов синдик; 3/ Определяне на текущо и окончателно възнаграждение на синдика.

Излага се в сезиралата съда молба, че молителите „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА„ ЕАД и „ПОСОЛСТВО НА КРАСОТАТА“ ЕООД са кредитори в производството по несъстоятелност на „МОРСКО КАЗИНО“ ЕАД, като правата им произтичат, както следва:

„МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“ ЕАД, след встъпване в правата на НАП, по отношение на прието вземане – в размер на 130 855.61 лева, от които главница 120 586.67 лева и 10 268.94 лв. – лихва до откриване на производството по несъстоятелност, с ред на удоволетворяване по чл.722, ал.1 т.6 и т.7 ТЗ и в размер на 13 165.10 лева – лихва, с ред на удоволетворяване по чл.722, ал.1 т.9 ТЗ, както и вземане, представляващо лихва върху главницата от 278 777 лева след откриване на производството по несъстоятелност, считано от 26.02.2018 год. с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1 т.9 ТЗ

и

„ПОСОЛСТВО НА КРАСОТАТА“ ЕООД, след цесия на вземането на „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“ ЕАД, в размер на 278 777 – главница, с ред на удоволетворяване чл.722, ал.1 т.8 ТЗ и в размер на 500 лева, след цесия на вземане на „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“ ЕАД, придобито след встъпване в правата на НАП, с ред на удоволетворяване чл.722, ал.1 т.6 ТЗ.

На горното основание и като твърдят, че „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“ АД е кредитор без право на глас съгласно чл.673, ал.4 ТЗ, сочат, че „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“ ЕАД се легитимира като кредитор с вземане на стойност общо 144 020.71 лева, съставляващо 34.02 % от вземанията с право на глас, а „ПОСОЛСТВО НА КРАСОТАТА“ ЕООД – като кредитор с вземане на стойност общо 279 277 лв. или 65.98 % от вземанията с право на глас. Поради изложеното сезират съда с искане по чл.657, ал.1 т.4 ТЗ за освобождаване на синдика Т.И. позовавайки се на разпоредбата на чл.673, ал.3 ТЗ относно оспореното вземане на „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“ ЕАД /цедирано на „ПОСОЛСТВО НА КРАСОТАТА“ ЕАД/, а в евентуалност – с искане за свикване, на основание на чл.674, ал. ТЗ, на събрание на кредиторите с дневен ред: 1/ Освобождаване на настоящия синдик; 2/ Избор на нов синдик; 3/ Определяне на текущо и окончателно възнаграждение на синдика.

 

За да се произнесе, съдът по несъстоятелността съобрази следното:

Съгласно нормата на чл.657, ал.1 т.4 ТЗ кредиторите, които притежават повече от половината от размера на вземанията, могат да искат от съда освобождаване на синдика. При констатиране на необходимия процент вземания /над 50 %/, съдът по несъстоятелността няма право на преценка дали да удоволетвори искането или не, бивайки обвързан с искането на кредиторите.

Доколкото обаче, по аргумент от разпоредбите на чл.656, ал.1 ТЗ и чл.677, ал.1 т.3 ТЗ, изключителното правомощие за избор на постоянен синдик, както и за неговото освобождаване /арг.чл.677, ал.1 т.4 ТЗ/ е представено на събранието на кредиторите, цитираната норма следва да бъде прилагана стриктно. Така, при начина на изчисляване на вземанията на всеки кредитор в общия размер на вземанията срещу несъстоятелния длъжник приложение следва да се намери нормата на чл.693 ТЗ и се изходи от общия размер на приетите вземания /в съответствие и с нормата на чл.673, ал.2 ТЗ досежно правото на глас при провеждане на събрание на кредиторите/. В настоящото производство, общият размер на приетите по смисъла на цитираната разпоредба вземания възлиза на 144 520.71 лева и е формиран от сбора на предявените, включени в одобрения от съда списък на приети вземания и неоспорени чрез иск по чл.694 ТЗ вземания на държавата.

Останалите предявени и включени в одобрения от съда списък на приети вземания, но оспорени чрез иск по чл.694 ТЗ, а именно: вземанията на „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“ АД в размер на 663 207.64 лева и на „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“ ЕАД в размер на 278 777 лева, не следва да се вземат предвид както с оглед общия размер на вземанията, така и с оглед легитимацията на молителите по чл.657, ал.1 т.4 ТЗ. Нормата на чл.673, ал.3 ТЗ, визираща кръга на кредиторите, на които съдът по несъстоятелността може да предостави право на глас при провеждане на събрание на кредиторите е неприложима в хипотезата на искане за освобождаване на синдика по искане на кредиторите, притежаващи повече от 50 % от вземанията.

Този извод се следва на първо място от обстоятелството, че освен в хипотеза на влезли в сила решения по чл. 694 от ТЗ, в който случай синдикът служебно включва вземанията в списъците и преизчислява процента при гласуване, правото на съда да предостави глас по чл. 673 ал.3 от ТЗ е възможност, а не императивно правило.

На следващо място, упражняването на тази възможност, както от страна на кредитора, който съгласно чл.673, ал.3 ТЗ следва да поиска предоставяне право на глас и да представи доказателства в подкрепа на искането си, така и от страна на съда по несъстоятелността, е предвидена при гласуване на събрание на кредиторите. И доколкото, както се посочи по-горе, нормата на чл.657, ал.1 т.4  ТЗ е изключение от правомощието на събранието на кредиторите за освобождаване и избор на синдик, то вземанията по чл.673, ал.3 не формират процент при искане по чл. 657 ал.1 т.4 от ТЗ. Последното се следва и по аргумент от предвидената друга хипотеза за освобождаване на синдик по чл.657, ал.1 т. 5 ТЗ, а именно: по решение на събранието на кредиторите, при провеждането и гласуването на което би се стигнало до приложението на чл.673, ал.3 ТЗ.

Съдът по несъстоятелността счита също така, че общия размер на вземанията по смисъла на чл.657, ал.1 т.4 ТЗ следва да се формира от главница и лихви до датата на предявяване на вземането, посочени в молбата по чл. 685 от ТЗ, респективно включени в списъка на кредиторите и одобрен от съда, но не и законна лихва до окончателното плащане на главницата. Законната лихва върху приетото като лихвоносно вземане се изчислява към момента на разпределение на сумите /при изготвяне сметка за разпределение/, тъй като същата е определяема, но не и определена по размер. Доколкото ТЗ не поставя изискване за всяко събрание да се преизчислява размер на законна лихва, ако е предявен и да се включва в размера на вземането при гласуване, същата не би следвало да се включва и при произнасяне по искане по чл.657, ал.1 т.4 ТЗ.

Анализът на горецитираните разпоредби идва да покаже, че под „повече от половината от размера на вземанията“ съгласно чл.657, ал.1 т.4 ТЗ следва да се разбират само безспорните вземания в производството по несъстоятелност, чието процентно изражение при едно евентуално събрание на кредиторите и при приложение на предвиденото в чл.676, ал.3 ТЗ обикновено мнозинство при вземане на решение, би довело до същия правен резултат, поради което и провеждането му се явява безпредметно.

При това положение, релевантен за произнасянето на съда по несъстоятелността както по искането по чл.657, ал.1 т.4 ТЗ, така и по евентуалното такова за свикване на събрание на кредиторите, е въпросът дали молителите „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“ ЕАД и „ПОСОЛСТВО НА КРАСОТАТА“ ЕООД се легитимират съответно като кредитор с вземане в размер на 130 855.61 лева, от които главница 120 586.67 лева и 10 268.94 лв. – лихва до откриване на производството по несъстоятелност, с ред на удоволетворяване по чл.722, ал.1 т.6 и т.7 ТЗ и в размер на 13 165.10 лева – лихва, с ред на удоволетворяване по чл.722, ал.1 т.9 ТЗ, което вземане съставлява приетото и неоспорено вземане на НАП /за „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“ ЕАД/ и за вземане в размер на 500 лева, с ред на удоволетворяване чл.722, ал.1 т.6 ТЗ, което вземане съставлява приетото и неоспорено вземане на НАП /за „ПОСОЛСТВО НА КРАСОТАТА“ ЕООД след цесия от 24.10.2018 год. от „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“ ЕАД/.

Видно както от сезиралата съда молба, така и от уведомление вх.№ 22969/01.08.2018 год. /л.643 от делото/, правата си на кредитор с посочения размер вземания, кредиторът с оспорено вземане „МОРСКА ГРАДИНА ВАРРНА“ ЕАД черпи от извършеното от него на два пъти плащания /на 16.07.2018 год. и на 31.07.2018 год./ на приетите от съда по несъстоятелността публичноправни задължения на несъстоятелния длъжник, позовавайки се на разпоредбите на чл.180, ал.1 т.1, т.2 или т.4 ДОПК и считайки, че с плащането на тези задължения встъпва в правата на НАП.

