№ 15
гр. гр. Е. , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на осми февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пейо И. Приходков
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от Пейо И. Приходков Гражданско дело №
20204130**0314 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „К.Б.“ ЕООД гр. София, представлявано от управителя
Р.Х.В., против Т. Н. С. от с. Б.. Ищецът излага, че на 14.08.2015 г. между „4финанс“ ЕООД
(В.) с ЕИК ********** – кредитор, и Т. Н. С. – кредитополучател, бил сключен Договор за
кредит № **********/14.08.2015 г. При посредник на „4финанс“ ЕООД Т. Н. С. заявил да
му бъде отпусната сума в размер 150.00 лв. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с
падежна дата – 13.09.2015 г. Съгласно искането и условията по договора, сумата по кредита
била отпусната на същия ден – 14.08.2015 г. по посочения от кредитоискателя начин – чрез
паричен превод посредством „ИзиПей“ АД. Към датата на падежа 13.09.2015 г. ответникът е
следвало да плати сума в общ размер 150.00 лв. Възползвайки се от възможността, дадена на
кредитоискателите в т. 8.1 от ОУ, цит: „Кредитополучателят има право да поиска отпускане
на Допълнителен кредит(и) до достигане на Кредитния лимит по вече отпуснат Кредит.“, на
**.09.2015 г. ответникът С. отправил искане за допълнителен кредит в размер на 200.00 лв.,
който бил одобрен още същия ден и сумата била отпусната срещу разписка. Съгласно т. 8.2
от ОУ, цит: „получаването на Допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия
Договор за кредит, посредством сключване на нов Договор за кредит по реда на чл. 3.1 по
горе, ... Отпускането на всеки Допълнителен кредит подлежи на отделно одобрение от
страна на Кредитора.“ Така главницата по договора за кредит станала 350.00 лв., а
общодължимата сума, която следва да бъде върната на 13.**.2015 г. била 350.00 лв. С
настъпване на падежа по договора – 13.**.2015 г., кредитополучателят не погасил
дължимата сума и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.2 (а) от Общите
1
условия, от 14.**.2015 г. „4финанс“ ЕООД (В.) започнало да начислява наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – **.00% към
договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието. Изрично
било уговорено, че наказателната лихвена надбавка подлежи на изменение въз основа на
изменението на основния лихвен процент, определен от БНБ. От „В.“ изпращали
напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма
се съдържала детайлна информация за просрочения кредит – актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Твърди се, че на 23.11.2018 г.
„4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с „К.Б.“ ЕООД, в качеството на
цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ВGF-2018-033/23.11.2018 г., по силата на
който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си по Договор № ********** в общ
размер 937.13 лв., от които: главница – 350.00 лв., 557.13 лв. – наказателна лихва върху
непогасената главница и 30.00 лв. – отписани такси за събиране (стойността на изпратените
до длъжника уведомителни писма). Посочените вземания били подробно описани в
Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По
силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил
изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на изискванията на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана
писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, което било върнато с отметка
„Непотърсено“. Въпреки изискванията на закона и на поетия в договора ангажимент да
съобщава за промените в адресната си регистрация, ответникът не бил изпълнил и това свое
задължение. Във връзка с това, към настоящата искова молба ищецът излага, че прилага
уведомление за извършената цесия, което да бъде връчено на ответника, ведно с книжата по
делото. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
„4финанс“ ЕООД предоставило на „К.Б.“ ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания
от 23.11.2018 г. До настоящия момент забавата на ответника продължавала.
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника Т. Н. С. да заплати на
ищеца „К.Б.“ ЕООД сумата 350.00 лв. – непогасена главница по Договор за кредит №
**********, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Претендират се направените разноски по делото, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер 150.00 лв.
Във визирания едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от
страна на ответника Т. Н. С. от с. Б., с постоянен и настоящ адрес гр. Е.. В същия излага, че
на 04.11.2020 г. получил съобщение от ЕлРС, с което е уведомен, че срещу него е подадена
искова молба с приложения от „К.Б.“ ЕООД гр. София, представлявано от Р.Х.В.. С
исковата молба се иска да се постанови съдебно решение, с което да бъде осъден да заплати
на „К.Б.“ ЕООД 350.00 лв. непогасена главница по Договор за кредит **********, както и
2
законна лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, направените съдебни разходи по делото, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лв. В тази връзка в РС – Е. е образувано гр. д. №
314/2020 г. по описа на съда. Ответникът излага, че признава изложените в исковата молба
твърдения, че е сключил договор за кредит № **********/14.08.2015 г., както и че се е
възползвал от възможността дадена от кредитора да поиска отпускане на допълнителен
кредит до достигане на кредитния лимит по вече отпуснат кредит. Същият оспорва изцяло
предявения срещу него иск, като счита, че е неоснователен и моли същия да бъде отхвърлен.
Ответникът заявява, че на осн. чл. 1** от ЗЗД и чл. 111, б. в от ЗЗД оспорва предявения
съдебен иск. Ответникът излага, че в исковата молба на ищеца са изложени твърдения,
целящи да представят, че е в забава по изплащане на взетия от него кредит. Видно от
договор за кредит № **********/14.08.2015 г., ведно с ОУ към него и договор за кредит №
**********/**.09.2015 г., ведно с ОУ към него, представени като доказателства от ищеца, е
посочена датата на връщане на кредита – 13.**.2015 г. След тази дата се дава възможност на
„4финанс“ ЕООД (В.) да предприеме мярка по принудително събиране на дължимия кредит.
От договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., представено като
доказателство от ищеца, се разбира че на 23.11.2018 г. се предприема действие за събиране
на дължимия кредит. Ответникът излага, че уведомителното писмо на цесионера го е
получил на 04.11.2020 г. чрез искова молба с приложенията с вх. № 3012/28.**.2020 г.,
подадена пред РС – Е. по гр. д. № 314/2020 г., ведно с разпореждане № 425/04.11.2020 г.
Същият счита, че изискуемостта е настъпила на осн. общите условия към договора за кредит
на 13.11.2015 г., като давността е изтекла преди предявяване на иска. Ответникът излага, че
отбелязва обстоятелството, че като упълномощен представител на „4финанс“ ЕООД (В.),
„К.Б.“ ЕООД не се е съобразило от кога непогасеното задължение е трябвало да бъде
изискуемо и кога изтича 5 (пет) годишния период, а предприема мерки спрямо сключения
договор за цесия от 23.11.2018 г. С непредприетите на време мерки и неспазване на чл. 1**
от ЗЗД и чл. 111, б. в от ЗЗД ищецът твърдял, че имало забава от страна на ответника.
Ответникът моли съда да отхвърли предявения от ищеца иск като неоснователен, като
съобразно изхода на делото да му бъдат присъдени и направените разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, съотв. не се представлява. Същият е подал
молба, с която поддържа исковата молба. Претендира присъждане на разноските по делото,
вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Същият се представлява от процесуалният
си представител адв. С.П. Н. от ВТАК. Последният поддържа подадения отговор. Излага, че
ответникът Т. Н. С. е получил сумата от 350.00 лв. от „4финанс“ ЕООД по договор за
кредит, както и че той не е върнал тази сума нито на „4финанс“ ЕООД, нито на ищеца.
Твърди, че вземането е погасено по давност, поради което моли да бъде отхвърлен иска,
предявен от ищеца. Прави възражение за прекомерност за претендираните разходи от
ищеца.
3
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становището на страните, прие за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка
с чл. 240 от ЗЗД. Същият е процесуално допустим. Искът, разгледан по същество, е
основателен.
Относими по делото са материалноправните разпоредби на чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД.
По делото са представени договор за кредит № **********/14.08.2015 г., сключен
между „4финанс“ ЕООД гр. София и ответника Т. Н. С., и договор за кредит №
**********/**.09.2015 г., сключен между „4финанс“ ЕООД гр. София и ответника Т. Н. С.,
установяващи наличието на соченото облигационно правоотношение между тях. Установи
се също, видно от процесния договор (№ **********/**.09.2015 г.), че кредиторът е
изпълнил задължението си по него и е предоставил на ответника уговорената сума от 350.00
лв. срещу задължението за връщането й на 13.**.2015 г. Установи се, че ответникът Т. Н. С.
