№ 187
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско
дело № 20225001000273 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 и сл.от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А.“ АД, ЕИК ********* против
определение №59/07.03.2022г., постановено по ч.т.д. №173/2021г. по описа на
Окръжен съд – Х.. С обжалваното определение е оставена без уважение
частна жалба с вх. № 997/07.02.2022г., подадена от „А. АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Х., бул. „С.“ №**, представлявано от
управителите Т. П. П. и Ц.Н.Ч., имаща характер на молба с правно основание
чл.248 от ГПК, с искане за изменение на Определение №25 от 27.01.2022г.,
постановено от Окръжен съд - Х. по ч.т.д. №173/2021г., в частта за
разноските.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно.
Изложено е несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че в
настоящето производство следва да намери приложение нормата на чл.81 от
ГПК, което, според жалбоподателя е в разрез с приетото в т.5 от ТР
№6/06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК. Въведено е и оплакване, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил нормата на чл.78 ал.2 от
ГПК, като не е отчел факта, че „А.“ АД е заплатило паричното си задължение
към молителя в обезпечителното производство преди да получи съобщение за
образуваното срещу дружеството изпълнително производство, т.е. – преди
1
узнаване за допуснатото обезпечение. Моли обжалваното определение да
бъде отменено с произтичащите от това последици.
Ответник – жалбата „Х.Х.В.С.“ ЕООД в представения отговор в срока
по чл.276 ал.1 от ГПК оспорва изцяло същата.
Като се запозна с приложените към делото доказателства,
Апелативният съд намира частната жалба за допустима – като подадена в
срок и от легитимирана страна, съдържаща необходимите реквизити и
насочена спрямо определение, което подлежи на обжалване. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.т.д. №173/2021г. по описа на Окръжен съд – Х. е
образувано по реда на чл.390 от ГПК. С Определение №134/29.12.2021г.,
постановено по делото, съдът е допуснал обезпечение на бъдещ осъдителен
иск, който да се предяви от „Х.Х.В.С.“ ЕООД срещу „А.“ АД за сумата в
размер на 29 701,20лв., представляваща остатък от дължимото
възнаграждение по сключен между страните Договор от 21.06.2021г. за
извършени работи, за които е издадена Фактура № 11/13.08.2021 г. и
Протокол от 06.08.2021г., чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“
върху банковите сметки „А.“ АД в изброени банки. С определение
№25/27.01.2022г., съдът е отменил допуснатото с Определение
№134/29.12.2021г. обезпечение и е осъдил „А.“ АД да заплати на „Х.Х.В.С.“
ЕООД сумата в размер 945лв., представляващи разноски в обезпечителното
производство от които 900лв. - адвокатско възнаграждение и 45 лв. - д.т. за
допускане на обезпечение и за издаване на обезпечителна заповед, съгласно
представен по делото списък на разноските. Това е съдебният акт, чието
изменение в частта за разноските е поискано от настоящия жалбоподател.
Това определение е постановено по молба на „А.“ АД, в която се твърди, че
сумата, предмет на бъдещия осъдителен иск е заплатена на 06.01.2022г., като
са представени и доказателства за извършено плащане и след като с насрещно
писмено изявление на ищеца по бъдещия иск този факт е потвърден. С
последното писмено изявление /молба от 18.01.2022г./ молителят в
обезпечителното производство е заявил изрично искане за присъждане на
сторените разноски, като същите са присъдени с определение
№25/27.01.2022г.
За да остави без уважение молбата по чл.248 ал.1 от ГПК с обжалваното
2
определение, окръжният съд е приел, че в случая са приложими нормата на
чл. 81, вр. чл.78 от ГПК. Посочено е, че тъй като исково производство не се е
развило, то съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК, разноските следва да се
присъдят с определението по чл.402 от ГПК.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и
изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Вярно е, че в т.5 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК
е прието, че направените от страните в обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на
спора, с оглед крайният му изход. В случая обаче исково производство не е
образувано и не се е развило, съответно – липсва решение по съществото на
спора, което да е крайният съдебен акт. В случая крайният съдебен акт, с
който приключва производството, по смисъла на чл.81 от ГПК е именно
определението по чл.402 от ГПК и съдът правилно е изпълнил вмененото със
същата норма задължение да се произнесе по искането за разноски.
Не могат да се възприемат доводите, развити във въззивната жалба, че
сторените в производството по обезпечение на бъдещ иск разноски /при
неразвило се исково производство/ следва да се търсят в отделно
самостоятелно исково производство. Такъв процесуален способ е
недопустим. Сторените в едно производство разноски нямат характер на
самостоятелно притезание и не могат да бъдат предмет на друго –
самостоятелно исково производство.
Несъстоятелна е и тезата на жалбоподателя, че в случая би следвало да
намери приложение разпоредбата на чл.78 ал.2, аргументирана с доводи, че
не е дал повод за образуване на производството, тъй като е изплатил
задължението си на 06.01.2022г., преди да получи съобщение – на
10.01.2022г., за образуваното срещу него изпълнително производство.
Данните по делото сочат противното – плащането е извършено след налагане
на запор върху банкови сметки на длъжника /приложени към отговора на
т.н.частна жалба искане за образуване на изпълнително производство,
запорни съобщения, отговор на запорни съобщения, които предхождат по
дата извършеното плащане/. Преди всичко обаче в случая „завеждането на
делото“ по смисъла на чл.78 ал.2 от ГПК е с подаване на молбата по чл.390 от
ГПК, която е с входяща дата 29.12.2021г., която предхожда датата на
3
извършеното плащане. Следователно несъмнено ответникът по бъдещия иск
и настоящ жалбоподател с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №59/07.03.2022г., постановено по ч.т.д.
№173/2021г. по описа на Окръжен съд – Х., с което е оставена без уважение
частна жалба с вх. №997/07.02.2022г., подадена от „А. АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Х., бул. „С.“ №**, представлявано от
управителите Т. П. П. и Ц.Н.Ч., имаща характер на молба с правно основание
чл.248 от ГПК, с искане за изменение на Определение №25 от 27.01.2022г.,
постановено от Окръжен съд - Х. по ч.т.д. №173/2021г., в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4