Р Е Ш
Е Н И Е
№………………..…
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в публичнo заседание на пети септември през две хиляди и осемнадесета гoдина, в състав:
СЪДИЯ:
ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
секретаря Станислава Стоянова катo
разгледа дoкладванoтo oт
съдията гр. делo № 12093 пo oписа
за 2018 г.,
за да се прoизнесе,
взе предвид следнoтo:
Производството е по реда на чл.4, ал.1 ЗЗДН.
Съдът е сезиран с молба от Н.С.И. в лично качество и
като майка и законен представител на децата Б.И.К. и Л.И.К. с искане за
постановяване на мерки за защита срещу ответника И.М.К..
Молителката излага, че е живяла с ответника на семейни
начала и че с него имат две деца Б. и Л.. Твърди, че той системно упражнява
спрямо молителката и децата физическо и психическо насилие, които през
последната година ескалират и са съпроводени със заплахи. Въпреки наличието на
Заповед за защита, издадена на 22.01.2018г. по гр.дело ***/ 2017г. по описа на ВРС, *** с-в, К. продължава да осъществява
актове на домашно насилие спрямо нея и децата им.
Твърди извършени актове на домашно насилие: На
17.07.2018г. И. К. взел от
детска градина Б. и помолил майка й да се разходят, с уговорката, че ще я върне
до 20ч. в дома й. Към 20.30ч. Н.И. се свързала с бащата по телефона за да го
попита къде е и да не би да се е случило нещо. В отговор той започнал да крещи
и заплашва, че няма повече да види детето и е въпрос на негово решение дали да
я върне, че вече тя ще живее на адреса на неговите родители /***/, където и към момента се намирали.
Молителката твърди, че това се случвало пред Б., тъй като я чула да се разплаче
непосредствено до И.. Тя започнала през сълзи да му казва „не викай тати моля". Разговорът прекъснал и повече никой не й
отговарял на телефонните повиквания въпреки няколкократните опити за
прозвъняване. Молителката отишла в района на ул.***и в 21,03ч. и сигнализирала на телефонен номер 112. Адресът бил посетен от патрулиращи
полицаи, които го помолили да върне детето и да се успокои. И. се държал с
полицаите подигравателно, като отправял към Н.И. обиди. Детето било стресирано
и преуморено, а когато го предал то се сгушило в майка си и тихичко
се разплакало.
Твърди, че на 02.08.2018г. около 17,00ч.
пътувала с колата си към дома с детето Б.. Ответникът И.К. ги чакал пред входа.
Той помолил майка й да вземе детето Л. и
отишъл на площадката на която Н.И. била с Б.. Когато ги приближил той започнал
да повишава тон, надвесвал се над молителката със заплашително изражение,
започнал да я обижда казвайки й, че се крие като мишка, заплашвал я, че ако не
се подчинява ще вземе децата и няма повече да ги види, че ще я унищожи и че е
готов да я „излежи". Прибрали се у дома, а той ги последвал и отказал да
си тръгне и отново започнал със заплахите. Прибрала децата в детска стая за да
ги успокои, а И. влязъл при тях и започнал отново да крещи, посегнал да вземе Л.
от ръцете й и я блъснал, а Н.И. паднала върху леглото. Сигнализирала на тел. 112 в 19,32ч.,
при което ответникът избягал.
Молителката твърди, че
на 07.08.2018г. в 16,31ч.
била информирана от учителката на Б., че баща й я взел от детска ясла. В
17,43ч. И. й се обадил с предложение да се видят в парка в ***, без да уточни час, за да й предаде
детето. В 20ч. ответникът отново се обадил от неговия телефон *** на този на
молителката телефон *** и я уведомил, че ще я чака с Б. на детската площадка,
която се намира в близост до дома им. Майката на молителката отишла да вземе
детето, при което ответника ги последвал и отново влязъл в дома им без да бъде
поканен. Започнал да крещи че е лъжкиня, че от тук нататък ще си прави с децата
каквото иска, че не иска да вижда бебето Л., тъй като е болен и недоносен. След
това си тръгнал казвайки, че ще продължава да прави живота й ад. Молителката Н.
***, твърди, че на 08.08.2018г. депозирала в *** към ОД на МВР Варна жалба.
Счита, че с извършените действия ответникът е нарушил
издадена Заповед за защита от домашно
насилие на 22.01.2018г. по
гр.д. 18321/2017г. по описа на ВРС.
Твърди, че И.К. не изпълнява
описаната Заповед не само като продължава с актовете на домашно насилие, но и
до настоящия момент не е посещавал специализираната програма за извършители на
насилие, за което е бил задължен.
Отправя искане
ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие срещу Н.И. и децата Б.И.К. с
ЕГН **********, родена на ***г. и Л.И.К. с ЕГН **********, роден на ***г. Да бъде забранено на И.М.К. с ЕГН **********, да
доближава Н.И. и децата им Б.И.К. с ЕГН
**********, родена на ***г. и Л.И.К. с ЕГН **********, роден на ***г., вкл. и детска ясла „***", находяща
се в ***, която посещава Б., на
разстояние не по-малко от 100м. за
срок от една година и шест месеца. Да бъде забранено на И.М.К. с ЕГН ********** да доближава
семейното жилище находящо се в гр.***на не по-малко
от 100м. за срок от една година и шест
месеца.
Ответникът оспорва
обстоятелствата по молбата, счита я за неоснователна.
Представител на ДСП Варна изразява становище за недопустимост на молбата
за налагане на мерки за защита по отношение на молителката и допустимост на
същата по отношение на децата.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящото
производство е допустимо, независимо от издадена заповед за защита срещу И.М.К., ЕГН **********,*** спрямо Н.С.И., ЕГН
**********, Б.И.К., ЕГН ********** и Л.И.К., ЕГН ********** по гр.д. №
18321/2017г. на ВРС. Законът за защита от домашно насилие е специален и
разпоредбата на чл.9 от същия предвижда защита за всеки акт на домашно насилие
извършен в месечен срок преди подаване на молбата в съда. Съответно в зависимост от осъществения акт на
насилие съдът следва да вземе и подходящите мерки за защита на пострадалите
лица.
В
случая е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката лично и като представляваща децата Б.И.К., родена на ***г. и Л.И.К., роден на ***г., в която потвърждава под страх от
наказателна отговорност верността на изложените
в молбата факти относно осъщественото спрямо тях от И.М.К. насилие.
Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу
случаите на домашно насилие, а не толкова санкционирането
му. Това насилие е трудно
за разкриване поради ограниченият кръг от хора,
които стават свидетели на извършването
му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност отношения в семейството. В повечето случаи
естеството на отношенията не позволява на пострадалия
да събере убедителни и неопровержими доказателства за преживяното от него. Именно поради това и законът предвижда, за разлика от
общия граждански процес, допълнителни доказателствени средства, като им придава
обвързваща за съда доказателствена сила. Такова средство е деларацията
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН въз основа на
която, при липса на други
доказателства, които да я опровергават, трябва да се
издаде исканата от молителя заповед.
В случая молителите не успяха по пътя
на пълното и главно доказване да установят твърденията си за упражнено
психическо насилие. Действително представената по делото декларация по чл.9 от ЗЗДН се ползва с доказателствена сила, но доколкото
изложените в нея обстоятелства са подкрепени с убедителен доказателствен
материал. Съдът не може да
приеме само на база приложената декларация по чл. 9, ал.3
от ЗЗДН твърденият от
молителката факт за упражнено психическо
насилие спрямо нея и децата й. Точно обратното от събраните по делото
доказателства се установи, че ответникът, баща на децата Б.И.К. и Л.И.К. е подложен на психическо насилие от молителката Н.И.,
възпрепятствайки контактите му с децата му. Наличие на заповед за защита от домашно насилие бащата да се въздържа
от такова и временно определяне местоживеенето на децата при майката не
означава, че бащата няма право да вижда децата си. От събраните по делото гласни доказателства разпитани свидетелката И.
и ***, баби на
децата, се установява желанието на бащата да осъществява контакт с децата си и
възпрепятстването на такъв от майката. Свидетелката И. излага, че иска
разрешение от дъщеря си, за да даде на ответника да види детето си, както и да
го изведе на разходка. Такова поведение е абсолютно недопустимо, както от
страна на бабата по майчина линия на децата, така и от самата майка Н.И. да
забранява на бащата да вижда децата си.
Служебно известно на съда е, че е висящо гр.д. № *** с правно основание чл.127 от СК,
което е инициирано от бащата на децата, като недоумение буди, защо майката до
момента сама не е поискала регламентиране на отношенията между родителите и
децата, предвид твърденията й, че ответника И.К. я притеснява.
От представена по делото докладна записка рег.№ *** от ІІІ РПУ
Варна, на която разпоредбата по чл.14 от ЗЗДН й придава нужната доказателствена стойност, безспорно се установява, че не е
имало нарушение на обществения ред, както и че Н.И. не е представила издадената
й заповед за защита на полицията. Нещо повече то същата заповед е връчена на
полицията на осн.чл.21 от ЗЗДН и полицаите следят за
изпълнението й, като видно при направеното посещение, не е установено никакво
нарушение. Ответникът не е задържан от полицейските органи, от което следва, че
полицаите не са установили нарушение на издадената заповед за защита по ЗЗДН. С
оглед гореизложеното нито е нарушена издадената заповед за защита по ЗЗДН, нито
се установи ответникът да е извършил твърдените нови актове на домашно насилие
на датите 17.07.2018 г., 02.08.2018 г. и на 07.08.2018 г.
Ето защо, подадената молба следва
да се отхвърли.
На основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН молителката Н.И. следва
да бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС дължимата за разглеждане на делото
държавна такса в размер на 25 лева. Разноски в полза на ответника не се
присъждат,предвид липсата на искане и ангажиране на доказателства за такива.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Н.С.И.
,ЕГН ********** в лично качество и като майка и законен представител на децата Б.И.К.,
ЕГН ********** и Л.И.К. ЕГН ********** и
тримата с адрес *** с искане за постановяване на мерки за защита срещу
ответника И.М.К., ЕГН **********, с
адрес *** да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу молителите, да му
бъде забранено да ги доближава,
да доближава детска ясла „***", находяща
се в *** и семейното жилище находящо се в гр*** на разстояние не по-малко от 100
м. за срок от една година и шест месеца.
ОСЪЖДА Н.С.И.
,ЕГН **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС,
дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева на основание
чл.11, ал.3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в седемдневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: