Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.София,
… декември 2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на тридесети май две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Виктория Каменова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№399 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителни искове, съединени при
условие на евентуалност с правно основание чл.266 вр. с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.59 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „А.П.“ ООД,
ЕИК *********, излага следните
твърдения: че на 02.10.2020 година е сключил договор за изработка с ответника „С.К.“
ЕООД, ЕИК*********, по силата на който е приел да извърши възложена му работа,
а именно – проектантски услуги по част „Архитектура“ за нуждите на
ответника-възложител, касаещи инвестиционен проект, по който възложителят е
основен изпълнител.
Ищецът твърди, че срещу възнаграждение
е приел да извърши по част „Архитектурна“ за нуждите на ответника, касаещи
следния инвестиционен проект по т.2.1 от договора, а именно: обект: две
многофамилни жилищни сгради с общ подземен гараж в УПИ 7346; община Калв,
Германия, адрес Калв, Германия, РЗП 4 285кв.м.
Ищецът твърди, че изпълнителят извършва
дейностите във фаза на проекта, касаеща подготовката на възлагането на СМР въз
основа на представен във фаза 5- работен проект и съгласно Наредбата за
хонорарите на архитектите и инженерите във ФРГ – т.2.2 от договора.
Възнаграждението, според т.4.1 от договора, е в общ размер на 24 000евро
без ДДС, което следва да се плаща по описаните в т.4.2 пет броя междинни плащания,
като всяко междинно плащане сочи обема на извършената работа. Според т.4.1
междинно плащане №1 е 47% от общата сума и включва изкопни работи с ограждения
за сигурност -10% и груб строеж – 37%.
Ищецът твърди, че първоначално
предоставените изходни данни по част изкопни работи са в договорения между
страните обем от 4 285кв.м, а изходните данни, които касаят грубия строеж
са в по-голям обем на квадратурата на проектната разработка, а именно
5 586,09кв.м или с повече от 1 301 кв.м от обема на възлагането по
договора.
Ищецът твърди, че е изпълнил
възложената му работа, предадена е на ответника и е приета от него без
възражения.
Ответникът е заплатил на ищеца сумата
от 2 400евро, представляваща първи транш по първо междинно плащане за фаза
5-работен проект, част изкопни работи.
На 03.12.2020г., след приемане на
изпълнението по изкопни работи с ограждения за сигурност и груб стоеж,
възложителят е внесъл съществени изменения и допълнения в проекта, което
фактически представлява нов проект, като промените касаят нови стълбища и
стълбищни площадки, нови армировъчни планове и др.
За работата си до изменението на
проекта изпълнителят е получил първо междинно плащане в размер на 10% от
договорената сума – 2 400евро, но не и вторите 37%, които възложителят е
следвало да заплати на изпълнителя за извършената работа. Към момента на
нанасяне на съществените изменения и допълнения, изпълнителят е предал на
възложителя проектните изработки за част груб стоеж -37%, съобразно полученото преди изменението
задание.
Съобразно нормата на чл.264, ал.1 ЗЗД
поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. В случая
изработените от ищеца проектни разработки по част груб стоеж са приети от
ответника-възложител, без възражения, като последният е заявил пред ищеца нов
обем на проектни разработки чрез промяна в съществуващия и предаден на
изпълнителя проект, което само по себе си представлява ново проектно задание.
Съобразно т.2.1 от договора обемът на проектната разработка е 4 285кв.м, а
реално възложената за проектиране квадратура е 5 586кв.м, като тази
разлика в квадратурата е налична още при първоначалното възлагане и
изпълнителят е извършвал проектни разработки за квадратура от 5 586,09
кв.м, а не проектни разработки за квадратура от 4 285кв.м. Именно тази увеличена
квадратура е превъзложена на изпълнителя за ново проектиране при промяна на
проектното задание, извършена на 03.12.2020г. Ето защо приетата от страна на
възложителя работа е съобразно първоначалното задание по груб строеж, но за по-
голяма квадратура.
Разликата между планираните квадратури
на етап “идеен проект“ и квадратурите при по-детайлна разработка е често
срещана и представлява типична особеност на процеса по проектиране, поради
което по т.2. от договора се предвижда приложение на Наредбата за хонорарите на
архитектите и инженерите. Възможността за промяна в квадратурата е предвидена и
в т.4.3 от договора.
От фактическа страна ищецът е получил
задание за части изкопни работи с ограждения за сигурност и груб строеж, в обем
от 5 586кв.м и е извършил проектните разработки в този обем. Възложителят
е приел тези проектни разработки, но в последствие е променил своите проектни
разработки, върху които следва да изпълнява ищецът и е поискал от него
осъществяване на ново проектиране за частта груб строеж.
Въз основа на тази промяна в поръчката
възложителят отказва плащане на възнаграждение за извършена и приета работа, с
което нарушава нормата на чл.266, ал.1 ЗЗД.
Ето защо ищецът твърди, че има вземане,
произтичащо по този договор в размер на 8 880евро – пълно заплащане на
разработките по част груб стоеж и сумата от 5 000евро, представляваща
разлика в квадратурата, възложена за проектиране, която реално е проектирана по
част груб строеж, като изчислението е извършено въз основа на разликата от 1 301
кв.м повече от обема на възложената работа и съобразно уговорената по т.4.2.1,
предложение 2, в размер на 37%. Размерът на сумата от 5 000евро е
определен съобразно Тарифата на Наредбата за хонорарите на архитектите и
инженерите при приложението на която се въвеждат множество критерии като
характер на сградата, местоположение на същата, с оглед регионите в Германия и
пр. и въз основа на които са извършва изчисление. В случай на евентуалност, че
съдът счете, че претенцията за 5 000евро не намира основание в сключения
между страните договор, то моли съда да приеме, че тя намира основанието си в
института на неоснователното обогатяване, което е настъпило в патримониума на
ответника. Претендира и законната лихва върху съдебно заявените суми.
В срока за отговор ответникът „С.К.“
ЕООД, ЕИК********* оспорва делото да е подсъдно на СГС по правилата за родова
подсъдност, тъй като ищецът претендира две вземания, всяко от които под
25 000лева.
Оспорва изцяло претенциите на ищеца.
Въвежда в спора следните възражения и
твърдения:
Оспорва твърдението на ищеца, че
ответникът му е възложил изработване на проект; твърди, че ищецът е бил
подизпълнител по част „Архитектурна“ въз основа на представен от ответника
работен проект и обхватът на неговата дейност е точно формулиран в т.2.2 от
договора и включва изработване на тръжна документация с подробни количествени
сметки, описания, спецификации и др.; оформяне на цялостната документация за
провеждане на процедури по избор на изпълнители. Ищецът нищо не е проектирал,
той е трябвало да опише и пресметне видовете и количествата СМР въз основа на
работния проект по част „Архитектурна” и да ги предаде на ответника, оформени
във вид, годен да послужи за провеждане на тръжна процедура за избор на
строителна фирма-изпълнител на строежа. Този вид проектантска услуга е много
различна от същинското проектиране.
Оспорва, че в хода на работата е
възложил на ищеца по-голям от договорения обем „проектна разработка” за част
„груб строеж”. Твърдените от ищеца изменения и допълнения на проекта, водещи до
увеличение с 1 301 кв.м. в квадратурата на РЗП, не съществуват.
Оспорва, че е приел без възражения работата на ищеца
по т.4.2.1 от договора, относно 37% груб строеж, напротив - на 25.11.2020 г. е
отправил конкретни писмени възражения за недостатъци в качеството и
завършеността на тази изработка, но ищецът така и не отстранил недостатъците.
Оспорва, че на 03.12.2020 г. е внесъл
съществени изменения и допълнения в проекта, което фактически представлявало
нов проект и така е заявил пред изпълнителя ново „проектно задание” в обем 5
586,09 кв.м. Писмото му от 03.12.2020 г. не съдържа подобни данни, то е покана
до ищеца да довърши започнатото по т.4.2.1 от договора с удължаване на срока за
това до 15.12.2020 г.
Оспорва, че ищецът е извършил и предал
проектни разработки в обем 5 586,09 кв.м. и че ответникът е приел същите
проектни разработки в този обем, но впоследствие е променил своите проектни
разработки и е поискал от ищеца ново „проектиране” на частта „груб строеж”.
След 16.11.2020 г. ищецът нищо не му е предавал и той нищо не е приемал от
него.
Оспорва, че дължи на ищеца сумите, които претендира с исковата си молба - 8 800,00 евро за възнаграждение по т.4.2.1 от договора и 5 000,00 евро за приета допълнителна работа извън договореното.
Заявява че отношенията между
страните са се развили по следния начин:
След
предварителни разговори и кореспонденция по електронна поща, на 16.09.2020 г. е
изпратил на ищеца актуален модел на проекта-основа за неговата бъдеща работа,
като PLA файл и информация за
спецификацията „Изкопни работи”; след като изпратил проект за договор на ищеца
и заедно с него съгласувал текста му, на 02.10.2020 г. между него и ищеца е
подписан договор за подизпълнител по част „Архитектура” № С-2020-10-0003; на 12.10.2020
г. извършил плащане по фактура № 176 за част „Изкопни работи” като аванс по
пункт първи от възнаграждението по т.4.2.1 от договора; на 12.10.2020 г.
изпратил на ищеца допълнителна информация по конструкцията и геологията на
строежа; на 13.10.2020 г. ищецът му изпратил отговор с благодарност за действия
му; на 05.11.2020 г. изпратил на ищеца линк е актуална информация по проекта;
от 06.11.2020 г. до 12.11.2020 г. продължил последователно да изпраща всякаква
информация и документи, които ищецът изисквал; на 14.11.2020 г. ищецът му
изпратил първата част от изработката; на 16.11.2020 г. ищецът му изпратил и
втората част от изработката LY (спецификация) за
грубия строеж над кота 0,00; на 25.11.2020 г.
ответникът изпратил на ищеца писмо е приложени 3 файла: - изработените от ищеца документи с негови корекции върху тях в зелен
цвят; -файл А007 201123_”Коментари по спецификация LV 013 Rohbauarbeiten; -Възражение
за качеството и завършеността на проектните работи, като предложил срок за
поправка на документите - до 04.12.2020 г., но изрично заявил, че няма нищо
против ищецът да предложи друга дата, удобна за него; на 25.11.2020 г. ищецът
му изпратил отговор, с който не оспорил, че не е изпълнил поставената задача и
че тръжните книжа не са във вид, отговарящ на целите, за които се изготвят, но
заявил, че за това е отговорен ответникът, тъй като има липси в предоставената
документация и го уведомил, че спира работата си по договора до получаване на
необходимите, според него, допълнителни данни; на 03.12.2020 г. изпратил на
ищеца писмо с прикачен файл-отговор на неговите изявления от 25.11.2020 г. В
отговора си изрично уведомил ищеца, че не е съгласен с неговите некоректни и
несвоевременни претенции, но поради добрата си воля и желание да се свърши
работата, още веднъж му изпратил
документи, въпреки че не е имало съществена нужда от това, като му предложил
дата 15.12.2020 г. за предаване на изработката по чл.4.2.1. Датата отново е
предложена с уговорката, че тя подлежи на съгласуване с ищеца и може да бъде
различна. Също така приел да плати възнаграждението, ако получи своевременно
изпълнение и предложил след приключване на тази задача, да прекрати договора по
взаимно съгласие, като запазят взаимното си уважение; на 06.12.2020 г. ищецът
му писал, че би могъл да нанесе пожеланите от ответника корекции ,,..в
сравнително кратко време”, но не посочил краен срок; на 09.12.2020 г. със свое
писмо ответникът напомнил на ищеца, че след като не е посочил друга дата,
остава датата 15.12.20 г. за предаване на документите и държи да го уведоми,
дали ще се справи до тогава или не.
В същия ден - 09.12.2020 г. -
получил отговор, е който ищецът заявява следното: ’’Мога да коригирам текстовете, съобразно вашите забележки и проектите,
които сте ми предали през септември 2020 г. Срокът е възможно да бъде 15.12.2020
г. и т.н....” По-нататък се обяснява неговата гледна точка за събитията, но в
края на писмото завършва е изявление, че „ ..ще започнем да отразяваме вашите корекции, като се опитаме да спазим срока 15.12.2020
г. плюс-минус 2-3 дни.”; на 10.12.2020
г. е провел с ищеца телефонен разговор и се уточнили, че ще прекратят договора
си по взаимно съгласие, след като той предаде на ответника количествената
сметка за спецификацията „Груб строеж”, а на 15.12.2020 с писмо ответникът
потвърдил, че държи на тази уговорка, стига да получи изпълнение и подписан
протокол за прекратяване на договора по взаимно съгласие;
Ответникът твърди, че вместо
изпълнение и подписан протокол, в офиса му е била получена покана без дата на
изготвяне от адвокат Г.К. с приложено пълномощно без дата на издаване, за
плащане на 8 800 евро за изработеното по т.4.2.1. от договора. След тази покана
ответникът разбрал, че изпълнение от ищеца няма да има и възложил на друг
изпълнител да довърши работата, който изпълнил в рамките на няколко работни
дни.
Ответникът твърди, че на 19.01.2020
г. отправил до ищеца заявление за разваляне на договора, поради неизпълнение на
задълженията му по чл.7.2.2 и чл.7.2.3. Заявлението е достигнало до адресата в
същия ден на електронната му поща, посочена за контакт в договора, следователно
този договор не съществува, считано от 19.01.2020 г.
Ответникът твърди, въз основа но горното, че ищецът иска
изпълнение от него на задължение за плащане на възнаграждение по несъществуващ
договор. Такъв иск е неоснователен и не може да бъде доказан при реалната
фактическа обстановка.
В момента ответникът и ищецът не са
обвързани от договор, защото той е прекратен по реда на чл.87 от ЗЗД. Това
означава, че щом въпросният ищец твърди неизпълнение на „С.К.” ЕООД по
разваления договор, то той може да претендира само обезщетение за вреди от
неизпълнението, но не и реално изпълнение.
Ищецът не може обосновано да твърди, че
развалянето не е произвело правно действие и че договорът продължава да е в
сила. Налице е доказано неизпълнение на ищеца, като страна по договора от
02.10.2020 г„ защото липсва цялостно и качествено изработена документация по
т.4.2.1. от договора, не са отстранени пропуските и грешките в проектната
разработка нито до приетата от ищеца дата 15.12.2020 г„ нито на по-късна дата и
поради това не е подписан протокол за предаване и приемане на изработката,
съгласно чл.3.2. Всичко изложено представлява нарушение на чл.7.2.2 и чл.7.2.3
от договора.
Моли съда да отхвърли претенциите, като
претендира разноските по делото.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че от
правна гледна точка няма никакво значение както точно се определя
терминологично възложената му работа, тъй
като спорът касае дължимо възнаграждение по договор за изработка. Дали
изработеното представлява проект или проектно-сметна документация не рефлектира
върху приложимите за случая правни норми.
Видно от
обхвата на договора, задълженията на ищеца се свързват с изпълнението на фаза
6, която е елемент от проектната документация и се изготвя въз основа на пълна
и цялостна разработка на проект във фаза 5— „работен проект”.
На следващо
място ответникът оспорва, че в хода на изпълнението на договора е възложил на
ищеца по-голям обем от договорените разработки за част „груб строеж”. Това
оспорване е наведено голословно, като по-голямата квадратура на предоставените
от ответника проекти в сравнение с квадратура, която е посочена в договора,
лесно може да бъде установена, чрез изслушването на техническа експертиза.
Ответникът оспорва, че е приел работа на ищеца без
възражения.
Това оспорване също е немотивирано, защото изявленията
на ответника се свързват с изменение на проекта в архитектурна и конструктивна
част, които изменения водят до по-голям обем и различно по съдържание възлагане
на ищеца. В тази връзка ответникът оспорва, че е внесъл съществени изменения и
допълнения, които фактически представляват нов проект. Ищецът заявява, че
поддържа въведените в исковата молба твърдения.
Ищецът твърди, че голословно ответникът оспорва, че дължи плащане на възнаграждение
за допълнително изпълнените от ищеца дейности.
В подкрепа на
тези свои оспорвания, ответникът прави анализ на разменената между страните
кореспонденция, като от своя страна анализът представлява интерпретиране на
съдържанието на кореспонденцията. Счита че съществено в случаят са прикачените
към кореспонденцията файлове, които ответникът умишлено не представя.
|
|
Ответникът твърди, че
договорът е развален по реда на чл. 87 от ЗЗД, което твърдение ищецът оспорва,
доколкото липсва виновно неизпълнение от негова страна, защото ответникът е
неизпарва страна по договора, поради което не може да го разваля.
Ищецът
твърди, че извършеното от ответника плащане по част „изкопни работи” не
представлява авансово плащане, а плащане въз основа на приета без възражение
работа по съответната фаза.
В по-голямата
си част електронната кореспонденция от страна на ответника към ищеца е свързана
с промяна на проектите на ответника във фаза „груб строеж”, което изменя и
окрупнява работата, която следва да извърши ищецът. На 03.01.2020 г. ответникът
изпраща нов проект с нови стълби и стълбищни клетки, което налага преработка на
документите. Всички срокове по договора текат след предаването на пълен проект,
поне по част архитектура и конструкция.
В допълнителния отговор на допълнителната
искова молба ответникът заявява, че поддържа изцяло отговора на първоначалната
искова молба, като го допълва със следното:
1.
Възразява срещу тезата на ищеца, че
използваната в първоначалната искова молба терминология за същността на
възложената изработка е без правно значение. Терминът „проектиране” внася
неяснота във фактическата обстановка, която следва да бъде коригирана.
Проектирането е дейност, напълно различна от възложената с договора от
02.10.2020 г. и се заплаща различно. Ищецът продължава да настоява, вещо лице
да даде заключение за извършено „проектиране” и да изчислява стойност на
„проектиране”, каквото не съществува. Това искане е лишено от основание;
2.
Оспорва твърдението, че на 03.01.2020 г.
(вероятно се има предвид 03.01.2021 г.), ответникът е изпратил на ищеца нов
проект. След 15.12.2020 г. не са изпращани никакви документи и писма до датата
19.01.2021 г., на която ответникът е уведомил ищеца, че разваля сключения
договор; оспорва изложеното в допълнителната искова молба, че някъде има
твърдение на ответника за това, как бил продължил да изпраща документи на ищеца
в периода от 06.11.2020г.. до 12.12.2020 г. В т.7 на стр.З от предходния отговор
е заявено, че от 06.11.2020 г. до 12.11.2020 г. ответникът е изпратил на ищеца
всичко, което последният е изискал. Без повече изисквания от ищеца към дадения
му проект, изработената документация е била изпратена на ответника като краен
резултат на 14.11.2020г. и на 16.11.2020 г., но не е била приета от него и той
е заявил възраженията си срещу изработеното с писмо от 25.11.2020 г.;
3.
Възразява срещу искането, на основание чл.190
от ГПК ответникът да представя файловете, прикачени към писмата му до ищеца.
Този текст от закона се отнася до документи, намиращи се САМО у едната от
страните по спора. В настоящия случай ищецът не оспорва получаването на
писмата, които са цитирани и приложени към предходния отговор, следователно
ищецът също разполага с прикачените файлове към писмата. Ищецът може сам да
представи на съда приложените файлове, ако смята, че те ще докажат някаква
негова теза;
4.
Възразява срещу допускането на
съдебно-техническа експертиза със задачите, формулирани в първоначалната искова
молба, които могат да заблудят вещото лице, че трябва да даде заключение за
извършено проектиране. Поддържам съображенията срещу такава експертиза,
изложени в предходния отговор-неяснота при формулирането и неяснота доколко и
за какво е относима експертизата;
5.
Възразява срещу искането за експерт извън
одобрения списък за вещите лица към СГС, поради категорична липса на основание
за това. Подобно искане би могло да бъде основателно само, ако в списъка не са
налице строителни инженери или архитекти, способни да се справят с поставените
задачи, но това не е така. Не е ясно откъде накъде ищецът се произнася с такова
пренебрежение към специалистите от списъка на СГС и кое му дава право да ги
обявява за недостатъчно компетентни.
6.
Възразява срещу намерението на ищеца да накара
съда да правораздава по нормативен акт, който не е представен в точен превод на
български език. Съдебният език е българският и съдът следва да получи на
български език всички документи и нормативни актове, сочени от страните. В
настоящия случай е напълно недопустимо, ищецът и вещите лица да цитират
разпоредби от Наредбата за хонорарите на архитектите и инженерите във ФР
Германия, без съдът и останалите участници в процеса да имат непосредствен
достъп на български език до тези текстове. Ето защо и на основание чл.4, чл.185
и чл.187 от ГПК, ако иска да ползва въпросната наредба, ищецът следва да я
представи преведена на български език или да престане да я цитира. Моли съда да
даде указания в този смисъл.
Страните са направили своите
доказателствени искания.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им,
намери за установено следното:
По
делото между страните не е спорно обстоятелството, че на 02.10.2020гд между тях
е сключен договор за подизпълнител по част „Архитектурна“ № С – 2020 – 10 –
0003, по силата на който ответникът „С.К.“ ЕООД, ЕИК*********, в качество на
възложител е възложил на ищеца „А.П.“ ООД, ЕИК *********, в качество на
изпълнител, който срещу възнаграждение, приема да извърши съвместно с
възложителя проектантски услуги по част „Архитектурна“ за нуждите на
възложителя, касаещи инвестиционен проект, по който възложителят е основен
изпълнител: обект : две многофамилни жилищни сгради с общ подземен гараж УПИ
7346, община Калв, Германия, с адрес Калв, Германия и РЗП – 4 285кв.м.
Съобразно
чл.2.2 от договора обхвата на работата на изпълнителя е да извърши дейностите
във „Фаза 6 – Подготовка на възлагането на СМР“ въз основа на представения
проект във Фаза 5 – работен проект“ и съгласно Наредбата за хонорарите на
архитектите и инженерите на ФР Германия, което включва изработване на тръжна
документация- подробни количествени сметки, описания и спецификации на основата
на РП по част „Архитектурна“, „Строителни конструкции“/статика/ и сградни
инсталации, засягащи строителните работи; оформя цялостната документация за
провеждане на процедури по избор на изпълнители.
С
нормата на чл.3 страните са уговорили, че възложеното с този договор се
изработва и предава на отделни тръжни документации по отделни СМР, които са
описани в Приложение №1 – проектен план- график, което е част от договора;
предаването се осъществява по електронен път- под форма на електронни
документи, изпратени на електронната поща на възложителя, която е посочена в
този договор; при наличие на пропуски, неточности и грешки от страна на
изпълнителя, те се отстраняват за негова сметка преди завършване на съответната
част по видове работи; окончателното предаване на съответната част се
придружава от приемо-предавателен протокол.
Страните
са се съгласили, че окончателното приемане на изработката по този договор се
извършва след предаване и приемане на тръжната документация и изчистване на
евентуални неточности и разминавания.
Съобразно
постигнатото съгласие, обективирано в нормата на чл.4 от договора, общият
размер на уговореното възнаграждение на изпълнителя е сумата от 24 000евро
без ДДС, което възнаграждение включва цената, както на изработката на отделните
текстове по видове работа към тръжната документация, така и собствеността върху
изработеното като движими вещ и материален носител на информация, а също и
авторските права.
Страните
са уговорили плащане на възнаграждението да се извърши на части, според план за
плащане, който съответства на сроковете за предаване на отделните части по
видове работа на т.нар. LV.Съгласили са се, че
сумите следва да бъдат заплатени в срок до три работни дни след размяна по
т.3.2- предавателните протоколи за изработка на съответната текстова част за
СМР, съобразно изготвената схема за заплащане, обективирана в тази норма от
договора- чл.4.2.1 – 4.2.5.
Съобразно
чл.4.3 от договора увеличаването на обема на работа, както и неговото
намаляване или удължаване на срока по причини на възложителя или изпълнителя,
водят до промяна в размер и условия на плащане, чрез предоговаряне.
Страните
са се съгласили ДДС да се начислява от изпълнителя при фактуриране, съгласно
приложимите нормативни актове към момента на издаване на фактурата, като самото
плащане следва да се извърши по банков
път, като сумата се превежда по посочената в договора банкова сметка ***,
след представяне на фактурата.
Съгласно
чл.5 от договора всички срокове, които страните са уговорили се броят в работни
дни, като са се съгласили, че договорът поражда действие от момента на неговото
подписване и др.
Уговорени
са правата и задълженията на страните по сделката; последиците от неизпълнение
на задълженията, основанията за преустановяване на договорната връзка.
Страните
са посочили своите адреси, включително и електронни такива, за получаване на
съобщения, като изрично са посочили, че ако съобщенията са изпратени на тези
адрес, същите ще се считат получени.
Съобразно
чл.12 от договора негова неразделна част е Приложение №1, представляващо
проектен план- график за описаните СМР.
По
делото е представена разменена кореспонденция между страните по електронен път,
чиято истинност не е оспорена в процеса, като от самите писма се разбира, че с
тях се изпращат документи, касаещи изпълнението на процесния договор.
От представената електронна
кореспонденция между страните по делото се установява следното:
Между
страните по делото месеци преди сключване на договора са водени разговори
относно параметрите на самия договор.
От разменената между страните
кореспонденция от май 2020 година се установява, че ищецът е разглеждал проекта
и е посочил какво точно ще му е необходимо, за да започне работа. Направил е
предложение LV да бъде разделена на части, за да могат изпълнителите
на СМР да започнат работа през октомври. Направил е уточнение, че в този случай
срокът за изпълнение на фазата ще е от 8 седмици, при нетно възнаграждение от
24 000 евро.
Писмото на ищеца е в отговор на
писмо на ответника, което по съществото си представлява питане за получаване
на оферта от страна на ищцовото дружество.
През юли 2020 година ищецът
формира нова цена- стойност на възнаграждението от 13 500 евро.
На 16 септември 2020 г.
ответникът изпраща на ищеца с писмо от тази дата, електронна папка, съдържаща
описаните в писмото документи, чертежи и др. и на същия ден му изпраща и
актуалния модел на проекта като PLA файл.
В този период до 08.11.2020
година ответникът изпраща на ищеца актуализирани данни за извършване на
възложената работа. Изпращаните данни под форма на чертежи и др. специфични форми
на относимата информация, като база за изпълнение на възложената от ответника
на ищеца работа, са описани в разменените между страните писма.
Във връзка с писмо на ответника
от 08.11.2020г. от 13:45часа, ищецът изпраща отговор- запитване на същата дата
в 5:02часа/вероятно 17:02ч./, с което уведомява ответника, че е разгледал
новите чертежи и е констатирал, че между кофражите и позиционните планове/ако
въобще се приеме, че изобщо са позиционни планове/ има разминаване в
номерацията на разрезите и отделните изолации. Поради това разминаване заявява,
че приема позиционните планове за достоверни
и продължава с работата, за да може да позиционира количествените
сметки, които са необходими за това LA.
В отговор на това изложение
ответникът в същия ден в 17:06 часа изразява съгласие с направеното предложение
цялото LA да е на база позиционни планове/чертежи, тъй като
това ще го улесни самия него да проследява сметките и промените, при евентуални
въпроси.
На 12 .11.2020г. ответникът
изпраща на ищеца актуалната статика, ако
същата се явява необходима за спецификацията.
На 14.11.2020г. ищецът, в
02:10ч., изпраща на ответника LA във вида, като
отправя искане ответникът с молба, да потвърди писмено, че това е задачата,
която му е поставена от ответника, тъй като това противоречи на модела и
смисъла, по който се изготвят такива документи.
На 16.11 2020 година ищецът
изпраща LV за грубия строеж над кота 0,00.
На 25.11.2020 г. ответникът връща
отговор, с който изпраща корекции към изпратената спецификация LV Rohbauarbeiten, с молба да бъдат отстранени. Корекциите са нанесени
със зелен цвят и писмото съдържа множество отбелязвания, като в него е
посочено, че корекциите/забележките касаят както количествения аспект на
изпълнената работа, така и нейните качествени характеристики. Във възражението
се съдържа и твърдение за промяна в проекта касателно стълбищата и се съдържат
насока относно новото остойностяване на тази част от проекта.
