РЕШЕНИЕ
№ 739
гр. Пловдив, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20255300501214 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Първа инвестиционна банка“
АД против решение № 4094/21.10.2024 г., постановено по гр. дело №
10384/2023 г. на Районен съд - Пловдив, ХІ гр. състав, поправено по реда на
чл.247 ГПК с решение № 1332/21.03.2025 г., с което е отхвърлен предявеният
от Банката – жалбоподател иск против М. С. С. с ЕГН: ********** и С. Х. С. с
ЕГН: **********, иск за признаване за установено, че ответниците дължат
солидарно присъдените по частно гр. дело № 1949/2023 г. на Районен съд -
Пловдив, IV гр. състав, със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК № 1461/02.03.2023 г., суми, както следва: сумата от 10 040 евро
- главница, дължима по договор за банков кредит № *** от 14.06.2012 г.,
сумата в размер на 1 034,66 евро - договорна лихва за периода 05.02.2020 г. -
05.06.2022 г. включително, дължима по т. 4 от договора, сумата в размер на 5
312,28 евро - обезщетение за забава за периода 05.02.2020 г. - 12.03.2020 г.,
дължима по т. 10 от договора и сумата в размер на 1 754,58 евро - обезщетение
за забава за периода 14.05.2020 г. - 06.02.2023 г., дължима по т. 10 от договора,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението - 07.02.2023 г., до изплащане на вземането. Жалбоподателят
поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно и моли същото
да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго решение по същество, с
1
което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
Въззиваемият М. С. С., чрез адв. Я. Т., оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивната
инстанция.
Въззиваемата С. Х. С., чрез адв. В. Т. оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли общалваното ешение като правилно да бъде
потвърдено. Претендира заплащане на разноски за въззивната инстанция.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е основал иска си на
твърдението, че на 14.06.2012 г. е сключил с ответника М. С. С. договор за
банков кредит № ***, по силата на който е предоставил на ответника банков
кредит в размер на 10 040 евро. За обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя бил сключен договор за поръчителство от 14.06.2012 г.
между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответницата С. Х. С.. Твърди се, че
кредитът бил еднократно усвоен от длъжника на 14.06.2012 г. по банкова
сметка, открита на негово име в Банката. Кредитополучателят е следвало да
върне предоставения кредит най-късно до 05.06.2022 г. Задълженията на
същия обаче останали непогасени, като суми за главница въобще не били
плащани, а за тях било налице просрочие от 120 вноски. Частично били
погасявани само задължения по лихви, за които просрочието било от 112
вноски. Кредитът бил в просрочие от 05.07.2012 г., а с изтичането на крайния
срок всички суми по договора станали изискуми. Общо дължимите били
следните суми : сумата от 10 040 евро- главница, сумата от 10 575, 06 евро -
договорна лихва и сумата от 11 297, 31 евро - наказателни лихви. За събиране
на сумите кредиторът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 1949/2023 г. на ПРС, IV гр. с-в, като в
полза на банката срещу солидарните длъжници били присъдили следните
суми: сумата от 10 040 евро - главница, сумата в размер на 1 034, 66 евро-
договорна лихва за периода 05.02.2020 г. - 05.06.2022 г. вкл., дължима по т. 4
от договора, сумата от 5 312,28 евро - обезщетение за забава за периода
05.02.2020 г.- 12.03.2020 г., дължима по т. 10 от договора, сумата в размер на 1
754,58 евро - обезщетение за забава за периода 14.05.2020 г. - 06.02.2023 г.,
дължима по т. 10 от договора, ведно с разноските по делото.
2
Ответниците са оспорили исковете като неоснователни.
С отговора на исковата молба ответникът М. С. С. е възразил, че
договорът и погасителният план към него не са подписани от него, а от
съпругата му, която не е имала пълномощия, поради което договорът бил
недействителен на основание чл. 42 ал. 2 от ЗЗД. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за непогасени вноски за главницата по отношение на
вноските за периода 05.07.2012 г.- 05.02.2018 г. Прави възражение за
недължимост на сумите за лихви - договорна и наказателни за периода на
извънредното положение - от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., на основание чл. 6
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Прави възражения и за недействителност на договора за кредит на основание
ЗПК.
С отговора на исковата молба С. Х. С. е направила възражение за
недопустимост на иска спрямо нея като поръчител на основание чл. 147, ал. 1
от ЗЗД. Сочи, че крайният падеж по договора е бил на 05.06.2022 г., а
заповедното производство е било образувано на 07.02.2023 г., т.е. след
изтичане на преклузивния шестмесечен срок, поради което счита, че
производството по отношение на нея следва да се прекрати. По същество
прави възражение за неоснователност на иска, като поддържа, че е налице
изтекла погасителна давност, налице е недължимост на сумите за лихви -
договорна и наказателни за периода на извънредното положение - от
13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. на основание чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, налице е и
недействителност на договора за кредит на основание ЗПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1949/2023 г. на Районен съд -
Пловдив, за процесните вземания ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД
се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, против която са постъпили
възражения от длъжниците М. С. С. и С. Х. С. в предвидения от закона срок.
Предявените тук установителни искове за вземанията по заповедта са
постъпили в съда в срока по чл. 415 от ГПК, поради което същите са
процесуално допустими.
Представен е с исковата молба договор за банков кредит № *** от
14.06.2012 г., в който е посочено, че се сключва между банката ищец „Първа
инвестиционна банка“ АД и ответника М. С. С. като кредитополучател и
ответницата С. Х. С. като поръчител. Нито договорът за кредит обаче,
нитопогасителният план към него са подписани за кредитополучател от М. С.
С., а в същите е посочено, че са подписани от С. Х. С. като упълномощено
лице.
Ответникът М. С. С. е навел изрично в отговора на исковата молба
възражението, че не е налице валидно учредена представителна власт в полза
на С. Х. С. за сключване на договора за кредит от негово име. Банката ищец
обаче, при лежаща върху нея доказателствена тежест да установи валидното
3
възникване на твърдяната с исковата молба облигационна връзка, не ангажира
доказателства, с които да установи, че С. Х. С. е била упълномощена от
сочения като кредитополучател М. С. С. за сключване на договора за кредит
от негово име.
Ето защо съдът приема, че представения с исковата молба договор за
кредит е недействителен спрямо кредитополучателя като сключен от лице без
представителна власт. Като такъв, същият не поражда целените с него правни
последици.
В тази насока са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 5 от
12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, т.2, с които се приема, че
договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не
поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от
името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само
лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални
правоприемници.
При липса на потвърждаване от страна на мнимо представлявания, този
договор не поражда насрещни права и задължения за страните по него, поради
което насрещната страна - третото лице, договаряло с мнимия представител не
придобива права по силата на договора.
В случая потвърждение на извършените действия без представителна
власт липсва, напротив, оспорва се сключването на договора за кредит без
представителна власт. Ето защо следва да се приеме, че е налице отказ за
потвърждаване на извършените без представителна власт действия и
нищожността на договора за кредит от висяща е станала окончателна и пълна.
/В този смисъл са: Решение № 52 от 14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. №
4923/2019 г., IV г. о., Решение № 38 от 3.09.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2018 г., II г. о., Решение № 43 от 5.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1177/2018
г., II т. о., ТК, Определение № 115 от 4.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 17/2013 г.,
I г. о./.
Ето защо от този договор банката – ищец не може да черпи права, нито
по отношение на кредитополучателя – първия ответник, нито по отношение
на поръчителя – втория ответник.
По отношение на втория ответник - С. Х. С., посочена като поръчител в
договора за кредит, следва да се има предвид, че отговорността на
поръчителите е акцесорна на отговорността на главния длъжник. Според чл.
138 ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо
кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение,
като поръчителство може да съществува само за действително задължение.
Щом договорът за кредит е недействителен, то същият не може да породи
действително задължение, за което отговорност да носи поръчителя.
4
Предявените против двамата ответници искове са следователно
неоснователни само на това основание, поради което не следва да се обсъждат
останалите направени възражения за тяхната неосноватеност. Като такива,
исковете следва да се отхвърлят.
Обжалваното първоинсанционното решение, с което исковете са
отхвърлени, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и на исковете, в полза
на въззиваемите страни – ответници и в тежест на жалбоподателя -ищец ще
се поставят направените разноски във въззивното производство. Същите се
констатираха на 3800 лв. за М. С. С. и на 3600 лв. за С. Х. С. заплатеното от
тях адвокатско възнаграждение за един адвокат, видно от представените
договори за правна защита и съдействие.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4094/21.10.2024 г., постановено по гр.
дело № 10384/2023 г. на Районен съд - Пловдив, ХІ гр. състав, поправено по
реда на чл.247 ГПК с решение № 1332/21.03.2025 г.
ОСЪЖДА "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** да заплати на М. С. С. с ЕГН:
********** от *** сумата от 3800 лв. /три хиляди и осемстотин лева/ –
разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** да заплати на С. Х. С. с ЕГН:
********** от *** сумата от 3600 лв. /три хиляди и шестстотин лева/ –
разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5