не е върнал на „4финанс“ ЕООД гр. София сумата от 350.00 лв. на уговорения падеж –
13.**.2015 г., и е в забава, считано от 14.**.2015 г. Вземането по заема, наред с редица
други, е прехвърлено на ищеца „К.Б.“ ЕООД гр. София с договор за прехвърляне на
вземания № ВGF-2018-033/23.11.2018 г. и приложение № 1 към него. Налице е и
потвърждение за сключената цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Цедентът е оторизирал
цесионера да отправи до длъжниците по прехвърлените вземания уведомление за станалата
цесия. Уведомлението до длъжника, ведно с исковата молба с приложенията, са му връчени
лично.
По безспорен начин по делото е установен договорът по исковата молба – заем по см.
на чл. 240 и сл. от ЗЗД с предмет главница по исковата сума. В качеството си на заемодател,
„4финанс“ ЕООД гр. София е предал на ответника сумата от 350.00 лв. С това точно по
смисъла на чл. 63 от ЗЗД е изпълнил договорното си задължение и се явява изправна страна
по договора. В качеството си на заемател, ответникът е приел въпросната сума, но като не я
е върнал, е в неизпълнение на основното си договорно задължение по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
по причина, за която отговаря. В този смисъл налице са предпоставките за ангажиране на
гражданската му отговорност по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД с присъждане на главницата
по договора.
От събраните по делото доказателства се установи, че размерът на задължението за
главница е 350.00 лв. и същата не е заплатена от ответника на ищеца. Посочената сума не е
заплатена от ответника и на предишния кредитор. По всички тези обстоятелства не
съществува спор между страните.
Направеното от ответника възражение в подадения от него отговор, че предявеният иск
следва да се отхвърли като неоснователен, т.к. вземането е погасено по давност, не може да
4
бъде съобразено. Същото се явява неоснователно. Съображенията за това са следните:
От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е следвало да върне
сумата от 350.00 лв. на кредитора на 13.**.2015 г., видно от представения договор за кредит.
Първият не е сторил това и считано от 14.**.2015 г. е в забава, т.е. вземането е изискуемо.
Ищецът е предявил против ответника иска на 29.07.2020 г. пред съда. От посочено е видно,
че не изтекъл 5-годишния давностен срок, визиран в чл. 1** от ЗЗД.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 240 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Следва за бъде осъден
ответникът Т. Н. С. от с. Б., обл. П., с постоянен и настоящ адрес гр. Е., да заплати на ищеца
„К.Б.“ ЕООД гр. София сумата 350.00 лева – главница, представляваща дължима по договор
за кредит № **********/**.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 350.00
лева, считано от 29.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото ответникът Т. Н. С. от с. Б., обл. П., с постоянен и настоящ
адрес гр. Е., следва да бъде осъден да заплати на ищеца „К.Б.“ ЕООД гр. София сумата 50.00
лева, представляваща направените разноски по делото за заплатена ДТ, и сумата 150.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените съображения, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Н. С. с ЕГН ********** от с. Б., обл. П., ул. „Д.“ № 3, с постоянен и настоящ
адрес гр. Е., ул. „Й.Й.Б.“ № **, да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1606, район „К.С.“, ул. „Ш.П.“ № **, представлявано от
Д.Т.П. и Р.Х.В. – поотделно, сумата 350.00 лева (триста и петдесет лева) – главница,
представляваща дължима по договор за кредит № **********/**.09.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 350.00 лева, считано от 29.07.2020 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Т. Н. С. с ЕГН ********** от с. Б., обл. П., ул. „Д.“ № 3, с постоянен и
настоящ адрес гр. Е., ул. „Й.Й.Б.“ № **, да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1606, район „К.С.“, ул. „Ш.П.“ № **,
представлявано от Д.Т.П. и Р.Х.В. – поотделно, сумата 50.00 лева (петдесет лева),
представляваща направените разноски по делото за заплатена ДТ, и сумата 150.00 лева (сто
и петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
5
Съдия при Районен съд – Е.: _______________________
6