Решение по дело №7473/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 68
Дата: 8 януари 2020 г. (в сила от 2 март 2020 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20192120107473
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

№ 68                                                08.01.2020 година                                      град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                            ІІІ-ти граждански състав

На десети декември                                                 две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                     Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова        

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 7473 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на А.И.С. с ЕГН **********, адрес: ***-34, действащ чрез пълномощника си адвокат К., против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи, адрес: гр. ****, с която се претендира осъждането й за заплащане на сумата от 1 440 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен нощен труд от 1 680 часа, който преизчислен с коефицент от 1. 143 възлиза на 1 920 часа или води до положен извънреден труд от 240 часа, в периода от 01.09.2016 г. до 31.08.2019 год., както и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2019 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът излага, че е в служебно правоотношение с ответната дирекция, по силата на което изпълнява длъжността ***** УПБЗН-**** към 01 РСПБЗН – ****, която е на структурно подчинение към МВР, като вследствие на трансформацията на положения от него нощен труд следва да му бъдат заплатени 240 часа извънреден труд на стойност от 1 440 лева, ведно със съответните лихви. Работното му време било организирано на смени от по 12 часа, които били предварително определени и отчитането им ставало с график всеки месец.

            В съдебно заседание на 12.12.2019 г. ищецът е увеличил претенцията си до сумата от 1 712. 90 лева за положени извънреден  труд от 236. 24 часа.

В срок е постъпил отговор на исковата молба ответника, с който не се оспорва допустимостта на иска, но се сочи за неговата неоснователност, като в случая  били приложими специалните норми на чл. 187 и следващите от ЗМВР и не следвало да се прилага НСОРЗ, която била приложима досежно трудови, но не и служебни правоотношения. Отделно от това се излага, че в процесния период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година за реда за организация и разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година за реда за организацията и  разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. Заявява също така, че съобразно цитираната по-горе нормативна уредба не се предвижда преизчисляване на нощния труд по коефицент 1. 143 и съответно не била дължими търсените в настоящото производство суми. Заявява също така, че за да налице извънреден труд е следвало служителят да е полагал труд дневен/нощен труд над/извън  установеното му работно време, което в случая не било налице. Също търси присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените данни се установява, че ищецът е служител на МВР, като в периода от 01.09.2016 г. до 31.08.2019 г. е изпълнявал длъжността ***** УПБЗН-*** към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – *****,  при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР. Не е спорно също така, че в това си качество, ищецът е полагал труд на 24-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.

            Видно от заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните специални познания и като неоспорено от страните, че в периода от 01.09.2016 г. до 31.08.2019 г. ищецът е положил 1 652 нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 1 652 часа възлиза на 1 888. 24 часа и води до положен извънреден труд от 236. 24 часа, чиято стойност е 1 712. 90 лв.

            Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. Чл. 178, ал. 1, т. 3 от закона предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1, предл. 2-ро и за нощен труд. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът с негова заповед, съгласно ал. 2 от същата норма.

            Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.  

            Чл. 187, ал. 9 от ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

            Относими нормативни актове са Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите са идентични –  при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл. 31, ал. 2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.

            В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения. При това следва да бъде възприета като празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на такава в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от нея при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

            По принцип трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лева за всеки отработен нощен час за исковия период.

            По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание, като за времето от 01.03.2016 г. до 01.08.2016 г. е приложима нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба 8121з-407, а за останалата част, субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

            В тази връзка се установи от заключението на вещото лице, че нощният труд от 1 652 часа, преизчислен с коефициент 1.143, е 1 888. 24 часа. Разликата от 236. 24 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, е в размер от 1 712. 90 лева, като няма данни така претендирана сума да е заплатена на ищеца.

            По отношение на направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност на вземанията съдът намира следното:

            При това искът за главница като основателен следва да се уважи, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на исковата молба.

            При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски, следва да се осъди ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 420 лева с ДДС. Съответно неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото.

            Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответника да заплати държавна такса за производството в размер на 68. 51 лева и 180 лева за изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице или общо сумата от 248. 51 лв.

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            Осъжда Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи, адрес: гр. *******, да заплати на А.И.С. с ЕГН **********, адрес: ***-34, сумата от 1 712. 90 лв. /хиляда седемстотин и дванадесет лева и 90 ст./ - главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 236. 24 часа в периода от 01.09.2016 г. до 31.08.2019 г.,  получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него нощен труд от 1 652 часа в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.09.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/ за направените по делото разноски.

            Осъжда Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи, адрес: гр. ******, да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 248. 51 лв. /двеста четиридесет и осем лева и 51 ст./, от които 68. 51 лв. за държавна такса и 180 лева за разноски за експертиза.

            Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е