№ 417
гр. Велико Търново , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
седми ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20204100500829 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на адвокат К.В., в качеството му на пълномощник на Б. Х. Б. ,
ЕГН **********, длъжник по изп.дело № 172/2016г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, с
район на действие ВТОС, срещу отказ от 08.09.2020г. на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение. Жалбоподателят счита, че атакуваното постановление е
незаконосъобразно. Излага съображения, че изпълнителното производство следва да се
счита прекратено към 01.02.2018г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като
съобщението за извършената цесия не е достигнало до знанието на длъжника, поради което
няма действие спрямо него и последното валидно възложено изпълнително действие следва
да се счита поисканото от цедента „...“ ЕАД на 01.02.2016г. В условията на евентуалност,
развива съображения, че перемпцията по делото е настъпила с изтичането на две години от
последното валидно поискано изпълнително действия от страна на цесионера „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с молба с вх. № 22195/27.09.2017г. Излага подробни фактически
и правни доводи. Прави искане за отмяна на постановения отказ и връщане делото на
съдебния изпълнител с указания за постановяване на изричен акт, с който да констатира
настъпилото на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК прекратяване на изпълнителното
производство. Претендира направените в настоящото производство разноски.
Ответникът по жалбата – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на
взискател, не е взел становище по същата в срока по чл.436 ал.3 ГПК.
Съдебният изпълнител излага мотиви за допустимост, но неоснователност на
подадената жалба. Счита за законосъобразен постановения от него отказ да прекрати
1
принудителното изпълнение на соченото от длъжника основание.
Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и данните в
изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от връчване съобщението на длъжника
за постановения отказ, чрез процесуалния му представител по пълномощие, срещу
подлежащо на обжалване действие по чл.435 ал.2 т.6 ГПК, поради което същата е допустима
и подлежи на разглеждане. По същество се явява неоснователна по следните съображения:
Производството по изпълнителното дело е било образувано по молба на „...“ ЕАД
срещу Б. Х. Б. въз основа на издаден по ч.гр.дело № 504/2015г. по описа на РС-Свищов
изпълнителен лист за задължения, произтичащи от договор за кредит, както и за сторените в
производството по това дело разноски. С подадената от взискателя молба, същият е поискал
проучване и установяване имущественото състояние на длъжника и е посочил
предпочитаните от него начини за изпълнение – запор върху движими вещи и вземания на
длъжника, както и възбрана върху притежавани от него недвижими имоти. Съдебният
изпълнител е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника и е наложил
запор върху получаваното от него трудово възнаграждение при ЕТ „Б.Б.“. С молба от
08.09.2017г. до ЧСИ „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД поискала да бъде
конституирана като взискател на мястото на „...“ ЕАД, легитимирайки се като носител на
вземането, предмет на изпълнителния лист, с представен договор за цесия от 26.05.2017г.,
сключен между нея и „...“ ЕАД, ведно с Приложение № 1, съдържащ списък на
прехвърлените вземания и Приложение № 2 /потвърждение за сключената цесия/, както и
пълномощно от цедента, с което е упълномощен цесионера за уведомяване на всички
длъжници по прехвърлените вземания. Със същата молба е поискано от съдебния
изпълнител да бъде извършена справка за наличие на работодател на длъжника и съответно
наложен запор върху получаваното трудово възнаграждение. С Постановление от
11.09.2017г., на основание чл.429 ал.1 ГПК, съдебният изпълнител е конституирал като
взискател в изпълнителното производство „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на
мястото на първоначалния взискател. С молба от 27.09.2017г. посоченото дружество е
поискало извършването на справка за наличие на банкови сметки на длъжника и при
установяването на такива – налагане на запори върху тях. Извършената справка е постъпила
по делото на 16.10.2017г. и върху нея е обективирано изявление на взискателя от
28.01.2018г., чрез неговия пълномощник, за налагане запор на банкови сметки на длъжника,
установени в две търговски банки. На 01.03.2018г. съдебният изпълнител е разпоредил
налагането на запор в тези банки и е изпратил запорни съобщения до всяко от третите
задължени лица. На 11.12.2019г. по ел.поща на ЧСИ е била подадена молба от взискателя,
чрез юрисконсулт Стела Иванова, с представено редовно пълномощно към делото,
входирана под № 28568/12.12.2019г., с която е поискано извършването на справка за
наличие на банкови сметки на длъжника в други банки и налични трудови правоотношения,
съответно налагането на запор върху установени банкови сметки и трудово възнаграждение.
С допълнителна молба от 17.12.2019г., отново изпратена по ел-поща на съдебния
изпълнител, взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в
още три търговски банки, след което същите са наложени.
С молба от 01.09.2020г. длъжникът е поискал да бъде прогласено с нарочно
постановление настъпилото прекратяване на принудителното изпълнение на основание
чл.433 ал.1 т.8 ГПК към 01.02.2018г., а в условията на евентуалност – към 27.09.2019г. С
постановление от 08.09.2020г., обективирано върху самата молба, съдебният изпълнител
отказал да прекрати изпълнението на соченото основание.
2
При така установеното, съдът съобрази, че съгласно чл.429 ал.1 от ГПК частните
правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза
на последния изпълнителен лист, като изключение от правилото, че страните в
изпълнителния процес са очертани от изпълнителния лист. В настоящия случай, „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е частен правоприемник на удостовереното в изпълнителния
лист вземане на „...“ ЕАД срещу Б. Х. Б. , което правоприемство е възникнало въз основа на
представения по делото договор за цесия. Съгласно чл.99 ал.1 и ал.2 ЗЗД договорът за цесия
поражда действие между страните по него със самото му сключване и вземането преминава
веднага върху цесионера, като уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия
състав на договора. Наличието на договор за цесия между цедента „...“ ЕАД и цесионера
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който се прехвърля вземането, предмет на
издадения изпълнителен лист, е достатъчно и това обстоятелство безусловно валидира
цесионера като взискател, за когото по силата на чл.429 ал.1 от ГПК възниква право на
принудително изпълнение. С това се изчерпва и проверката на съдебния изпълнител за
процесуалната легитимация на взискателя. Ето защо, съдът намира, че конституирането на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като взискател в изпълнителното производство е
надлежно извършено от съдебния изпълнител, поради което посоченото дружество, в това
си качество, е поискало, а съдебният изпълнител е предприел, в съответствие със закона
посочените по-горе действия по изпълнението. Доводът в жалбата, че длъжникът не е
уведомен за цесията на вземането, удостоверено в изпълнителния лист, което влияело върху
валидността на възложените изпълнителни действия от страна на цесионера, е
неоснователен. Това е така, тъй като твърденията за липса на уведомяване по чл.99 ал.3 и
ал.4 ЗЗД по същество представляват оспорване на материалноправната легитимация на
взискателя, която подлежи на установяване по исков ред и не е в правомощията на
съдебния изпълнител.
Съгласно чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. перемпция настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява с постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Прекратяването на соченото основание настъпва, считано от датата, на
която е изтекъл двугодишния срок от последното валидно изпълнително действие,
предприето по искане на взискателя или по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ. Съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. За
да избегне прекратяване на изпълнителното производство на соченото основание,
взискателят трябва да поддържа висящността на изпълнителния процес със свои действия,
като внася съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, като
иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Предвид изложеното по-горе относно валидността на възложените от цесионера-
взискател изпълнителни действия, съдът намира, че срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не е
изтекъл към 01.02.2018г., доколкото в периода след 01.02.2016г. до 01.02.2018г. същият е
поискал, съответно съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия чрез налагане
3
на запор върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника.
Видно от приложеното изпълнително дело, този срок не е изтекъл и към 27.09.2019г.
Действително, на посомената взискателят е поискал извършването на справка за налични
банкови сметки на длъжника и съответно налагането на запор върху тях. Изисканата от
ЧСИ справка е постъпила по делото на 16.10.2017г. и върху същата се съдържа писмено
изявление на взискателя с вписана дата 28.01.2018г., чрез неговия пълномощник в процеса,
съдържащо искане за налагане на запори върху установени със справката банкови сметки на
длъжника в две търговски банки. Вярно е, че тази писмена молба на взискателя не е
регистрирана във водения при съдебния изпълнител входящ регистър, тъй като липсва
посочване на входящ номер, но същата следва постъпването на справката от БНБ
/16.10.2017г./ и предхожда по време налагането на запора върху посочените от него банкови
сметки /01.03.2018г./, изпращането /06.03.2018г./ и връчването на запорните съобщения на
третите задължени лица, съответно постъпването на отговори от последните /на 15.03.2018г.
и 26.03.2018г./ във връзка с изпълнение на задължението им по чл.508 ГПК, внасянето на
дължимите от взискателя такси за извършените действия по налагане на запори
/22.03.2018г./.
Следващото поискано валидно изпълнително действие е от 12.12.2019г. Същото е
обективирано в молбата на взискателя, подадена чрез негов пълномощник и постъпила в
ел.поща на съдебния изпълнител. С оглед начина й на подаване, тя не е подписана с
квалифициран електронен подпис, което представлява нередовност по смисъла на чл.102
ал.1 т.4 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.101 ал.1 ГПК съдът следи служебно за
надлежното извършване на процесуалните действия, като указва на страната в какво се
състои нередовността на осъщественото от нея процесуално действие и как тя може да бъде
отстранена, като определя срок за поправката. Посочената норма се намира в Общата част
на ГПК, поради което е приложимо и за изпълнителното производство. В настоящия случай,
съдът не може да обоснове извод, че страната /взискателя/ не е извършила надлежно
обективираното в електронното съобщение процесуално действие, тъй като съдебният
изпълнител не е изпълнил задължението си да й даде нарочни указания. Поради това не би
могла да се приложи санкцията на чл.101 ал.3 ГПК и това процесуално действие да се счете
за неизвършено. Такъв извод би бил незаконосъобразен. При това положение, не могат да
бъдат отречени правните последици на направеното от страна на взискателя изявление и
съдът приема, че същото е годно да поддържа висящността на изпълнителния процес.
По изложените съображения и с оглед регулярно предприеманите изпълнителни
действия, изпълнителното производство спрямо длъжника не следва да се счита за
прекратено с произтичащите от това последици, включително и с възникване задължение на
съдебния изпълнител да постанови изричен, констатиращ по своето правно естество, акт, в
които да приеме, че изпълнителното производство спрямо длъжника е прекратено въз основа
на соченото прекратително основание, визирано в нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 ГПК.
Постановявайки обжалвания в настоящото производство отказ, съдебният изпълнител е
постановил един законосъобразен акт, почиващ на фактическите и правни действия,
реализирани в изпълнителния процес, поради което подадената срещу него жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна. С оглед на това, неоснователно се явява и
искането по чл.438 ГПК за спиране на принудителното изпълнение.
На жалбоподателя не се следват разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Б. Х. Б. , ЕГН **********, с адрес град С.,
ул.“П.Е.“ № . срещу Отказ от 08.09.2020г. на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809 на КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд-Велико Търново, за прекратяване на принудителното
изпълнение по изп.дело № 172/2016г. по описа на съдебния изпълнител, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. Х. Б. , ЕГН **********, с адрес град С.,
ул.“П.Е.“ № . за спиране на действията по изпълнението по изп.дело № 172/2016г. по описа
на ЧСИ Силвия Косева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5