№ 120601
гр. София, 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110170167 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
Образувано е по искане на „ЕОС матрикс“ ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение срещу М. Б. О. за заплащане на суми по договор за
потребителски кредит.
Съдът е намерил с оглед приложението на чл. 410, ал. 3 ГПК, че същата
е нередовна не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото
заявените вземания в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
съответстват на размера на вноските по приложения към заявлението
погасителен план по договора за потребителски кредит. Поради това на
заявителя е било указано да посочи как точно е формирал размера на
претенцията си – връщане на кои точно от погасителните вноски и иска и в
какъв размер. Указанията на съда са връчени на заявителя на 12.02.2024 г.
В отговор с молба с вх. № 46484/13.02.2024 г. заявителят посочва, че не
знае какви плащания са били правени, че данните са му подадени само от
цедента и са за остатък от 299,18 лева, евентуално – че са платени шест вноски
по кредита, както и че не било работа на съда да задава такива въпроси,
защото се целяло да се установи дали вземането е безспорно.
Указанията към заявителя имат за цел осигуряване на възможност за
защита на ответника – заявителят да уточни каква сума от всяка погасителна
вноска по кредита иска да му се върне, за да може да се направи преценка
какво се е случвало по договора и дали има основание да се търсят суми в
такъв размер, като ответникът да може да провери погасителния си план и
извършените плащания и да вземе информирано решение дали да оспорва
заповедта за изпълнение или не. Указания в този смисъл не противоречат на
закона – те гарантират правото на длъжника да разбере ясно какво се
претендира от него и да може да направи преценка относно възраженията си.
Така когато длъжникът получава от съдебен орган общото указание „върни
299,18 лева“ на кредитора си, той няма как да разбере дали сумата отговаря на
неплатените от него вноски, не може да прецени дали извършените от него
1
плащания имат погасителен ефект именно към заявените от кредитора вноски
или към други, и поради това няма как да възрази по конкретните вноски –
дали са били частично погасени от него предсрочно или пък е платил след
срока и следва да се извърши прихващане на изпълнението по чл. 76, ал. 2 ЗЗД
или по друг ред, дали има погасени по давност вземания. Подобна преценка е
изключително трудна за длъжника и именно затова е въведено и изискването
на чл. 410, ал. 3 ГПК при заповедни дела срещу потребители да се представят
и договорите за задължението, за да може да се осъществят в пълен обем
правата на насрещната страна. Възприемането на тази разпоредба от
законодателя ревизира решенията на т. 2б от Тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС за заповедното производство по потребителски дела –
щом законодателят е предвидил документ като задължително приложение към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът, който е компетентен
да издаде заповедта, ще трябва да има предвид това заявление, за да установи
редовността на заявлението – иначе представянето на документите няма
никакъв смисъл. Още повече, Съдът на Европейския съюз посочва в т. 53 – 54
от Определение от 26.11.2020 г. по дело C-807/19 Банка ДСК и Фронтекс
интернешънъл, че при съмнение за неравноправност на клаузи в договора, за
който се иска издаване на заповед, съдът е длъжен да изясни ясно предмета на
задължението и дали произтича от неравноправни клаузи – тази преценка е и в
полза на заявителя, защото ако не е ясно дали дадено задължение почива на
неравноправна клауза или не, съдът по принцип следва да отхвърли
претенцията съгласно указанията, дадени от Съда на Европейския съюз в т. 35
от Решение от 30 юни 2022 г. по дело C-170/21 Профи кредит България, а ако
може да се обособят и разделят задълженията, заявлението може да се уважи
частично. Именно и затова заявителят следва да е добросъвестен и да
индивидуализира по възможно най-конкретен начин какво претендира и като
част от кое вземане (вкл. как е изчислил, че тази част е платена или не).
Така всъщност липсата на ясно твърдение от страна на заявителя кои
вноски (за кой месец) претендира и в какъв обем (каква сума за всяка вноска
поотделно) представлява противоречие между изложените в
обстоятелствената част на заявлението му твърдения – твърди се, че е
отпусната сума в повече от поисканата, и не се сочи коя част от нея с какъв
падеж се претендира. Последното поставя длъжника в изключително
затруднено положение да прецени дали евентуални негови възражения за
погасяване на съответните вноски са основателни. Също така за длъжника
става изключително трудно да прецени (а той има право да знае това,
независимо, че за заявителят е по-добре по възможност нищо да не знае, за да
не възрази).
Да не се дадат такива указания на длъжника, които евентуално могат да
го насочат към това, че от него са били събрани пари въз основа на
неравноправни клаузи противоречи на чл. 7 от Директива 1993/13/ЕИО, тъй
като основна цел на потребителското право е да информира потребителя,
преди той може да направи избор (вкл. и процесуален – дали да възрази
срещу издадена заповед за изпълнение или не) – вж. и т. 32 – 34 от
Определение от 17.01.2023 г. по дело C-379/21 Ти би ай банк България.
2
Поради това изискванията на съда в случая за законосъобразни – вж. и т. 30 от
Определение от 06.02.2024 г. по дело C-425/23 Сити кеш и др., с което е
предвидено от Съда на Европейския съюз изрично правомощие на
националните съдилища да дават указания за съществуването и последиците
на евентуално неравноправни клаузи в защита на потребителя като по-слаба
страна. Тази защита е възложена от закона.
Превратното тълкуване от заявителя е очевидно, като същото се гради
на два аргумента – че той като цесионер не можел да се снабди с данни за
вземането и разчитал на това, което му било „подадено“ от първоначалния
кредитор, и че целта на настоящото производство била да се провери дали
вземането е безспорно, което зависело само от реакцията на потребителя. На
първо място незнанието на заявителя като цесионер се дължи единствено на
неговото недобросъвестно бездействие – съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесионерът
има право да поиска от цедента – прехвърлителя на вземането, всички
документи, които го установяват, вкл. и счетоводните записвания относно
извършените плащания, които единствени могат да установят точния размер
на остатъчния дълг. Неупражняването на това право на цесионера не може да
води до положително засягане на правната му сфера и облекчаване на
доказателствената му тежест. Задължение на всеки кредитор, който подава
заявление до съда е добросъвестно да съобщи всички обстоятелства относно
точния размер на дълга, като това следва както от чл. 3 ГПК, така и от
декларацията в заявлението за издаване на заповед, подписана от
представителя на заявителя: „Декларирам, че доколкото ми е известно,
предоставената информация е вярна.“ В обема на дължимата грижа за
изпълнение на това задължение е и полагането на разумни усилия за
установяване на размера на дълга, а не скриването за ограничените
правомощия на съда. Правомощията на съда за установяване на основанието
на претенцията на ищеца в рамките на доказателствата, които задължително се
представят съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК не са ограничени от нищо, както
изрично е посочено и от Съда на Европейския съюз – т. 50 – 53 от
Определение по дело C-807/19 Банка ДСК и Фронтекс интернешънъл,
цитирани и повторени изрично в т. 27 – 30 от Определение по дело C-425/23
Сити кеш и др. Именно тогава, с оглед на служебните задължения на
заповедния съд съгласно чл. 6 и 7 от директива 1993/13/ЕИО може да се
определи кои са безспорните, законосъобразно съществуващи задължения. Не
може да се приеме, че тази преценка може да бъде оставена изцяло на
потребителя, като съдът дори няма шанс да му предостави информация за
размера на дълга, с която последният да обоснове преценката си дали ще
оспорва вземането. Подобно решение, взето без предоставяне на точна
индивидуализация на вземането, е порочно и не следва да има исканите от
заявителя правни последици.
Изпълнението на указанията в обема, посочен от съда – да се
индивидуализира каква част от всяка неплатена погасителна вноска по делото
се претендира от длъжника, не накърнява никакви интереси на кредитора
(обратно, прави безспорни част от претенциите му). Въпреки това тези
указания не са изпълнени и поради това заявлението трябва да се отхвърли.
3
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК във връзка с чл. 410,
ал. 2 ГПК и чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 221412/02.08.2023 г., подадено от „ЕОС
матрикс“ ЕООД.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4