РЕШЕНИЕ
№ 2116
гр. Варна, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110111574 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от С. И. К. с ЕГН
**********, с адрес гр.*** срещу „***„ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр***
Предявени са искове с правно основание чл.200 КТ от С. И. К. срещу
„***„ за осъждане на „***„ *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплати на С. И. К. с ЕГН **********, с адрес гр.***
обезщетение за претърпени вреди, вследствие на настъпила трудова
злополука на 14.08.2023г., както следва: сумата от 42 280 лева - обезщетение
за неимуществени вреди - физически болки и страдания в резултат на
счупване-изкълчване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница,
психически страдания и негативни преживявания, болка и невъзможност да
се движи свободно и самостоятелно ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на настъпване на трудовата злополука
14.08.2023г. до окончателното й заплащане и сумата от 1280 лева -
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба –
08.09.2023г. до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че работил като шофьор на товарен автомобил в
1
ответното дружество, като в предмета на трудовите му задължения било
разнос на хранителни стоки със служебен автомобил.
Сочи, че на 14.08.2023г. започнал работа по утвърден график.
Разтоварвайки стока от хладилната част на превозното средство в
гр.*** до хранителен магазин „***" взел две касетки със стока и слизайки от
хладилната част на автомобила, се подхлъзва на образувалия се конденз и
пада на земята от височина от около един метър върху лявата си ръка.
Вследствие на падането получил счупване- изкълчване на главичката на
лъчевата кост на лявата предмишница. Травмата обусловила трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник за период 2- 9 месеца при
липса на усложнения. На 21.08.2023г. била извършена операция с
интервенция- оперативно наместване на фрактури с вътрешна фиксация,
радиус и улна. Била поставена плака с проксимален радиус, винт и
киршнерова игла.
Злополуката била декларирана от работодателя като трудова като с
Разпореждане от 24.08.2023г. на ТП на НОИ, същата била приета за трудова
по смисъла на чл.55, ал.1 КСО.
Твърди, че в резултат на злополуката е преживял изключително силни
болки и страдания. Не можел дълго време да се обслужва сам, да се справя
сам с ежедневните си задължения. Към настоящия момент не бил излекуван
напълно. Променил целия си начин на живот, преживял тежък психо-
емоционален шок и физически дискомфрот, дори и към настоящия момент
имал затруднения и болки при движение и минимални физически
натоварвания. Налагало се поради силните болки да приема
болкоуспокояващи, за да заспива поне за кратко. И към настоящия момент
ходел непрекъснато на контролни прегледи и на 21.09.2023г. му предстоял
преглед, при който да се установи дали има нужда от последваща операция.
По време на лечението до него трябвало да има някой постоянно, за да може
да го обгрижва и обслужва, тъй като не можел да се справи сам с
физиологичните си нужди. При допир върху болното място изпитвал тъпи
болки въпреки проведеното лечение. При натоварване и вдигане на предмети,
свързани с ежедневието, изпивал силни болки и не можел да извършва
ежедневни дейности, свързани с домакинството. Известно време се чувствал в
тежест на семейството си, а споменът за случилото се го преследвал
2
непрекъснато и не можел да работи пълноценно, разсейвал се и не можел да
върши обичайните си работи и чисто човешките си задължения. Бил
притеснен от факта дали ще може да бъде пак някога пълноценен човек.
Сочи, че е извършил разходи във връзка с операцията: 980 лева за
консумативи и 300 лева за допълнителни услуги по операцията.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „***"ООД е депозирал отговор по
иска, в който е изразено становище за неоснователност на претенциите.
Не се оспорва настъпването на злополуката и че същата има характер
на трудова такава.
Отправя се възражение за съпричиняване. Твърди се, че в случай
ищецът не се е съобразил с елементарни изисквания за безопасност при
движение по мокрия под на превозното средство при разтоварване на стоките.
Самият той в писмените си обяснения посочвал, че при разтоварване на
стоките залитнал и паднал от автомобила на земята, след което намиращите
се около него хора извикали лекарски екип. Сочи се, че ищецът е следвало,
при познаване на работата, да предвиди възможността от подхлъзване на
мокрия под на автомобила, по който се е движел и следвало да съобрази
действията си с това обстоятелство, като се излага че проявил груба
небрежност.
Твърди се, че според впечатления на очевидци ищецът не е бил в
адекватно състояние да извършва елементарни трудови действия и е имал
затруднения в общуването. Тези обстоятелства се потвърждавали и от
служители на ***РУ, които оказали първа помощ при настъпването на
злополуката и извикали екип на Бърза помощ. Впоследствие при извършване
на медицински преглед в МБАЛ"***" в 14.30 ч. отказва да му вземат проба за
алкохол и по свое желание напуска лечебното заведение един час по-късно.
На следващия ден 15.08.2023г. отново постъпил в МБАЛ"***" за извършване
на операция и останал в лечебното заведение до 18.08.2023г., като напуснал
стационара по собствено желание преди да му бъде извършена операция. На
21.08.2023г. постъпил за лечение в МБАЛ"***"ЕООД по повод фрактура на
радиуса и при овладян болков синдром, където бил опериран на 23.08.2023г.
и изписан с подобрение и в добро общо състояние.
По изложените съображения за неоснователни се считат твърденията
за претърпени от ищеца изключително силни болки и страдания през
3
продължителен период от време, след като два пъти постъпил на лечение в
МБАЛ"***" и два пъти напускал лечебното заведение по свое желание и една
седмица по-късно постъпил за операция в друго лечебно заведение.
За неоснователен се счита и иска за заплащане на имуществени вреди
за заплащане на медицински консумативи като се сочи, че това било
извършено по желание на ищеца извън регламентираната безплатна
медицинска помощ по клиничната пътека за съответната операция и не
подлежали на възстановяване, тъй като не представлявали загуба по смисъла
на чл.200 КТ.
Отправя се искане за частично отхвърляне на претенциите при
съобразяване на дела на съпричиняване на ищеца за настъпване на
злополуката.
Страните в съдебно заседание изпрщат свои представители, като
ищецът подържа предявените искове и моли да бъдат уважени, а ответника
моли за присъждане на обезщетение при условията на съпричиняване.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От представения трудов договор от 20.10.2022г., Разпореждане от ТП
на НОИ – *** от 24.08.2023г.; Декларация за трудова злополука се
установява, че на 20.10.2022г. страните са сключили трудов договор като
ищецът е назначен на длъжността шофьор лекотоварен автомобил. Договорът
е със срок на изпитване 6 месеца.
Ответното дружество е декларирало пред ТП на НОИ гр.*** на
18.08.2023г. за настъпила трудова злополука с ищеца на 14.08.2023г. в гр.***
при разтоварване на стоките от камиона в резултат на това ищецът е счупил
лъчевата кост на горния си ляв крайник.
С Разпореждане на ТП на НОИ – *** от 24.08.2023г. декларираната
злополука се приема за трудова.
Ищецът е отведен до Спешен център на МБАЛ „***на 14.08.2023г.,
където е прегледан и му е направена ренгенография, гипсова имобилизация,
аналгетична терапия. С мнение за хоспотализация. Ищецът отказва да даде
кръвна проба за алкохол.
4
На 15.08.2023г. ищецът постъпва в МБАЛ „***, където са му
направени изследвания, констатирано е счупването на счупване на горния
край на лъчевата кост закрито в ляво. Ищецът е изписан на 18.08.2023г. по
собствено желание като отказва оперативно лечение.
От предоставения график за м.08.2023г. на лекарите от Клиника по
„Ортопедия и травматология“ в МБАЛ „***“ АД се установява, че през
периода 14.08.2023г. – 18.08.2023г. е имало дежурен ортопед.
На 21.08.2023г. ищецът постъпва в МБАЛ „***“ ЕООД, където му е
извършена операция с интервенция – открита репозиция на фрактурата на
лявата главичка на радиус и вътрешна фиксация с 1 бр.мини плака за
проксимален радиус, 1 бр.винт и киршнерова игла. Ищецът е изписан на
23.08.2023г.
Видно от фискални бонове се установява, че на 23.08.2023г. ищецът е
заплатил на МБАЛ „***“ ЕООД следните суми: 980 лева консумативи за
операцията, 300 лева – допълнителни услуги по операцията.
От издаденото на ищеца медицинско удостоверение се установява, че
той има счупване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница,
което би могло да се получи в резултат от падане от товарен автомобил. Това
е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за
период от 2-3 месеца.
От приетата по делото СМЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че на 14.08.2023год. С. И. К. е получил
счупване на главичката на лявата лъчева кост и пълно изкълчване па лявата
лакътна на става.
Описаното травматично увреждане е резултат на удар с или върху
твърд, тъп предмет реализиран по оста на левия горен крайник. Отговаря
добре да бъде получено при падане върху отворена длан.
Проведено е оперативно лечение и фиксация и остеосинтезиращ
материал.
След получаване на такива травматични увреждания обичайно в
период след една година се извършва повторно оперативно лечение за
екстракция на остеосинтезиращия материал.
В материалите по делото не се установяват данни за наличие на
5
травматични увреждания преди пронесния инцидент.
Към настоящия момент хватателната функция на крайника е запазена,
налице е ограничено разгъване на нивото па лакътната става и ограничения в
ротацията на лявата предмишница.
От обясненията на вещото лице дадени в осз на 14.02.2024г. се
установява, че при този вид травми е задължително провеждането на
оперативно лечение. След като се отстрани остеосинтезиращия материал,
което според вещото лице следва да стане тази година, след като мене 1
година, при правилно проведена физиотерапия има голяма вероятност да се
възстанови напълно функцията на крайника.
Към момента на изследване на ищеца има ограничение в движението
на лакътната става. След инцидента в рамките на 10 дни ищецът не е могъл да
използва пострадалата ръка, в рамките на 2-3 месеца постепенно се
възстановява функцията на ръката.
Отлагането на операцията не води до усложнения, а до страдалния за
пострадалия.
От приетата по делото СПЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че по време на трудовата злополука
ищецът е претърпял физическа травма-болки, страдание и оперативна
интервенция, като му предстои втора такава. Впоследствие, когато са
преминали болките, ищецът е започнал да осъзнава и осмисля случилото се от
психологична гледна точка като в този момент се е формирала и психотравма
вследствие на злополуката.
Психичното състояние на ищеца към момента на провежданото с него
интервю е съпроводено с леко към умерено повишена тревожност, с
понижена самооценка и малоценностови изживявания, с някои натрапливи
мисли за болести и смърт, с по-лесна възбудимост и чувствителност, загуба
на увереност в сили и възможности, емоционална инконтинентиост, спад на
активността и стеничността.
Ищецът се опитва да съхрани самочувствието си и мъжкото си
достойнство, но във вътрешен план изпитва дискомфорт. Опитва се да приеме
и трайните последици за състоянието на лявата си ръка, но му е, все още,
доста трудно.
От обясненията на ищеца се установява, че при напускането на
болницата ищеца е бил предупреден от лекарите за рисковете на здравето си.
Нямало е причина да откаже вземане на проба за алкохол, просто го е
6
направил заради притеснението си заради ръката. В периода 14.08.2023г. –
21.08.2023г. е нямало лекар в МБАЛ „***“ ЕООД, който да оперира ищеца.
От показанията на св.С. и св.Я. – полицейски служители, които съдът
кредитира като еднопосочни и корепосндиращи с останалите събрани по
делото доказателства се установява, че на 14.08.2023г. били дежурни, в гр.***
имало подаден сигнал на тел.112 за лице паднало от товарен автомобил. Те
отишли на място видели лице, което си държало ръката, като при разговор
той е казал, че е паднал от товарния автомобил, боляло го ръката. Св.С. и
св.Я. се обадили на екип на Бърза помощ, който дошли и го взели. Лицето
било в адекватно състояние, не е лъхало на алкохол, не е вземана кръвна
проба.
От показанията на св.Х.– приятелка на ищеца и св.К.а – майка на
ищеца, които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че на 14.08.2023г.
по време на работа ищецът се е хлъзнал и паднал от камиона, който е
разтоварвал като си ударил лакътя на лявата ръка. С линейка е закаран в
спешен център в гр.***, от където му казали, че е необходимо да го оперират.
Ищецът напуснал спешното отделение и след това болницата, защото
всеки ден му казвали, че ще го оперират, но това не се случвало. От
болницата му казали, че тъй като е август месец нямало кой да го оперира и
да намери ортопед, който да го оперира. Те го принудили да подпише и да
излезе от болницата по свое желание. Ръката му посиняла и той не знаел
какво да прави.
Ищецът изпитвал силни болки, от които плакал. Не можел да се къпе
сам, да се облича и съблича, да си готви. Помагали му св.Х. и св.К Ищецът
бил 40 дена с гипс, след което трябвало да му махат и шевовете от
операцията. До тогава той имал нужда от помощ, което продължило 3-4
месеца.
Ищецът бил много разстроен, че не може да ползва лявата си ръка
както преди, бил отчаян, че ще остане осакатен за цял живот, бил в депресия.
Ищецът работил от началото на м.02.2024г., но подбирал работните си
места, тъй като не можел да вдига тежко заради ръката си. В периода от
инцидента до началото на м.02.2024г. ищецът не работел.
7
Ищецът не можел напълно да свива и разгъва ръката си, нямал
завъртане на китката, не можел да вдига тежко. Св.К.а помагала на ищеца с
торбите с покупки от магазина, тъй като ищеца не можел да ги носи.
Въз основа на така установените факти, съдът като съобрази
приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.200 КТ от С. И. К. срещу
„***„ ООД за осъждане на „***„ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***да заплати на С. И. К. с ЕГН **********, с адрес гр.***
обезщетение за претърпени вреди, вследствие на настъпила трудова
злополука на 14.08.2023г., както следва: сумата от 42 280 лева - обезщетение
за неимуществени вреди - физически болки и страдания в резултат на
счупване-изкълчване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница,
психически страдания и негативни преживявания, болка и невъзможност да
се движи свободно и самостоятелно ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на настъпване на трудовата злополука
14.08.2023г. до окончателното й заплащане и сумата от 1280 лева -
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение,
ведно със законната лихва ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба – 08.09.2023г. до окончателното й заплащане.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства: настъпване на трудова злополука с ищеца на
14.08.2023г., при което същия е получил счупване-изкълчване на главичката
на лъчевата кост на лявата предмишница и оперативна интервенция за
лечение на увреждането на 21.08.2023г.
Ищецът носи доказателствена тежест да установи твърденията си в
исковата молба, а именно: претърпените болки, страдания, стрес, разходи по
лечението, както и причинната им връзка с трудовата злополука; размера на
претенциите си.
Ответникът, че носи доказателствена тежест да установи твърдяното
съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца.
Разпоредбата на чл. 200 от КТ изисква да бъде установено: а/ че
ищецът към момента на увреждането се е намирал в трудовоправни
отношения с ответното дружество; б/ че увреждането е причинено при
изпълнение на трудовите функции на ищеца; в/ че злополуката е призната за
8
трудова по надлежния ред; г/ че в резултат на нея са настъпили определени
имуществени и/или неимуществени вреди за пострадалия и д/ че за пълното
обезщетяване на тези вреди е необходимо изплащането от страна на
работодателя на претендираната с исковата молба сума.
Съобразно нормата на чл.200, ал.1 от КТ работодателя отговаря
имуществено за вреди от трудова злополука, причинили временна
неработоспособност на работника. Претърпените вреди могат да бъдат
имуществени и неимуществени. Отговорността на работодателя е обективна,
безвиновна. Представлява прехвърляне върху работодателя на
професионалния риск от увреждане на работника при извършване на
работата, възложена му с трудово правоотношение. Тази отговорност не е
санкция за виновно поведение на работодателя.
По делото безспорно се установи, че между страните е налице трудово
правоотношение, в резултат на изпълнение на задълженията си, по което е
настъпил инцидент на 14.08.2023г. падане на ищеца от товарния автомобил
при разстоварването му, довел до счупване на счупване на главичката на
лявата лъчева кост и пълно изкълчване па лявата лакътна на става.
Инцидентът е признат за трудова злополука и в резултат на него е
настъпила временна неработоспособност на ищеца. Той е претъпял
оперативно лечение.
В резултат на трудовата злополука за ищеца са настъпили
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на консумативи за
проведеното оперативно лечение и допълнителни услуги към болничното
заведение в размер на общо 1280 лева. Тази сума ищеца е заплатил при
изписването си от „***“ АД, където му е извършено оперативното лечение.
Съдът намира, че сторените от ищеца разходи, представляват понесени от
него имуществени вреди във връзка с процесната трудова злополука, поради
което и на основание чл.200, ал.1 от КТ подлежат на възстановяване от
работодателя. Право на ищеца е да избере болничното заведение и лекарския
екип, които да извършат оперативната интервенция, която му се налага.
Поради това предявения иск за имуществени вреди като основателен следва
да бъде уважен ведно с обезщетение за забава от подаване на исковата молба
– 08.09.2023г. до изплащането на сумата.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди съдът намира
9
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
,,справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението /ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на
уврежданията, обстоятелствата, при които са извършени, интензитетът и
продължителността на търпените болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност,
допълнително влошаване състоянието на здравето, осакатявания,
загрозявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални
изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за
определен период от време.
В случая, видно от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно- медицинска експертиза прието, като неоспорено от страните по
делото, което съдът кредитира изцяло, като компетентно и обективно
изготвено, се установява, че в резултат на настъпилата трудова злополука на
14.08.2023 г., при падане от камион, ищецът е получил следните увреждания:
счупване на счупване на главичката на лявата лъчева кост и пълно изкълчване
па лявата лакътна на става. Установява се, че получените увреждания на
ищеца са в пряка причинна връзка с настъпилата на 14.08.2023 г. злополука.
Установява се също така, че е било проведено лечение на ищеца с една
оперативна интервенция, след период от около 1 година следва да се извърши
повторно оперативно лечение за премахване на остеосинтезиращия материал,
след което е необходима рехабилитация. Налице е ограничено разгъване на
лакътната става и ограничения в ротацията на лявата предмишница при
запазена хватателна функция. След повторното оперативно лечение и
успешно проведена рехабилитация според вещото лице ще се възстанови
напълно функцията на ръката.
От събраните гласни доказателства по делото – показанията на св.Х. и
10
св.К.а се доказа, че за период от около 3-4 месеца ищецът е имал нужда от
помощ при обличане, събличане, къпане, готвене, тъй като поради
ограниченията в движението на ръката си не е могъл самостоятелно да
извършва тези дейности. Поради трудовата злополука и уврежданията ищецът
не е работил за период от 14.08.2023г. до началото на м.02.2024г., работата
която търси следва да е съобразена с полученото уреждане от трудовата
злополука. Ищецът не може да вдига тежко, има ограничение в движението
на ръката си.
От приетата по делото СПЕ, кредитирана от съда и от показанията на
св.Х. и св.К.а се доказа, че след злополуката ищецът е изпитвал много силни
болки, бил е депресивно настроение. Страхувал се е, че функциите на ръката
му няма да се възстановят напълно, бил е с повишена тревожност,
малоценности преживявания, понижена самооценка, по-лесна възбудимост и
чувствителност, стеничност, загуба на увереност. Ищецът все още не може да
приеме трайните последици от увредата на ръката си.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид
следните правнорелевантни обстоятелства, установени със заключението на
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и събраните писмени и
гласни доказателства: характера и естеството на полученото от ищеца
травматично увреждане; интензитета на претърпените от ищеца болки и
страдания; продължителността на периода на временна неработоспособност
на ищеца, причинена от трудовата злополука; необходимостта от провеждане
на втора операция; начинът на увреждането и обстоятелствата, при които е
настъпило; преживените от ищеца болки, стрес и уплаха.
Посочените факти, които в съвкупността си формират съдържанието
на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Спазвайки
задължителните указания в ППВС № 4/1968 г., съдът приема, че обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено в
размер на сумата от 22 000 лв., отговарящо на общо възприетото понятие за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Поради това предявения иск за неимуществени
вреди следва да бъде уважен в размер на 22 000 лева и отхвърлен за разликата
от предявения размер от 42 280 лева до уважения от 22000 лева ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на
11
трудовата злополука 14.08.2023г. до окончателното й заплащане.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение от ответника
за това, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е
допуснал груба небрежност.
По приложението на чл.201, ал.2 от КТ в съдебната практика единно се
приема, че груба небрежност при трудова злополука е налице когато
пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но
се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Такова
субективно отношение ще е налице, когато пострадалият не е изпълнил
определени свои задължения по трудовото правоотношение във връзка с
безопасността на труда, неполагайки дължимата грижа при съзнаване на
възможността от настъпване на вредоносен резултат. Съгласно разпоредбата
на чл.154, ал.1 от ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от
страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и
поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата,
т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят трябва да
установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на
безопасност на труда, но и то със съзнанието за възможно настъпване на
вредоносните последици и самонаД.ото отношение от съществуващата
опасност от тяхното настъпване. Съгласно решение № 51 от 08.05.2018 г. по
гр.дело № 2302/2017г., ГК, III г.о. на ВКС, съдържанието на понятието груба
небрежност при трудова злополука, поради липса на легална дефиниция,
многократно е разяснявано в практиката. Съгласно решение № 79 от
27.02.2012 г. по гр.дело № 673/2011 г. на ІV г.о. на ВКС - то е налице, когато
пострадалият е съзнавал, предвиждал настъпването на неблагоприятните
последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати.
Единна е практиката и относно изходната позиция, че "не всяко
нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба
небрежност, а само това нарушение, което е в пряка причинна връзка с
увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-
небрежният би положил в подобна обстановка"/решение № 977 от 14.01.2010
г. по гр.дело № 298/2009 г. на ІV г.о./ Пострадалият следва да е допринесъл за
трудовата злополука, но вината му не може да се предполага.
Доказателствената тежест за предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ е на
12
работодателя /решение № 62 от 24.02.2015 г. по гр.дело № 2798/2014 г. на ІV
г.о./ Небрежността в гражданското право е неполагане на грижа според един
абстрактен модел - поведението на определена група лица/ добрия стопанин/,
с оглед естеството на дейността и условията за извършването й /решение №
348 от 11.10.2011 г. по гр.дело № 387/2010 г. на ІV г.о./ Винаги когато
пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам
се поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява
вредата. Във всички случаи преценката за наличието на груба небрежност е
конкретна и зависи от установените факти по делото /решение № 194 от
21.06.2011 г. по гр. дело № 1248/2010 г. на ІІІ г.о./.
В случая, при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и цялостна оценка на конкретната фактическа обстановка при
настъпване на трудовата злополука на 14.08.2023 г., съдът приема, че не е
доказано твърдението на ответника, че с поведението си ищеца е съпричинил
вредоносния резултат при допусната груба небрежност. Не е установено към
момента на злополуката ищецът да се е отклонил от изпълняваните от нея
трудови задължения или да е нарушил правилата за безопасност, което
поведение да има отношение към настъпването на вредоносния резултат.
Разпитаните по делото полицейски служители – св.С. и св.Я. бяха
категорични, че ищецът е бил в адекватно състояние, когато те са
пристигнали на мястото на инцидента, не е лъхвал на алкохол, а само го е
боляла ръката. Обстоятелството, че ищецът е отказал кръвна проба при
постъпването си в спешна помощ не доказва, че той е употребил алкохол или
наркотици през работно време и това е допринесло за настъпване на
трудовата злополука. Видно от обясненията на ищеца в осз от 14.02.2024г., а
е допустимо и от житейската логика след подобно травматично преживяване,
лицето да откаже да даде кръвна проба за алкохол не по причина, че е
употребил такъв, а по причина на силните болки и повишената си
тревожност. В случай, че ищеца имаше неадекватно поведение или
миришеше на алкохол, което да е индиция за употреба на алкохол или
наркотици през работно време, това щеше неминуемо да бъде забелязано от
полицейските служители. Но случая не е такъв.
По разноските:
Страните са претендирали разноски като такива им се дължат на
13
основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.78, ал.3 от ГПК.
Ищецът не е сторил разноски, процесуалния му представител
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ и такова й се следва. Предвид разпоредбата на чл.7, ал.2 т. 2 от
Наредба №1/ № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по предявения иск за имуществени вреди на адв.В. следва да
се присъди възнаграждение в размер на 1000 лева. По предявения иск за
неимуществени вреди на адв.В. съобразно чл.7, ал.2 т. 3 от Наредба №1/ № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да се присъди възнаграждение в размер на 2380 лева или общото
възнаграждение което следва да се присъди на адв.В. е в размер на 3380 лева.
Ответникът е сторил разноски за призоваване на свидетел 65 лева,
претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 4100 лева като
процесуалния представител на ищеца е направил възражение за
прекомерност. Съдът намира, че възражението е неоснователно предвид
размера на предявените искове и разпоредбата на чл.7, ал.2 т. 1 и т.4 от
Наредба №1/ № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съобразно отхвърлената част на предявения иск за
неимуществените вреди на ответника следва да се присъдят разноски в размер
на 1997 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на РС Варна държавна такса по делото в размер на 931,20
лева, възнаграждения за вещи лица в размер на общо 600 лева или сума в
размер на общо 1531,20 лева.
По така изложените съображения Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.200, ал.1 от КТ „***„ *** с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на С. И. К. с ЕГН
**********, с адрес гр.*** обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на настъпила трудова злополука на 14.08.2023г., в размер на 22
000 лева за претърпени физически болки и страдания в резултат на счупване-
изкълчване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница,
14
психически страдания и негативни преживявания, болка и невъзможност да
се движи свободно и самостоятелно ведно със законната лихва върху
главницата от 22 000 лева, считано от датата на настъпване на трудовата
злополука 14.08.2023г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от предявения размер от 42 280 лева до уважения размер от
22 000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.200, ал.1 от КТ „***„ *** с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на С. И. К. с ЕГН
**********, с адрес гр.*** обезщетение за претърпени имуществени вреди,
вследствие на настъпила трудова злополука на 14.08.2023г. в размер на 1280
лева, представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 08.09.2023г. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА „***„ *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.** да заплати на адвокат И. А. В. от АК *** със съдебен адрес гр.***
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на
3380 лева, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА С. И. К. с ЕГН **********, с адрес гр.*** да заплати на
„***, със седалище и адрес на управление гр.*** сума в размер на 1997 лева,
сторените разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „***„ *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** да заплати по сметка на Варненски районен съд сумата от 1531,20
лева, представляващи държавна такса и разноски за вещи лица, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15