В резултат на това ищецът изпраща
писмо до ответника, което обективира настоятелно искане на ищеца да му бъде
предоставена пълна проектна документация по частите: “Работни чертежи –
архитектура, с упоменати материали, размери и планове /статистическите
изчисления са представени/; Проект с топлотехническите изчисления. Изисква
осите в архитектурните проекти да са съгласувани с тези от конструктивните.
В писмото се съдържат изисквания
относно конкретизация на вида на тухлите, което е по причина, че самата легенда
не съдържа такава конкретизация.
В писмото се сочи, че едва на
този етап от развитие на правоотношенията между страните по делото, е поставен
въпрос за стълбищата, което е в противоречие с изискването на ответника от
преди седмица отделните елементи да се описват обобщено; изразява се становище,
че представеният проект не отговаря на изискванията за информационен модел.
Отправени са и други забележки и е направено искане за представяне на пълна
проектна документация, отнасяща се поне до грубия строеж, а това, че
документацията тепърва ще се представи ще повлияе върху срока за изпълнение на поставената
работа.
Заявява, че предадената работа
отговаря на всички изисквания, към нея са направени пълно количествени сметки,
които са основа и част от тръжните книжа.
Поставено е условие да се
допълнят пропуските, да се актуализират единствените чертежи въз основа на
които да се изпълни поставената задача на ищеца. Твърди се забава на ответника,
която налага предоговаряне на сроковете за изпълнение.
Посочено е, че квадратурата,
която ответникът е представил за обекта, която е основа за изчисление на възнаграждението
на ищеца- изпълнител, е грешно изчислена и силно намалена, което се отразява
негативно както на сроковете за изпълнение на работата, така и на размера на
възнаграждението.
В отговора на това писмо,
ответникът на 03.12.2020 година изразява следното: отрича твърденията на ищеца
касателно: липса на пълен комплект необходими документи/чертежи за изпълнение
на поставената задача, тъй като, твърди ответникът, в отговор на писмо на ищеца
от 25.11.2020година, ответникът му е изпратил и ищецът е получил достъп до
онлайн папка с всички проектни документи по специалности, която се е
актуализирала периодично с напредване на проектните дейности; триизмерен модел
на проекта, който е изработен на Архикад, неколкократно актуализиран и изпращан
на ищеца; позиционни чертежи, количества бетон, стомана и др.; детайлни чертежи
на стълбищни рамена.
В това писмо ответникът признава,
че на 14.11.2020г. и на 16.11.2020г. ищецът му е изпратил на две части,
изработеното от него, съгласно пункт 4.1 от договора.
Цитираната
от ответника норма на договора предвижда общия размер на уговореното
възнаграждение от 24 000 евро без ДДС и обема на работата, която следва да
се изпълни за това възнаграждение.
Констатира, че на 22.11.2020г. е
връчено на ищеца възражение на ответника, като възложител на изработката, което
е на база уговорката между страните, обективиран в чл.3.2 от договора –
възможността да се отстранят неточности, грешки, непълноти и др. упоменати в
тази клауза за сметка на изпълнителя, преди завършване на съответната част по
видове работа.
В този отговор ответникът
възразява относно направеното от ищеца искане за това да му се предоставят
материали, съдържащи данни, които са необходими за изпълнение на поставената
задача, както и допълнителни документи. Възразява това искане да е
своевременно, но за да се постигне целта на договора го уведомява, че му
изпраща допълнително описаните в писмото документи.
Пак поради тази цел заявява, че
прави предложение за продължаване на срока за изпълнение на тази част от
договора до 15.12.2020г. и предлага на своя съдоговорител до 4 декември да
заяви изрично дали предлага друга дата като подходяща за срок за изпълнение на
тази част от договора, като при липса на друго предложение сочи крайна дата
15.12.2020г.
Писмото завършва с предложение
след осъществяване на задачата, представляващ част от възложената работа,
договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие.
Посочено е, че възнаграждението
от 37% от уговорената цена ще бъде заплатено след предаване на тази част от
възложената работа.
Въз основа на тази позиция на
възложителя ищецът -изпълнител репликира, че срокът за изпълнение не е изтекъл,
защото не е започнал да тече, респ. е спрял да тече, тъй като е налице
хипотезата на чл.5.4 и чл.5.5 от договора.
Съобразно постигнатото между страните
съгласие чл.5.4 урежда срока за изпълнение на възложената работа, считано от
предаване н протокол на изходните данни и документи от страна на възложителя на
изпълнителя и възможността същите да изготвят план-график относно изпълнение на
целия обем.
Съобразно нормата на чл.5.5
срокът за изпълнение на договора спира, когато е налице забава на възложителя,
като една от хипотезите за спиране на сроковете за изпълнение е при поисканата
от възложителя промяна в работата, която изменят предадено задание за
проектирани и/или одобрени от него решения или предшестващи фази; др. хипотези,
като страните са приели, че в този случай срокът на забава е периодът от време,
с което срокът за изпълнение на възложената работа на изпълнителя ще бъде
продължен.
Освен това възражение ищецът –
изпълнител по договора твърди, че уговореният срок за изпълнение не отговаря на
обема на възложената работа и отговоря на 50% от действителния обем на тази
работа.
Заявява, че не е съставен
приемо-предавателен протокол с който необходимите книжа да бъдат предадени на
ищеца, който се явява подизпълнител на ответника.
Заявява, че ако линкът от
последното писмо съдържа коригирани проектни части с дата 03.12.2020г., т.е.
нова информация, ще е необходимо време за запознаване с тази нова информация.
Това ще наложи ново четене на чертежи, за да бъдат откроени разликите,
ответникът ще получи бележките на ищеца и др., за да получи информацията, която
е необходима и документация в окончателен вид, подписана от възложителя. Ето
защо изискването за срокове е нереално.
Заявява, че въпреки
некачествената информация може да нанесе корекции, подчертава, че тръжните
документи са описание на проекта на ответника, който за съжаление не е пълен,
поради което отпрява искане ответникът да му предаде необходимите документи, за
да не се получава неразбиране между страните.
Последните писма, които страните
по договора са си разменили изразяват вече възникналото напрежение между тях по
повод точно изпълнение на задълженията, както на ответника като възложител, така
и на ищеца, в качеството му на изпълнител.
На 09.12.2020година ответникът
изпраща ново писмо до ищеца, с което заявява, че поради липса на срок, различен
от предложения от него, приема, че 15.12.2020г. се явява крайна дата за
изпълнение на този етап от възложената работа, като до тази дата очаква да
получи документацията по раздел „Груб строеж“ с направените корекции, съобразно
забележките.
Отново моли своя съдоговорител,
ако намери, че не може да се справи, то предлага договорът да бъде прекратен по
взаимно съгласие, за което чака отговор до край на текущата седмица, а в
случай, че ищецът не даде изработка или съгласие за прекратяване по взаимно
съгласие, то ищецът ще развали договора, поради неизпълнение на ищеца.
В отговор на това писмо още същия
ден ищецът изпраща свое писмо, с което отново заявява, че сроковете за
изпълнение на са започнали да текат, поради липса на окончателни проекти.
Заявява, че е възможно да изготви книжата до 15.12.2020година, като нанесе
корекции, съобразно забележките на ответника и предадените от последния проекти
през септември 2020година.Т.е. изразява съгласие срокът за изпълнение на тази
част от възложената работа да бъде финализирана до 15.12.2020година, с разлика
от няколко дни.
Отново подчертава нереалността на
сроковете за изпълнение, дадени от възложителите на ответника и започване на
работа от страна на ищеца, за да може ответникът да бъде подпомогнат, макар да
липсват окончателните проекти.
Пояснява, че предадените от
ответника на ищеца документи на 03.12.2020 година съдържат съществени
допълнения в архитектурната си част, в част конструктивна, включително промяна
на концепция и формата на стълбите. Приема това като доказателство, че проектът
не е достигнал своя окончателен вариант и все още е в процес на и. Ето защо приема,
че дадения срок за изработване от 03.12.2020г. до 04.12.2020година се явява
нереален. Изрично сочи, че върху проектите няма маркировка на промените, индекс
или списък, съобразен с DIN. Това налага ново и
пълно запознаване с тях, което предполага достатъчно време, като отново сочи,
че и за тези документи няма означение, че са окончателни, за да се приеме, че е
налице възлагане.
Заявява готовност да спази срока
15.12.2020г., плюс-минус 2-3 дни.
Заявява, че няма против договорът
да бъде прекратен по взаимно съгласие, но след като получи възнаграждение за
изпълнението.
На 19.01.2021 година ответникът
изпраща на ищеца заявление за разваляне на договора.
От самото заявление, изпратено с
писмо от 19.01.2021 година се установява следното:
Възложителят и настоящ ответник
прави изявление за преустановяване на договорната си връзка с изпълнителя и
настоящ ищец, считано от датата на получаване на това изявление, с което
развяла договора по част „Архитектурна“, на основание чл.6.1.4 и чл.9.5 във
връзка с чл.87, ал.1 и 2 ЗЗД, поради неизпълнение на задълженията на
изпълнителя по чл.7.2.2 и чл.7.2.3 от договора- просрочване на изпълнението с
повече от 15 дни за отстраняване на пропуски и грешки в проектната изработка по
чл.4.2.1 и фактически отказ за изработи документацията качествено и в
съответствие с изискванията на възложителя.
В изявлението ответникът сочи, че
изпълнението на ищеца е вече безполезно, защото възложеното му, но неизпълнена
работа е изпълнена от друг изпълнител, поради което не се налага да се даде срок
за изпълнение.
Отправена е покана да се върне
заплатената сума от 2 400 евро и се претендира неустойка от 540 лв. за
забава.
Посоченото от
ответника-възложител основание за разваляне на договор е нормата на чл.6.1.4, с
която страните са се съгласили, че за възложителя ще възникне право да развали
договора при забава в изпълнението на ищеца- изпълнител с повече от 15 дни/
които страните са уговорили да са работни дни/ и/или не спазва други клаузи на
договора, както и показва груба липса на професионализъм.
По делото не е налице спор, че
изявлението на ответника е достигнало до ищеца
По делото са представени и две
писма, които предхождат датата на това изявление на ответника, които са
разменени между страните в периода от 11 до 15 .12.2020 година, от които може
да се направи извод, че преди дата
11.12.2020 година между страните е воден телефонен разговор, чиято тема
е била тази за преустановяване на договора, тъй като на 11.12.2020 година
ищецът изпраща писмо до ответника с искане да потвърди писмено отказа си от
съвместната им работа.
На 15.12.2020 година ответникът
изпраща писмо, от което се установява, че с това писмо е изпратен протокол за
прекратяване на съвместната им работа по взаимно съгласие, с молба да го
подпише, като в този писмо се съдържа условие, че протоколът ще бъде
окончателно оформен само при условие, че ответникът получи количествена сметка
за LA
Rohbau в посочената файлова форма.
От последващата кореспонденция
може да се достигне до извод, че страните не са постигнали съгласие относно това
договорът да преустанови действието съобразно условията, които ответникът
предлага.
По делото ответникът
е представил цялата документация, която е била разменена между страните във
връзка с преждеописаната кореспонденция.
По делото е допусната и изслушана
съдебна експертиза, изготвена от вещото лице арх.Д.Г., приета от съда като
годно доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано.
От депозираното и изслушано в
о.с.з. основно заключение на вещото лице арх. Г., се установява, че вещото лице
е направило индивидуализация на предмета на процесния договор, с който страните
са били обвързани, съобразно чл.2 от договора- две многофамилни жилищни сгради
и общ подземен гараж в УПИ 7346, община Калв, Германия, с обща РЗП 4285 кв.м.
Относно обхвата на поставената от
възложителя на изпълнителя задача вещото лице е посочило, че същият е
извършване на дейностите във „Фаза 6“- подготовка на възлагането на СМР на
основа на представения проект във „Фаза 5“- „Работен проект“ и съгласно Наредбата
за хонорарите на архитектите и инженерите на ФРГ и е описан като „изработка на
тръжна документация- подробни количествени сметки, описания и спецификации на
основата на РП по част „Архитектурна“, „Строителна конструкция“ /Статика/ и
„Сградни инсталации“, засягащи строителните работи и оформяне на цялостна
документация за провеждане н процедура по избор на изпълнител.
По отношение на обема на
възложената работа, вещото лице е приело, че този обем изисква да се изчислят
количествата за целия обект- за строителство в груб строеж и за сградни
инсталации и за двете многофамилни жилищни сгради, както са описани в договора.
Вещото лице е уточнило, че
документите, които е изготвил ищеца се намират в наименовани под следните
номера папки, а именно: №№7-9, като в папка №7 – между лист 515 -566 се намира
количествената сметка, наречене спецификация за сутерена на обекта, наименован
мазе; състои се от 26 страници на немски и на български език.
Вещото лице е установило, че
сметката е изработена по видове: за подготовка на терена/подложен бетон и
разделителни слоеве с изолации/, за груб строеж – кофражни работи, бетонови
работи, хидроизолация, дренаж, готови конструктивни елементи и арматура.
В папка №8 – спецификация, която касае
строителните дейности от партера до таванския етаж; сметката е в обем от 18
страници; съдържа изработка по видове работи: за бетонови работи на стени,
колони и плочи, за кофражни работи, за готови конструктивни елементи, за
зидарски работи, за хидроизолация, за арматура.
Въз основа на тези констатации
вещото лице е достигнало до извод, че ищецът е изпълнил договореното в чл.4.2.1
от договора – изработка на подробни количествени сметки и спецификации на
основата на РП по част „Архитектурна“ и „Строителна конструкция“ /Статика/ за
описания обект в Калв, ФРГ.
Вещото лице е достигнало до
извод, че исканията за поправки и допълване, които ответникът е направил
касаят: подреждане на документацията; допълване на документацията с елементи за
организация и безопасност на строежа, какъвто проект не е описан и предаден;
промяна на количествената сметка на стълбите, поради промяна на проекта в тази
му част.
Вещото лице е категорично, че
няма разлика в параметрите на сградата по идеен проект, който ищецът е получил
от ответника в периода между 16.09.2020г. – 08.10.2020г. и работен проект,
изпратен на 03.12.2020 година. Поради това не може да се приеме, че е променен
обемът и размерът на елементите, които се описват в количествената сметка за
тръжните книжа.
Вещото лице е приело, че може да
се приеме наличие на разлика в площта на сградите, която е посочена в договора
и тази, която е изчислена от вещото лице, като причина за това, че има различни
правила в България и в Германия касателно балконите. В България балконите и
терасите са включени в РЗП, каквото включване в Германия законът не допуска
Другата разлика е разлика в
изчисленията на ищеца и вещото лице, причина за която е, че ищецът изчислява
площта за двете сгради като включва в нея 4 етажа и партер, а вещото лице е
констатирало, че сградите имат 3 етажа и партер. Това води до разлика от 439,75
кв.м. Изводите си вещото лице е направило въз основа на разрези и фасади на
сградите/посочило и на кои листове от делото се намират/. Другата разлика е в
площта на сутерена, който според ищеца е 1 152 кв.м, а според в.л. –
1 112 кв.м.
По отношение на това, че на
експерта е зададен въпрос относно предмета на договора, което обстоятелство
може да породи съмнение относно това дали не се касае за правен въпрос, следва
да се отбележи, че смисълът на този въпрос не е възпроизвеждане от страна на
вещото лице на текста от договора, който съдът и страните са в състояние
самостоятелно да прочетат, а да се изясни от фактическа страна, какво се крие
зад използваната формулировка проектантски услуги. На този въпрос вещото лице
вещото лице е дало пояснения при изслушването си в проведено о.с.з. на
28.03.2023 година – листове 793 и сл., а именно, че това е извършване на
количествени сметки, описание и спецификация на РП по част „Архитектурна“,
„Строителна конструкция“ и „Сградни инсталации“ и оформяне на цялостната
документация за провеждане на процедура във ФРГ. Пояснило е, че сметките са
изчисления на количества, като в тази насока вещото лице пояснява, че задача е
съотносима към подготовката и изготвяне на тръжната документация, която следва
да се изготви в България. Пакети от документи, съобразно Наредбата за тръжни
книжа. Тези документи съдържат много литература и текстове, които са съобразени
с начина на провеждане на търга, но съдържат количествени сметки, които се
използват, за да могат участниците напр. в търговете да напишат цени и да
участват в тръжните процедури.
Във връзка с поставените на
вещото лице въпроси от съд и страни, арх. Г. акцентира на обстоятелството, че
до 16.11.2020 година страните по договора са правили уточнения по проекта,
който са разменили през септември-октомври, като уточненията представляват
допълнения и неща, които в първоначалния вариант на проекта не са съществували.
Първоначалният проект вещото лице определя като проект в по- суров вид, а промяната,
която е видно от изпратената на 03.12.2020 година документация касае стълбищата
на всички етажи на сградите. Промяната се изразява в това, че първоначално
стълбището е било трираменно- имало е стъпала от три рамена, като П- образно.
След промяната стълбището става двураменно, което означава, че има две рамена
стълбища и площадка.
В резултат на тази промяна
задачата, която ищецът е следвало да извърши е наново да пресмята количествата
за стълбището – бетон, стомана, предполага, че от конструктора е била подадена
промяна и подмяна на материала, което означава да промени част от
количествената сметка.
Вещото лице арх.Г. изрично сочи,
че отбелязванията, поправките на арх. К. касаят именно това и смисълът на
поправките е бил стълбището да бъде пресметнато изцяло, окрупнено, а не по
етажи.
Вещото лице изрично сочи, че това
не представлява промяна в предмета на договора, тъй като пак касае изготвяне на
количествена сметка, но променя обема на работа, обусловен от промяна в размера
на стълбището, което е част от сградата. Вещото лице изрично подчертава, че
тази промяна в обема на работа засяга частично асансьора, но останалите части
от сградите не са повлияни. Сочи, че промяната е извършена в рамките на
посочената в проекта площ и в рамките на същата концепция, но засяга
количествата и това е така, тъй като стълбите са монтажни и бройките рамена са
различни. Тъй като сметката представлява едно стойностно изреждане, то
неминуемо количеството ще бъде променено, с оглед промяна в бройките рамене на стълбищата.
Въпреки, че промяната може да засегне асансьора, вещото лице подчертава, че в
прегледаните от нея книжа по делото, които са приети като доказателства,
доказателства площта на асансьора в проектната документация и количествената
сметка да е променена.
В тази връзка вещото лице сочи,
че в периода от 16.09.2020г. до 08.10.2020 г. чертежите са уточнявани и
актуализирани по-късно, като на 05.11.2020г. е изпратен коригиран подземен
етаж, актуални позиционни и кофражни чертежи на фундаментната плоча, чертежи на
стълбищни рамена; на 06.11.2020г. е уточнен периметърът на хидроизолацията; на
08.11.2020г. възложителят е изпратил на изпълнителя нови позиционни и кофражни
чертежи, изолации и стълбища.
По искане на ищеца на
03.12.2020г. са изпратени комплект с актуализирани работни архитектурни чертежи
и детайли, конструктивни чертежи и детайли, позиционни чертежи, количества
бетон и стомана и проекти по Електро, ВиК, ОВ, като в тези документи се
съдържат и променените стълбища на всички етажи на двете сгради. Въз основа на
това вещото лице посочва, че е налице необходимост от това да се изготви
преработка на готовата количествена сметка за обекта, което е направен извод в
депозираното заключение.
По отношение на стойността на
извършената от ищеца работа, съобразно обем, надвишаващ определения по
заданието обем с 1 301,09кв.м, при
пазарни цени, вещото лице е посочило, че пазарни цени н такива услуги в РБ не
съществуват и за база като регулатор се използва Методика за размера на
проектантнските услуги в инвестиционното проектиране на Камарата на архитектите
в България – КАБ – от 2007 година.
Вещото лице достига до следните
изводи:
Възложената на ищеца работа е
проектантска услуга, но не представлява проектиране, а изготвяне на
количествена сметка въз основа на изготвен – проектиран и изчертан работен
проект; разликата в квадратурата се дължи на различните правила за изчисление
на площта в Германия и България, като разликата касае площта на упоменатия брой
балкони, тераси и две покривни тераси – обща квадратура от 273 кв.м, които
според немските правила не се включват в РЗП, но съществуват както в идейния,
така и в работния проект на обекта;; приема, че не е налице разлика в цената на
изработката на възложената работа, на база квадратурата.
Вещото лице е направило изчисления
на дължимото възнаграждение в два варианта и се направило съпоставка между
регламента, действащ в РБ и във ФРГ, като е достигнало до извод, че и в двете
нормативни уредби на двете държави, действа иден и същи принцип, а именно –
цената на проектантската услуга- изработка на количествени сметки – да е
процент от общата цена на проектирането/ общия проектантски хонорар.
В резултат на това вещото лице
арх.Г. изчислява два варианта на възнаграждението, съобразно които цената на
услугата, извършена от ищеца и представляваща изготвяне на количествена сметка
за тръжна документация по част Архитектурна и Строителни конструкции в груб
строеж, етап до кота 0,00 и етап етажи партер-таван, при вариант с квадратура
от 4 285 кв.м. е на стойност 11 012 евро, а при квадратура от
5 586кв.м е на стойност от 14 337 евро.
В проведения разпит на вещото
лице арх. Г. признава, че не е обърнала внимание на писмото – възражение на
ответника на листове 87 и сл. от делото, с което възложителят оспорва точността
в количествено и качествено отношение, на предаденото от ищеца.
В допълнителното заключение
вещото лице арх. Г. изрично уточнява, че няма разлика в параметрите на обекта
по идеен проект, който е изпратен на 16.09.2020г. до 08.10.2020г. и този, който
е изпратен на 03.12.2020г., защото не е
променен обем и размер на елементите, които се описват в количествената сметка
за тръжни книжа за идеен и работен проект.
Вещото лице отново е изяснило, че
обемът на възложената работа се съдържа в предмета на работата и характера на работата- строителство, като
работата следва да покрие целия обем на продукта. Това означава да се изчислят
количествата за целия обект, който представлява две многофамилни жилищни сгради
с общ подземен гараж в УПИ 7346 в Калв, Германия, в обхвата на договора- за
строителството в груб строеж и за сградните инсталации.
При извод на вещото лице за липса
на разлики в предоставения идеен прокет в периода от 16.09.2020г. до
08.10.2020г. и работния проект от 03.12.2020г., вещото лице твърди, че не е
налице промяна в обема и размера на елементите, които се описват в
количествената сметка за тръжни книжа за идеен и работен проект. Вещото лица
твърди също, че строителните работи, които са предмет на количествената сметка
и се описват в нея, включват всички елементи на обекта, наречен „сграда“ –
хоризонтални и вертикални, защото обектът е обемен.Хоризонталните елементи са
подовите плочи, гредите и стълбищата, а вертикалните са стените и колоните.
Според вещото лице официалните параметри на сградите се включват и оповестяват
в документи- разрешения за строеж, договори, нот. Актове, проекти, удостоверения и др., но не включват всички
елементи на обекта.Официалните параметри на сградата са застраена площ и
разгъната застроена площ, които понятия се уреждат от парагра 5 на ЗУТ в т.15,
респ. 18 и въз основа на последната вещото лице е приела, че е налице разлика в
квадратурата, която е посочена в основното заключение.
Въз основа на това вещото лице
дава отговор на допълнителните въпроси касателно покривното пространство и
покрива на подземния гараж.
При така установеното по делото
съдът приема за доказани следните обстоятелства, които имат значение на спора
между страните:
Наличието на сключен договор за
изработка между страните, чийто предмет е изготвяне на количествена сметка и
тръжни книжа на основата на работен проект
по част Архитектурна, Строителна конструкция и Сградни инсталации и
оформяне на цялостна документация за провеждане процедури на избор на
изпълнител.
Получена от ищеца, по неговото
искане пълна документация и изходни данни от ответника, касаещи точното
изпълнение на възложената работа на 03.12.2020 година; неодобрена и неприета от
ответника работа, която ищецът е изпълнил, поради което ответникът е сторил
възражение в тази насока с писмото си от 25.11.2020 година; промяна в плановете
и изходните данни касателно стълбищата, което налага ново изчисление на
количествените сметки за тази част от сградата, евентуално и за част от
асансьорната клетка. Тези обстоятелства са установени по категоричен начин от
представените от самите страни писмени доказателства, представляващи разменена
между тях електронна кореспонденция и придружаващите я разменени документи,
представляващи идеен/ работен проект въз основа на който ищецът да изпълни
задачата.
Въз основа на постигнатото между
страните съгласие, обективирано в сключения договор, договорът е влязъл в сила
от неговото подписване и уговореният срок за изпълнение на възложената работа е
125 работни дни, считано от предаване на изходните данни и документи, с
протокол от възложител на изпълнените, с възможност след това страните да
направят по- подробен план-график.
Възможностите договорът да се
развали едностранно са предвидени в постигнатите условия на сделката, като за
възложителя тази възможност е налична в хипотеза на неспазване на договорените
срокове от изпълнителя при забава повече от 15 дни и/или неспазване на други
клаузи от договора, както и показване на груба липса на професионализъм.
Развалянето е предвидено да се извърши с писмени предизвестие чл.6.1.4.
Реципрочна възможност е
предвидена и за изпълнителя – чл.7.1.3.
При така установеното съдът
достига до следните изводи:
Спорните въпроси по делото са
дали е налице договорно, респ. извън договорно основание ищецът да дири плащане
на претендираното от него вземане, било като възнаграждение по договора, било
като обезщетение за извършената работа, резултатът от която е довел до неоснователно
обогатяване на ответника.
Заявената от ищеца главна
претенция е с договорно основание и представлява осъдителен иск по чл.266 вр. с
чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД – претендира се заплащане на уговорено възнаграждение
за изпълнена работа.
Ето защо относимите към въпроса
налице е договорно задължение на ответника да плати дирената от ищеца сума са
следните въпроси: налице ли е действащ договор, който да е основание за
предявяване на този иска и ако е налице такъв, то налице ли е изпълнение, което
да е прието и поради това вземането за възнаграждение да е изискуемо.
По отношение на това дали
договорът към момента на предявяването на иска е действащ.
В тази връзка ответникът
своевременно е направил възражение, че не е налице основание да се дири
плащане, тъй като е развалил договора, поради виновното неизпълнение от страна
на ищеца, на което последният противопоставя доводи за това, че разваляне на
договора не е осъществено надлежно.
По развалянето на договора,
основанията за това и последиците от изявлението на ответника.
От отправеното по електронен път
уведомление от 19.01.2021 година от страна на ответника може да се направи
еднозначен извод, че възложителят упражнява свое потестативно право да развали
договора, на основание чл.6.1.4 и чл.9.5 от договора, като се позовава на
виновно неизпълнение на задълженията на ищеца по чл.7.2.2 и чл.7.2.3 от
договора – поради просрочване на изпълнение на възложената му работа с повече
от 15 работни дни, конкретно отстраняване на пропуски и грешки в проектната
разработка по чл.4.2.1 от договора.
В тази връзка следва да се
отбележи, че уговорката между страните за заплащане, обективирана в чл.4.2 от
договора, с която страните приемат, съгласно чл.4.2.1, междинно плащане №1 да е
в размер на 47% от уговорената цена, включва в себе си заплащане на 10% за LV Aushub mit Sicherheitsmabnahten /изкопни работи с мерки за безопасност/ и 37% за LV Rohbau.
Съобразно чл.12.1 от договора
графикът за изпълнение на възложената работа както следва: за LV Aushub –
10 работни дни и за LV Rohbau- 40 работни дни.
Ето защо при преценка за
надлежното упражняване на потестативното право на ответника да развали договора
следва да се прецени дали за тази страна се е породило това право, като съдът
съобрази посочените от възложителя причини за разваляне на договора, а именно
забава, която е продължила повече от 15 работни дни, в които ищецът е следвало
да отстрани неточностите и да изпълни забележките на ответника.
Както е посочено по- горе общият
период за изпълнение на възложената работа е както следва: за LV Aushub –
10 работни дни и за LV Rohbau - 40 работни дни - общо 50 работни дни, считано от
подписване на договора и предаване на документи и данни с протокол, както са
уговорили страните.
Тъй като ищецът непрекъснато е
противопоставял аргумент за липса на протокол, който да удостовери началото на
срока за изпълнение следва да се обсъди въпроса дали този срок е започнал да
тече и ако е започнал да тече – от кога?
От разменената по делото
кореспонденция се установява, че от момента на сключване на договора между
страните са разменени данни и документи като до 07.11.2020 година тази размяна
е била размяна на несистематизирани данни, за което свидетелствува писмото на
арх. Д.от същата дата, с което моли ответника да посочи кой чертеж е валиден и
кой не е, сочи наличие на разминавания и нови конфигурации и др., които
възпрепятстват точното изпълнение на възложената задача. Моли информацията да
бъде систематизирана и др.
На 08.11.2020 година арх. К.
изпраща отговор, с който твърди, че изпраща обобщени чертежите и информацията
от конструктора, актуалните позиционни и кофражни чертежи и от писмото от
същата дата, изходящо от арх.Д., може да се направи извод, че ищецът е приел за
надлежно възложена му работа в изпълнение на проектната дейност с процесния
договор. Още на следващия ден обаче, в рамките часове, арх. Д.прави ново запитване, приемайки, че
проектът е в работен вид, относно бетон, сградни инсталации и др. като
размяната на книжа и данни продължава и на 14.11.2020г. е отправено искане от
ищеца. С това изявление страната се домогва до това ответникът да потвърди
писмено, че изпратеното му от ищеца LV представлява задачата
по договора. На 16.11.2020година ищецът изпраща LV на
грубия строеж, който ответникът не одобрява. Възражението на ответника е от
25.11.2020година и съдържа корекции, поправки и др., които изразяват липсата не
само на одобрение, но и на всякакво приемане на предадена от изпълнителя на
възложителя работа.Именно това е причината, поради която ищецът с писмо от
същата дата да изисква предаване на пълна проектна документация.Искането е
удовлетворено и на същата дата ответникът изпраща исканите документи и данни и
заявява, че продължава срока за изпълнение на възложената работа до
15.12.2020г.
Тук е мястото да се отбележи, че
разменената в този период кореспонденция установява две неща – липса на
приемане на престираното от ищеца, като изпълнител, както повелява нормата на
чл.264, ал.1 ЗЗД, както и наличие на постигнато между страните съгласие срокът
за изпълнение на тази част от проектната дейност да бъде 15.12.2020година.
Изразеното от ищеца съгласие това да е срокът, за изпълнение, в каквато насока
е предложението на ответника е обективирано именно в това писмо.
Следователно може да се приеме,
че макар да липсва изричен протокол, с който възложителят предава на
изпълнителя необходимите данни и документи, за да се изпълни предмета на договора,
с оглед предадената на 03.12.2020година проектна документация, относно чиято
цялост и годност ищецът не възразява, каквато възможност му дава нормата на
чл.260 ЗЗД, то следва да се приеме, че ответникът като възложител е предоставил
на ищеца като изпълнител необходимите данни и документи, представляващи работен
проект на обекта, въз основа на които ищецът е поел задължение да предаде изготвените
от него количествени сметки и др. до 15.12.2020 година.
По делото не са налице твърдения,
нито събрани доказателства, че на 15.12.2020 година ищецът е предал изпълнена
възложената му работа на ответника, отразяваща не само изменението касателно
стъблищата, но е отразяваща нанесените забележки, корекции и искания за
допълнение от страна на ответника. Такива данни не са налице и за по- късен
етап от развитие на облигационната връзка между страните, поради което може да
се направи основателен извод, че за възложителя е възникнало потестативното
право да развали договора, поради забава, която е продължила повече от 15
работни дни.
Датата 15.12.2020 година, явяваща
се краен срок за изпълнение на поръчката е
вторник – работен ден. От следващата дата изпълнителят е в забава, която
се изчислява в работни дни, тъй като такава е уговорката между страните.До края
на 2020 година, считано от 16 декември остават 8 работни дни. До 19.01.2021
година работните дни са 11 на брой. Следователно към датата на изявлението са
изтекли уговорените 15 дни забава в изпълнение на възложената работа, което
изпълнение изисква отстраняване на констатираните непълноти, недостатъци и
забележки, които възложителят е осъществил чрез възражението си от
25.11.2020година, с което е упражнил правата си по чл.264, ал.1 ЗЗД, както и
преработка на количествените сметки относно стълбищата.
Относно това дали ответникът е
имал право да упражни това право, с което да преустанови действието на
договора.
По виждане на състава такова
право за страната е възникнало по следните причини: липса на изпълнение и
неизпълнението да е съществено.
Съдът приема, че неизпълнението е
съществено, тъй като има тегло, което самите страни са определили в схемата и
графика за изпълнение като 37% от общия обем на възложената работа, което тази
част от изготвяне на проектната дейност заема. Ето защо не може да се приеме,
че забраната по чл.87, ал.4 ЗЗД не е налице.
Неизпълнението засяга
както количеството на изпълнената работа- изготвени количествени сметки, така и
качеството на същите. Отправените от възложителя забележки не са съобразени и
не са отразени при изпълнение на възложената работа от страна на ищеца –
изпълнител. Ето защо за възложителя е възникнала възможност да преустанови
действието на облигацията. По виждане на състава осъщественото от ответникът
разваляне на договора е проявна форма на разпоредбата на чл.262, ал.2 ЗЗД,
съобразно която, ако за възложителя стане ясно, че изпълнителят няма да изпълни
работата в срок /в настоящия случай това касае целия предмет на договора, а не
само този негов етап/фаза/ или няма да я изпълни по уговорения или надлежен
начин, може да развали договора, като има право на обезщетение по общите
правила.
Съобразно Решение №13 от 07.03.2012г.,
постановено по т.д.№15/2010г. на Второ т.о. на ТК на ВКС разпоредбата на
чл.262, ал.2 ЗЗД препраща към нормата на чл.87 ЗЗД и не се намира в съотношение
на специална към обща норма. Настоящият състав изцяло споделя даденото от
касационната инстанция разрешение на този въпрос. Това означава, че при
разваляне на договора на основание чл.262, ал.2 ЗЗД, каквото по виждане на
състава е настоящата хипотеза, са приложими правилата за разваляне на договора,
уредени в общите разпоредби на ЗЗД, съобразно които право да развали договора
има само изправната страна по него и при спазване на законовите разпоредби –
наличие на съществено неизпълнение и даване на допълнителен срок за изпълнение.
Следва да бъде отбелязано, че в
практиката се осъществи ревизиране на постановката, че само изправната страна
може да развали договора, но в настоящия случай това не е релевантно, тъй като
от данните по делото не може да се направи извод, че ответникът се явява
неизправна страна по сделката.
Следващият въпрос, който подлежи на
обсъждане е дали е възможно договорът да бъде развален без на насрещната
страна, която виновно не е престирала, да и бъде даден допълнителен срок.
Както е посочено по- горе, разпоредбата
на чл.262, ал.2 ЗЗД препраща към общата норма на чл.87 ЗЗД. С разпоредбата на
чл.87, ал.1 ЗЗД са уредени предпоставки за разваляне на договора, като едната
от тях е възможността за разваляне да е обвързана от предоставяне на изправната
страна на допълнителен /подходящ/срок за изпълнение, с изричното
предупреждение, че след изтичане на този срок договорът ще се счита развален.
Тъй като ответникът, в качество на възложител, не е дал подходящ срок, то
същият не е упражнил надлежно правото си, поради което липсата на надлежно
упражняване на неговото преобразуващо право е довела до невъзможност да се
преустанови действието на процесния договор. В настоящия случай не е налице
хипотеза по чл.87, ал.2 ЗЗД, за да се приеме, че за възложителя е възникнало
безусловно право да развали договора. Това е така, тъй като цитираната
разпоредба на закона предвижда две хипотези на безусловното разваляне на
договора, което е приложима само тогава, когато е настъпила невъзможност за
изпълнение, за която длъжникът носи отговорност или при наличие на безполезност
на изпълнението, която е настъпила в резултат на забавата на длъжника, или
когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време. Както е посочено
и по- горе договорът не попада в категория на фикс сделките, не е установена
безполезност на изпълнението, тъй като възложителят е сключил нов договор с
друго лице, за изпълнение на работите, възложени на ищеца, за което
свидетелстува неговото изявление.
Липсата на надлежно упражняване на
това право не е довело до преустановяване на договорната връзка в резултат на
направеното едностранно изявление от страна на възложителя.
И все пак следва да се отговори на
въпроса дали договорът е продължил да обвързва страните?
Отговорът на този въпрос е
отрицателен.
Настоящият състав приема, че договорът
е преустановил своето действие, но това е станала по съгласие между страните.
Съгласието е изразено както изрично така и с конклудентни действия- от
възложителя изрично, след липсата на престация на уговорения падеж за
изпълнителя, а от изпълнителя – чрез запазване на мълчание след получаване на
изявлението за разваляне на договора и липса на противене, в резултат на което
връзката е преустановила действието си. Ето защо съдът приема, че с осъществените
действия/бездействия на страните договорната връзка между тях е преустановила
действието си.
Относно това какво е действието на това
преустановяване на договорната връзка.
Тъй като съдът приема, че изявлението на ответника за разваляне на
договора не е надлежно упражнено, то договорната връзка не е преустановила
действието си на основание чл.262, ал.2 вр. с чл.87 ЗЗД, а поради съгласието на
страните да прекратят договора. Прекратяването на договора има действие за в
бъдеще и нормата на чл.88 ЗЗД се явява неприложима.
Ето защо ищецът е
предявил иск за заплащане на изпълнената от него работа по време на действието
на договора за изработка, което касае период преди прекратяване на договора.
Искът за реално
изпълнение по чл.266 вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД е възможно да се уважи само при
наличие на предпоставките на закона: изпълнението на възложената работа да е
точно в количествено, качествено отношение и тази работа да е приета от
възложителя.
В настоящия случай
такова приемане не е налице.
Липсата на приемане
се извежда не само от изричното възражение на ответника относно точността на
изпълнението, но и поради липса на други доказателства, които могат да доведат
до извод, че приемане е налице, дори и без създаване на нарочни документи,
които да удостоверяват това.
Това могат да бъдат
гласни доказателствени средства/ свидетели и експертизи/, това могат да бъдат
действия представляващи извънсъдебни признание за приемане на работата и поради
изискуемост на възнаграждението като включване на фактурите в счетоводните
регистри на възложителя, частично плащани др., в каквато насока е трайната
съдебна практика.
Именно в тежест на
ищеца е да установи при пълно и главно доказване наличието на приемане, включително
мълчаливо, което се изразява не само във фактическото разместване на дължимия
по сделката резултат, но и в изразеното одобрение на същия. Тъй като приемането
на възложената работа е не само право, но и задължение на поръчващия, ищецът
следва да установи, че престираният от него резултат отговоря на възложеното по
договора, респ. на обичайното предназначение, поради което за възложителя не е
налице основание да не одобри този резултат и да извърши плащане на
възнаграждението.
В настоящия процес
указаното, на основание чл.154 ГПК, доказване от страна на ищеца – пълно и
главно – относно точното изпълнение на възложената работа, не е осъществено, а
това е решителен факт, който предопределя извода на съда за основателност на
осъдителната претенция по чл.266 ЗЗД.
Не е налице и
хипотеза по чл.267 ЗЗД, която предвижда възможност при частично изплнение на
работата и тя да е полезна за поръчващия, изпълнителят да получи
възнаграждение, ако договорът бъде преустановен като невъзможен, по причини, за
които никоя от страните не отговоря.
Ето защо за ищеца не
е възникнало вземане за възнаграждение в размер на сумата от 8 880 евро,
за изпълнена работа по чл.4.2.1 от договора.
По отношение на
остатъка от претенцията в размер на 5 000евро, дължимо възнаграждение,
поради по- големия обем от работа, който е бил възложен на ищеца.
Основание от
договорен характер за уважаване на тази част от претенцията не е налице по две
причини.
Първо - съобразно
заключението на вещото лице такова разминаване в обема на възложената работа не
е налице и второ- начинът на изчисляване на възнаграждението, както по немския
образец, така и в българската нормативна база не е налице.
Ето защо и тази част
от претенцията не може да бъде уважена, като допълнителният, но първи по ред
аргумент на съда да откаже да уважи това искане е липсата на точно изпълнение.
Ето защо и в тази
част претенцията по чл.266 ЗЗД се явява неоснователна.
С извода на съда за
неоснователност на иска по чл.266 ЗЗД касателно сумата от 5 000лв. се сбъдва
вътрешното процесуално условие за разглеждане на евентуалната претенция по
чл.59 ЗЗД за това вземане.
С разпоредбата на чл.59 ЗЗД
законодателят е предвидил възможност, чрез кондикционнния субсидиарен иск (по
арг. от разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗЗД), всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
Съгласно т.1 от
Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, явяващо се основополагащ тълкувателен
акт, задължителен за органите на съдебната власт и МС и др., е прието, че когато не са налице елементите на някой от трите
фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна
защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на
имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл.59 ЗЗД.
Текстът намира приложение например в случаите, когато
незадължено по закон да дава издръжка лице издържа нуждаещ се вместо законно
задължения; когато държател подобри чужд имот; когато собственикът е лишен от
ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание и т.н. В тези
случаи обогатяването е налице не само при увеличение на имуществото на едно
лице; но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго
лице.
Съгласно т.8 на
Постановлението
правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг
иск, с който да може да се защити….. Необходимо е да се обърне внимание, че
субсидиарен характер има само искът по чл.59,
ал.1 ЗЗД, а не
и трите иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД…. Искът по
чл.59, ал.1 ЗЗД е
поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато
той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито въобще
с друг иск. По този начин се осуетява чрез законна норма всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не съществува
конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Съгласно т.10 от Постановлението,
Пленумът на ВС е приел, че във
връзка с правилото на чл.59, ал.2 ЗЗД съществуват неправилни решения в смисъл, че ако при
възникване на вземането ищецът е разполагал с иск, с който да може да се
защити, но при предявяването му вземането е погасено по давност, той може да
предяви иска по чл.59, ал.1 ЗЗД. Това е неправилно. Погасяването на правото на иск
поради изтичането на преклузивен или давностен срок не е равнозначно на липсата
на иск. Напротив, ищецът е имал на разположение определен иск, но е пропуснал
да го предяви в един или друг срок. Законът е предоставил правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД само на тези ищци,
които въобще не са могли да защитят своето право, а не и на тези, които са
могли да сторят това, но са пропуснали да го сторят в установените от закона
срокове.Съгласно т.11 от Постановление, правилото на чл.59 ЗЗД намира приложение само в случаите, когато ищецът не
разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се. Възможността
на ищеца да се защити с иск на известно основание (непозволено увреждане,
договорно отношение) спрямо друго лице не го лишава от правото да иска от
неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до размера на
обедняването. Посочената възможност на неоснователно обеднелия не може да
означава, че обогатилият се е освободил от своето задължение.
Въз
основа на така приетото и задължително за съдилищата разбиране относно
приложимостта на института на неоснователното обогатяване, като източник на
облигационно правоотношение между страните, базирайки се на установената
фактическа обстановка съдът намира за необходимо да посочи следното относно
предявения при условие на евентуалност кондикционен иск, а именно:
По
отношение на претенцията за заплащане на сумата от 5 000евро, в обстоятелствената част на исковата молба
ищецът твърди, че още с първоначалното възлагане, реално възложената квадратура
за проектиране, предоставена на ищеца е вместо 4 285кв.м – 5 86,09кв.м и
именно върху нея ищецът е извършвал изпълнение на количествените сметки. След
като ищецът се позовава на първоначалното възлагане, което е приел да изпълни,
то следва да се приеме, че в резултат на двете насрещни волеизявления на
страните, които са съвпаднали е постигнато съгласие. В резултат на това
съгласие е възникнала облигационна връзка, носеща характеристиките на договор.
Наличието на договор изключва възможността да се дири заплащане чрез
кондикционен иск.
Както е
приел Пленумът на ВС в преждецитираното Постановление искът по чл.59, ал.2 ЗЗД,
както разпорежда законът, е субсидиарен, а това означава, че той може да се
реализира като средство за защита, само тогава, когато страната не разполага с
друга възможност, за да се въведе правното положение в съответствие със
забраната за неоснователно обогатяване. Щом
законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск,
недопустимо е приложението на общия състав на
чл.59 ЗЗД( т.9, изречение последно от Постановлението).
В настоящия случай ищецът е предявил главния иск на
договорно основание.
Съдът е приел за установено, че такава облигационна връзка е
възникнала, но осъдителният иск на ищеца, включващ и сумата от 5 000лв., е
отхвърлен, но не поради липса на договора, а поради неустановено точно
изпълнение на възникналите за ищеца задължения по този договор. Самото
съществуване на този договор обрича на невъзможност предявяване на осъдителната
претенция по чл.59 ЗЗД.
Ето защо негативният резултат от провеждането на главния
иск, причина за който е недоказването – пълно и главно – на точното изпълнение
на възложената работа – не е основание и процесуална предпоставка да се
разгледа иск по чл.59 ЗЗД по вече изложени съображания.
Искът по чл.59 ЗЗД би имал място като форма на защита само
при извод на съда за липса на договорна или квазидоговорна връзка /напр.
гестия/, но не и при извод на съда, че договор е налице, той е валиден, но не е
установено точното изпълнение.
Ето защо по виждане на състава производството по тази иск
следва да бъде прекратено, поради недопустимостта на претенцията.
По разноските.
Страните са направили своевременно искане за присъждане на
разноски и са представили списъци по чл.80 ГПК.
Съобразно тези списъци претендираните от ищеца разноски са в
размер на 4 727,84лв., а ответникът претендира – общо в размер на
4 838,40лв., от които 2 500лв- адвокатско възнаграждение, 500лв. –
депозит за вещо лице и 1 838,40лв-
разноски за превод на книжата, за които е представена данъчна фактура от
31.01.2023 година.
Разноските
следва да бъдат разпредели на база нормата на чл.78, ал.3 и 4 ГПК – в тежест на
ищеца, който следва да заплати доказаните разноски на ответника, за които са
налични доказателства, установяващи реалния им характер – депозита за вещо лице
от 500лв. и разноските за превода на книжата от 1 838,40лв. – общо сумата
от 2 338,40лв.
Водим от
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.К., против „С.К.“ЕООД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, офис 314, чрез адв. В.Д.,
иск с правно основание чл.266 вр. с чл.258 и чл.79 ЗЗД, за заплащане на сумата
от 13 880 евро/ тринадесет хиляди и осемстотин и осемдесет евро/,
представляваща възнаграждение от 37% за LV Rohbau,
извършена работа, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по
т.д.№339/2021г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, поради НЕДОПУСТИМОСТ на
предявения от „А.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, със
съдебен адрес ***, чрез адв. Г.К., против „С.К.“ЕООД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, офис 314, чрез адв. В.Д.,
иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 и 4 ГПК, „А.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на „С.К.“ЕООД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление ***, разноски по делото в размер на 2 338,40лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: