№ 529
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110200218 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Н. С. Г. против Наказателно постановление № 23-4332-
028529/21.11.2024 г., издадено от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 174, ал. 3 ЗДП, му били наложени следните наказания: „глоба”, в размер на 2 000 лева
и „лишаване от правоуправление”, за срок от 24 месеца. Били му отнети и 15 контролни точки.
Наказателното постановление е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал.
2 ЗАНН. В жалбата си навежда доводи за компрометирана проверка; за обективна невъзможност за
явяване за биологична проба; за несъставомерност; за непрецизна цифрова квалификация. Моли за
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява.
Поддържа жалбата, поизложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
писмен вид излага съображения по същество. Претендира присъждане на деловодни разноски и
прави възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 17.10.2024 г., около 12:26 ч. жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил Тойота Ленд
Крузър, ДК № ... в гр. София, по бул. „Черни връх“, с посока на движение от ул. „Св. Наум“ към
бул. „България“. В района на №1 Г. бил спрян от екип на 04 РУ-СДВР за проверка и бил поканен да
бъде тестван с техническо средство – DRUG TEST 5000 АРРМ 0038, но отказал. В резултат на това,
му бил издаден талон за медицинско изследване № 292917 за даване на кръвна проба във ВМА и
1
му били връчени 7бр. стикери, но той не се явил в здравното заведение за даване на проба.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Силвия Молдованска и Димитър Николов; АУАН; НП; талон за изследване; докладни
записки; картон на водач; заповеди за компетентност.
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост,
поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и
съпоставка на доказателствата не е наложителен. Действително, св. Молдованска не декларира
спомен за събитията – обстоятелство, което, предвид изминалия период от време и интензивността
в работата на органите на реда в столицата, не буди сериозно безпокойство. За разлика от нея,
обаче, св. Николов изнася значително повече конкретика – както за хронологията на събитията, така
и за резултата от проверката – несъстояло се тестване с техническо средство, поради отказ на
водача.
Касателно изложените от жалбоподателя доводи за причините, поради които не се е явил в
указаното медицинско заведение, уместни са някои уточнения. На първо място, отговорността му е
ангажирана, във връзка с отказ за проверка с техническо средство, а не – за липса на дадена
биологична проба за изследване. На следващо място, излагат се съображения за евентуална
причина за закъснение за явяване в здравно заведение, но от материалите по преписката не се
установява никакво явяване, т. е. няма забава, причините за която съдът да изследва. На следващо
място, твърди се забава, поради изчакване на репатриращ специализиран автомобил. Св. Бонев,
обаче, заявява, че намиращият се на мястото на проверката репатрак не е изиграл „абсолютно
никаква роля в цялата ситуация“. В този смисъл, макар и да се касае за ирелевантни обстоятелства,
изложените в жалбата твърдения и възражения не се подкрепят от доказателствената маса.
В жалбата, с която е сезиран съдът, се твърди, също така, като основание за отказа –
компрометиран накрайник на техническото средство. Макар данни нито в подкрепа, нито в
опровержение на това твърдение да са събрани, в хода на съдебното следствие, от самата
формулировка на възражението се формира недвусмислен извод, че всички действия са били
извършени, пред погледа на проверяваното лице („Капачката на същата я свалих не аз, а полицая,
който извършваше пробата“). В този смисъл и не може да бъде споделена теза за действия, годни
да мотивират и обосноват законосъобразен отказ.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
2
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Тук е мястото да се отбележи, по повод друго възражение от жалбата, че нормата на чл.
174, ал. 3 ЗДП има смесен характер – съдържа и правилото за поведение, и санкцията за
неспазването на императивното законово изискване, в който смисъл и отправената процесуална
критика към дейността на контролните органи не почива на обективен и непредубеден прочит на
нормата.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че
Стоичков не е изпълнил задължението си по чл. 174, ал. 3 ЗДП да оказва съдействие на
компетентните държавни органи по установяване на релевантни за ситуацията обстоятелства, сред
които, безспорно, попада и проверката за управление, под въздействие на наркотични вещества.
В качеството си на водач, жалбоподателят е годен субект на цитираното законово
задължение. Съставът на нарушението включва изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие или бездействие
(макар и в значително по-редки случаи). При наличие на имплицитен отказ и отсъствие на
уважителни причини за отказ (напр. от здравословно естество), деянието се явява съставомерно, от
обективна страна (изводите за пряк умисъл се подкрепят и от липсата на дадена кръвна проба за
изследване).
От субективна страна, деянието е извършено виновно, тъй като нарушителят, в качеството
си на правоспособен водач на МПС, няма как да не е съзнавал своите собствени задължения и тези
на контролните органи, но извършил неправомерен отказ да бъде тестван за наличие на алкохол в
организма (нещо повече – не е изпълнил и последващи свои задължения, в цитираната насока), без
да е налице уважителна причина за това (в какъвто евентуален случай, субективната страна би била
предмет на по-детайлно обсъждане, в съответствие с изложената конкретика). В подкрепа на
последния извод е и обстоятелството, че на Г. е бил надлежно връчен талон за медицинско
изследване (в жалбата не се излагат твърдения за авторството на подписа в графа „Водач на МПС”,
поради което и проверка в тази насока не е била предприемана), но въпреки указанията за явяване,
действия в цитираната насока не са били предприети, т. е. налице е трайно, персистиращо
3
поведение, целящо да не бъде установено – дали водачът е управлявал, след употреба на алкохол.
В жалбата се твърди, че „константната съдебна практика“ изисква неизпълнение и на двете
задължения по чл. 174, ал. 3 ЗДП, като условие за съставомерност. Извън контекста на конкретиката
по делото (жалбоподателят не е изпълнил нито едно от двете) и без съдът да гадае – с чия
константна съдебна практика повереникът цитира, налице е задължителна такава - обективирана в
ТР 13/2021 г. на ОСС, I и II колегия на ВАС, съгласно което задълженията, изводими от
разпоредбите на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДП и чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДП имат подчертано самостоятелен
характер, поради което и настоящият съдебен състав намира за силно неуместно да излага свои,
допълнителни съображения.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са
настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а
това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани
със сигурността на пътя, като жалбоподателят е предприел почти всички възможни действия по
осуетяване на възможността да бъде установено евентуално наличие на алкохол в организма при
шофирането (вкл. и последваща кръвна проба ), поради което следва да се приеме, че обществената
опасност на този комплекс от действия и бездействия се отличава с достатъчен интензитет, за да се
приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен
случай (особено с оглед и данните за немалобройни предходни нарушения на ЗДП).
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДП, водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с
4
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от 2 години и глоба 2 000 лв. Двете санкции са във фиксиран размер, поради което всякакви
разсъждения по индивидуализацията им са безпредметни.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното
наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И
теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на
нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.
Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и
отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за
контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но
отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на
административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че
наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3 ЗДП,
се регламентира с наредба.
Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната
на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.
В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от
материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи
отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си
част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-028529/21.11.2024 г., издадено
от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 174, ал. 3 ЗДП, на Н. С.
Г. били наложени следните наказания: „глоба”, в размер на 2 000 лева и „лишаване от
правоуправление”, за срок от 24 месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н. С. Г. в частта, касаеща отнемането на 15
контролни точки.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, Н. С. Г., ЕГН ********** да заплати на
5
СДВР сумата от 100 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6