№ 2109
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110201939 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. П. Б., ЕГН **********, чрез адв.Ч., против
Наказателно постановление (НП) № II – 20/26.04.2023 г., издадено от
Началник на 01 РУ – СДВР, с което на основание чл. 218б от НК и чл. 53, ал.
1 от ЗАНН, за деяние по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се сочи на първо място, че в
конкретния случай атакуваният акт не е бил надлежно връчен на
жалбоподателя по нито един от регламентираните в закона начини, още
повече че в периода от 20.04.2023 г. до 19.06.2023 г. Б. е бил настанен на
принудително лечение за срок от два месеца в ДПБ „Св.Иван Рилски“ в
гр.Нови Искър, поради което и не би могло да се приеме, че същият се е
дезинтересирал и че неуведомявайки административнонаказващия орган за
нов адрес на местоживеене се е поставил сам в невъзможност да получи
препис от наказателното постановление. На следващо място се сочи, че Е. П.
Б. страда от „органично разстройство на личността“, поради което и е
изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, изключващо
1
вменяемостта.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв.Ч., с доказателства за надлежно учредена
представителна власт. В дадения ход по същество и в ангажирани по делото
писмени бележки, процесуалният представител поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено изцяло. Претендират се сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна,
редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. В
ангажирани по делото писмени бележки от въззиваемата страна, чрез
процесуален представител с доказателства за надлежно учредена
представителна власт, се поддържа становище за законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление и се моли същото да бъде
потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството и се релевира възражение за прекомерност по отношение
размера на разноските, претендирани от насрещната страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 10.02.2023 г. около 19:00 часа жалбоподателят Е. П. Б. се намирал в
магазин "Билла", находящ се на адрес в гр. София, бул. "Д-р Г.М.Димитров"
№ 65. Същият взел от магазина хранителни продукти, а именно – шоколад
„Милка“ екстра, 100 гр., 1 бр. на стойност 3,19 лева; руло с крем, 1 бр. на
стойност 1,25 лева; шоколад „Милка“, 250 гр., 1 бр. на стойност 8,79 лева;
десерт „Кит Кат“ – бял, 1 бр. на стойност 1,35 лева; тунквана вафла „Боро“, 1
бр. на стойност 0,69 лева; луканка „Маджаров“, 1 бр. на стойност 9,99 лева
или всички продукти на обща стойност от 25,26 лева. Жалбоподателят Е. П.
Б., прибрал горепосочените стоки у себе си така, че да не се виждат при
преминаването на касите на магазина. Жалбоподателят се наредил в касовата
зона, не показал и не заплатил прибраните в джобовете му хранителни
2
продукти и се опитал да напусне касовата зона, когато бил спрян за проверка
от служител на магазина. В хода на проверката били установени намиращите
се у жалбоподателя хранителни продукти, за което били сигнализирани
органите на реда. На сигнала се отзовали служители на 01 РУ – СДВР, които
задържали Е. П. Б. със Заповед за задържане на лице № 225зз-135/10.02.2023
г.
С постановление на СРП от 20.04.2023 г. за отказ от образуване на
наказателно производство, на основание чл. 199 и чл. 213, ал. 1 от НПК във
вр. с чл. 424, ал. 5, вр ал. 1 и чл. 218б от НК, е отказано образуване на
досъдебно производство по случая, като съставената прокурорска преписка №
18072/23 г. е изпратена на Началника на 01 РУ – СДВР за налагане на
административно наказание по реда на ЗАНН. Постановлението не било
връчено на Е. П. Б..
След получаване на материалите било съставено Наказателно
постановление (НП) № II – 20/26.04.2023 г., издадено от Началник на 01 РУ –
СДВР, с което на основание чл. 218б от НК и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, за деяние
по смисъла на чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 НК, на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съдебният състав кредитира приобщените по делото писмени
доказателства като намира, че същите съответстват на описаните фактически
обстоятелства и на останалите доказателствени материали, като спомагат за
детайлното изясняване на случая. Доказателствената съвкупност е
еднопосочна, като между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, а е налице спор относно приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. В тази насока съдът намира, че извършеното върху санкционния акт
отбелязване относно връчване при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е
необосновано и незаконосъобразно. Противен извод досежно този факт не
3
налага приобщената към материалите по делото докладна записка от
полицейски инспектор при 01 РУ – СДВР, съобразно посоченото в същата, че
Е. П. Б. е търсен „многократно на адреса и по други поводи“, както и че
същият “води скитнически начин на живот и от години не живее на адреса“,
доколкото последното не може да бъде свързано с виновно поведение на
лицето, чиято отговорност е ангажирана. Така отбелязаната лаконична
констатация, не дава нужната информация относно обстоятелството дали се
касае до прекъсване на връзката между предоставения на органите за
кореспонденция административен адрес и въззивника, което да обуслови
извод, че последният е напуснал трайно мястото и не съществуват други
възможности за връзка с него. Същевременно в материалите по делото никъде
не се открива сведение жалбоподателят да е търсен и чрез други допустими
от НПК способи, доколкото именно тяхната регламентация е приложима
предвид липсата на различни и изрично установени правила за това. Тук
следва да се сподели и принципното разбиране на този съдебен състав, че при
установяване на невъзможност да се връчи наказателното постановление, за
административнонаказващия орган е възникнало задължението да
предприеме активни действия по създаване на организация за придобиване на
информация от достоверен източник относно неговото местонахождение.
Наказващият орган е бил длъжен да събере данни, както чрез системата
ГРАО, администрирана от общината, така дори и чрез органите на МВР,
относно възможни други адреси, на които жалбоподателят би могъл да се
намира или дори да търси призоваването му по този ред, което и съгласно
приложимите норми за връчване на книжа, установени с НПК, се явява и
единствено законосъобразната процедура. Последното се налага от цялостния
прочит на формулировката на текста на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Последната
предвижда като задължително изискуеми, кумулативно дадени две
предпоставки за приложение на цитирания нормативен текст, а именно –
нарушителят да не бъде "намерен" на адреса и новият му такъв да "не е
известен", което предполага инициатива на наказващия орган категорично да
се убеди, че не е възможно да връчи постановлението на лицето, което се
явява и единствена гаранция за законосъобразност. Като не е проявил
активност, а прибързано е възприел приложимостта на нормата на чл. 58, ал. 2
от ЗАНН, АНО е предпоставил допускането на съществено процесуално
нарушение, водещо до невъзможност да настъпят правните последици, които
4
законът свързва с проявлението на материалната законна сила на издадения
санкционен акт.
След като анализира материалите по делото и изследва правилността и
законосъобразността на процесното наказателно постановление, съдът
намери, че при издаване на същото са допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в следното:
Разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК дава възможност за определени
привилегировани състави на престъпления по НК лицето, извършило
престъплението, да бъде наказано по административен ред с налагането на
наказание глоба, като за целта се издава наказателно постановление от
министъра на вътрешните работи или упълномощено от него лице.
В случая НП е издадено без да бъде съставян АУАН, като НП е издадено
на базата на отказ на СРП да образува досъдебно производство. Съдът обаче
намира, че невръчването на прокурорското постановление на наказаното лице
въобще и още повече преди издаване на НП, е съществено процесуално
нарушение на административнопроизводствените правила, което го лишава
от възможността да разбере в какво е обвинен и от възможността да
организира защитата си.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт
за установяване на извършеното административно нарушение. Според чл. 43
ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите,
посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган,
когато промени адреса си /ал. 1/, регламентирана е възможността актът да
бъде връчен в хипотезата на отказ на нарушителя да го подпише, както и
начините за връчването му при неизвестен адрес на нарушителя, респективно
когато той не може да бъде открит на известния му адрес.
Изключение от правилото по чл. 36, ал. 1 ЗАНН е предвидено в ал. 2,
съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се
образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и
е препратено на наказващия орган.
В настоящия случай, производството по издаване на оспореното НП е
5
образувано именно в хипотеза на чл. 36, ал. 2 ЗАНН – поради постановен
отказ на СРП за образуване на наказателно производство. Макар и образувано
в тази хипотеза, наказателното производство следва да се развие по
регламентираните в ЗАНН правила. Едно от тези правила, както се посочи
по-горе, е предявяване на нарушителя на акта, с който му се повдига
административнонаказателно обвинение, за да се запознае в какво е обвинен,
въз основа на какви доказателства, за да може да организира адекватно
защитата си. В случая, предвид хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, функцията
на АУАН се изпълнява от прокурорските актове. Липсата по делото на
доказателства за връчването им сочи на неизпълнение на задължението по чл.
43, ал. 1 ЗАНН, съответно представлява процесуално нарушение от
категорията на съществените. За да се приложи визираната хипотеза следва
постановлението за отказ за образуване на наказателно производство да бъде
връчено на Б., като в този случай, това постановление ще има функцията на
АУАН, като лицето ще има възможност да се запознае с нарушението, със
събраните доказателства и направените фактически установявания. Именно в
постановлението е установен нарушителят, установено е нарушението от
обективна и субективна страна, както и е посочено на основание какви
доказателства е достигнато до този извод. Едва след запознаването с това
постановление на прокурор при СРП, може да се приложи разпоредбата на
чл. 36, ал. 2 ЗАНН, като се пристъпи към издаване на наказателно
постановление без наличието на АУАН, тъй като самото постановление има
функциите на АУАН. Липсата на съобщаване на наказаното лице на
постановлението за отказ да се образува наказателно производство
препятства последващото издаване на НП на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН.
В обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, пр. второ от ЗАНН, не може да се
тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които
лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то е
имало право и възможност да участва в производството по установяване на
нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези
случаи може да се образува административнонаказателно производство без
съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и
административнонаказателната отговорност са напълно идентични и
съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който
да разбере в какво е обвинено. Последното се налага поради обстоятелството,
6
както беше посочено по-горе, че прокурорските актове имат функцията на
АУАН. Неспазването на гаранциите за съответна на обвинението защита, е
винаги основание за отмяна на НП. Допуснатото нарушение е довело до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като в нарушение
на чл. 55, ал. 1, пр. 1–во от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК),
приложим на основание чл. 84 ЗАНН, на въззивника не е била осигурена
възможност да научи обвинението за извършено от него административно
нарушение (в този смисъл са Решение № 1393 от 27.02.2020 г. на АдмС -
София по адм. д. № 13614/2019 г., Решение № 1484 от 8.03.2022 г. на АдмС -
София по адм. д. № 8773/2021 г., Решение № 1441 от 7.03.2022 г. на АдмС -
София по адм. д. № 12652/2021 г., Решение № 6632 от 12.11.2021 г. на АдмС -
София по адм. д. № 7105/2021 г., Решение № 6894 от 3.12.2020 г. на АдмС -
София по адм. д. № 10128/2020 г. и други).
В конкретния случай нито в прокурорската преписка, нито в тази на АНО
се съдържат доказателства за връчването на прокурорското постановление на
жалбоподателя. Видно и от самото постановление, същото е връчено
единствено на 01 РУ - СДВР чрез началника му, както и на ощетеното
юридическо лице. Препис прокурорът не е връчвал на въззивника Б.. Същото
се отнася и за служителите на 01 РУ - СДВР, които не са връчвали препис от
него на жалбоподателя преди издаването на НП, което нарушава правото му
да разбере в какво нарушение е обвинен, както и правото му на защита пред
АНО преди издаване на наказателно постановление. В този смисъл
нарушението е съществено и контролираният акт подлежи на отмяна.
По посочените съображения атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено на визираното основание, като обсъждането на
останалите въпроси и доводи в жалбата, които иначе биха се явили
релевантни за делото, се явява безпредметно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № II – 20/26.04.2023 г.,
издадено от Началник на 01 РУ – СДВР, с което на основание чл. 218б от НК
и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, за деяние по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, на
жалбоподателя Е. П. Б. е наложено административно наказание "глоба" в
7
размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8