№ 122
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000506 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260184 от 10.05.2021г., постановено по т.д. №
143 по описа за 2020г. на Окръжен съд Стара Загора, в частта, с която е
уважен предявеният от «П.» АД, ЕИК *** против И.Г.И.. ЕГН ********** с
адрес гр. Р., община Р., ул. М.С. № 3, вх. А, ет.2, ап.8 иск да бъде признато за
установено по отношение на ответника съществуването вземания на Банката
по договор за банков кредит № *** от 14.05.2007г., както следва:
в размер на 14 461.35 евро, представляващо възнаградителна лихва по
т.9 от договора за периода от 28.04.2008г. до 31.10.2019г.;
в размер на 17 235.03 евро, представляващо дължима главница по
договора за периода от 28.04.2008г. до 31.10.2019г. и
в размер на 10 326 евро, представляващо наказателна лихва за забава по
т.11 от договора за периода от 28.04.2008г. до 31.10.2019г..
Решението е обжалвано в посочените му части от И.Г.И..,
представляван от адв. С.Ч. с твърдения за неправилност и
незаконосъобразност, а искането, отправено до въззивния съд е решението в
частта, с която искът за признаване за установено съществуване вземанията
на Банката са уважени за сумата над 3619.47 евро, представляваща
1
възнаградителна лихва по т.9 от договора за периода 28.04.2008г. до
26.10.2016г. до 14 461.35 евро и над сумата от 13 667 евро, представляваща
главница по договора за периода от 28.04.2008г. до 26.10.2014г. до пълния
заявен размер от 17 235.03 евро да бъде отменено и исковете отхвърлени,
поради изтекла погасителна давност. Жалбоподателят настоява решението да
бъде отменено и в частта, с която предявения иск е уважен и е признато
съществуване вземането на Банката в размер на 10 326 евро, представляващо
наказателна лихва за забава по т.11 от договора за периода от 28.04.2008г. до
31.10.2019г. и същия да бъде отхвърлен, поради нищожност на клаузата по
т.11 от договора като неравноправна, евентуално отменено в частта, с която
този иск е уважен за сума над 2065.20 евро до пълния заявен размер от 10 326
евро, поради настъпила погасителна давност. Претендира разноски за двете
инстанции.
Ответникът – «П.» АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
С., район И., бул. Д.Ц. № 37, чрез юрисконсулт П.Х. счита жалбата за
неоснователна, а първоинстанционния съдебен акт като валиден, допустим и
правилен настоява да бъде потвърден в обжалваните части. Претендира
разноски.
След преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, настоящата инстанция намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на «П.» АД,
ЕИК *** против И.Г.И.. ЕГН ********** с правно основание чл.124, ал.1
ГПК във вр. с чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415 ГПК. Твърденията в исковата
молба се свеждат до следното: на 14.05.2007г. между «П.» АД, в качеството
на кредитор и И.Г.И.. и К.Х. И.а като кредитополучатели е сключен договор
за банков кредит № *** от 14.05.2007г., по който страните са се съгласили
кредиторът да предостави на кредитополучателите сумата от 17 500 евро за
закупуване на недвижим имот, като са уговорили краен срок за издължаване
на кредита до 14.05.2025г.. Ищецът твърди, че е изпълнил поетото от него
задължение като е заверил разплащателната сметка на И.Г.И.. в П. АД с
договорената сума в размер на 17 500 евро. Сочи, че за предоставеният кредит
кредитополучателят заплаща възнаградителна лихва, която се формира от
годишния EURIBOR, увеличен с надбавка от 6.695 пункта, а наказателната
лихва за забава е в размер на възнаградителната, увеличена с надбавка от 20
пункта. Твърди, че от 28.04.2008г. кредитополучателите са в забава
плащанията по договора, като неиздължени са останали 140 броя погасителни
вноски за главница и възнаградителна лихва по погасителен план –
приложение № 1 към договора, които съгласно погасителния план формират
задължения за главница в размер на 17 235.03 евро, възнаградителна лихва по
т.9 от договора за банков кредит в размер на 14 461.35 евро за периода от
26.02.2010г. до 31.10.2019г., наказателна лихва за забава по т.11 от договора
за банков кредит в размер на 10 326 евро за периода от 28.04.2008г. до
2
31.10.2019г., законна лихва в размера на 62.24 евро за периода от
предсрочната изискуемост – 01.11.2019г. до 13.11.2019г.; разноски за
подновяване на ипотеката в размер на 126.20 евро, съгласно т.23 от договора
и разноски за обявяване предсрочната изискуемост на кредита в размер на
61.36 евро. Сочи, че с приложението на уговореното в т.29.2, б.а от договора
Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 01.11.2019г. с
изпратените до кредитополучателите писмени предизвестия с изх. № 231-133
от 21.03.2019г. и с изх. № 231-134 от 21.03.2019г.. Като твърди, че на
14.11.2019г. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК срещу кредитополучателите, което заявление е удовлетворено и по
образуваното ч.гр.д. № 739/2019г. по описа на РС Р. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
473 от 18.11.2019г., с която е разпоредено длъжниците кредитополучатели да
заплатят солидарно на Банката сумата от 17 235.03 евро, представляваща
главница, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2019г. до погасяване на
олихвяемото вземане; 14 461.35 евро, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 26.02.2010г. до 31.10.2019г., 10 326 евро, представляваща
наказателна лихва за забава за периода от 28.04.2008г. до 31.10.2019г., на
62.24 евро, представляваща законна лихва от предсрочната изискуемост –
01.11.2019г. до 13.11.2019г.; 126.20 евро, представляващи разноски за
подновяване на ипотеката, начислени на 22.09.2017г. и 61.36 евро,
представляващи разноски за обявяване на кредита за изискуем, както и
разноски в производството, но след депозирано от И.Г.И.. възражение ищеца
предявява настоящия иск и настоява съда да постанови решение, с което да
признае за установено съществуването на вземанията на Банката, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по отношение на
възразилия длъжник. Претендира разноски.
Ответникът – И.Г.И.. ЕГН ********** с адрес гр. Р., община Р., ул.
М.С. № 3, вх. А, ет.2, ап.8, представлявани от адв. С.Ч. е депозирал писмен
отговор, с който признава сключването на твърдяния от ищеца договор за
банков кредит, както и че не е изпълнил задължението си за погасяване на
дължимите месечни вноски от датата, посочена в исковата молба, поради
което и счита, че вземането на банката е станало изцяло дължимо и изсуемо и
след като в продължение на 5 години кредитора не е предприел действия за
събирането му същото е погасено по давност. Подържа заявеното възражение
за погасяване по давност и в случай, че съдът приеме, че вземането е станало
изискуемо с обяваването му от Банката за предсрочно изискуемо. Навежда
възражение за нищожност на клаузата, касаеща наказателната лиха, поради
неравноправния й характер. Претендира разноски.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва изложените в отговора
на ответника възражения, като твърди, че договора не е сключен при общи
условия и предсрочната изискуемост на вземането е настъпила при условията
на чл.29.1 и чл.29.2 на 01.11.2019г., от който момент започва да тече и
погасителната давност за вземанията, която към предявяване на иска не е
3
изтекла. Оспорва и наведеното възражение за нищожност на претендираното
вземане за наказателна лихва за забава, което счита за неоснователно, тъй
като не са налице основанията за нищожност на същата уговорка, като
сключена в противоречие с добрите нрави, нито е неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗЗП.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова
молба от ответника, представляван от адв. С.Ч., с който подържа
възражението си за погасяване на исковете по давност. Навежда възражение
за нищожност на договора за банков кредит, като твърди, че същия е
подписан от неговата съпруга, в качеството й на пълномощник, за което
представителна власт не й е учредена.
Няма спор между страните, че със заявление от 14.11.2019г. ищеца „П.”
АД е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз
основа на извлечение от счетоводни книги по договор за банков кредит № ***
от 14.05.2007г., с който Банката е предоставила на кредитополучателите
И.Г.И.. и К.Х. И.а банков кредит в размер на 17 500 евро с краен срок на
погасяване 14.05.2025г.. Искането на заявителя е удовлетворено като на
18.11.2019г. е издадена срещу длъжника, ответник в настоящото
производство и солидарно задължената К.Х. И.а, заповед за изпълнение на
парично задължение за сумата от 17 235.03 евро – непогасена главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2019г. до
окончателното й погасяване; сумата от 14 461.35 евро – договорна лихва за
периода 26.02.2010г. – 31.10.2019г.; сумата от 10 326 евро – наказателна
лихва за периода от 28.04.2008г. до 31.10.2019 г. вкл.; сумата от 62.24 евро –
лихва за забава, начислена за периода от 01.11.2019г. до 13.11.2019г.; сумата
от 126.20 евро – непогасени разноски за подновяване на договорна ипотека;
сумата от 61.36 евро – непогасени разноски за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, както и направените по делото разноски – 1653.54
лв. – държавна такса и 150 лв. юристконсултско възнаграждение. В заповедта
е посочено, че вземането е с произход договор за кредит № *** от
14.05.2007г.. и е установено от извлечения от счетоводните книги на банката
от 14.11.2019г.. На 29.01.2020г. е постъпило писменно възражение от И.Г.И..,
за което заявителя е уведомен на 13.03.2020г. с нарочно съобщение. В срока
по чл.415, ал.1 ГПК е предявен и настоящия иск, който предвид изложеното
съдът намира за процесуално допустим.
На 14.05.2007г. между „П.“ АД, в качеството на кредитор, И.Г.И.. и К.Х.
И.а като съкредитополучатели, е сключен договор за банков кредит, по който
страните са се съгласили кредиторът да предостави на
съкредитополучателите сумата от 17 500 евро за закупуване на недвижим
имот, която да се усвои еднократно в срок до 14.06.2007г. по заемната сметка
на кредитополучателя И.Г.И.., който да го ползва целево и да го върне в срок
до 14.05.2025г. на равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Видно
от погасителния план, неразделна част от договора вноските падежират на 26-
4
то число от месеца, а годишния лихвен процент е уговорен като годишния
EURIBOR 4.331 плюс надбавка от 6.695 – чл. 9 от договора. В чл.11 от
договора е предвидено плащанията, дължими, но неизвършени в срок, поради
недостиг на авоар по разплащателната сметка на съкредитополучателите в
банката да се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел V, т.9
лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта. В чл.29.2.б.а е
предвидено правото на банката с писмено предизвестие до
съкредитополучателите да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем в
случай, че съкредитополучателите не извършат което и да е плащане по този
договор повече от 5 работни дни след датата, на която е станало изискуемо.
От приетата от първоинстанционния съд и без възражения от страните
ССчЕ на в.л. В.Н. се установява, че кредитът е отпуснат от „П.“ АД по
посочена сметка на И.Г.И.. на 18.05.2007г. и усвоен от кредитополучателя по
същата сметка в размер на 17 500 евро. Експертът посочва, че
кредитополучателите са в забава плащанията от 28.04.2008г., както и че
задълженията по договора за банков кредит са осчетоводени като предсрочно
изискуеми на 01.11.2019г., общия размер на просрочената и непогасена
главница е 17 235.03 евро, а общия размер на просрочената и непогасена
възнаградителна лихва за периода от 26.02.2010г. до 31.10.2019г. е в размер
на 14 461.35 евро и съответно общия размер на просрочената и непогасена
наказателна лихва за забава за периода от 28.04.2008г. до 31.10.2019г. е в
размер на 10 326 евро.
Предвид частичното обжалване на решението от предмета на въззивно
обжалване са изключени фактите досежно наличието на сключен между
страните договор за кредит с параметрите, очертани в исковата молба, както и
тези, свързани с обявеното за предсрочно изискуемо при условията на т.29.2,
б.а от раздел ХІ от договора, считано от 01.11.2019г. вземане по него, като
спорът е концентриран досежно наведеното правопогасяващо възражение от
ответника за недължимост, основано на погасяване на вземането на банката
по давност, както и това за действителност на клаузата за наказателна лихва.
Съгласно чл. 430, ал.1 ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателя се задължава да ползва сумата,
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Дадената легална
дефиниция налага логичния извод, че задължението за връщане на заетата
сума се поражда с изтичане на уговорения между страните срок за ползване
на заетата сума. В конкретният случай е постигната уговорка между страните
– банката и съкредитополучателите за плащане на предоставената в заем сума
и дължимата лихва на части или за частично изпълнение от страна на
длъжника на общото, неделимо задължение по договора за кредит чрез
ежемесечни анюитетни погасителни вноски, като петгодишната давност за
тези вноски започва да тече от момента, в който те са станали изискуеми, т.е.
от настъпването на техния падеж. Казаното означава, че с приложението на
5
чл.110 ЗЗД за всяко едно от договорените плащания на главница тече
предвидения пет годишен давностен срок, а за всяко едно от договорените
частични плащания на лихви, вкл. и наказателна, която има характер на
обезщетение за неизпълнение тече предвидения в чл. 111 б. „б“ и „в“ от ЗЗД
три годишен давностен срок.
От съдебно-икономическата експертиза, както и от банковото
извлечение, което не е оспорено от ответника е установено, че просрочието
при заплащане на дължимите главници по кредита е с начален момент
28.04.2008 година. Заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено на 14.11.2019
година или погасени по давност са всички падежирали вземания за главница 5
години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение или преди 14.11.2014г.. От приетата ССчЕ се установява общия
размер на погасеното по давност вземане, а именно 3638.50 евро, поради
което и предвид диспозитивното начало в гражданския процес съдът счита за
изцяло основателна жалбата на ответника в частта, с която се иска да бъде
отменено решението, с което е признато за съществуващо вземането на
ответника в размер на 3567.77 евро, а иска за това вземане следва да бъде
отхвърлен, поради погасяване на същото вземане по давност.
Предмет на въззивно обжалване е и постановеното позитивно решение
по предявения установителен иск за вземането за възнаградителните лихви,
дължими за периода от 28.04.2008 година до 26.10.2016 година в размер на
10 841.88 евро. Общият размер на просрочената и непогасена
възнаградителна лихва в представеното от ищеца и неоспорено от ответника
извлечение от счетоводни книги / стр. 35/, която съдържа данни за размерите
на възнаградителната лихва, дължими помесечно с падеж 26-то число на
месеца за целия исков период. От съдебно-счетоводната експертиза е видно
потвърден общият размер на възнаградителните лихви за периода от
26.02.2010г. до 31.10.2019г. и той възлиза на сумата от 14 461.35 евро.
Въззивният съд счита за основателно наведеното правозащитно възражение
за това, че част от вземането, представляващо дължима възнаградителна
лихва е погасено по давност, в който смисъл е направено възражение от
ответниците. При подадено заявление по чл. 417 от ГПК на 14.11.2019 година
са погасени по давност дължимите възнаградителни лихви с настъпил падеж
преди 14.11.2016 година. Става дума за вноските с падежи между 26.02.2010
година и 26.10.2015 година с общ размер на 10 843.88 евро, вземането за
които е погасено по давност. Предвид диспозитивното начало в гражданския
процес жалбата е основателна до заявения размер от 10 841.88 евро, за който
размер искът за възнаградителните лихви е неоснователен поради изтекла
давност за вземането.
Предмет на въззивно обжалване е и решението на ОС Стара Загора в
частта, касаеща претенцията на ищеца за дължими наказателни лихви по чл.
11 от договора. Съгласно уговореното плащания, дължими, но неизвършени в
срок, поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
6
съкредитополучателите в банката се отнасят в просрочие и олихвяват с
договорения в раздел V, т.9 лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20
пункта. От ответника е заявено възражение за нищожност на уговорената
наказателна лихва, поради нейната неравноправност, която се изразява в
нейния прекомерен размер, излизащ извън присъщите за неустойката
функции и водещи до акумулиране на тежест за кретиполучателя задължения,
надвишаващи по размер главницата по договора.
Предмета на договора за банков кредит от 14.05.2007г., сключен
между банката – кредитор и И.И. и К. И.а – съкредитополучатели е с цел
закупуване на недвижими имот – чл. 4; същия не е сключен при общи
условия и е потребителски договор, тъй като съкредитополучетелите са
потребители по смисъла на чл.2, б.б от Директира 93/13/ЕИО. Въззивният съд
приема, че уговореното в чл. 11 от договора обезщетение за неизпълнение,
представляващо наказателна надбавка от 20 пункт е нищожна клауза с
приложението на чл. 134, ал.2, т.5 ЗЗП във вр. с чл. 146, ал.1 ЗЗП, която се
основава на противоречие на тази уговорка с добрите нрави. С коментираната
разпоредба е предвидено начисляване на неустойка за забава без да са
посочени каквито и да било правила за изчисляването й с оглед размера на
неизпълненото задължение на потребителя. В този смисъл основателни са
възраженията на жалбоподателя, че начисляването й без оглед размера на
неизпълнето би довело до акумулиране на задължения за плащане от
кредитополучателите, надхвърлящи размера на неизпълненото, което
съответно да доведе до начисляване на неустойка в размер, многократно
надвишаващ обезщетението, дължимо за евентуални предвидими от забавата
вреди. Казаното означава, че уговорената в чл. 11 от договора неустойка
излиза извън присъщите, съгласно разясненията дадени с ТР № 1 от
15.06.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, поради което и като нарушаваща
добрите нрави създава значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Посочената уговорка
не отговаря и на изискването за добросъвестност именно защото води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
доколкото определената надбавка от 20 пункта над договорения лихвен
процент е необосновано висока. Казаното означава, че същата е
неравноправна и като такава нищожна, съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП. В този
смисъл е и произнасянето на ВКС с решение № 76 от 22.07.2020г. на ВКС по
т.д. № 1011/2019г., І т.о., ТК.
Не до този извод е достигнал първостепенния съд, поради което и
неговото решение в частта, с която за съществуващо е признато вземането на
ищеца за наказателни лихви в размер на 10 326 евро следва да бъде отменено,
а иска отхвърлен.
При този изход на спора разноски се дължат на жалбоподателя, чиято
въззивна жалба е изцяло основателна. От същия е направено искане за
7
присъждане на разноски и за първата инстанция, което искане е основателно,
но доколкото съдът не констатира такива да са направени и не присъжда. На
жалбоподателят се дължат разноски за въззивната инстанция, които съдът
констатира да са в размер на внесена държавна такса или на сумата от
1748.01 лв. и дължимо възнаграждение на адв. С.Ч., осъществил безплатно
процесуално представителство на жалбоподателя, съгласно чл. 38 ЗА в размер
на 1981.34 лв..
Мотивиран от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ № 260184 от 10.05.2021г., постановено по т.д. № 143 по
описа за 2020г. на Окръжен съд Стара Загора, в частта, с която уважен
предявеният от «П.» АД, ЕИК *** против И.Г.И.. ЕГН ********** с адрес гр.
Р., община Р., ул. М.С. № 3, вх. А, ет.2, ап.8 иск да бъде признато за
установено по отношение на ответника съществуването вземания на Банката
по договор за банков кредит № *** от 14.05.2007г., както следва:
над сумата от 3619.47 евро, представляваща възнаградителна лихва по
т.9 от договора за периода 28.04.2008г. до 26.10.2016г. до 14 461.35 евро,
представляващо възнаградителна лихва по т.9 от договора за периода от
28.04.2008г. до 31.10.2019г.;
над сумата от 13 667 евро, представляваща главница по договора за
периода от 28.04.2008г. до 26.10.2014г. до пълния заявен размер от 17 235.03
евро и
за сумата в размер на 10 326 евро, представляваща наказателна лихва за
забава по т.11 от договора за периода от 28.04.2008г. до 31.10.2019г., ведно
със законната лихва върху посочените суми, считано от 15.11.2015г. до
окончателното им заплащане КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на «П.» АД, ЕИК *** против И.Г.И.. ЕГН **********
с адрес гр. Р., община Р., ул. М.С. № 3, вх. А, ет.2, ап.8 да бъде признато за
установено по отношение на ответника съществуването вземания на Банката
по договор за банков кредит № *** от 14.05.2007г., както следва:
За сумата от 3567.77 евро, представляващо главница по договора за
периода от 28.04.2008г. до 26.10.2014г.
За сумата от 10 841.88 евро, представляващо възнаградителна лихва по
т.9 от договора за периода 28.04.2008г. до 26.10.2016г.;
За сумата от 10 326 евро, представляваща наказателна лихва по чл. 11
от договора за периода от 28.04.2008г. до 31.10.2019г..
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА «П.» АД, ЕИК *** да заплати на И.Г.И.. ЕГН ********** с
адрес гр. Р., община Р., ул. М.С. № 3, вх. А, ет.2, ап.8 сума в размер на 1748.01
8
лв., представляваща разноски по заплащане на държавна такса за въззивното
производство.
ОСЪЖДА «П.» АД, ЕИК *** да заплати на адв. С.М. Ч. от АК Стара
Загора сумата от 1981.34 евро, представляваща определено възнаграждение
по реда на чл. 38 ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство
на жалбоподателя пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9