Институтът на законната суброгация представлява изключение от правилото, че при изпълнение на задължението от трето лице се погасява вземането на кредитора, като правото му преминава към третото изпълнило лице. Общият фактически състав на суброгацията се урежда от разпоредбата на чл.74 ЗЗД и е предпоставена от изпълнение на чуждото задължение при наличие на правен интерес от третото лице, което встъпва в правата на удоволетворения кредитор, доколкото има регресни права към длъжника. Суброгаторното право е предназначено да гарантира и улесни реализирането на регресните права на третото лице във вътрешните му отношения с длъжника и с оглед забраната за неоснователно обогатяване регресното право е предпоставка за суброгаторното право, имащо акцесорен и обезпечителен характер по отношение на правото на регрес.

Съпоставката на общия състав по чл.74 ЗЗД с нормата на чл.180 ДОПК, на която хипотеза на законнова суброгация се позовават молителите, сочи, че различия са налице както с оглед правния интерес, така и относно правните последици на суброгацията.

Така, нормата на чл.180 ДОПК урежда случай на законова суброгация, при която за разлика от общата разпоредба на чл.74 ЗЗД, интерес не се изисква /хипотезата на чл.180, ал.1 т.1 ДОПК/ или интересът е законодателно признат /хипотезите на чл.180, ал.1 т.2 и т.4 ДОПК/. Отлика от общия случай на суброгация е и обема на правата, в които се суброгира третото лице, а именно: по отношение на направените обезпечения и реда на вземането в производството по несъстоятелност, както изрично е разпоредено от чл.180, ал.1 ДОПК.

Не е налице обаче разлика относно предпоставките за възникване на суброгацията, включително наличието на регресно право на изпълнилия чуждото задължение. Този извод се следва от разпоредбата на чл.180, ал.2 ДОПК, която изрично предвижда, че  изпълнилият задължението встъпва в правата по ал. 1 до размера на своята претенция срещу задълженото лице.

Последното сочи, че плащането на публичноправно задължение на длъжника " към НАП, независимо от обстоятелството, че това вземане е предявено от НАП и включено в списъка на приетите вземания, не води ex lege до придобиване на качеството кредитор в производството по несъстоятелност на лицето платило задължението. Противното би означавало да се допусне смешение между встъпване в правата на удовлетворения кредитор, чийто обем както се посочи, е определен от разпоредбата на чл.180, ал.1 ДОПК и правоприемство по отношение на погасеното вземане, в който случай би се обезсмислила разпоредбата на чл.180, ал.2 ДОПК.  

И след като суброгацията без регрес е възможна само изрично в предвидените от закона случаи, какъвто настоящият по аргумент от чл.180, ал.2 ДОПК не е, лицето, погасило публичното задължение не замества НАП като кредитор в производството по несъстоятелност. Третото лице, в случай, че не е изпълнило с дарствено намерение, би имало регресно вземане към длъжника, което може да има различно основание – договор за поръчка, водене на чужда работа без пълномощие, неоснователно обогатяване и пр. Това регресно вземане следва да бъде предявено от третото лице в производството по несъстоятелност на общо основание и в случай, че бъде прието по установения ред, третото лице в качеството си на кредитор ще се ползва от привилегиите на погасеното от него публично вземане – направените обезпечения и реда на вземането.

Ако се приеме противното, съдът по несъстоятелността следва, в хода на производството и при позоваване на права на кредитор, черпени от законова суброгация по чл.180, ал.1 ДОПК, самостоятелно да прецени наличието или липсата на предпоставките за настъпването на такава в хипотезите на т.1, 2 и 4 на чл.180, ал.1 ДОПК – които се сочат от молителя „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“ ЕАД.

А същите, съдът по несъстоятелността намира, че не са налице. Без да се коментира обстоятелството, че в хипотезата на назначен синдик съгласието по смисъла на чл.180, ал.1 т. 1 ДОПК следва да бъде дадено от последния /в който случай би била налице хипотезата на поето със съгласието на синдика задължение по смисъла на чл.721, ал.3 ТЗ/, а не от лишения от права управляващ несъстоятелния длъжник, представената от Г.Ч., в качеството й на изпълнителен директор на несъстоятелното дружество, декларация не е с достоверна по смисъла на чл.181 ГПК дата.

С оглед липсата на безспорност на предявеното в производството по несъстоятелност от „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“ ЕАД вземане, съдът намира, че не е налице и хипотезата на чл.180, ал.1 т.2 ДОПК, идваща да гарантира правния интерес от суброгация и да обезпечи удоволетворението на кредитора, встъпвайки в правата на НАП по отношение на направените обезпечения и реда на вземането в производството по несъстоятелност. При липсата на предявено и прието регресно вземане, респективно при липса на прието по смисъла на ТЗ вземане /доколкото включеното в одобрения от съда списък вече предявено вземане е оспорено с иск по чл.694 ТЗ/ неприложима се явява и разпоредбата на чл.180, ал.2 ГПК, че изпълнилият задължението встъпва в правата по ал. 1 до размера на своята претенция срещу задълженото лице. Тази неопределеност на претенцията е релевантна включително и по отношение на легитимацията му като кредитор по настоящата молба.

Още по-малко може да се говори и за положително осъществена хипотеза на чл.180, ал.1 т.4 ДОПК, изискваща най-малко наложена възбрана върху имоти, обезпечаваща публичното вземане, каквато не е налице.

Представеното от молителя „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“ ЕАД със становище вх.№ 23908/13.08.2018 год. писмо от НАП, удостоверяващо погасяване на предявените от НАП вземания, не е аргумент за противното. Разпоредбата на чл.181 ДОПК действително предвижда издаването на удостоверение за направеното изпълнение, но съдът по несъстоятелността намира, че представеното писмо не съставлява такова – в същото нито е посочено фактическия състав, който публичният изпълнител е приел за осъществен, нито е отразено изрично размера на погасеното, включително и погасяването на изтеклите след откриването на производството по несъстоятелност лихви.

Отделно от изложеното, разпоредбата на чл.181 ДОПК изрично сочи за какви цели служи издаваното на изпълнилият задължението по чл.180 удостоверение – за вписване въз основа на него на обезпеченията /ал.1/ и за пристъпъпване към принудително изпълнение по реда на ГПК въз основа на акта за установяване на публично вземане и удостоверението по ал. 1 в случаите по чл.180, ал.1 т.1 ДОПК /ал.2/. Аргумент че издаденото от оправомощените лица удостоверение не изключва предявяването на регресното право, респективно преценката от съда на наличието на предпоставките за законовата суброгация, както и че не води до задължение на съда да замести автоматично изпълнилият задължението с НАП, се извежда и от разпоредбата на ал.3 на чл.181, визираща съразмерно удоволетворяване на задълженията публичният взискател и изпълнилият задължението при частично изпълнение на задължението.

Налага се изводът, че „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“ ЕАД не се легитимира като кредитор на основание оспореното му с иск по реда на чл.694 ТЗ вземане, поради което и „ПОСОЛСТВО НА КРАСОТАТА“ ЕООД, на основание договор за цесия, не се легитимира като такъв.

Не е налице и легитимация на „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“ ЕАД и досежно приетите по смисъла на чл.694 ТЗ вземания на НАП, респективно и „ПОСОЛСТВО НА КРАСОТАТА“ ЕООД не се легитимира като такъв по отношение на цедираното му вземане в размер на 500 лева.

Не е налице необходимото мнозинство за положително произнасяне по искането по чл.657, ал.1 т.4 ТЗ, нито по евентуалното такова – по чл.674, ал. ТЗ, поради което молбата следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 33 350/15-11-2018 год., уточнена с молба вх. № 34 997/28.11.2018 год., от «МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА» ЕАД и «ПОСОЛСТВО НА КРАСОТАТА» ЕООД, с която съдът е сезиран по реда на чл.657, ал.1 т.4 ТЗ с искане за освобождаване на синдика Т.И. и назначаване на нов такъв, а в евентуалност – с искане за свикване, на основание на чл.674, ал. ТЗ, на събрание на кредиторите с дневен ред: 1/ Освобождаване на настоящия синдик; 2/ Избор на нов синдик; 3/ Определяне на текущо и окончателно възнаграждение на синдика.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите, на основание чл.657, ал.4 ТЗ.

 

                                           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: