Р Е Ш Е Н
И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти касационен състав
На петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове: 1. М.Иванова-Даскалова
2. Васил
Пеловски
Секретар: Пенка Михайлова
Прокурор: Александър Атанасов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №1173 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Варна против Решение №603/03.05.2022г.
постановено по НАХД №4249/2021г. на РС-Варна, с което е отменено НП №03-009238/16.03.2018г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда “-гр.Варна, с което на В.И.В. *** е било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2000лв. на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.413 ал.2 от КТ за нарушение на
чл.9 ал.1 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи. С решението си ВРС е осъдил „ИТ“-Варна да заплати
на В.И.В. сумата от 370лв. за адвокатско възнаграждение.
В жалбата
касаторът твърди, че Решението на ВРС е постановено при
неправилно приложение на материалния закон.
Неправилно съдът тълкувал разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредба
№РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, като е приел, че работодателят е
отговорен за документирането на инструктаж на работещите в т.ч. и на лицата
пребиваващи на територията. Развиват се доводи, че в самото НП е посочено, че е
установено лице което е полагало труд в полза на В.В., но не е документирано
провеждането на начален инструктаж. Оспорва се извода на РС, че не е доказано В.
да е работодател на лицата, които са работели на строежа. Излагат се
съображения поради които считат за доказано качеството на работодател на В..
Акцентира се на предвидените в закона високи санкции за този вид
нарушения поради високата
обществена опасност на деянията, свързани с неспазване
на изисканията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд. Поради това неправилно ВРС отменил НП и молят
Решението на ВРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с
което НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Ответникът В.И.В. *** се представлява от пълномощник,
който в писмено възражение изразява
становище за неоснователност на жалбата. Излага доводите, поради които оспорва оплакванията в нея. Счита решението на РС за правилно и
законосъобразно. Основателно РС отменил НП поради допуснати съществени нарушения в производството по
издаването му; поради установено противоречие, неяснота и непълнота на
описанието на нарушението в обстоятелствената му част, която не съответства на
приложените законови разпоредби. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена, а
Решението – да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждане на направените
разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно
заседание се явява представителя, който поддържа отговора.
Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а Решението на ВРС- да
бъде потвърдено изцяло и присъдени разноските по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура–гр.Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита Решението на РС-Варна за правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение
подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като
съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци, а за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на
решението, следи и служебно. В жалба се твърди неправилно приложение на закона
от ВРС.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Решението
на ВРС е валидно и допустимо. Касационният
състав извърши проверка за правилността на приложението на материалния закон от
ВРС, отчитайки забраната в чл.220 от АПК, въз основа
на фактическите установявания на въззивния съд. РС извършил
преценка на събраните по делото доказателства и установил, че
В.И.В. е собственика
на недвижимия имот разположен в СО „***“, в кв.„А“ на град Варна, на който на 13.02.2018г. настъпила инцидент при изливане на поръчания от свидетеля П.
бетон, тъй като помпата на бетоновоза пропаднала и ударила един от работещите. РС установил, че сигнала за това е постъпил в дирекция “Инспекция по труда“ – Варна, служители на
която сред
които и свидетеля И. са извършена
проверка на място и изискали представяне на документи в
инспекцията. От доказателствата РС установил, че собственика на имота В. го е
бил предоставил изцяло за ползване и стопанисване на
дъщеря си и нейният съпруг - свидетеля П.. Установено е, че изцяло по инициатива на свид. П. през 2018г. започнал
ремонта на съществуващата в имота стара постройка; че той се свързал
със свой познат,
който
му осигурил няколко лица, които участвали при изливане на бетона, при което настъпил инцидента.
РС установил, че въз
основа на изисканите от проверяващите и представени документи, от инспектора И. установил, че няма план по безопасност и здраве при работа за
извършване на конкретната строително-монтажна работа, поради което били спрени строителните
дейности на обекта. На 07.03.2018г. И. изготвил протокол за проверката с констатации и
задължителни предписания към В.И.В. в качеството му на възложител или на
упълномощено от него лице за обекта, към строителя, работодателя и т.н. РС
установил, че на 07.03.2018г. срещу В.И.В. е съставен АУАН за
нарушение на чл.9 ал.1 от Наредба N2/2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, за това, че като възложител на строителния обект не е предприел лично или
чрез упълномощено лице действия по изготвяне на план по безопасност и здраве
преди откриване на строителната площадка, което нарушение било извършено на 13.02.2018г.,
към който момент следвало да има изготвен и заверен план по безопасност и
здраве при работа. РС установил, че акта е съставен в присъствието
на пълномощник на В., на когото бил връчен за запознаване, който в съответната графа вписал, че има възражения и на който бил връчен екземпляр. Установено е, че в
законоустановения
срок са постъпили писмени възражения от В. срещу
акта, които били преценени като неоснователни
от директора на дирекция „ИТ“-Варна, който на
16.03.2018г. издал НП №03-009238, с което на В.И.В. *** наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 2000лв. на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.413
ал.2 от КТ за нарушение на чл.9 ал.1 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, което извършил в качеството на
работодател и възложител на 13.02.2018г. в гр.Варна, ул.****№***.
РС извършил дължимата цялостна
проверка на НП и на производството по издаването му и подробно и обосновано е изложил
в решението за отмяна на НП мотивите за нарушените материални и процесуални
разпоредби. Правилно РС заключил, че АУАН и НП са издадени от
компетентни лица и в предвидените от закона срокове, но при допуснати
съществени нарушения на процедурните правила и при неспазване на изискванията
на ЗАНН за съдържанието им. Изцяло в съответствие с обстоятелствената част на
АУАН и на НП е извода на съда, че те не съдържат пълно и ясно описание на
нарушението; че в тях не са посочени установени при проверката съществени факти
и обстоятелства; че част от посочените - място и датата на извършване на
нарушението - не съответстват на установеното от доказателствата или противоречат
на разпоредбите, които са посочени като нарушени; че съществува противоречие
между обстоятелствената и разпоредителната част на НП, поради което отменил НП
като неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на
административно-производствените правила.
Настоящият
тричленен състав споделя изцяло тези изводи на въззивния съд, поради което
препраща към тях съгласно чл.221, ал.2 от АПК. По аргумент от
чл.303 от НПК, нарушението трябва да е безспорно установено и доказано по
безсъмнен начин и НП не може да почива на предположения. Поради това правилно и
законосъобразно е само това НП, с което се ангажира отговорността на дадено
лице за нарушение, което е ясно и еднозначно описано в АУАН и в НП и което е
доказано по безсъмнен начин, че го е извършило от обективна и субективната
страна на посочените в НП място и време.
Правилно РС квалифицирал
съдържанието на НП като неотговарящо на изискването в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Място на обекта и на инцидента е в
гр.Варна, ж.к. „А “, СО „***“, а в НП като място на нарушението е
посочено гр.Варна,
на ул.“***“№***. Нарушението е
посочено в НП, че е извършено на 13.02.2018г. – която е датата на инцидента, но обвинението на В. е, че не е предприел
лично или чрез упълномощено лице действия по изготвяне на план по безопасност и
здраве, с което нарушил чл.9, ал.1 от Наредба №2 за МИЗБУТ. Тази разпоредба
разписва задължението на възложителят или на упълномощено от него лице да възложи
на проектанта или на координатора по безопасност и здраве за етапа на
проектирането изготвянето на план по безопасност и здраве и да го предостави на
строителя преди откриването на строителната площадка. Изцяло в съответствие с
тази разпоредба РС е посочил, че след като се вменява на В. неизпълнение на
ангажименти, които по закон възложителя следва да изпълни още в етапа на
проектирането, във фазата на подготовката на книжата за дадения строеж, която
предшества началото на строително-монтажните работи на обекта. Поради това
основателно е отчетено като релевантно за правилното определяне на датата на
нарушението и съществено за обвинението установяването на датата на започване
на строежа. Правилни и логични са съображенията на съда, че най-късно до датата
на която са започнали СМР на дадения обект възложителят е следвало да е
осигурил план за безопасност и здраве за извършването на дейностите. При
липсата на доказателства и установявания в АУАН за тази дата и данните в
показанията на свидетеля П., че е започнал ремонта месеци преди инцидента, опровергана
е верността на извода на административно-наказващия орган, че дата на инцидента
– 13.02.2018г. е дата на нарушението на чл.9, ал.1 от Наредба №2 за МИЗБУТ,
какъвто е извода и на ВРС.
В съответствие с
установеното от събраните доказателства и при правилно приложение на
дефиницията на понятието „работодател“ в §1, т.1 от ДР на КТ е извода в
решението на РС, че В.И.В. няма качеството на „работодател“ по отношение на
лицата, които на 13.02.2018г. са полагали труд на обекта. Съгласно закона "работодател"
е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители
по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа
от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Още
във възражението срещу АУАН от В. е твърдял, че е собственик на имота по
документи, но не ползва имота и не стопанисва сградата в него, че той не е
предприемал ремонта и не е ангажирал хора с него, нито е възлагал строителните
дейности. Тези негови твърдения не са опровергани, а изцяло кореспондират с
показанията на свидетелите и данните в преписката, че свидетеля П. е този,
който ползвал имота и стопанисвал сградата, който е предприел ремонта в имота и
поръчал бетона, за полагане на който чрез своя съсед Григоров ангажирал хората,
които са работели на обекта на 13.02.2018г. по време на инцидента. Поради това обоснован
и изцяло в съответствие с дефиницията в КТ е извода на РС, че НП е
незаконосъобразно издадено, тъй с него на В. е наложено административно наказание за нарушение в качеството му на работодател,
какъвто той не е бил, тъй като няма данни и доказателства той да е наемал
работници или служители за извършване на работа на обекта.
Отмененото НП е
издадено на основание чл.413 ал.2 от КТ, която предвижда налагане на
имуществена санкция на работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Субект на отговорността по чл.413, ал. 2 от КТ може да е само
лице, което има качество на работодател по отношение на установени да престират
труд лица в негова полза. Само лицето, което е наело работниците или
служителите да престират труд в негова полза се явява техен работодател, то е
субекта, който дължи изпълнение на задълженията разписани в законите по
осигуряване на работно облекло, инструктаж и т.н., чрез които се осигуряват
безопасни и здравословни условия на труд. След като от доказателствата се
установява, че В.В. не е работодател на лицата, които са били на обекта на
13.02.2018г., правилно РС постановил отмяна на НП, с което незаконосъобразно му
е наложена глоба на основание чл.413, ал.2 от КТ и му присъдил направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед
на това и тъй като съгласно чл.348 ал.2 от НПК, нарушение на закона е налице,
когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да
бъде приложен, касационният състав счита, че в случая като е постановил отмяна на НП, ВРС е приложил
правилно закона. Касационната
жалба се явява неоснователна и Решението
на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, своевременно направеното искане от
представителя на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На
основание чл.143 ал.3 от АПК във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН Дирекция
„ИТ“-гр.Варна следва да заплати на В.И.В. сумата от 350лв., която е заплатил на
12.09.2022г. за адвокатско възнаграждение съгласно приетия по делото договор за
правна защита и съдействие.
Водим от
това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №603/03.05.2022г. на Районен съд – Варна постановено
по НАХД №4249/2021г.
ОСЪЖДА
Дирекция „Инспекция по труда “-гр.Варна
да заплати на В.И.В. с ЕГН ********** *** сумата от 350лв./триста и петдесет лева/ за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2.