Р E Ш Е Н И Е
№ 389
гр.Плевен, 01.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2. РАЛИЦА
МАРИНСКА
При секретаря Бранимира
Монова и с участието на прокурора Нанка
Рачева като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА КАД №217/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК
и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е
касационна жалба от Регионална дирекция-гр. Русе към Комисията по търговия и
защита на потребителите, чрез юрк. В. Б., против Решение №884/27.12.2019г.
постановено по НАХД №1784/2019г. по описа на Районен съд – Плевен, с което,
съдът е отменил наказателно постановление № 2019-0048430/06.08.2019г. на
Директора на Регионална дирекция- Русе към КЗП. Твърди се, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно въззивният съд е
приел, че е изтекъл тримесечния срок за съставяне на АУАН по реда на чл. 34, ал.
1 от ЗАНН. Посочва се, че в случая, моментът, от който следва да се приеме, че
е налице безспорно установено извършване на нелоялна търговска практика, е от
момента на постановяване на заповедта, считано от която нарушителят е установен
по безспорен начин. Твърди се, че в случая, за да е открит нарушителя, е
необходимо да бъдат установени всички елементи от фактическият състав на чл.
210а от ЗЗП, който включва деяние, нарушаващо забраната по чл. 68в от ЗЗП-
използване на нелоялна търговска практика. Твърди се, че установяването на
факта дали една търговска практика е нелоялна, по смисъла на ЗЗП, се извършва
по специален ред, от орган, различен от актосъставителя, поради което, не може
да бъде извършено в едно производство. Посочва се, че на основание чл. 68л от
ЗЗП, когато Комисията за защита на потребителите установи, че е налице нелоялна
търговска практика, Председателят на комисията издава заповед, с която се
забранява прилагането на тази практика. Твърди се, че именно Комисията, е
компетентния орган по установяване на нелоялна търговска практика. Твърди се,
че установяването на нелоялна търговска практика, има преюдициален ефект по
отношение на административнонаказателната отговорност на лицата по реда на чл.
210а от ЗЗП, вр. чл. 68в от ЗЗПХ. Твърди се, че едва след установяването, по
съответния ред, на наличието на нелоялна търговска практика, с решение на КЗП,
може да се твърди наличие на административно нарушение, и именно от този
момент, започва да тече срокът по чл. 34 от ЗАНН. Посочва се, че инспектор от
КЗП е уведомен за постановеното решение на 13.03.2019г. В заключение, моли съда
да отмени обжалваното решение и постанови друго, по същество на спора, с което
да потвърди издаденото наказателно постановление.
В с.з. касаторът, р. пр, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – р. пр., не изпраща представител и не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а постановеното
решение е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното решение №884/27.12.2019г. постановено по
НАХД №1784/2019г. по описа на Районен съд – Плевен, съдът е отменил наказателно
постановление № 2019-0048430/06.08.2019г. на Директора на Регионална дирекция
за областите Габрово, Велико Търново, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към
КЗП, въз основа на което, на „А1 България“ ЕАД- гр. София, е наложена
имуществена санкция в размер на 1000лв, на основание чл. 210а от ЗЗП, за
извършено нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68и, т.3, вр. чл. 68г, ал.4 от ЗЗП. В
мотивите си, ПлРС е приел, че в хода на административнонаказателното
производство, от страна на АНО, е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, като процесния АУАН, е издаден след изтичане на срока по
чл. 34, ал.1 от ЗАНН. ПлРС е приел, че този срок, е започнал да тече, считано
от 13.11.2018г.- датата на съставяне на Протокол за проверка на документи №К-0114367/13.11.2018г.,
със съставянето на който протокол, компетентните органи са разполагали с
достатъчно данни за агресивна търговска практика, използвана от служители на
„А1 България“ ЕАД, спрямо потребителя М.Д.. Въззивният съд е приел също, че
нормата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН не предвижда изключения, касаещи ЗЗП, поради
което е недопустимо разширително тълкуване на нормата и началото на срока не се
предпоставя от издаването на заповед от председателя на КЗП. Приел, е че се
касае до две самостоятелни производства, които
не може да бъдат смесвани.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното
решение, е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния
закон и доказателствата по делото и не страда от пороците, изложените в
депозираната касационна жалба. Възивният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността
на касатора факти са установени в пълнота и правилно от възивния съд, в т.ч. и относно приложението на института на
погасителната давност по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, които се споделят и от
настоящата инстанция, по реда на чл.
221, ал.2 от АПК.
С обжалваното наказателно постановление № 2019-0048430/06.08.2019г.
на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Ловеч
и Плевен, със седалище Русе към КЗП, е реализирана административно-наказателната
отговорност на „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София, за извършено нарушение на чл. 68в,
вр. чл. 68з, т.3, вр. чл. 68г, ал.4 от ЗЗП, като на основание чл. 210а от ЗЗП,
е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000лв., за това,
че на 05.10.2018г., „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, е упражнило нелоялна, агресивна
търговска практика, като е сключило договор с лице, за което знае, че е
починало на 02.10.2018г. В обстоятелствената част на НП е прието, че операторът
се е възползвал от моментното състояние на силен стрес у жалбоподателката
Домусчиева, в резултат на смъртта на съпруга й и вместо да прекрати всички
договори, е сключил нови споразумения от името на починалия, подписани от
съпругата му; операторът се е възползвал от състоянието на лицето и е променил
преценката й, с цел да повлияе при взимането на търговско решение по отношение
на стоката или услугата. В обстоятелствената част на НП е посочено също, че на
13.11.2018г, е извършена документна проверка, за което е съставен протокол № К-
0114367/13.11.2018. Посочено е, че нарушителят е установен на 13.02.2019г, от
момента на уведомяването на актосъставителя за решение по протокол
№29/20.12.2018г. и за издаването на Заповед №166/08.02.2019г, за това, че е
налице нелоялна търговска практика. По делото се установява, че процесното НП е
издадено въз основа на АУАН № К- 0048430/06.03.2019г. По делото се установява
също факта на издаване на Заповед №166/08.02.2019г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите, въз основа на която е забранено на „А 1
България“ ЕАД, гр. София, при упражняване на своята дейност, да използва
нелоялна, агресивна търговска практика. В мотивите на заповедта е посочено, че
същата е издадена в резултата на проверка по жалба с вх. Рег. № Р- 03
1301/30.10.2018г. на М.Д..
Съдът намира , че в случая, не е налице посоченото в
касационната жалба нарушение на материалния закон и неправилно на приложението
на института на погасителната давност по реда на чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Съдът
намира, че производството по установяване на нелоялна търговска практика, приключила
с издаването на Заповед №166/08.02.2019г.
на Председателя на Комисията за защита на потребителите, няма преюдициален
характер спрямо административнонаказателното производство. Съдът счита също, че
не може да се приеме твърдението на касатора, че нарушителя следва да се приеме за открит,
едва с издаването на тази Заповед, а още по- малко, с връчването й на инспектор
от КЗП, от който момент да тече срокът по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Съдът намира,
че производството по издаване на Заповед от Председателя на КЗП, по реда на чл.
68л от ЗЗП, е самостоятелно административно производство, което приключва със
самостоятелен индивидуален адм. акт, който подлежи на обжалване по друг ред.
Изрично нормата на чл. 233, ал.3 от ЗЗП постановява, че установяването на нарушенията,
издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се
извършват по реда на ЗАНН, в който не се съдържат специални правила, касаещи
административнонаказателната отговорност по Закона за защита на потребителите. ЗАНН,
в нормата на чл. 34, изрично са посочени хипотезите, при които се прилага по-
дълъг давностен срок, както правилно е посочил въззивния съд. В случая, начало
на давностния срок следва да се приеме съставянето на Протокол за проверка на
документи №К-0114367/13.11.2018г., както е приел и РС, в който са били
установени релевантните факти, в т.ч. и авторството на нарушението. Неспазването
на срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН води до незаконосъобразност на образуваното
административнонаказателно производство и е основание за отмяна на акта, с
който се реализира административно-наказателната отговорност.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №884/27.12.2019г. постановено по
НАХД №1784/2019г. по описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Преписи от
решението да се изпратят на страните и на ОП- Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.