МОТИВИ ПО АНД № 6761/2016 г. по описа на Пловдивски
районен съд, Х наказателен състав
Производството е по реда на чл.378 от НПК.
С Постановление от 26.10.2016 г.
Районна прокуратура Пловдив е внесла предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на Д.А.П. с налагане на административно наказание по
реда на чл.78А от НК за това, че на 13.10.2016 г. в гр.Пловдив, в маловажен
случай, без надлежно разрешително е държал наркотични вещества -високорискови
наркотични вещества –канабис /марихуана/ с общо нето тегло 1,729 гр., със
съдържание на активен компонетнт тетрахидроканабинол /ТХК/ 10,5 тегловни %, на
стойност 10,37 лева, съгласно Приложение №2 към Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. за определяне цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството- престъпление по чл.354а, ал.5, вр . с ал.3,
т.1 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа предложението, като прави
искане при освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност да му се
определи административно наказание глоба в размер от 1000 лева. Прави се искане
за отнемане в полза на държавата на наркотичното вещество и осъждане на
обвиняемия за разноските по делото.
Защитникът на обвиняемия П., адв.Б., прави искане за освобождаване
на подзъщитния й от наказателна отговорност с определяне на административно
наказание глоба под предвидения минимум от 1000 лева.
Обвиняемият П. се признава за виновен, не дава обяснения по делото,
изразява съжаление за извършеното и сочи, че поддържа становището на защитника
си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Д.А.П. е роден на *** ***. Той е ***, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работещ, с ЕГН **********.
Обвиняемият П. на 13.10.2016 г. се намирал в
гр.Пловдив при своята приятелка свидетелката М.А.. Вечерта в около 19,00 часа
обвиняемият се обадил по телефона на свой приятел, живущ в с.Поповица,
свидетелят Вл.Щ., като го помолил да го вземе от Пловдив и да го закара до
с.Чешнегирово, където обвиняемият живеел, като му обещал, че ще заплати
горивото. Свидетелят Щ. се съгласил и заедно със свидетеля П.П. отпътували с автомобила „Фолксваген
Голф“ с рег.№ *** от с.Поповица за гр.Пловдив, от където
от кв.“Кючук Париж“ взели обвиняемия и свидетелката А., които седнали отзад в автомобила и се
отправил към изхода на гр.Пловдив. На бул.“Цариградско шосе“ обвиняемият
помолил водача на автомобила свидетеля Щ. да спре на паркинга на магазин
„Кауфланд. Междувременно обвиняемият бил обещал на приятелката си свидетелката А.,
че ще се сдобие с марихуана. На паркинга на посочения магазин обвиняемият
слязъл, като в автомобила останали само свидетелите П., Щ. и А.. По същото
време на това място се намирали полицейските служители по криминална линия от
05 РУП Й. и Т., на които направило впечатление, че лицата в автомобила се
оглеждат нервно във всички посоки. Затова и полицейските служители се насочили
към автомобила и извършили проверка на лицата, като установили, че те изчакват
обвиняемия. При появата на същия, в момента, в който забелязал полицаите, обвиняемият П. се опитал да изхвърли
нещо от джоба на елека, с който бил облечен, но това било видяно от полицаите и
обвиняемият
не могъл да изпълни намеренията си. Когато бил запитан какво е искал да хвърли,
обвиняемият признал, че току що е закупил от неизвестно му лице до магазина
пликче с марихуана, като заявил, че много съжалява и че ще предаде наркотичното
вещество доброволно. Обвиняемият бил отведен в 05 РУП, където предал
полиетиленов плик със съдържаща се в него суха зелена тревиста маса, за което
се съставил протокол за доброволно предаване. В протокола като обяснения на
обвиняемия било записано, че това е марихуана и че я е закупил за 20 лева. С
надлежна заповед обвиняемият бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР и срещу
него било образувано бързо производство.
Описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства. Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните в
рамките на досъдебното производство свидетели Й., Т., Щ., П. и А., като
логични, последователни и непротиворечащи помежду си и с останалите
доказателства по делото относно основните факти от значение за разследването.
За направата на своите изводи
съдът взема предвид и приетите писмени доказателства и доказателствени средства
– протокол за доброволно предаване, експертна справка, заповед за задържане,
справка за регистрация в централния полицейски регистър, справка за съдимост,
характеристична справка.
По делото е била изготвена
химическа експертиза, съгласно която предадената от обвиняемия суха зелена
растителна маса е с него тегло 1,729 гр. и е марихуана, като съдържанието на
активен компонент в същата тетрахидроканабинол е 10,5 тегловни процента. Според
експертизата веществото е било изразходвано при изследването му.
Съдът кредитира експертизата като компетентно и незаинтересовано
изготвена.
На базата на така посочените
доказателства, съдът счита, че е установено по безспорен и категоричен начин
осъществяването от страна на обвиняемия на вмененото му престъпление по
чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1 от НК. Налице са безспорни доказателства относно
всички белези на престъплението. Така обвиняемият е осъществил формата на
изпълнителното деяние държане, като е държал в себе си наркотично вещество. Съгласно
трайната практика на ВКС, държането следва да се разглежда като вещноправна
категория и в този смисъл същото означава установяване на фактическа власт
върху предмета на престъпление от дееца посредством действия, които обективират
принадлежността на вещта /в този смисъл е реш. №325/05 г. на ВКС по н.д.
№873/2000 г. на ІІІ н.о. и реш.№371/12.09.05 г. на ВКС по н.д. №
783/2004 г. също на ІІІ н.о./. В конкретния случай от доказателствата по
делото, преди всичко от показанията на свидетелите Й. и Т. се установява, че
обвиняемият П. е държал в джоба на елека си полиетиленов плик с предмета на
престъплението. Налице са безспорни доказателства относно вида на съдържащото
се в предадения доброволно плик вещество, като съгласно Закона за контрола
върху наркотичните вещества и прекурсорите тетрахидроканабинолът, съдържащ се в
марихуаната,
съставлява вещество, с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с него и е забранен за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина. Ето защо и не съществува разрешителен режим за неговото
държане и употреба и следователно обвиняемият не е могъл да има надлежно
разрешение за държането на това вещество. Затова е налице и осъществяване
белезите на посочената правна квалификация на деянието, предвид установеното
държане на високорисково наркотично вещество. Правилно е определена стойността
на иззетото количество на базата на специалните разпоредби на Постановление №
23 на МС от 1998 г. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството. Отделно от това, в случая деянието
осъществява и допълнителният признак по ал.5 на чл.354а от НК, а именно
извършеното съставлява маловажен случай. Касае се до наркотично вещество в
малко общо количество от 1,729 грама, на сравнително невисока обща стойност.
Освен това, при тази преценка е съобразена и личността на дееца, а именно касае
се до млад човек, без данни за криминалистически регистрации, без предходни
осъждания, с добросъвестно процесуално поведение, изразено съжаление за
извършеното и заявено желание към избягване на бъдещи противоправни прояви, с
добри характеристични данни. Затова и деянието правилно е било преценено като
такова с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от съответния вид. Ето защо и съдебният състав счете, че следва
да признае за виновен обвиняемия именно
в извършване на вмененото му престъпление по чл. чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1
от НК.
Що се касае до субективната страна на престъплението то е
осъществено от обвиняемият умишлено, като същият е съзнавал общественоопасния
му характер, разбирал е и е целял настъпването на общественоопасните му
последици. За горното се съди от показанията на свидетелите полицейски
служители относно поведението на обвиняемия, в момента, в който ги е забелязал.
За така извършеното деяние по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1 от НК
законът предвижда наказание глоба до 1000 лева. Обвиняемият П. е пълнолетен, не
е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VІІІ, раздел ІV от НК, а имуществени
щети от деянието не са настъпили и са несъставомерни. Ето защо и съдът счете,
че следва да освободи обвиняемия П. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба. Що се касае до неговия размер, то съдът не
споделя становището на защитника, че в
случая може да се определи такова под предвидения минимален размер от 1000 лева
в нормата на чл.78а, ал.1 от НК. Следва да се има предвид, че минималният, предвиден в разпоредбата
на чл.47 от НК, размер на глобата от 100 лева касае наказанията, предвидени по
чл.37 от НК, които се налагат на осъдените лица по общия ред. В случая в
процедурата по чл.378 от НПК съдът освобождава обвиняемия от наказателна
отговорност и
следва да му определи административно наказание глоба, съобразно с нормата на
чл.78а, ал.1 от НК, като към датата на престъплението тази разпоредба предвижда
административна глоба от 1000 до 5000 лева. Съдът, при приложението на този
специален институт, тогава, когато в общата част на наказателния кодекс е
предвидено наказание глоба, следва да се съобрази с разпоредбата на чл.78а,
ал.5 от НК, която поставя забрана административното наказание да надвишава
размера на предвиденото за съответното престъпление наказание глоба. Ето защо и
при определяне на административното наказание според съда, същото не би могло
да надхвърли размера на глобата, предвиден в разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК, а именно 1000 лева. Минималният размер на административното наказание обаче,
е визиран в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК и поради това съдът следва да се
съобрази именно с него в тези случаи, а не с минималния размер предвиден за
наказанието глоба по чл.47 от НК. В този смисъл е и практиката на ВС/ ВКС/,
като пример решение № 69/2010 г. на ВКС по н.д. №684/2009 г., ІІ н.о., в което се коментира, че
административното наказание по чл.78а, ал.5, вр. с ал.1 от НК не може да бъде
по-малко от предвидения в ал.1 минимум. Ето защо и съдът определи и наложи
административно наказание глоба на обвиняемия именно в размер от 1000 лева,
който едновременно се явява минималният предвиден в закона и затова е съобразен
с данните относно личността му и факта, че получава минималната заплата за
страната, а от друга страна не е в противоречие със забраната предвидена в ал.5
на чл.78а от НК.
Що се касае до искането относно разпореждане с наркотичното
вещество, то доколкото липсва остатък от същото и то е изразходвано при
извършеното му изследване, съдът не дължи произнасяне по реда на чл.354а, ал.6
от НК.
По делото са направени разноски за експертизата, поради което и с
оглед признаването на обвиняемия за виновен в извършване на вмененото му
престъпление, същият бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив, който
орган е направил разноските, сумата от 62,50 лева.
По изложените мотиви съдът постанови своето решение.
Районен
съдия: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.