Р Е
Ш Е Н
И Е
№______
29 юли 2020г., гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на тридесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. №155 по описа на ДРС за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от „РАЗСАДНИК В.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Д. представлявано от управителя С.В.С. срещу „ИВ КАР СПОРТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от
управителя И.К.И. иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 17424 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по Договор от 06.02.2019 г. за продажба на разсади Лавандула, сорт „***",
уговорена в чл.6.2 от същия, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и сторените по делото
разноски.
В исковата молба се излага, че между
„Разсадник В." ЕООД, като продавач и „ИВ КАР СПОРТ" ООД, като купувач
е сключен Договор от 06.02.2019 г. за продажба на разсади Лавандула, сорт „***"
264 000 броя, екстра качество, височина на разсадите минимум 15 см., броени и
сортирани разсади по 0.11 лева за брой без ДДС /съгласно т. 1.1 и т. 3.1 от
договора/, формиращи обща продажна цена в размер на 29040 лева без ДДС или
34848 лева с ДДС /т. 3.2/. „ИВ КАР СПОРТ" ООД е направило на 19.02.2019 г.
авансово плащане в размер на 17424 лева по банков път по Фактура № … от
06.02.2019 г. Съгласно договора от 06.02.2019 г., предаването от продавача на
купувача на цялото договорено количество разсад е следвало да се осъществи в
периода от 01.11.19 г. до 31.11.2019 г., като Купувачът се задължил да осигури
свой представител, който да е упълномощен да приема стоката от Продавача, като
в противен случай стоката ще се счита за приета в момента на натоварване на
камиона. Самите транспортни разходи са уговорени изцяло за сметка на Купувача,
както и задължението му по осигуряването му, съгласно т.4.1. от раздел IV
„Транспорт и товарене" на Договора от 06.02.19 г. През месец ноември 2019
г., купувачът не е осигурил свой представител и транспорт за приемане на
разсада. Тъй като самото пазене, отглеждане и съхраняване на разсада е
свързано, както с непланирани разходи, некалкулирани в цената, така и с рискове
за погиването му, които продавачът не може да понесе, той приема, че е налице
виновно неизпълнение по договора от страна на купувача. Като изправна страна,
изпраща покана с телепоща на 18.12.2019 г. до „ИВ КАР СПОРТ" ООД, получена
на 19.12.2019 г., с която го уведомява, че заплатеният аванс по договор от
06.02.2019 г. е загубен поради неизпълнение на задължението да получи
количествата разсад в периода от 01.11.2019 г. до 31.11.2019 г. и го поканва в
14 дневен срок от получаването на поканата да получи произведените видове
количества разсад, предмет на договора, както и в който срок следва да заплати
нов аванс в размер на 50 % от договорената цена, равняваща се на 17424 лева, а
в противен случай ще счита, че купувачът е отказал да получи произведените
видове и количества разсади, предмет на договора.
Съгласно т.6.1. на договора от
06.02.2019 г., ако купувачът откаже да получи произведените видове и количества
разсади, предмет на договора, то дължи на Продавача неустойка в размер на
остатъка от общата дължима сума, уговорена в договора.
До настоящия момент ответното
дружество не е заплатило дължимата по т.6.1. на договора от 06.02.2019 г.
неустойка в размер на остатъка от общата дължима сума по договора, възлизаща на
17424 лева, поради което за ищцовото дружество е налице правен интерес от
предявяването на иска.
Ответникът
е подал писмен отговор на исковата молба. Изразява се становище за неоснователност на предявения иск
и се настоява на неговото отхвърляне.
Излага се, че по предявения
иск за заплащане на възнаграждение, в тежест на изпълнителя съгласно чл.154,
ал.1 от ГПК е да докаже наличието на сключен договор, да докаже, че е изпълнил
- произвел и готов да продаде лавандула в уговореното количество. В тежест на
продавача е да докаже твърденията си, че задължението на купувача не е
изпълнено или е изпълнено лошо, обуславящи възникването на правата му по чл.265
от ЗЗД.
Не се спори, че на 06.02.2019г.
ответното дружество е подписало договор с „Разсадник В." ЕООД,
съгласно който продавачът се задължава
срещу заплащане да продаде 264000 броя разсади Лавандула сорт „***",
екстра качество, височина на разсадите минимум 15 см. за сумата от 34848 лева с
вкл. ДДС. Като изрядна страна по договора, ответното дружество, съгласно чл.
6.1 от договора с фактура № …./06.02.2019 г. извършило авансово плащане по
договора в размер на 17424 лева с вкл. ДДС, което е 50% от общата сума по чл.
3.2 от договора.
Съгл. чл. 2.1 от договора
продавачът се задължава да предаде посочените количества разсад от 01.11.2019
г. до 30.11.2019 г., при положение, че климатичните условия позволяват
изваждането и експедирането на разсада. При евентуална невъзможност за нормална
работа и експедиране, страните се уточняват за други, взаимно приемливи
срокове. В разговори проведени по телефона със С.В. С.-собственик и управител
на „Разсадник В." ЕООД през месец ноември 2019 г., същият споделил, че
няма готовност за предаване на разсада, с оглед метеорологичните условия и
сухото време, но ще направи всичко възможно през месец декември да предаде
стоката.
Съгл. чл. 8.1 от договора в случай на възникване на
форсмажорни обстоятелства, които биха довели до пълното или частично
неизпълнение на договора или забава по него, Продавачът се задължава в 5 дневен
срок от възникването му да уведоми Купувача. В случай на форсмажор, Купувачът
не дължи неустойка за пълното или частично неизпълнение на договора.
Продавачът не е изпълнил
задължението си в този срок да уведоми писмено ответника, че поради лоши
метрологични условия той няма готовност да предаде стоката. Съгласно тази
клауза от договора, Купувачът счита, че
не дължи неустойка.
На 06.11.2020 г. управителят
на ответното дружество посетил разсадника, но ищецът му казал, че все още разсада не е готов и не
може да му предаде договореното количество.
На 29.11.2020 г. управителят
на ответното дружество отново посетил разсадника, но там вече нямало никакъв
разсад. Притеснен от този факт, управителят
започнал да звъни по телефона. В. не отговорил на обаждането, но след
настоятелно търсене обещал, че ще се опита да достави поне някакво количество
от договореното.
На 16.12.2019 г. с организиран от ответното дружуство
транспорт били натоварени 40000 бройки разсад, с уговорката останалото
количество от 224000 бройки да бъдат натоварени на следващия ден, защото в
момента ищецът нямал готовност и в
разсадника нямало никакъв разсад.
На 17.12.2019 г. управителят
на ответното дружество се обадил по телефона на управителя на ищеца, за да се
уговорят кога да отиде за останалото количество, но той му казал, че няма да
има повече разсад, защото е закъснял, той щял да го уведоми писмено. Въпреки
всичко управителят на ответното дружество отишъл на място, но разсадникът бил
празен, нямало нищо и никой.
На 20.12.2019г. ответникът получил по пощата
уведомление от „Разсадник В." ЕООД, че заплатеният от дружеството аванс в
размер на 17424 лева по договора е загубен поради неизпълнение на задължението
да бъде получено количеството разсад в период от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г.
Не ответното дружество е било неизрядна страна по
договора, а продавачът „Разсадник В." ЕООД.
Притеснен от факта, че ще бъде измамен, управителят на
ответното дружество е подал жалба с вх.
№ 3202 от 23.12.2019 г. в РП Добрич, по която към настоящия момент се извършва
проверка и търсене на наказателна отговорност на лицето за извършена измама.
Ответникът не счита, че дължи неустойка, защото липсват доказателства,
че ищецът е бил изрядна страна по договора. Неустойка в размер на 50% от общата
сума за плащане т.е. сума в размер на 17424 лева е сума, с която продавачът
иска неоснователно да се обогати.
Прави се и възражение за нищожност на договорената неустойка,
поради противоречие с добрите нрави с оглед размера и липсата на краен срок за
начисляването й. По силата и нормата на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, нищожни са
договорите, които накърняват добрите нрави. Разпоредбата намира приложение и
при търговски сделки по правилото на чл. 288 от ТЗ. Договорната клауза за
неустойка би могла да е нищожна, като нарушава принципа на справедливостта и
създава условия за неоснователно обогатяване, когато в следствие на заплащането
й ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договор. Веднъж
ищецът уведомява ответника, че заплатения от дружеството аванс в размер на
17424 лева по договора е загубен поради неизпълнение на задължението да получи
количеството разсад в период от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г. и втори път
завежда иск срещу дружеството да бъде осъдено за сума в размер на 17424 лева,
представляваща неустойка.
Претендираната неустойка
противоречи и на чл.143, т. 5 ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на
клауза, задължаваща търговеца при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Цитираната разпоредба не
прави разграничение относно вида на неустойката, а се акцентира върху нейния
необосновано висок размер, какъвто безспорно е настоящия случай. Претендират се и сторените по
делото разноски.
Районният
съд, съобразявайки становището на страните, събраните по делото доказателства
по вътрешно убеждение и приложимия закон прие за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.92 ЗЗД.
От представените доказателства се установява, че на 06.02.2019г. са сключили договор, съгласно който продавачът „Разсадник В.“ ЕООД се
задължава да продаде 264000 броя разсади Лавандула сорт „….", екстра
качество, височина на разсадите минимум 15 см. за сумата от 34848 лева с вкл.
ДДС. С чл. 2.1 от договора продавачът се е задължил да предаде посочените
количества разсад от 01.11.2019 г. до
30.11.2019 г., при положение, че климатичните условия позволяват изваждането и
експедирането на разсада. При евентуална невъзможност за нормална работа и
експедиране, страните се уточняват за други, взаимно приемливи срокове.
Транспортните разходи са изцяло за сметка на купувача, както и задължението му
за осигуряването му, съгласно приетия по-късно график – така чл.4.1 от
договора. Съгласно чл.6.1. от договора, ако купувачът откаже да получи
произведените видове и количества разсади, предмет на договора, дължи на
продавача неустойка в размер на остатъка от общата дължима сума, уговорена в
договора.
Не се спори и от представената фактура № …./06.02.2019 г. се
установява, че ответникът „ИВ КАР СПОРТ“ ООД е извършил авансово плащане по
договора в размер на 17424 лева с вкл. ДДС.
Представена е по делото покана от
18.12.2019 г., адресирана до „ИВ КАР СПОРТ" ООД, чрез „Български пощи” ЕАД, с услугата „Телепоща”. С
поканата ищцовото дружество уведомява ответното, че заплатеният аванс по договор от
06.02.2019 г. е загубен поради неизпълнение на задължението да получи
количествата разсад в периода от 01.11.2019 г. до 31.11.2019 г. и отправя покана
в 14-дневен срок да получи произведените видове количества разсад, предмет на
договора, както и в същия срок да заплати нов аванс в размер на 50 % от
договорената цена, равняваща се на 17424 лева. В поканата се сочи, че в противен случай ще счита, че купувачът е
отказал да получи произведените видове и количества разсади, предмет на
договора.
Съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана
отговорността на ответника по иска е необходимо да са налице следните
предпоставки: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено или
да не е изпълнено точно; неустойката да е уговорена между страните; кредиторът
да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни.
В случая се
установява наличието на първите три предпоставки: съществуващото за ответника
задължение като купувач по договора да получи произведеното количество разсад
лавандула, неточното изпълнение на това задължение и наличието на уговорка за
неустойка.
Не се установява по делото обаче наличието на
последната предпоставка – кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил
готов да го изпълни. В случая кредиторът – ищец по делото се е задължил да предаде
произведените количества разсад от
01.11.2019 г. до 30.11.2019г., при положение, че климатичните условия
позволяват изваждането и експедирането на разсада, а при евентуална
невъзможност за нормална работа и експедиране, страните се уточняват за други,
взаимно приемливи срокове.
От събраните по делото гласни доказателства,
ангажирани и от двете страни се установява, че ищецът не е имал готовност да предаде
произведено количество разсад в уговорения срок от 01.11.2019г. до 30.11.2019г.
В този смисъл са показанията на
свидетелите, ангажирани и от двете страни. Св.М.Д.излага, че също е била
в договорни отношения с ищцовото дружество за закупуване на произведен от
последния разсад лавандула. Свидетелката твърди, че ищецът не е изпълнил
поететото по договора задължение. Д.заедно с управителя на ответното дружество
– И.И.посетила разсадника в с.П. през втората половина на м.ноември 2019г. При
проведената с управителя на ищцовото дружество среща, последният заявил, че
разсадът не може да се вади към настоящия момент, тъй като не бил готов,
цъфтял. При следващото посещение на Д.в разсадника на ищцовото дружество – на
15-16.12.2019г. същата установила, че разсад липсва. На 18-19.12.2019г.
свидетелката получила съобщение от ответното дружество чрез „Телепоща“ с покана
да се яви в 14-дневен срок за получаване на разсада по договора. На
30.12.2019г. същата се явила с транспорт за получаване на разсада, но такъв не
й бил предаден. Разсадниците били празни, управителят не бил там. Св.Д.Д.излага,
че също е бил в договорни отношения с ищцовото дружество за закупуване на
произведен от последния разсад лавандула. В началото и в края на м.ноември
2019г. свидетелят провел телефонни разговори с управителя на ищцовото
дружество, който му заявил, че метеорологичните условия не отговорят за вадене
на разсада. След това свидетелят не успял да се свърже с управителя на ищцовото
дружество, който не отговорял на телефонните обаждания. Д.посетил разсадника в
началото на м.декември и установил, че разсад в тях липсва. Свидетелят С.И.-….
на управителя на ответното дружество
излага, че заедно с …. си посетил разсадника на 06.11.2019г.
Желанието на … му било да вземе разсад, но същият не бил готов за вадене. Около
25-30.11.2019г. двамата отново посетили разсадника, но той бил празен. През
м.декември 2019г. … на свидетеля получил около 40000 бр. разсад. Свидетелят З.И./… в ответното
дружество/ излага, че 16.12.2019г. в с.П.били натоварени в камион 40000 бр.
разсад. Свидетелят Н.В. излага, че е …. в оранжериите на ищцовото дружество по
граждански договор. През 2019г. същите били засяти с резници от лавандула.
Засяти били около 3 000 000 бр. Свидетелят сочи, че клиенти са идвали да
получат разсад през м.ноември, но тогава разсада не бил готов. Според В.
изваждането на разсада е приключило през м.декември 2019г., но „никой“ не
пожелал да го вземе. Свидетелят е чувал разговори, при които клиенти отказвали
да получат разсад по различни причини – липса на пари, подготовка и пр. След
като бил изваден разсада бил складиран в помещение на … на управителя на
ищцовото дружество, като през м.януари 2020г. започнал да изсъхва. На
управителя на ответното дружество били предадени 50000 бр. разсад. За следващ
ден имало наличност за предаване, но „никой“ не пожелал да дойде да ги
вземе. Св.Я.К.излага, че …. по
граждански договор с ищцовото дружество. През 2019г. били засяти около
4 000 000 бр. разсад. Според свидетеля през м.ноември 2019г. на
управителя на ответното дружество били предадени 2 000 000 бр. Според
К.не е имало клиенти, които да не са получили разсада, който са поръчали. При
това съдът приема, че не се доказва твърдението на ищеца за отказ на ответното
дружество да получи произведеното количество разсад лавандула, при което би
било налице основание за присъждане на претендираната неустойка. В този смисъл
са единствено показанията на св.Н.В., които съдът не кредитира. Свидетелят В.
по смисъла на чл.172 от ГПК е заинтересован в полза на ищцовата страна и показанията му се
опровергават от показанията на другите свидетели.
Изпълнението на задължението на ищеца е оспорено с отговора
от ответника - длъжник и според правилото на чл.154, ал. 1 ГПК тежестта за доказването му се носи от ищеца. Както вече беше
посочено от събраните доказателства се установява, че не ответникът е отказал
да получи произведеното количество разсад, а ищецът не е имал готовност да
предаде такова в уговорения срок от 01.11.2019г. до 30.11.2019г., както на
ответното дружество, така и на други свои контрагенти. Съответно ищецът не
представя доказателства да е канил ответника да получи произведеното количество
разсад, както в срока от 01.11.2019г. до 30.11.2019г., така и след това. Горния
извод се прави и въз основа на уговореното между страните в договора, че „при евентуална невъзможност за
нормална работа и експедиране, страните се уточняват за други, взаимно
приемливи срокове“, както и задължението на купувача да осигури за своя сметка
транспорт, „съгласно приетия по-късно график“. Ищецът
не е представил доказателства за уговорени между страните „взаимно приемливи
срокове“, както и за „приет график“.
Изпълнението на задължението на ищеца не се установява
и от изпратената от същия покана до ответника. Следва да се посочи, че в поканата
се съдържа твърдение за неизпълнение на
задължение на ответника да се яви да получи разсада в периода от 01.11.2019г.
до 30.11.2019г., което се опровергава от събраните по делото доказателства. Съответно
се установява, че на 16.12.2020г. ответникът се е явил да получи разсад и му е
било предадено количество от 40000 бр. Отправената
от ответника покана в 14-дневен срок да се яви да получи произведеното
количество разсад е твърде обща и неясна и не може да послужи за установяване изпълнението
на задължението на ищеца. Със същата не са определени ден, час и място на
предаване на евентуалното количество разсад. А безспорно най-малко последното е
било необходимо, тъй като от събраните по делото доказателства се установява,
че към момента на отправяне на поканата
разсада не е бил в разсадника в с.П.. За да може длъжникът – ответното
дружество да изпълни задължението си – да получи произведения разсад е било
необходимо съдействие от страна на кредитора –
ищцовото дружество, което в случая не се установява да е било осигурено, нито с
отправената писмена покана, нито преди това.
С оглед изложеното и съгласно постановени по реда на
чл.290 Решения № 21/2010г., по т.д. № 470/09г., ІІ т.о., ТК и № 105/2014г.,
т.д. № 2617/2013г., ІІ т.о., ТК ВКС,
уговорената в договора неустойка за неизпълнение на поети от длъжника
задължения не се дължи, ако кредиторът, който претендира заплащането й, е
неизправна страна поради това, че не е изпълнил или не е бил готов да изпълни
насрещните си задължения по договора. В съответствие с основния правен принцип,
че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение,
кредиторът не би могъл да претендира неустойка за договорно неизпълнение от
длъжника, ако самият той не е изпълнил или не е имал готовност да изпълни
насрещните си задължения така, както изисква законът /чл. 63 ЗЗД/
- точно, добросъвестно и с грижата на добър стопанин. При това предявеният иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на спора на ищеца не се следват сторените
по делото разноски. На ответника се следват сторени по делото разноски в размер
на 1060 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „РАЗСАДНИК В.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от
управителя С.В. С.срещу „ИВ КАР СПОРТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Д., представлявано от управителя И.К.И.иск за осъждане на
ответника да заплати сумата от 17424 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение по Договор от 06.02.2019 г. за
продажба на разсади Лавандула, сорт „***", уговорена в чл.6.2 от същия,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „РАЗСАДНИК В.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Д., представлявано от управителя С.В. С.да заплати
на „ИВ КАР СПОРТ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от управителя И.К.И.сторени
по делото разноски в размер на 1060 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: