№ 4120
гр. София, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110210977 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по повод на жалба с входящ № 513000-42625 от 22.04.2021 г. от Т. Ф. ..
(..........), ЛНЧ **********, гражданин на хххххххххххххх, срещу Наказателно
постановление (НП) № 156 от 02.04.2021 г., издадено от С.Т.Сл. на длъжност началник на
Отдел „М.” в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което на основание чл.
48, ал. 1, т 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 34
от ЗЧРБ.
В жалбата твърди, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изтъква аргументи
за предприети навременни действия за подновяване на пребиваването си в страната, но
действащите мерки срещу Ковид-19 забавили в голяма степен получаването на определени
документи, което на свой ред довело и до подаване на документите за подновяване на
престоя на жалбоподателя в България след изтичане на срока на разрешението му за
пребиваване. Сочи, че два от документите били изговени в края на м. декември 2020 г. в Й. и
трябвало да бъдат заверени в Консулската служба на Република България в Аман, но
въпросната служба била затворена и започнала работа едва на 04.02.2021 г. Изтъква, че
горните документи били необходими за изготвянето на трети докумет, който заедно с
1
другите два документа следвало да бъде представен при подаването на заявлението за
получаване на разрешение за пребиваване в България. Твърди, че е положил всички усилия
да спази сроковете и счита, че наложеното му наказание е явно несправедливо. Моли съда да
отмени процесното НП.
В съдебното заседание, жалбоподателят, Т. Ф. .., редовно призован, се явява лично.
Същият твърди, че живее от 35 години в България и има фирма в Й. с офис в България, като
всяка година трябва да представя документи за платени данъци в Й.. Но при набавянето на
нужните документи през 2020 г. имало забавяне поради мерките срещу Ковид-19. Моли
съда да отмени процесното НП не само заради наложената глоба, но и за да не бъде
прекъснат срокът във връзка с пребиваването му в страната.
Въззиваемата страна, Отдел „М.” в СДВР, редовно призована, не се явява и не
изпраща представител. Получени са писмени бележки от главен юрисконсулт П., в които
същата моли съда да остави без уважение жалбата, като я намира за неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и моли договореното
адвокатско възнаграждение да бъде определено на минимума.
Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 29.03.2021 г. свидетелят В. А. Х., на длъжност младши полицейски инспектор в
01 група „................”, сектор „Незаконна М.” на отдел „М.” в СДВР, в гр. ХХХХХХХХХ, в
присъствието на свидетеля С.К.Н., съставил Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 156 от 29.03.2021 г. (серия АА с бланков № 832690) против Т. Ф. ..,
..........., ЛНЧ **********, с адрес: ................................, за това, че на 29.03.2021 г., около
15:58 часа, в град ХХХХХХХХХ, при подаване на заявление с регистрационен № 100703 от
29.03.2021 г. в отдел „М.” в СДВР било установено, че чужденецът не бил напуснал
страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване в Република България в срока по
чл. 24, ал. 13 от ЗЧРБ до 13.02.2021 г., с което виновно е нарушил чл. 34 от ЗЧРБ.
На 02.04.2021 г., С.Т.Сл. на длъжност началник на отдел „М.” в СДВР, въз основа на
АУАН, издал НП № 156 от 02.04.2021 г., с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, на
Т. Ф. .. (..........), ..........., гражданин на Й., продължително пребиваващ в Република България
чужд гражданин, с адрес в страната: ................................, било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ.
Административното нарушение се изразявало в това, че чуждият гражданин не бил
напуснал страната след изтичане на разрешения му срок за пребиваване в Република
България, който бил до 21.01.2021 г. или съгласно чл. 24, ал. 13 от ЗЧРБ до 13.02.2021 г.,
като това било установено на 29.03.2021 г., при подаване на заявление с регистрационен №
100703 от 29.03.2021 г. в отдел „М.“ на СДВР, гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 48.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си,
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
2
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който
то е наложено.
Процедурата по установяване на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН, като за неуредените в
него случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на на разпоредбите на
НПК.
В производството по обжалване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган е този, който поддържа административно-
наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в акта за
установяване на административно нарушение фактически констатации нямат
доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване
на противното, със способите за събиране на доказателства в наказателния процес. Във
възивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни
доказателства и доказателствени средства са тези, които са събрани по реда на НПК, като
същите подлежт на проверка в хода на съдебното следствие.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
доказателствени материали: Жалба с входящ № 513000-42625 от 22.04.2021 г.; НП № 156 от
02.04.2021 г.; АУАН № 156 от 29.03.2021 г. (серия АА с бланков № 832690); Справка от
АИС „Български документи за самоличност” от 02.03.2021 г.; Разрешение за продължително
пребиваване ХХХХХХХХХХХХХХ г.; Заповед на министъра на вътрешните работи №
8121з-378 от 06.04.2020 г.; Заповед на директора на СДВР № 513з-2765 от 02.04.2021 г.;
Удостоверение № 513р-12129 от 09.02.2021 г.; писмени бележки от главен юрисконсулт П.
от 13.12.2021 г. и свидетелски показания на актосъставителя В. А. Х..
Съдът намира приобщените по надлежния процесуален ред доказателства за
обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях, по
несъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установеното, съдът от правна страна приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана
страна, в преклузивния срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, но по други съображения.
Според разпоредбата на чл. 34 от ЗЧРБ, всеки чужденец е длъжен да напусне
страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване.
Съобразно чл. 24, ал. 13 от ЗЧРБ, чужденец с разрешено продължително пребиваване
в Република България, на който срокът за пребиваване изтича по време на обявено
извънредно положение или в срок до 9 месеца след отмяната на извънредното положение,
може да подаде заявление за продължаване на пребиваването в срок до 9 месеца след
отмяната на извънредното положение, като този срок не се смята за прекъсване, когато
чужденецът подаде заявление за дългосрочно или постоянно пребиваване; продължително
пребиваващ чужденец, на когото разрешеното продължително пребиваване изтича по време
3
на обявено извънредно положение или в срок до 9 месеца след отмяната на обявено
извънредно положение, може да влезе на територията на Република България без наличие на
виза за дългосрочно пребиваване по чл. 15, ал. 1 до 9 месеца след отмяната на извънредното
положение.
Според чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗЧРБ, актовете за нарушение се съставят от органите на
Министерството на вътрешните работи (с изключение на случаите по чл. 24а от ЗЧРБ), а
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или
определени от него длъжностни лица.
От представената Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-378 от
06.04.2020 г. се извлича информация за компетентността съответно на актосъставителя за
съставяне на АУАН и административнонаказващия орган за издаване на процесното НП.
Съдът установи, че АУАН е съставен в съответствие с т.І. 5 от Заповед № 8121з-378
от 06.04.2020 г. от младши полицейски инспектор Х., преназначен съгласно Заповед № 513з-
6091 от 13.02.2020 г. в 01 група „................”, сектор „Незаконна М.” на Отдел „М.” в СДВР,
което се потвърждава от Удостоверение № 513р-12129 от 09.02.2021 г.
Същевременно обаче, по отношение на атакуваното НП съдът намери, че то е
издадено от орган без съответната материална компетентност. Съгласно т. ІІ.8 от Заповед №
8121з-378 от 06.04.2020 г., началникът на отдела и началниците на сектори в отдел „М.” в
СДВР могат да издават наказателни постановления. Но в случая, процесното НП е издадено
от главен инспектор С.Т.Сл. не в качеството му на началник на сектор „Незаконна М.” в
Отдел „М.” в СДВР, а в качеството му на началник на Отдел „М.” в СДВР. Действително,
видимо от Заповед № 513з-2765 от 02.04.2021 г. на директора на СДВР, С.Т.Сл. е замествал
началника на Отдел „М.” в СДВР – комисар Й.Л.А. за периода от 05.04.2021 г. до 13.04.2021
г. включително, тъй като последния е ползвал разрешен платен годишен отпуск. Но С.Т.Сл.
е издал процесното НП на 02.04.2021 г., преди да настъпи периода на заместване съгласно
Заповед № 513з-2765 от 02.04.2021 г. Поради това, съдът приема, че атакуваното НП е
издадено орган без съответната компетентност, което от своя страна представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и поради това НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно дори само на това основание.
На следващо място, съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, които от една страна се явявят пречка съдът
да осъществи контрол за законосъобразност на издаденото НП, а от друга ограничават
възможността за защита на жалбоподателя.
В нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, актосъставителят и
административнонаказващия орган не са посочили всички релевантни обстоятелства,
свързани с твърдяното нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ. Преди всичко, актосъставителят е
следвало да посочи гражданин на коя държава е чужденецът и къкъв е статутът му на
пребиваване в страната съобразно нормативно определените четири хипотези в чл. 23, ал. 1,
т. 1–4 от ЗЧРБ – краткосрочно, продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване,
4
въз основа на какъв документ жалбоподателят пребивава в страната и кога изтича срокът му
на пребиваване. В процесното НП също е следвало да бъде указан документът, въз основа на
който чуждият гражданин пребивава в Република България и разрешеният му срок на
пребиваване.
Освен това, в АУАН и атакуваното НП не са изложени аргументи защо
актосъставителят и административнонаказващият орган са приели, че нарушението е
извършено на 13.02.2021 г. Съдът може само да предположи, че причината за това е
разпоредбата на чл. 24, ал. 13 от ЗЧРБ, въведена със Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с отмяната на извънредното
положение на 13.05.2021 г. Датата на осъществяване на нарушението обаче трябва да е ясно
и недвусмислено заявена, а когато тя е правен въпрос, различен от доказателствата около
твърдяното нарушение, същата трябва да бъде аргументирана. Така посочените пропуски са
и самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, тъй като нарушават правото на
защита на санкционираното лице.
Разпоредбите чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН са императивни и гарантират не само правото
на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, и възможността
съдът да провери относимостта на фактическите обстоятелства при извършване на
нарушението към приведената в действие санкционна норма. Неспазването на тези
разпроредби води до порок от категорията на съществените, който във всички случаи е
предпоставка за отмяна на НП.
Относно приложението на материалния закон, горепосочените съществени
процесуални нарушения, самостоятелно и в своята съвкупност, са достатъчно основание за
отмяна на атакуваното НП, поради сериозно нарушение на правото на защита, което
обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон.
Съдът също така намира, че административнонаказващият орган при издаването на
процесното НП не е обсъдил и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Предвид
факта, че липсват описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било
извършено, в случая съдът е лишен от възможността в пълнота да извърши и преценката за
„маловажност” съобразно предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът счита, че атакуваното НП се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на спора, искането на Отдел „М.” в СДВР за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 156 от 02.04.2021 г., издадено от С.Т.Сл. на
длъжност началник на Отдел „М.” в СДВР, с което на основание чл. 48, ал. 1, т 3 от ЗЧРБ, на
Т. Ф. .. (..........), ..........., гражданин на Й., продължително пребиваващ в Република България
чужд гражданин с адрес в странаната: ................................, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административния съд – София, по реда
на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6