Определение по дело №1038/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.166, ал.4, във вр.с ал.2 от АПК.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от В. Г.Б. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000489/05.06.2023г. на полицейски инспектор в ОД на МВР Бургас, Сектор Пътна полиция, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е разпоредено прекратяване на регистрацията на притежаваното от жалбоподателката пътно превозно средство лек автомобил БМВ с рег. № А 5330 МС, за срок от 6 месеца, считано от 04.06.2023г., като са отнети СРМПС и регистрационните табели.

Жалбата съдържа и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, което е предмет на настоящото разглеждане.

Искането е процесуално допустимо, като подадено във висящ процес по оспорване на административния акт.

Разгледано по същество е неоснователно.

Видно от нормата на чл.172, ал.5 и ал.6 от ЗДвП обжалването на заповедта за прилагане на ПАМ се извършва по реда на АПК, като подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, респ. дерогиран е суспензивния ефект на жалбата.

Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл.172, ал.1 от ЗДвП заповеди, поради което и с оглед препратката на чл.172, ал.5 от с.з., по аналогия следва да се приложат основанията по чл.166, ал.4 от АПК. Съгласно тази разпоредба допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може, по искане на оспорващия, да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, съответно, съгласно тази алинея, спирането е възможно, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Доказателствената тежест за доказването на възможното настъпване на вреди се носи от жалбоподателя. Той следва да посочи и докаже вида, размера и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени тяхната релевантна характеристика на значителност и трудна поправимост, както и да се установи засягането на особен важен негов интерес като основание за спиране на изпълнението.

В случая жалбоподателката твърди, че притежава само процесния автомобил и поради прекратяване на неговата регистрация няма да може да осъществява служебните си ангажименти и дейността, която й носи доходи, което би се отразило пагубно на семейството й.

Така изложените твърдения от една страна не са подкрепени с доказателства, а от друга страна не става ясно за изпълнението на какви служебни ангажименти и дейности се използва автомобила, какви вреди по вид и размер би предизвикала наложената принудителна мярка, за да се направи преценка за тяхната релевантна характеристика за значителност или трудна поправимост. В този смисъл, твърдението за възможно настъпване на значителни вреди остава недоказано, респ. не са налице нормативните предпоставки, при наличието на които предварителното изпълнение би било спряно, поради което искането следва да се отхвърли като неоснователно, поради което и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Административен съд Бургас,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателката В. Г.Б. за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000489/05.06.2023г. издадена от полицейски инспектор в ОД на МВР Бургас, Сектор Пътна полиция,.

Препис от жалбата да се ИЗПРАТИ на административния орган, със задължение в 3-дневен срок да изпрати заверено копие на административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: