Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………………. Година 2021 град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд девети касационен състав
на десети
декември
година две хиляди и двадесета
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ:Кремена Данаилова
Мария Даскалова
секретар
Пенка Михайлова
прокурор
Томов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №2460
по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба от
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, сектор „Пътна
полиция“, с която се иска ОТМЯНА на Решение № 260154/23.09.2020 г., постановено
по НАХД № 2092/2020 г. по описа на ВРС, ХХXІІ състав, в частта, с което е
отменено наказателно постановление № 20-0819-001469/30.04.2020 г. на Началника
на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с което на К.Г.Л. на
основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В жалбата, депозирана от процесуалния представител на
ОД на МВР Варна, са формулирани касационни основания- чл. 348, ал., т.1 и 2 от НПК, подробно аргументирани. Молбата към
съда е за отмяна на решението на въззивната инстанция и потвърждаване на
процесното НП. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции.
В съдебно заседание, касатора редовно призован не се
явява, не се представлява.
Ответникът, редовно призован не се явява. Процесуалният му представител
оспорва жалбата, въз основа на аргументите посочени в отговора срещу
касационната жалба.
Представителят на ВОП изразява мнение за неоснователност
на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна
страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи
представляват касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1,т. т.1 от НПК,
приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
За да се произнесе по спора ВРС е намерил от
фактическа страна, че на
20.02.2020 г. в 22.11 ч. въззивникът управлявал л.а. Ситроен 3Х с ДК№ ***в гр.
Варна по бул. Христо Ботев в посока – кв. Аспарухово, когато на пътен възел с
ул. Девня бил спрян за проверка от дежурен полицейски екип при сектор ПП към ОД на МВР – Варна, в състав
– св. Гаврил Гаврилов и св. Стойчо Гачев. В хода на проверката водачът бил
поканен да бъде тестван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410 с фабричен
№ ARSM-0051, за употреба на алкохол, като същият отказал да го стори. На лицето
бил издаден талон за медицинско изследване № 0023873, който не му е връчен,
като върху документа е отразено, че лицето е отказало да го получи.
За да отмени процесното НП, въззивния съд е приел, че
нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДП от една страна е несъставомерно и не е
доказано, а от друга страна е допуснато нарушение на чл.6 от Наредба №1/2017 г.
за реда за установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози. За да достигне до първия извод въззивния съд е
приел, че за да е налице хипотезата на чл.174, ал.3 от ЗДП елементите от
фактическия състав трябва да са осъществени кумулативно. Тоест водача трябва да
откаже едновременно да бъде тестван с техническо средство, както и да бъде
изпълни предписанието за провеждане на медицинско изследване. За да приеме
нарушение на разпоредбата на чл.6 от Наредба №1/2017 г. съдът е приел, че
липсват безспорни доказателства, че проверяващите са правили опити да връчат на
нарушителя приложения към административната преписка талон за медицинско
изследване.
Така постановеното решение на ВРС е
неправилно.
Изводите на въззивния съд не се споделят от настоящата
касационна инстанция, тъй като не отговарят на установените по делото факти и
са в противоречие с материалния закон.
Не се споделят мотивите на въззивния съд за
несъставомерност на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДП. В посочения текст ясно
е разписано, че Водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и
глоба 2000 лв.
Граматическото тълкуване на текста показва, че
законодателя е предвидил алтернативни форми на изпълнителното деяние. Тоест
достатъчно е водача да откаже едното от девет изследвания и съставът на
нарушението ще бъде изпълнен. В тази връзка настоящият състав намира, че е бил
достатъчен отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство за да бъде
осъществен състава на нарушение посочен в чл.174, ал.3 от ЗДП. Само за
прецизност настоящият състав намира за необходимо да посочи, че от приложения
по делото талон за медицинско изследване е видно, че същия е бил предявен на
нарушителя и той е отказал да го подпише. Дори и разпитания в хода на въззивното
производство свидетел е потвърдил, че когато се е разписвал за отказа,
нарушителя е бил там, което означава, че е бил наясно с действията на
проверяващите.
На следващо място касационната инстанция намира, че
въззивния съд неправилно се е позовал на чл.6 от Наредба №1/2017 г. Посочения
текст урежда реда за издаване на талон за медицинско изследване при наличие на
хипотезата на чл.3, ал.2 от същата наредба. Последният текст обаче не се отнася
до случаи, когато водача е отказал да бъде тестван с техническо средство.
Напротив самия текст на ал.2 от чл.3 на наредбата сочи, че „при съставянето на акт за установяване на
административно нарушение за установена
с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и
при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец
съгласно приложение № 1.“ Тоест водача трябва да е дал съгласие да бъде тестван
с техническо средство, то да е показало концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и едва тогава се пристъпва към съставяне на талон за медицинско
изследване. При положение, че Л. е отказал да бъде тестван с техническо
средство, чл.3, ал.2 от Наредбата е неприложим за него.
Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав
счита, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, налице са
основания за отмяната му, съответно НП следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и направеното искане от страна
на процесуалния представител на АНО, съдът намира, че следва да присъди на
касатора по настоящото производство юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции в размер на 200 лв. общо.
Предвид изложеното и на основание чл.84 ЗАНН,
вр.чл.221 от АПК, Административен съд – гр. Варна, девети касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260154/23.09.2020 г.,
постановено по НАХД № 2092/2020 г. по описа на ВРС, ХХXІІ състав, в частта, с
която е отменено наказателно постановление № 20-0819-001469/30.04.2020 г. на
Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с което на К.Г.Л.
на основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0819-001469/30.04.2020 г.
на Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, в частта
с която на К.Г.Л. на основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА К.Г.Л., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 200/двеста/лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.