Р
Е Ш Е Н И Е
№
260834 / 9.7.2021г.
гр. Перник, 09.07.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти юни, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05655 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от В.Д.И., с
ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „СТОМАНА ИНДЪСТРИ”, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско въстание” № 1, представлявано
от Василиос Папантониу, Николаос Мариу и Йоанис Пападимитриу, с който се иска
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 8 000,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, настъпили вследствие на получени травми от трудова
злополука, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата
на увреждането – 08.07.2019г. до окончателното й изплащане.
В
исковата молба се сочи, че през 2019г. ищецът работел на длъжности „оксиженист”
код по НКПД 72122008, в поделение „Оператори-ЛПЦ”, с място на работа гр.
Перник, ул. „Владайско въстание” № 1 – „Стомана Индъстри” АД. Ищецът сочи, че на 08.07.2019г. е бил на
работа дневна смяна, за времето от 06,00 до 18,00 часа. Около 12,50 часа бил на
обичайното си стационално работно място на Първа газорезна машина. В процеса на
работа (газокислородно рязане на ламарина и метални обрезки на газорезни
машини), когато, при опит да слезе от газорезната машина се подхлъзнал и паднал
от стълбата, на която работел. Усетил остра болка в лявата лакътна става, като
не можел да си движи ръката. Отишъл в здравния пункт на „Стомана Индъстри”,
където бил превързан и насочен към МБАЛ „Р. Ангелова” – Перник. Там бил
прегледан, като било установено, че няма счупване. Ищецът бил посъветван да си
почива у дома, но тъй като продължавал да усеща силна болка, решил да потърси
второ мнение относно травмата си. Отишъл на преглед в „ГПСМП-ПСК” ООД, където
се установило, че има контузия на левия лакът. Поставена му била лонгета и бил
насочен за домашно лечение, с указания аз режима. На 06.08.2019г. и на
05.09.2019г. ищецът се явявал на контролни прегледи, които установили, че
ищецът не е напълно възстановен. Поради това лечението му било продължено
до 05.10.2019г. Ищецът сочи, че
лечението му продължило и след това, но болнични листа не са му издавани, тъй
като на 06.10.2019г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание
чл. 235 ал. 1 т.1 от КТ.
Ищецът уточнява, че с влязло в сила
Разпореждане № 24 от 19.07.2019г. на НОИ, ТО-Перник, злополуката, станала на
08.07.2019г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Уточнява,
че във връзка с получената травма, е носил лонгета в продължение на тридесет
дни, като през първата седмица изпитвал болка в областта на лакътя, което
наложило приема на обезболяващи лекарства. През това време търпял и други
неудобства – лявата му ръка била практически неизползваема, не можел да
изпълнява ежедневните си задължения – да пазарува, да поддържа домакинството.
Изпитвал проблеми и при поддържане на личната си хигиена. През тези дни
разчитал изцяло на помощта на съпругата си. След свалянето на лонгетата
започнал рехабилитация, при което болките се възобновили. Ищецът сочи, че
лечението му продължило общо около пет месеца. Сочи, че към настоящия момент
изпитва болка при продължително натоварване, което се случва доста често,
защото естеството на работата му е такова. Към настоящия момент вече е разведен
и извършва всичко сам – готви, чисти, пере. При промяна на времето също търпи
болка.
В заключение, ищецът сочи, че до момента
не е компенсиран от ответното дружество за претърпените болки и страдания,
както и че не е получавал суми по застрахователен договор.
В предоставения от разпоредбата на чл.
131 ГПК едномесечен срок, ответникът не е депозирал писмен отговор. В съдебно
заседание, пълномощника на ответника оспорва предявения иск по основание и
размер.
В съдебно заседание, ищецът не се явява
и не се представлява. В нарочна писмена молба същият, чрез пълномощника си,
пледира за решение, с което предявените искови претенции бъдат уважени.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответната страна не се явява и не се
представлява.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът
намира предявения осъдителен иск за допустим, поради което дължи произнасяне по
същия.
От
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от
представените писмени доказателства се установява, че към момента на
злополуката между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на
Трудов договор № 86/12.06.2017г., приет в заверено копие по делото. Съгласно
същия, ищецът е заемал длъжността „Оксиженист” в поделение „Оператори_ЛПЦ” с място на работа: гр. Перник, ул. „Владайско
въстание” № 1 – „Стомана индъстри” АД.
От приетото по делото Разпореждане № 24 от
19.07.2019г., представляващо официален документ, издаден на основание чл. 60,
ал. 1 КСО от длъжностно лице при на ТП на НОИ - Перник, се установява, че претърпяната
от ищеца на 08.07.2019г. трудова злополука е призната за трудова по чл. 55, ал.
1 КСО. Посочено е, че ищецът е извършвал газокислородно рязане на метални
обрезки на Газорезна машина № 1 в ЛПЦ. Около 12.50 часа, при опит да слезе от
машината, стъпва неправилно и пада в нея. Вследствие на това получава „Контузия
на лакътя” на лявата ръка. Злополуката е станала през време на работа и във
връзка с извършване на работа и е довела
до временна неработоспособност на пострадалото лице.
Приети по делото са три болнични листа, обхващащи
общо периода от 08.07.2019г. до 05.10.2019г., както и съдебно-медицинска
експертиза, която като компетентно изготвена настоящия съдебен състав кредитира
изцяло. От същата се установяват причинените на ищеца, вследствие процесната
трудова злополука увреждания, а именно: контузия на лява лакътна става.
Установява се, че ищецът не е могъл да движи лявата си ръка в лакътната става
през периода на гипсова имобилизация за период от 3 седмици, а възстановителния
период е продължил за времето от 08.07.2019г. до 05.10.2019г. Вещото лице е
посочило, че към 08.04.2021г., когато е извършен преглед на ищеца, не е
установен функционален дефицит на лява лакътна става. При извършения преглед
ищецът е посочил, че трудно е раздвижил ръката си след свалянето на гипсовата
имобилизация, като не е провеждал рехабилитация. Вещото лице е посочило, че
полученото увреждане може да се получи по начина, описан в исковата молба. В заключение вещото лице е посочило, че
дългосрочната прогноза е добра.
В съдебно
заседание вещото лице е посочило, че в случая не е имало счупване на кост, а
получената от ищеца травма се изразява в навяхване, което означава разтягане на
връзките, които стабилизират ставата. Вещото лице е посочило още, че по
аналистични данни няма как да се твърди със сигурност, че в бъдеще ищецът ще
изпитва болки при промяна на времето, смяна на сезони или продължително
натоварване, доколкото в случая няма костни увреди. Посочва и, че по принцип
при провеждането на курс по физиотерапия, обикновено болките са от среден и
затихващ интензитет с напредване на курса.
По делото са приети уведомления от „Застрахователно
дружество Евроинс” АД и от „Застрахователно дружество Евроинс Живот” ЕАД, от
които се установява, че на ищеца не са изплащани застрахователни обезщетения,
във връзка с настъпилата на 08.07.2019г. трудова злополука.
Разпитана по делото в качеството на свидетел,
бившата съпруга на ищеца – Албена Петрова Михайлова твърди, че в началото на м.
Юли 2019г. ищецът (по това време неин съпруг) се е прибрал от работа с
превързана ръка. На въпроса й какво се е случило, ищецът отговорил, че е паднал
по време на работа от една стълба. Свидетелката заявява, че ищецът много го е
боляло и имал много грижи покрай ръката, защото болките били неописуеми.
Свидетелката посочва, че е гледала съпруга си като малко дете, защото имало
много грижи покрай ръката – къпане, обличане, всичко. Посочва, че имало нощи, в
които съпругът й не спял от болка въобще. Посочва, че превръзката я е носил
около 20 дни, а след свалянето й ръката много го е боляла. След месец – месец и
половина се опитвал да работи с тази ръка, но каквото хванел го изпускал.
Заявява, че след около 2-3 месеца болката започнала да отшумява постепенно.
Свидетелката уточнява, че е живяла с ищеца до края на м. Септември 2019г. и
съответно има наблюдения върху състоянието на ищеца до това време. Уточнява, че
ищецът си служи преимуществено с дясната ръка. Уточнява, че заради болката
ищецът е приемал болкоуспокояващи – течен аналгин и оки, а тя му е правила
студени компреси.
Показанията
на свидетелката съдът цени съобразно разпоредбата на
чл. 172 ГПК, с оглед останалия
доказателствен материал и възможната заинтересованост от изхода на делото, като
кредитира същите като достоверни.
От правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 200 КТ вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване – ал. 3.
Видно от законовата разпоредба, фактическият състав
за възникване на отговорността на работодателя при увреждане здравето на
работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните
кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между работодателя
и пострадалия работник/служител, 2) професионално заболяване или трудова
злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото
правоотношение и причинила телесното увреждане, 3) неимуществена вреда,
претърпяна от пострадалото лице и 4) причинна връзка между трудовата злополука
и неимуществените вреди.
Не се спори между страните, а това е видно и от
събраните доказателства, че между В.Д.И. и „СТОМАНА ИНДЪСТРИ” АД е съществувало
трудово правоотношение. Установи се и, че по време на трудовото правоотношение
/на 08.07.2019г./ ищецът е претърпял злополука.
Не се спори между страните, че посочената злополука
има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на
злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени
и в посоченото по-горе разпореждане на ТП на НОИ - Перник по чл. 60, ал. 1 КСО.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от една
страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или
не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ
за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука
като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на
правото на обезщетение /виж решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. №
599/2009 г. на ВКС/.
Установява се и наличието на причинени
вследствие трудовата злополука неимуществени вреди, претърпени от ищеца В.И.. Същият
безспорно е преживял значителни болки, вследствие навяхването на лявата лакътна
става. Навяхването на лявата лакътна става е довело до обездвижване на лявата
ръка за период от 20 дни, през което време ищецът е търпял болки и неудобства
от битов характер. Болки и неудобства от общочовешки и битов аспект ищецът е
тръпял и след премахването на гипсовата имобилизация, като периода на
възстановяването му е продължил до 05.10.2019г. Ищецът, обаче, няма да търпи
болки от промяна на сезони, време или продължително натоварване, доколкото при
настъпилата трудова злополука същият не е получил костни увреди.
Неминуемо следва и причинно-следствената връзка между
претърпените болки и страдания на ищеца и настъпилата трудова злополука, довела
до временно затрудняване на движенията на горен ляв крайник и причиняване на
страдание.
Относно
размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“
по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обаче, не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за
да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва
при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да
обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен
паричен еквивалент / виж решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. №
172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. №
2307/2014 г., III г. о. на ВКС, решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 год. на III
г. о. на ВКС, решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на IV
ГО на ВКС и др./.
Принципът за справедливост включва в най-пълна
степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и
когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално
претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е
постановено в съответствие с този принцип.
От приетата по делото и неоспорена СМЕ се установи,
че травмата на лявата лакътна става е отнела в значителна степен основните
функции на горния ляв крайник за период от 20 дни, докато е била поставена
гипсова имобилизация. Болки и неудобства е търпял ищеца и след свалянето на
гипсовата имобилизация, основно в първите дни след свалянето й. Макар в
исковата си молба ищецът да е посочил, че е започнал рехабилитация,
доказателства в тази насока не са ангажирани. Пред вещото лице, извършило
преглед на ищеца, последния е заявил, че не е провеждал такава. Установи се от
събраните писмени и гласни доказателства, че възстановяването на ищеца е
продължило до началото на м. Октомври 2019г., т.е. за около 3 месеца от датата
на злополуката.
Съдът взе предвид и обстоятелството, че за
периода от 08.07.2019г. до 05.10.2019г. ищецът е бил временно нетрудоспособен
след трудовата злополука от 08.07.2019г., т. е. за период от три месеца. През
този период от време, ищецът е изпитвал както болки и страдание, така и
неудобства от битов и общочовешки аспект. Същият е срещал затруднения при
ежедневни дейности като обличане, поддържане на лична хигиена, хранене.
За определяне на размера на претърпените
вреди, съдът отчита и, че към момента на трудовата злополука ищецът е бил в
една трудоспособна възраст,
че е бил принуден да търпи болки и страдания в период от време около три
месеца.
От друга страна, съдът отчита и
обстоятелството, че ищецът си служи преимуществено с дясната ръка (за което
сочи свидетелката А. М.), както и обстоятелството, че ищецът не е провел
задължителната рехабилитация, изискваща се след сваляне на гипсова
имобилизация. Последното съдът намира за съществено, доколкото начина на
лечение на определена травма определя и възстановителния период. Съдът съобрази
и, че към дата на изготвяне на СМЕ е налице пълно оздравяне на травмите, получени от трудовата злополука, като
дългосрочната прогноза е добра и не се очаква ищецът да търпи болки или
страдания, вследствие на травмата.
Субективната преценка за справедливо определени
суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за
коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е
елемент от правната реалност /виж решение № 204/07.11.2016 г. по т. д.
№ 3568/2015 г. на I ТО на ВКС/. Макар и обезщетението по справедливост да
се определя за всеки конкретен случай съобразно фактите и обстоятелствата по
делото, настоящият съдебен състав съобрази и съдебна практика относно размера
на обезщетенията за подобни случаи – решение №. 200/13.11.2012 г. по т.
д. №249/12 г. на II т.
о. на ВКС, решение № 148/19.10.2012 г., по т. д. № 39/2012 г. на II т. о. на
ВКС, решение 155 от 30.09.2013 г. по т. д. 212/2012 г. на на II т. о. на ВКС и
решение № 32/19.02.2016 г., по гр. д.№ 3335/2015г. на III г.
о. на ВКС, както и Решение № 26 от
27.01.2017г., постановено по в. гр. д.
№ 757 по описа за 2016г. на Окръжен съд – гр. Перник. Като
настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи отново, че посочените съдебни
актове са само сравнителен ориентир, а не коректив, какъвто са фактите и
обстоятелствата по конкретния казус и вътрешното убеждение на съда.
При всичко изложено и съобразно
обществено-икономическите условия от момента на настъпване на злополуката - 08.07.2019г.
(в това число и обстоятелството, че за три месеца ищецът е бил лишен от
възможността да получава трудово възнаграждение), съдът намира, че определеното
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на 3 000 лева. Определянето на по-малък
размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би
бил съответстващ на изискванията на справедливостта.
По претенцията
за законна лихва от датата на настъпване на трудовата злополука:
Когато задължението произтича от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. той дължи от момента
на настъпване на увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при
неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е
дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт –
увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне
размера на обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а не
от момента на ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно
приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди,
причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или
професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл.212 КТ
/виж решение № 217/25.07.2013 г. по гр. д. № 1038/2012 г. на IV г. о.
на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените
въпроси по имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт
или увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон. По отношение
на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на
работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално
заболяване или от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в
чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука
/виж и решение №5 от 02.02.1995 г. по гр. д. № 565/1994 г. на IV на ВС/.
С оглед горното, предявеният иск за сумата в размер
на 8 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука от ищеца на 08.07.2019г.
се явява основателен до размер от 3 000.00 лева . С оглед гореизложеното
и като законна последица на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху
сумата от 3 000.00 лв. от датата на настъпване на трудовата злополука –
08.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над 3 000,00
лева до пълния предявен размер, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право
на разноски пропорционално на уважената част от исковете. Същият е доказал
такива в размер на 800,00 лева за адвокатско възнаграждение. В съответствие с
уважената част от исковете му, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 300,00
лева.
При този изход на спора,
право на разноски има и ответникът, съобразно с отхвърлената част от исковите
претенции. Същият, обаче, не е доказал и не претендира такива.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр.
с чл. 1 от ТДТКССГПК вр.
с чл. 359 от КТ в тежест на ответният работодател следва да бъде възложено заплащане на
дължимата по делото държавна такс от 120,00 лв.,
начислена върху цената на уважения иск, както и направените разноски от 75,00
лв. за извършената съдебно-медицинска експертиза, платени от бюджета на съда,
изчислени съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „СТОМАНА
ИНДЪСТРИ”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „Владайско въстание” № 1, представлявано от Василиос Папантониу, Николаос
Мариу и Йоанис Пападимитриу ДА
ЗАПЛАТИ
на В.Д.И., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 3 000,00 лв. (три хиляди
лева, 00ст.), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващия се в болки и страдания, вследствие
на травматични увреждания – контузия
на лява лакътна става, настъпила от трудова
злополука на 08.07.2019г., настъпила в гр. Перник, ведно със законната лихва
върху сумата от 3 000,00 лева, считано от датата на увреждането -
08.07.2019г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200 КТ за сумата над 3 000,00
лв. до пълния предявен размер от 8 000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „СТОМАНА
ИНДЪСТРИ”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „Владайско въстание” № 1, представлявано от Василиос Папантониу, Николаос
Мариу и Йоанис Пападимитриу ДА
ЗАПЛАТИ
на В.Д.И., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 300,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството, изчислена съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „СТОМАНА ИНДЪСТРИ”, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско
въстание” № 1, представлявано от Василиос Папантониу, Николаос Мариу и Йоанис
Пападимитриу ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – гр. Перник дължимата се държавна такса в размер на 120,00
лева, както и сумата от 75,00
лева - разноски за СМЕ, изчислени съобразно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: