№ 176
гр. Асеновград, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. И.а
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20235310200457 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23-0239-000446/11.04.2023 г.,
издадено от Началника на РУ-Асеновград при ОДМВР- Пловдив - Петър
Костадинов Бабугеров, с което на Й. П. П., ЕГН ********** с адрес: *** на
основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1000 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 12 месеца за нарушение по 5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е останал Й. П. и е депозирал жалба
срещу него в законоустановения 14-дневен срок. В жалбата и в съдебно
заседание чрез процесуалния представител адв. Г. се сочи, че същото е
незаконосъобразно и необосновано. Отрича се факта на нарушението се
навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в процедурата по установяване
на нарушението, а също и за неправилно приложение на материалния закон.
Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна Началникът на РУ-Асеновград, редовно призован не
се явява и не изпраща представител.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в
жалбата намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение от 21.01.2023 г. е
било констатирано, че на същата дата около 20.44 часа в гр. Асеновград, на
ул. „Васил Левски“ до № 4 жалбоподателят П. е управлявал лек автомобил
1
„Мерцедес”с рег.№ ***, след употреба на алкохол, като концентрацията на
алкохол в кръвта му установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510
с фабр № ARРМ-0731 е била 1,11 промила измерена в издишания от водача
въздух. За констатираното нарушение на водача Й. П. бил съставен АУАН,
като актът бил съставен в негово присъствие, същият го подписал без
възражения и му бил връчен екземпляр от акта. Писмени възражения не са
били подадени в седмодневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН. На същия е бил
издаден талон за изпращане на медицинско изследване Приложение № 1 към
чл. 4 ал.3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване
употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/, който
му бил връчен на 21.01.2023 в 21.50ч., като на водача бил определен
максималния срок от 45 минути за населено място за явяване в лечебно
заведение за даване на кръвна проба. По-късно същата вечер жалбоподателят
П. се явил в медицинското заведение и дал кръв за изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Явяването и вземането на кръвната
проба станало обаче извън указания в талона срок, а именно в 23.15 ч.
Впоследствие била изготвена химическа експертиза – Протокол № 177, която
отчела концентрация на алкохол в кръвта 0,77 промила. АУАН е съставен от
компетентен за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и
съдържа посочените там реквизити. Въз основа на съставеният АУАН е било
издадено и обжалваното наказателно постановление, в което като
съставомерна концентрация е отразена именно тази, установена с
техническото средство от 1,11 промила с аргумент, че кръвната проба е
дадена след указания срок. Въз основа на приетата съставомерна
концентрация на жалбоподателя са му наложени съответните
административни наказания – глоба в размер от 1000 лв., както и
административно наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 месеца. Наказателното постановление е издадено от компетентния за
това орган, подписано е от него, и е в изискуемата от закона форма.
Съдът намира, че извършването на горното административно нарушение е
безспорно установено, което се потвърждава, както от съставеният АУАН,
чиито констатации съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползват с
презумптивна доказателствена сила. Те се потвърждават категорично от
гласните доказателства –показанията на свидетелите К. и З. и от писмените
доказателства приложени към административно наказателната преписка,
удостоверяващи процедурата по извършване на проверката и факта, че
водачът П. се е явил за даване на кръвна проба след указания в талона за
изследване срок.
Описаното в НП нарушение е квалифицирано по 174 ал.1 т.2 от ЗДвП,
която санкционна разпоредба предвижда наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в размер
на 1000 лева за водач, който управлява моторно превозно средство, с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, в диапазона над
0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Анализът на текста показва, че
посочената норма дефинира по равностоен начин средствата за установяване
на алкохол в кръвта на водачите- медицински и лабораторни изследвания и
технически средства. При проверка на процедурата за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на водача П. по Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. не се констатираха процесуални нарушения. Адекватно е приложено
2
правилото по чл. 15 ал.6 от Наредбата, според което при неявяване на лицето
за изследване в указания в талона за изследване срок, се приемат отчетените
показания от техническото средство.
По отношение на основното възражение изложено в жалбата, че не е
установен по несъмнен начин факта, че жалбоподателят е управлявал
автомобила, съдът намира същото за неоснователно. Този факт се установява
категорично от показанията на актосъставителя К. и свидетеля по АУАН З.,
които въпреки отделни несъответствия за детайлите на проверката по
отношение на този факт, че непосредствено са възприели жалбоподателя П. в
процес на управление на автомобила непосредствено преди извършването на
пробата за алкохол са напълно съответни помежду си и се потвърждават от
цялостния контекст на установената фактическа обстановка, при която
жалбоподателят по време на проверката в нито един момент не е възразил, че
той именно е управлявал автомобила, а и това е било очевидно за
проверяващите.
При определяне размера на наказанията – глоба и лишаване от право на
управляване на МПС, наказващият орган е съобразил основния критерий при
определяне на наказанието залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на
нарушението. В случая и двете наказания са предвидени в закона в абсолютен
размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на административно-
наказващия орган и като е наложил наказанията именно в този размер същият
правилно е приложил закона.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. В случая се претендира възлагането на разноски само от
страна на жалбоподателя, но предвид изхода на делото и отхвърляне на
оспорването, такива не следва да му се присъдят.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0239-000446/11.04.2023
г., издадено от Началника на РУ-Асеновград при ОДМВР- Пловдив - Петър
Костадинов Бабугеров, с което на Й. П. П., ЕГН ********** с адрес: *** на
основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1000 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 12 месеца за нарушение по 5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
3